Автор Тема: Какво препоръчваш?...  (Прочетена 269481 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Magnolia

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 236
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #375 -: Юли 09, 2009, 21:57:44 pm »
И аз се нареждам. Благодаря! :-*
« Последна редакция: Юли 09, 2009, 23:35:51 pm от Mirotvorec »
Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

Неактивен tiamat

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 87
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #376 -: Юли 10, 2009, 00:43:01 am »
                       БЯЛА КНИГА НА ЖИВОТА
              http://biala-kniga.hit.bg/DRW/book.html

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #377 -: Юли 21, 2009, 15:23:14 pm »
Управление на кризи: Прогнозиране и преодоляване

http://knigi.biz/index.php?act=products&do=detailed&id=125489&PHPSESSID=ppsczihbmcddn

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #378 -: Юли 22, 2009, 00:02:37 am »
Лира Принт
   
д-р Робърт Стоун
   
ЖИВОТ БЕЗ ГРАНИЦИ
        Начало    Следваща глава

    Робърт Б. Стоун, доктор по философия, е автор и съавтор на повече от 86 публикувани книги, издадени в тираж над четири милиона екземпляра. Води рубрики в списания - "Космополитън" и др. Изнася в много страни по света лекции за човешкия потенциал, дългогодишен ръководител е на курсове по активизиране на мисълта в Хавайския университет. Член е на МЕНСА и нюйоркската Академия на науките, има научна степен от Масачузетския технологически институт. Изнася лекции върху метода "Силва" повече от 20 години, въвежда го в Япония, Нова Зеландия, Индия, бившия Съветски съюз и Тайланд. Има 45-годишен брак със съпругата си Лола, живее в Тайланд и продължава да помага да хората да открият своя духовен водач в себе си.

    "Живот без граници" е увлекателно и достъпно ръководство за оцеляване, което ще преобрази вашия свят, щом научите:

        * да отстранявате страха и фобиите, които ви дърпат назад;
        * да разкривате оздравителната сила на собствената си мисъл;
        * да прогонвате разрушителните емоции и да ги заменяте със съзидателни;
        * да се пазите от последиците на стреса;
        * да превърнете личните си слабости в сила;
        * да използвате жизнената си енергия в полза на вашата банкова сметка;
        * да привличате хората към себе си чрез езика на тялото.

    ЖИВОТ БЕЗ ГРАНИЦИ

    Благодаря на деветимата мъдреци -
    моите невидими източници.
    В работата над тази книга ми помогна опитът от 86-те вече публикувани книги, на които съм бил автор или съавтор, но когато потърся по-прецизна гледна точка, виждам, че дължа нейната материализация в настоящия й вид на Джоун Сплетър - една превъзходна машинописка, на Ребека Зинс и Пам Кеси - несравними редакторки, и на Лола - съвършеното олицетворение на съпруга.

    Д-р Робърт Б. Стоун

     

    Предговор

    Досега съм взел участие като единствен автор или като съавтор в над 86 книги, посветени на самопомощта и вдъхновението. Но допусках една огромна грешка. Преди да обясня в какво се състои тя, нека заявя недвусмислено тук и сега - в тази книга тя е преодоляна.
    За да обясня каква е грешката, първо трябва да разкажа по какъв начин обикновено пристъпвам към книгите си. Грижливо събирам източници, които смятам, че ще ми бъдат полезни - книги, брошури, изрезки от вестници, периодика. Трупам ги близо до себе си там, където пиша, обикновено от лявата страна. Зная, че лявата страна на човека е приемащата. И започвам.
    След няколко месеца ръкописът е готов, но тази купчина от източници си стои непобутната. Цялата информация е дошла при мен пряко, или по други начини. А сега за грешката:
    Смятах, че аз съм авторът. Информацията е идвала по божествен път чрез безграничните канали на Създателя, а аз никога не съм признавал приноса им.
    Сега тази грешка е поправена. Британският биолог Рупърт Шелдрейк ми даде ключ с предположението си, че има морфогенетично поле на разума, с което всички сме свързани (и което Карл Юнг наричаше "колективно подсъзнание"). Контролираното фантазиране ни свързва с този огромен разум. И аз с помощта на съпругата ми Лола започнах да мисля над специфичното минало на специфичните източници на познание, които ми помагаха да съставя този наръчник за успешен живот. Направил съм това във всяка глава поотделно. Отпусках се, насочвах мислите си към онези, които заслужават моята благодарност за всяка глава, и така достигах до мъдростта.
    Посочил съм тези източници в началото на всяка глава и им изказвам специална благодарност. Сега мога да въздъхна облекчено.
    Ето как тази книга стана наръчник за успешен живот. Тя уточнява какви стъпки - понякога изненадващи и дори противоречащи на общоприетите човешки начини на мислене - да се предприемат по пътя към един живот без граници.

