Лъже ли ни „Мюзик Айдъл”?
(Теория на конспирацията)
Изгонването на Иван Ангелов от „Мюзик Айдъл” провокира нашия скромен тандем да си зададе няколко логични въпроса за някои дребни неточности, в които риалити шоуто и истината очевидно се разминават. Тези въпроси се натрупваха у нас постепенно, но след доста обсъждания и елиминиране на различни варианти и хипотези решихме, че сега вече е моментът да бъдат зададени.
Ние не твърдим нищо и не обвиняваме никого в нищо. Но като телевизионни зрители и SMSоизпращачи бихме искали да ни бъде отговорено на някои въпроси – които си зададохме първо на нас самите, обсъдихме ги и не успяхме да си отговорим сами.
Първите три са в графата „Общи”:
1. При условие, че в стара демокрация и правова държава с пазарна икономика, строги закони и традиции като Великобритания през миналата година избухнаха скандали с измами със SMS в ТВ игри на стойност десетки милиарди и бяха наложени милионни глоби, а сред измамниците се оказаха дори BBC, както и някои медийни компании, реализиращи ТВ формати и в България, кое ни дава гаранция да вярваме, че у нас риалити игрите със SMS-и не ни лъжат? Особено след като стана ясно, че във Великобритания има куп органи, които следят за законността при провеждането на тези шоута, докато у нас няма такива. Просто прочетете статиите в карето вляво... и ще ахнете.
2. Не се ли получава учудващо често в „Мюзик Айдъл” (пък и в другите подобни предавания) ситуацията, при която между последните един, двама, трима и т.н. участници във вота разликата е минимална („под 1 процент”, „буквално няколко гласа” и т.н.), поради което водещите ни призовават да гласуваме още и още, но не казват за кого? Последният пример в „Мюзик Айдъл” бяха 3-те гласа, които деляли последната (Нора) от предпоследната (Пламена) при 70 000 гласували само същата вечер (данните са по казаното от водещите в ефир). Статистически погледнато 70 000 гласа, разделени на 12 участника с отчитане на факта, че първите в класирането имат много над средното число гласове, а последните – много под средното, води до логичния извод, че такава ситуация статистически не е невъзможна, но все пак е крайно невероятна. С други думи, изберете си сами в какво вярвате: в случайно съвпадение, което се повтаря учудващо често или в това, че просто ви лъжат, манипулират и мамят?
3. Защо в „Мюзик Айдъл” не се изписват резултатите от гласуването – ако не в реално време (както например в конкуретното „Пей с мен”), то поне на отделни етапи от гласуването; това би дало яснота на зрителите и достоверност на гласуването? Този въпрос е риторичен и сме наясно с това. Отговорът е: „Ами такъв е форматът! Други предавания имат друг формат и всеки има различен продукт/формат – това е негово право”. Така е, не спорим. Но какво означава такъв отговор, ако го преведем на директен, разбираем език? Означава: „Не ни пука за достоверност, интересуваме се само да ви вземем парите. Ако сте тъпи – гласувайте и ни пълнете джобовете, ако пък сте умни – е, това предаване не е за вас!”
Следващата серия въпроси могат да се обобщят в отделна секция, наречена условно „Резултати? Кой ви е казал, че в „Мюзик Айдъл” изобщо се съобщават резултати от някакво гласуване?!”. Ето ги:
4. Персонално кой в екипа на „Мюзик Айдъл” отговаря технически, организационно и ефективно в реално време за гласуването? В надписите на продукцията... няма такова лице?! В екип от около 100 души и десетки компании, сред които прилежно са изписани дори доставчиците на обувките на участниците (които дори не се виждат в кадър!) никой не отговаря за най-важното – за гласуването! Дали е... грешка? Или... просто наистина никой не отговаря?
