http://www.levity.com/eschaton/Why2012.html Защо древните маи са избрали датата 21 декември 2012г като край на тяхния календар? Тази статия ще отговори на някои скорошни проучвания. Учените от десетилетия знаят, че 13-ият бактун цикъл от Календара на маите завършва точно по времето на зимното слънцестоене. Изумителният факт - че древните маи са могли способни да предвидят прецизно зимното слънцестоене далеч в бъдещето - не е обяснен от изследователите. И защо са избрали годината 2012? Човек веднага получава впечатлението, че тук има някаква мистерия.
Ранните маи са изобретили два календара. Късият календар е комбинация от цикъла Цолкин (260 дена), слънчевата година и цикъла Венера (584 дена). Така са се получили "къси" периоди от 13,52 и 104 години.
Дългият календар е по-абстрактен и свързан с астрономични цикли. Базира се на серия цикли, умножени на всяко ниво чрез ключовото число на маите двадесет.
1 / Kin (day)
20 / Uinal
360 / Tun
7200 / Katun
144000 / Baktun
Отбележете, че единственото изключение е на ниво Tun, където периодът е умножен по 18, вместо по 20, за да се получат 360 дни. Изследователят на маите Мунро Едмунсон счита, че Календарът на маите е сътворен около 355г.пр.н.е.
Големият период на маите, наречен "Голям цикъл" продължава точно 5125,36 години.
След години изследване и сравняване на информацията от различни източници като астрономия, етнография, археология и иконография Ерик Томпсън (J. Eric S. Thompson) установи, че началната дата от Календара на маите - 0.0.0.0.0 съответства на Грегорианския календар на датата 11 август 3114 г.пр.н.е.
Това значи, че крайната дата от Календара на маите 13.0.0.0.0 се пада на 21 декември 2012г.
Между дългия и късия календар съществува вътрешна връзка и между тях съществува непрекъсната връзка. Интересно е, че Свещеният Цолкин в късия календар трае 260 дена и той още се отчита в Гватемала.
Прецесията на equinoxes, позната също като Платоническа година, се причинява от колебанията на полюсите. Земните колебания карат четирите сезона да се преместват бавно по отношение на звездите. Сега например зимното слънцестоене е в Стрелец, но преди 2000 години то е било в Козирог. Оттогава то се е преместило почти един знак назад. Считано е, че гръцкият астроном Hipparchus е първият, открил прецесията около 128 г.пр.н.е. Сега учените отчитат, че египтяните и Вавилон също са знаели за прецесията.
Свещенното дърво
Какво толкова важно има в зимното слънцестоене на 2012г?
Ако направим обикновен хороскоп за този ден, няма да се открие нищо изключително.Отговорът се намира в свещеното дърво на маите. То не е нищо друго, освен пресечна точка на еклиптиката с лентата на Млечния път. Наистина, изглежда Млечният път играе важна роля при маите. Например, с кост върху кану от от 8-и век (Tikal) са издълбани множество божества. Това е картина на нощно небе и кануто е млечният път, залязващ под хоризонта и носещо своите божества, представящи близките съзвездия. Неправдоподобното място на маите Palenque е изпълнено с мотиви за Свещеното дърво и съобщава за астрономически събития. В тяхната книга "Гората на кралете" Schele and Freidel предполагат, че свещеното дърво се отнася за еклиптиката, а освен това е и врата към долния свят. Пресечната точка на еклиптиката и Млечния път е тази врата и представлява свещения източник. Отбележете, че Млечният път е даден като продължение на пъпа на (Pacal-бога на слънцето). Пъпът е входът на човешките същества в този свят и изходът към смъртта.
Първият въпрос за мен беше кога слънцето ще съвпадне с пресечната точка на Млечния път и еклиптиката. Преди това Млечният път ще се вижда като арка над главата от страна на Поларис (Сърцето на небето) и ще сочи право към изгрева на слънцето. Трябва да се упомене, че преди 1300 години по време на зенита на Palenque's glory Поларис не е бил оная полярна звезда, която е сега. Тогава той е бил незабележима полярна "тъмна област", символизираща смъртта и подземния свят, около която се върти всичко останало. Животът се върти около смъртта - това е вярата на маите и затова моментът, в който слънцето съвпада със Свещеното дърво, е много важен. Дези дни ще се променят с прецесията. В 755г.н.е. съвпадът на слънцето и свещеното дърво е около 3 декември. Ще отбележа, че ширината на Млечния път не е малка и затова е редно да вземем предвид 10-ина дена обхват.
Обаче аз използвах точния център на Млечния път, познат като Галактичния екватор. Там където Галактичният екватор пресича еклиптиката в Стрелец е точно мястото, където започва тъмна пукнатина в Млечния път. Това е тъмно разклонение, причинено от междузвездни облаци прах. Днешните маи са напълно наясно с него и го начират "Пътят към Хибалба", "Камино де Сантяго", а древните маи са го наричали "Черният път".
