Officially official
Ноевият ковчег на биоразнообразието официално отваря вратиСвоеобразният Ноев ковчег на норвежкия остров Шпицберген, чиято цел е да съхрани най-важните земеделски култури на планетата в случай на катаклизъм, днес ще бъде официално открит. В събитието, отстоящо на около 1000 км от Северния полюс, ще участват председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, природозащитничката и носителка на Нобелова награда за мир Вангари Матай и други официални лица. Хранилището, издълбано в скалите на вечнозамръзналия остров, се състои от три просторни камери с размери 27 на 10 м, до които се стига по дълъг тунел. То може да съхранява до 4.5 млн. сорта от всички познати на Земята земеделски култури, за да бъде възможно подновяването им, ако те бъдат унищожени при катаклизъм или поради промени в климата.
"Комплексът е така изграден, че да може да побере два пъти повече видове семена, от тези които ние смятаме, че съществуват сега на Земята", заяви пред АФП Кари Фаулър, изпълнителен директор на базирания в Рим Глобален тръст за разнообразието на културите и създател на проекта. "Той няма да бъде напълнен, докато ние сме живи, а вероятно и докато нашите внуци са живи". В момента на откриването си днес в хранилището в Шпицберген, където иначе не вирее нищо, вече ще има около 250 000 образци, пристигнали през последните три месеца. Комплексът започна да приема семена от средата на ноември.
Ноевият ковчег на биоразнообразието, както вече неофициално е наричан, е изграден или по-точно издълбан в планините на намиращия се отвъд северния полярен кръг остров Шпицберген (Свалбар на норвежки език) на 130 м над морското равнище, тъй като там суровите природни условия създават възможно най-добрите условия за дълготрайното съхраняване на семената. Проектът е подкрепен финансово от норвежкото правителство и фондацията на софтуерния магнат Бил Гейтс с 8.6 и 30 млн. долара съответно. "Това е последното убежище на стотиците хиляди култивирани растения по света", разказва Фаулър. "Банки за семена съществуват в много страни по земното кълбо, но няколко от тях вече пострадаха сериозно през последните години. Нуждаем се от място, което е сигурно от политическа и природна гледна точка, за да сме в състояние да нахраним жителите на планетата при екстремални условия", посочва той.
Биоинженерите създават ежегодно десетки нови сортове от основните зърнени и други култури, без които човечеството би престанало да съществува - царевица, пшеница, ориз, ечемик и др. Те трябва да се противопоставят както на промените в климата, така и на новите болести и вредители, които също се появяват ежегодно. "Хлябът, който ядете днес, е произведен от твърде различен вид зърно от този, които сте яли преди само 10 години", казва Фаулър. Старите сортове обаче трябва да бъдат запазени, тъй като техните семена могат да се окажат безценен източник при евентуални промени на климата. През 2030 г. например сегашните сортове царевица вече няма да могат да бъдат отглеждани в Южна Африка поради повишаването на температурите там. Наличието на стари сортове в този случай ще бъде безценно, смятат учените. По света има над 100 000 вида ориз, а различията между тях показват вариантите на еволюцията на растенията, отразяват разнообразните условия, при които те се развиват и носят уникални черти по отношение на вкус, хранителни качества, устойчивост на болести и др. Някои видове например растат дълбоко под водата, а други се развиват при полупустинни условия.
Досега проблемите на зърнения резерв се решаваха от национални зърнени банки, но тези в Ирак и Афганистан бяха унищожени от войните през последното десетилетие, а тайфун повреди банката във Филипините. "Бандитите взеха само стъклените съдини, в които се съхраняваха семената, но за сметка на това ликвидираха безценни образци. Все пак Двуречието е родината на земеделието", казва Фаулър.
Именно подобни проблеми вдъхновиха тръста да изгради международна банка за семена на сигурно и същевременно достъпно място, където природните условия да подпомагат съхраняването на реколтите. Шпицберген отговарял идеално на това описание. Макар и разположен едва на 1000 км от Северния полюс, той е свързан с Осло с всекидневен полет. Природата пък е толкова сурова, че ако случайно охладителната система на комплекса изключи, семената задълго ще бъдат пазени от естествения студ.
В Шпицберген световният зърнен резерв ще се съхранява при около минус 18 градуса. Естествената температура в трите основни тунела на комплекса е минус 4, което дава увереност, че семената ще оцелеят и при срив на охлаждането. От всеки сорт ще се събират по около 400-500 семена, които ще бъдат слагани в пликче, след което ще бъдат разпределяни в кутии по стените на тунелите като в библиотека. Самите семена ще останат собственост на дарилите ги страни, които ще могат да ги ползват при необходимост. Образците все пак периодически ще бъдат подменяни с нови, тъй като трайността им е различна при такива изключително студени условия. Най-издръжливо е соргото - 19 500 години според лабораторните експерименти, докато бананите, петата по важност култура в света, изобщо не понасят студ.
http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=463009