5. Коя телекомуникационна компания отговаря за връзката в реално време и обработката на данните - пак в реално време – от гласуването? Изненада – в кредитите (надписите) на продукцията няма посочена такава! Само си представете как се обработват в броени минути и секунди данни от 3 мобилни и един стационарен оператор за по 12 различни номера от всеки (или общо 48 източника!), как се сумират и преизчисляват в проценти и прочее, и прочее. За това е необходима VPN (виртуална частна мрежа) за пренос на данни от операторите до някакъв комуникационен център някъде – тоест, телеком доставчик на такава услуга, както и цял комуникационен център! Този център трябва да работи денонощно (понеже телефонните линии са отворени денонощно). Дори и при пълна автоматизация на процеса трябва да има 1. специален софтуер, който изчислява данните, и 2. поне по един дежурен жив човек в него денонощно, тоест – екип от минимум 4 души. Ха сега познайте – в надписите на продукцията няма ни телекомуникационна компания, ни комуникационен/изчислителен център, ни кредити за софтуер, ни технически екип! Еми – няма, факт...
Забележка: Тук възникват и могат да бъдат зададени още десетки по-конкретни въпроси при какъвто и да е отговор от страна на „Мюзик Айдъл” (ако въобще биха могли да отговорят). Винаги може да се каже, че софтуерът е на компанията собственик на формата, „Фриймантъл Медия” – но тогава, ако има такъв софтуер, защо това не е изписано (задължение по закона за авторско право), каква е гаранцията, че този софтуер смята правилно, а не както прецени компанията собственик, кой точно борави с този софтуер и прочее, и прочее. Ако пък няма софтуер и комуникационен център, то тогава сигурно някой в екипа на предаването си кореспондира по ICQ или Скайп с някакви дежурни в съответните оператори, които му съобщават данните... Само че „Мюзик Айдъл” няма дори и интернет доставчик! Ако не вярвате – пак погледнете финалните надписи. И ако някой наистина ръчно събира информацията по гласуването – пък ако ще и да звъни по личния си GSM на телекомите – кой е той, защо не е кредитиран (изписан) в надписите и как се гарантира, че данните, които той подава, не са умишлено неверни или неумишлено сбъркани? Не че допускаме дори теоретично такава версия, но ако някой се опита да ви убеди, че така работи системата, то да ви напомним, че във всички мобилни оператори услугите по предоставяне на номера с добавена стойност – каквито ползват „Мюзик Айдъл” и всички останали ТВ игри за гласуването си – са изнесени извън оператора и са предоставени на други частни компании. Тоест – връзката и предоставянето на данни, особено в реално време, са още по-проблематични, отколкото изглеждат на пръв поглед. Не казваме, че са невъзможни изобщо – а че са невъзможни без съответното оборудване, доставчици и екип, от които в това предаване и помен няма. И още една забележка – загадъчният (за непосветените зрители) екип на TV-1, чинно упоменат в надписите на „Мюзик Айдъл”, не е това, което търсим. TV-1 е частна компания, оказваща съвсем друг тип техническа подръжка и осигуряваща специлизирана ТВ техника и услуги на всички БГ телевизии и по-сложни продукции. Ще я забележите изписана в надписите на много предавания, включително на такива, нямащи нищо общо със SMS-и. Просто те не се занимават с това.
6. Ако приемем, че по някакъв свръхестествен начин някакви данни от някакво гласуване все пак се материализират в ТВ студиото на живо, пак възникват два въпроса за достоверността им: кой съобщава резултатите от гласуването в слушалките на Иван и Андрей и как зрителите и БТВ да са сигурни, че това са истинските резултати? В ТВ практиката е прието в слушалките на водещите да говори сценарист или режисьор на предаването, обикновено намиращ се на пулта. С други думи – кое ни гарантира на нас като зрители, че ако е в интерес на рейтинга на предаването, продуцентите или някой от техния екип ще съобщят истинския резултат, а няма примерно да изгонят Иван – ако е в интерес на предаването, или да не го изгонят – пак ако е в интерес на предаването? Къде е контролът, БТВ... ако имате изобщо такъв? На какво да вярваме – на честната дума на Иван и Андрей? Ние не бихме им вярвали, особено като се има предвид, че те доказано ни излъгаха поне веднъж дотук, както ще разберете нататък.