Когато планета, слънцето или луната влязат в този тъмен участък в Стрелец, е възможен входът към подземния свят, откъдето да се отпътува към Сърцето на небето. Шаманите са използвали това знание при ритуалите си и според маите създаването на света се е извършило именно тук-в пресечната точка на Млечия път и еклиптиката.
Фактически където млечният път пресича еклиптиката в Стрелец е посоката на галактическия център.
Изображение
Това е пълния изглед на небето на обяд 21 декември 2012. Млечният път се простира от долно дясно наляво и нагоре. Очертаната повече или по-малко линия е Галактическият екватор. Слънцето, съвсем поразително, е в абсолютния център на Свещеното дърво.
Изображение
Сега полето е стеснено до 30 градуса от хоризонт до хоризонт. Част от съзвездието Стрелец може да бъде видяно в долната лява част на картата. Планетата малко над средата вляво е Плутон, който рядко се движи директно покрай еклиптиката. В централния квадрат близо до слънцето е разположена Мъглявината на трифидите (Trifid Nebula (M20). Тази мъглявина е много близо до Галактичния екватор и еклиптиката. Обаче една малка звезда (4 Sgr) е още по-близо; тя се намира точно на Галактичния екватор и е само на 00 .08' от еклиптиката.
Изображение
Образът сега е увеличен до 5 градуса разстояние - което астролозите наричат съединение. Точката долу вдясно от слънцето е 4 Sgr. Не бихме могли да се надяваме на по-точно съединение. 1 ден по-рано или по-късно ще отмести слънцето на забележима дистанция от пресечната точка. 21 декември 2012г (13.0.0.0.0 от Календара на маите) е изключително точно съединение на зимното слънцестоене с пресечната точка на Галактичния екватор и еклиптиката, което древните маи наричали Свещено дърво. Важно е да се разбере, че зимното слънцестоене рядко прави съединение със Свещеното дърво. На практика това е събитие, идващо в резонанс много бавно в продължение на хиляди и хиляди години. Какво може да означава астрологично и как може да промени енергиите на земята трябва да се разглежда като отделна тема.
Понеже прецесията е много бавен процес, подобно съединение ще се случва в продължение на 5 години преди и 5 години след 2012 г. Обаче съвпадът 2012 е поразителен и извън всякакви способности за отчитане от страна на древните маи.
Част от причините за създаването на дългия календар може би трябва да се търсят в калкулирането на бъдещите зимни слънцестоения.
По-ранните "астрономи" (355г.пр.н.е.) са наблюдавали съединението на слънцето с тъмния участък на Млечния път на или около 18 ноември. Както казах по-горе - това се е удостоверяващо с факта, че Млечният път сочи точно изгрева на слънцето на тази дата.
Началото на всеки Long Count katun ще прави съвпад с sequential seasonal quarters на всеки 1.7.0.0.0 дни (194400 дни).
Long Count........сезон.............година
6.5.0.0.0..........есен..............650 B.C.
7.12.0.0.0.........зима..............118 B.C.
8.19.0.0.0.........пролет............416 A.D.
10.6.0.0.0.........лято...............948 A.D.
11.13.0.0.0........есен..............1480 A.D.
13.0.0.0.0.........зима..............2012 A.D.Отбележете, че последната дата не е само началото на катун, но и на бактун.
За древните мезоамериканци постепенното приближаване на зимното слънцестоене към Свещеното дърво е било критически процес, който завършва на 13.0.0.0.0, краят на Света, какъвто го познаваме. Тогава ще бъде отворен каналът по време на зимното слънцестоене, през Свещеното дърво, Пътят на Хибалба към центъра на кипящите небеса, Сърцето на небето.
Terence McKenna в книгата си "Невидимият пейзаж" от 1975г предполага, че положението на зимното слънцестоене на три градуса от Галактическия център през 2012г може да представлява своеобразна крайна точка в теорията му за времето, известна като Времева вълна нула. Неговата крайна дата е избрана по исторически причини и едва по-късно е установено, че тя кореспондира с Календара на маите.
Американските ефимериди за 21-и век показват, че през 2012г Галактическият център и на 27 градуса в Стрелец (и до три градуса от зимното слънцестоене).
Есенното равноденствие на слънцето съвпада със Свещеното дърво около 6400 години назад. Древните култури от Месопотамия може да са знаели за това подреждане и да са го нарекли Златната ера. Изпадането от него може да бъде първоизточникът на мита за изпадането от рая.
Дългият цикъл има други странни астрономически особености. Например цикълът от 13 катуна има 256 години, познат от маите като пророчески цикъл. Астрономическите препратки тук са към съвпадащите цикли на Уран и Плутон - по 256 години. От друга страна 3 катуна са 37 синодикални цикли на Венера.
Тема: Януари - 2008: Разкритията на един Посветен (Прочетена 206282 пъти)
Март 06, 2006, 21:40:00 pm
