http://www.focus-news.net/?id=f8225Симеон Сакскобургготски: Да бъдеш славянин не е доктрина21 януари 2008 | 18:53 | "Нюзуик"
Симеон Сакскобургготски е представител на германското кралско семейство, той е бивш премиер на България, прекарал е голяма част от живота си в Испания. Усещайки се българин, Симеон ІІ определя в интервю за руската редакция на сп. “Нюзуик” своя народ по-скоро като космополитен, отколкото като участник в славянското братство.
Нюзуик : Какво е българско самосъзнание? Смятат ли се българите за славяни?
Симеон Сакскобургготски: Понятието „славяни” може да се разглежда от различни гледни точки: историческа, антропологическа и чисто сантиментална. Например най-различни народи, в това число и тези, живеещи на различните брегове на Средиземно море и нямат нищо общо помежду си, наричат себе си – средиземноморци. Това по-скоро е идея, самоопределяне.
Така е и при нас. Ние наричаме себе си славяни, защото мнозинството на нашето население е славянско, ние сме в близко родство с другите народи от Югоизточна Европа, разбира се и с Русия. Но не мисля, че това може да се разглежда като някаква… доктрина.
Нюзуик : Чувствате ли се славянин?
Симеон Сакскобургготски : Навярно. За мен това е повече интелектуално самоусещане: имаме в много отношения обща литература, обща история, можем да се смеем над общи недостатъци, имаме общи достойнства. Смятам, че това е в голяма степен географско понятие и разбира се, принадлежност към обща литературна традиция.Това е общност на културата. Когато бях в Москва, тя ми направи огромно впечатление, защото видях това, за което толкова много съм чел у руските писатели. Това наистина е някакво родство на душите, общност на начина на мислене. И, разбира се, религията- православието, е нещо много важно.То сближава силно нашите страни. Но не бих мога да кажа, че съм разсъждавал много за това.Честно казано, мисля повече за по-практични и земни неща.
Нюзуик : Вярвате ли в славянското единство или поне усещате ли близост между славянските народи?
Симеон Сакскобургготски : Да, на определени етапи от историята по една или друга причина се е култивирало такова усещане. Но що се отнася до българското самосъзнание, ние сме сравнително малка страна, която с хилядолетия е била покорявана и завоювана от различни империи. Това ни е превърнало в известна степен в космополити и сега, влизайки в Европейския съюз, ние се чувстваме в него много удобно. Между другото, Европейският съюз е още една идея, концепция. Тя започна с Общността за въглища и стомана, а стана една от обединяващите политически сили, особено по отношение на предотвратяването на войни и другите ужаси, през които ние, старото поколение, трябваше да преминем.
Нюзуик : И след като заговорихме са концепции, има още една силна концепция, родила се през XIX век- панславизмът.Как мислите, тя има ли тя шансове да се възроди и да се превърне в основа за създаването ако не на славянска държава, то поне на някакъв съюз?
Симеон Сакскобургготски : Мисля, че основната концепция е обединена Европа, вътре в която при всички положения ще има общности- езикови, религиозни и други.Разбира се има определена близост между нас и Русия, обусловена от историческата роля, която Русия изигра през XIX век. Но националното самосъзнание не се отменя от това.
Нюзуик : Какво означава Русия за България в момента?
Симеон Сакскобургготски : Това е огромна страна с богати ресурси, която- каквито и политически събития да са се случвали в света досега, докато свят светува, ще бъде наш партньор. На нас ни върви, че имаме толкова много общо с Русия- езикът, религията и какво ли не още.Безусловно, всяка страна има своята сфера на влияние, своите приоритети и възгледи и Русия не е изключение. Но да й се обръща гръб, както искаха да направят някои наши управници след промените, би било грешка и абсурд. Мисля, че винаги е необходимо да се мисли за преимуществата, които дават добрите отношения.
Нюзуик : Вярвате ли, че Русия може да представлява, както твърдят западни политици, някаква заплаха за Запада, защото става все по-силна и Западът се намира в известна зависимост от нейния петрол и газ?
Симеон Сакскобургготски : Мисля, че петролът и газът не са единствените фактори, от които трябва да се водим при планирането на политика в дългосрочна перспектива. Защото тогава те или ще започнат да се доставят от другаде, или изобщо няма да се доставят. Всяка голяма, икономически силна държава може да предизвика тревога и страх в останалите държави, особено в по-малките и това е разбираемо.
Нюзуик : А вие страхувате ли се от Русия?
Симеон Сакскобургготски : Не виждам причина за това- стараем се да мислим с понятията на XXI век, а не се връщаме няколко века назад. Безусловно, трябва да учим уроците на историята, но трябва и да се действа адекватно с новата реалност. Разбирам, че през 90-те години Русия наистина имаше големи проблеми с имиджа, но сега виждаме, че с Русия всичко е наред, виждаме нейния колосален потенциал. Така че присъствието на Русия в нашата страна е голямо и вероятно, ще продължава да расте и това е закономерно.
Нюзуик : Как бихте обяснили, в какво се състои причината за напрежението между Запада и Русия?
Симеон Сакскобургготски : Такова напрежение винаги е сложно и комплексно явление.Противоречията може да са много остри, но винаги съществуват пътища за решаване, винаги има възможност за прагматичен и изгоден и за двете страни подход. Бих предпочел да виждам допирните точки, бих се старал да реша общите въпроси с общи усилия, а не да търси нови моменти на напрежение. Защото когато отношенията стигнат в задънена улица, това е по-скоро аномалия, в нормалните случаи отношенията се развиват. На човек е присъщо да се стреми да подобри собствения си живот, по същия начин на народите е присъщо да се стремят да развиват взаимоотношенията си.
Ако обръщаме внимание само на противоречията, вместо да виждаме обединяващите моменти, това няма да ни донеси нищо освен усещане за угнетеност . А по силите ни е да направим още много.
Нюзуик : Какви са тези обединяващи моменти?
Симеон Сакскобургготски : Нашите народи са много близки, имаме основания за особена близост едни с други. С руснаците сме близки преди всичко по език- ако се срещнем с граждани например на Черна гора, чехи, словаци ще се разбираме по-трудно, а още по-трудно с поляци. С руснаците сме в една езикова група, имаме общ антропологически тип, не знам как точно да го определя. Всичко това е така, но аз не бих го нарекъл “братство”, защото зад такива формулировки винаги е стояла политическата конюнктура, а аз не желая да повтарям тази реторика, която е предъвквана стотици години.