7. Дори ако от „Мюзик Айдъл” стриктно се придържат към получените от операторите резултати от гласуването, кое ни гарантира, че подадените от операторите данни са верни, след като единият от тях – „Глобул”, е спонсор на предаването, тоест – има конфликт на интереси? Както се казва, който плаща, той поръчва музиката. „Глобул” плаща. Какво му пречи той да си избере и „Мюзик Айдъл”-а, след като няма кой да го контролира, че е влязъл в конфликт на интереси? В случая ситуацията е все едно да се направят избори с няколко политически партии, но едната от тях да брои и резултатите от изборите – познайте кандидатите на коя партия ще спечелят! Това още по не изглежда невъзможно след като съвсем неотдавна – след гласуване със SMS-и! – за Евровизия бе избрана да замине българска песен, изпълнителите на която бяха подкрепени от: 1. роднински връзки с организатора на конкурса – БНТ (и то точно със съответния човек в БНТ, отговарящ за конкурса!), 2. управляващата политическа партия БСП, която авансово спонсорира клипа им и открито призова да се гласува за тях в сайта на младежката си организация, и 3. мобилен оператор, който от близо година спонсорира точно тези изпълнители за една от своите търговски марки и който, разбира се, също участваше в гласуването.
Третата ни група въпроси не са толкова важни, но станаха повод за всички зададени дотук. Те могат да бъдат наречени „За Иван Ангелов”.
8. Защо в понеделник Иван и Андрей ни излъгаха, че Иван „до преди няколко минути” е бил в шоуто, но си тръгнал преди изпълнението си? В „Мюзик Айдъл” има аутокю. Това е монитор, на който се изписва текста на сценария, който водещите трябва да произнесат. Познаваме Иван и Андрей от години. Думите, с които те обявиха отсъствието на Иван Ангелов, в никакъв случай не бяха моментна импровизация, плод на минути. Това беше гладък, ясен, предварително приготвен текст, нямащ нищо общо с кретенските импровизации на двамата, нито пък те изглеждаха притеснени, докато го произнасяха. Това означава, че е бил по сценарий. Написването на този текст и поставянето му в аутокюто може да е станало единствено много преди началото на шоуто, часове по-рано, но ей богу – не и минути, не и в реално време, дори в паузите за реклами, това просто технически е невъзможно. Защо тогава ни излъгаха? Човек не лъже ей така, безцелно. Обикновено има някаква причина или користна цел. Примерно – имали са договорка с Иван да не излиза. Или най-малкото са знаели – предварително и със сигурност, че да да го вкарат и в сценария си, - че той няма да излезе. Тоест, или той им е казал, или те са му наредили да направи това. Но какво следва от това, сещате ли се?
9. Сценарий ли е тогава „явлението Иван Ангелов”? Финалистите трябваше да са 12, но се оказаха 13 – случва се, това е риалити формат все пак. Но не е ли Иван Ангелов 13-я апостол, дяволът, жокерът в тестето карти, актьорът, с когото предваритено е договорена сделка да играе шута в шоуто с цел рейтингът да счупи всички рекорди, един хитър и нечестен продуцентски трик? Все пак ролята на Иван Ангелов странно напомня на самите водещи-продуценти Иван и Андрей. Близко е до акъла, че е възможно точно те да са създали такъв образ и такава роля. Нима не те ни подариха Боби Турбото преди години?
10. Обратното: жертва ли е Иван? По един или друг начин бяха положени доста усилия той да бъде дискредитиран или поне провокиран да влезе в конфликт с кого ли не. Нерядко нещата около него бяха представяни такива, каквто явно не са. Спомнете си само обяснението му, че вместо на концерта в понеделник, той отишъл на църква, което бе отхвърлено от водещите с фразата, че в 8 вечерта работят само едни други църкви, в които и те често се молели, тоест напивали. Но „Александър Невски”, която Иван Ангелов спомена, наистина е отворена и в 8 вечерта – това не го знаят единствено онези, които ходят там само на Коледа и Великден.
Пак да повторим – ние не твърдим нищо: нито че е така, нито че е иначе.
Ние само задаваме въпроси.
Защото имаме право да знаем.
http://lifestyle.ibox.bg/news/id_242549361
Тема: Конспирацията "Музикален идол" (Прочетена 20712 пъти)
Май 01, 2006, 17:33:08 pm