Ето малко инфо от www.ufolog.ruКакво се случва на Луната?Много загадъчни явления са наблюдавани по повърхността на Луната. Те позволяват да предположим невероятното – Луната е изкуствена космическа база.
През 1968 г. НАСА публикува каталог с лунните аномалии, обхващащ 579 наблюдения за период от няколко века. Още през XVIII в. aстрономът Уилям Хершел привлича вниманието на учените към огъня по лунната повърхност, линиите и геометричните фигури. Оттогава насам, аномални явления на Луната се наблюдават постоянно.
В наши дни, вече повече от 10 години, японецът Яцуо Мисоцисма, нееднократно снима полети на тъмни обекти по повърхността с помощта на своя телескоп. Резултатите са сензационни: диаметър на обектите е средно около 20 км., а скоростта на придвижване – около 200 км/сек.
По време на подготовката за прилуняването на човека на спътника ни, подробно била изучена повърхността на Луната с помощта на изкуствени апарати. Учените от НАСА получили над 140 000 снимки. По-голямата част от тях били с отлично качество, а оптическите прибори на апаратите позволили да се види на Луната това, за което не сме били подготвени. Ето защо, разговорите между астронавтите в орбита са на моменти толкова емоционални. Много вестници са цитирали думите на Олдрин към Хюстън:
"Какво е това? Какво, по дяволите, се случва тук? Искам да знам какво е това! Тук има огромни обекти! ОГРОМНИ! Големи космически кораби. Намират се от другата страна на кратера."Това съобщение по свободния канал (преди да преминат към кодирания) и до ден днешен не е опровергано от НАСА.
Книгата на Джордж Леонард „
На Луната има какво да се види” е посветена на сензационните открития на спътника ни. След големи проблеми с цензурата, книгата най-накрая била публикувана, и съдържала сведения, неизвестни преди това на широката публика.
Анализирайки снимките от „
Рейнджър 7”, след неговото благополучно прилуняване, авторът, както и специалистите от НАСА, правят следния еднозначен извод: на повърхността на Луната се намират много механизми и съоръжения. Според Дж. Леонард, повечето от тези механизми са разрушени, докато други явно продължават работата си. Някои обекти сменят формата си, изчезват и отново се появяват по склона или дъното на даден кратер. Най-висока активност се наблюдава на видимата страна на Луната.
В зоната на кратера Кинг се намират множество механични устройства, които авторите наричат „
Хикс дрони” (X drones), тъй като имат формата на буквата „
Х”. Тези машини явно разработват склона на кратера, защото разбиват скалната маса и я изхвърлят на повърхността. Леонард смята, че по гребена на кратера има тръбопровод дълъг 4,5 км., по чиито краища има нещо като капаци. Подобни съоръжения е забелязал изследователя Мицуи, и ги е описал в книгата си „
Лунни изследвания”.
В книгата на Леонард по много впечатляващ начин са описани различните механизми, които са над повърхността на Луната. Те явно следват движението на Слънцето. На около 10 км. от мястото на кацането си „Рейнджър 7” направил уникални снимки на голям метален обект, който е наполовина в сянка, и има кръгла форма, с цилиндрично малко тяло на горната си част. На цилиндъра са забелязани малки отверстия на равни разстояния едно от друго. От горната част на тялото излиза пара или дим. Забелязани са и опознавателни знаци.
Има ли отношение към НЛО тази лунна технологична дейност? Анализът на снимките на НАСА, както и някои изказвания на астронавти дават положителен отговор на въпроса.
Дж. Леонард цитира астронавтът Гордън („Аполо-15”): „
Когато лунния модул беше вече на 10-15 м. от повърхността, забелязахме около нас доста обекти – бели и светкащи, явно имаха двигатели.” За подобни случаи астронавтите са имали кодови названия, в случай че забележат нещо необичайно на Луната и около нея. Например, „Анабел” – светещ огън на или около Луната, „Барбара” – съоръжение, „Св.Никола” – НЛО.
Именно „Анабел” са наблюдавали астронавтите в Морето на Кризите.
Пак в това море са наблюдавани 3 етажни правоъгълни съоръжения, като най-горната част била по-малък куб. На някои от съоръженията, в най-ниската част се забелязвали кръгли отверстия на еднакво разстояние едно от друго. На дъното на кратера Коперник е забелязвано триъгълно съоръжение. По стените му (на съоръжението) могат да бъдат различени знаци, подобни на цифри и геометрични фигури.
Що се отнася до знаците по повърхността на Луната, съдейки по снимките, могат да бъдат различени светещи (възможно е това да е отражения на слънчева светлина) знаци, например сини кръстове, разположени вертикално в лунната почва. Обикновено един и същ знак се забелязва в район, където механизмите са с обща технологична функция. Около кратерите с „
Хикс дрони” се наблюдават сините кръстове, докато на други места се виждат знаци, подобни на стрели.
Не може да не споменем и твърде спорното предположение на Дж.Леонард: „
Големи участъци от лунната повърхност са покрити с нещо, напомнящо маскировъчна мрежа от въжета, които се пресичат под прав ъгъл. Може би преди време повърхността на Луната е била замаскирана с прах и изкуствени кратери за да изглежда като обикновено небесно тяло? Сега ние виждаме останките от маскировката след някакъв катаклизъм на Луната.” Именно с този катаклизъм автора си обяснява големия брой разрушени съоръжения и тръбопроводи. До голяма степен тази идея се подкрепя от хилядите снимки на НАСА. Снимани са системи от тръби, които от повърхността се спускат по склона на някой кратер, за да се скрият в дълбините на Луната. Много от тези тръбопроводи обаче са разрушени.
Какво мисли за всичко това официалната наука в САЩ? Ето какво пише самия Леонард: „
Академията на САЩ е съветник на правителството и преправя информацията в интерес на самото правителство. Тя събира много факти, но е доста слаба в анализа и революционните хипотези.”
Основните изводи, които Леонард прави са няколко. Според него извънземните търсят на Луната полезни изкопаеми, съдейки по съоръженията на повърхността. Някога Луната е претърпяла сериозен катаклизъм, и е била пратена в околоземна орбита да се възстанови. Сега се възстановяват съоръженията, механизмите и вероятно системите под повърхността. Но след обстойното заснемане на лунната повърхност, и особено след кацането на човек на Луната, на съществата там им става все по-трудно да крият дейността си.
През 1995 г. бе обявена международна програма за глобално наблюдение на лунните аномалии. В програмата участват много страни, включително и САЩ, които използват дори „Хъбъл”. Лауреатът за Нобелова премия Франсис Крик, откривател на ДНК кодът казва следното в интервю за италианското списание „Еспресо”: „
Възможно е „те” да са решили да превърнат Земята в нещо като резерват или междугалактически парк, където се съхраняват живи видовете, които не са достигнали съвършенство в хода на еволюцията и са останали малко по-назад от останалите, но въпреки това могат да бъдат полезни като носители на запас от гени или просто като природна забележителност.”
Английският уфолог А. Шатолууд се изказва по-конкретно в своята книга „Летящите чинии”: „
Мисля, че те са ни подарили живота и са ни казали: "Идете и се множете". И са си заминали, както пише в Библията „като Ангели на огнените си колесници”. За тях е било безопасно да ни посещават в библейски времена, но откак сме прогресирали и сме станали войнствени, са започнали да се дистанцират, но интереса към нас и делата ни е останал. Мисля дори, че когато е необходимо се намесват в хода на нашата история. Можем само да гадаем, колко е голямо вмешателството им и какви са крайните му цели”.