http://www.maxima.bg/bg/library/psychology/zhivotbezgr/I.htm

Неактивен benoni

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 183
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #379 -: Юли 24, 2009, 13:06:16 pm »
SAS Survival: Как да оцеляваме при всякакви условия, навсякъде

Крис Макнаб

http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=32919

Неактивен A познай кой

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #380 -: Юли 24, 2009, 15:04:58 pm »
Мисля ,че "Наръчника за оцлеяване на SAS" е по-пълен( 2тома общо 770стр.)
« Последна редакция: Юли 24, 2009, 15:07:25 pm от A познай кой »
...и нека Силата бъде с теб. Аз ще се завърна ;) Дано през 2012 всички умрем.

Неактивен rPaguHaP

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 177
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #381 -: Юли 24, 2009, 17:28:00 pm »
Мисля ,че "Наръчника за оцлеяване на SAS" е по-пълен( 2тома общо 770стр.)
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=4308
А иначе ще е добре да ги има и в ел. вариант :)
"Всеки от нас е една градина, а градинарят в нея е нашата воля" Уилям Шекспир

Неактивен A познай кой

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #382 -: Юли 24, 2009, 20:31:28 pm »
А защо на мен ми се губят около 438 стр.  ???
...и нека Силата бъде с теб. Аз ще се завърна ;) Дано през 2012 всички умрем.

Неактивен rPaguHaP

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 177
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #383 -: Юли 25, 2009, 09:11:36 am »
А защо на мен ми се губят около 438 стр.  ???
При проверка из другите сайтове се установи, че още са 1050стр, 771 или 772. Явно пак има някаква дезинформация и целят да ни объркат  :P
"Всеки от нас е една градина, а градинарят в нея е нашата воля" Уилям Шекспир

Неактивен merulious

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 548
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #384 -: Август 22, 2009, 18:23:49 pm »
Всичко на Оскар Уайлд (ще ме извинявате, ако вече е споменаван)
"Джак от сенките"- разказ на Зелазни, както и всичките му други вече споменати произведения
"Чун куо" (Средното царство)- поредица от 4 книги на Дейвид Уингроув, неподходяща за лица под 16 години(даже според мен за никого не е подходяща  ;D)
...water can flow, and water can crash...

Неактивен benoni

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 183
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #385 -: Август 24, 2009, 21:09:05 pm »
"Каквото кажем, става. Интервенции"
Ноам Чомски
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=33170

"Империята на задграничните фирми"
Христо Христов
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=33167

"Поетът срещу художника"
Сергей Кормилицин


http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=33045&cat=34

Неактивен benoni

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 183
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #386 -: Август 27, 2009, 19:07:14 pm »
"Митът за масонската революция"
Едуардо Р. Кайей



Може би поредната дезинформация и книга на модна тематика.

« Последна редакция: Август 27, 2009, 19:09:25 pm от benoni »

Неактивен Морфей

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 517
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #387 -: Август 29, 2009, 21:53:39 pm »
Препоръчвам на всички тази книга  :good:



Така и направи. На другия ден точно в 10 часа свали коня от верандата и малко по-
късно всички жители на градчето се втурнаха към прозорците си, за да видят чий кон се е
подплашил, та така препуска по улиците. Но те се лъжеха. Той не беше подплашен.
Просто Пипи много бързаше за училище. Тя пристигна в луд галоп на двора, скочи в
движение от коня, завърза го за едно дърво и отвори вратата на класната стая с такъв
трясък, че Томи, Аника и техните кротки съученици подскочиха от чиновете.
— Привет-мривет! — изрева Пипи и размаха голямата си шапка. — Навреме ли
идвам за уморението?
Томи и Аника бяха разказали на своята учителка за новата ученичка, която се
казва Пипи Дългото чорапче. А и учителката беше слушала да се говори за Пипи в малкия
градец и понеже беше много мила и добра учителка, реши да направи каквото може, за да
се почувствува Пипи добре в училището.
Пипи се тръшна на един свободен чин, без никой да й разреши. Но учителката не
обърна внимание на нехайното й поведение. Само й каза любезно:
— Добре дошла в училище, мила Пипи. Надявам се, че тук ще ти хареса и че ще
научиш много неща.
— Ами да; пък аз се надявам, че ще имам Коледна ваканция — каза Пипи. —
Затова и дойдох. Справедливостта преди всичко!
— Кажи ми първо всичките си имена — помоли я учителката, — за да те запиша.
— Името ми е Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото
чорапче, дъщеря на капитан Ефраим Дългия чорап, някога страшилище на моретата, а
понастоящем негърски крал. Всъщност Пипи е галеното ми име, защото татко смяташе, че
Пипилота е много дълго.
— Добре — каза учителката, — тогава и ние ще те наричаме Пипи. Хайде сега да
проверя малко твоите знания. Ти си голямо момиче и сигурно знаеш много неща. Да
започнем със смятане. Е, Пипи, можеш ли да ми кажеш колко прави седем и пет?
— Хм, като не знаеш, да не мислиш, че смятам да ти го кажа.
Децата впериха ужасени очи в Пипи. Учителката й обясни, че в училище не се
отговаря така: Освен това на учителката не се говори на „ти“, а се казва „госпожице“.
— Извинявам се много — промълви разкаяно Пипи, — но не знаех това. Вече няма
да правя така.
— Надявам се — каза учителката, — а сега знай, че седем и пет прави дванайсет.
— Ето на! — каза Пипи. — Ето че си го знаела! А тогава защо ме питаш? Ах, каква
съм, пак ти говоря на „ти“. Извинявай! — и Пипи се ощипа силно по ухото.
Учителката се престори, че не забелязва нищо и продължи изпита.
— Кажи, Пипи, колко мислиш, че прави осем и четири?
— Около шейсет и седем — предположи Пипи.
— Грешиш — каза учителката. — Осем и четири прави дванайсет.
— Слушай какво, леличко, започваш да прекаляваш. Та нали току-що ми каза, че
седем и пет прави дванайсет. В края на краищата дори и в едно училище трябва да има
известен ред. А всъщност щом си се увлякла като дете по тия глупости, върви в някой
ъгъл да си смяташ, пък ни остави на мира да си играем на гоненица! Ох, пак казах „ти“ —
извика ужасена Пипи. — Моля те, прости ми още този път, а занапред ще се старая да не
забравям.
Учителката се съгласи. Но реши, че засега няма смисъл да учи Пипи да смята и
започна да изпитва другите деца.
— Томи, я ми отговори на този въпрос — каза тя. — „Ако Лиза има седем ябълки, а
Аксел девет, колко ябълки имат двамата общо?“
— Да, кажи, Томи — намеси се Пипи, — пък ми отговори и на въпроса: „Ако Лиза я
заболи стомах, а Аксел го заболи още повече, кой е виновен и откъде са задигнали
ябълките?“
Учителката се помъчи да си даде вид, че не чува нищо и се обърна към Аника:
— Е, Аника, да вземем следния пример: Густав бил със своите другарчета на
училищен излет. Когато тръгнал, имал една крона, а когато се прибрал, имал седем йоре*.
Колко е похарчил?
[* йоре — шведска монета. Бел. прев.]
— Ами че да! — провикна се Пипи. — Искам да зная защо Густав е бил такъв
прахосник, дали си е купил лимонада с тези пари и дали си е измил ушите, както трябва,
преди да излезе от къщи?
Учителката реши да изостави смятането, като предположи, че на Пипи може би ще
се хареса повече да учи буквите. Затова извади хубава картинка, на която беше
нарисуван таралеж. Пред носа на таралежа стоеше буквата „Т“.
— Е, Пипи, сега ще видиш нещо забавно — рече тя бодро. — Това е таралеж. А
буквата пред таралежа се нарича „Т“.
— За нищо на света не мога да повярвам — усъмни се Пипи. — Та това е чертичка,
а върху нея има друга малка чертичка. Но много ми се иска да разбера какво общо има с
тях таралежът.
Учителката извади друга картинка, на която беше нарисувана змия, и обясни на
Пипи, че буквичката под нея е „3“.
— Като става дума за змии — каза Пипи, — винаги се сещам как се борих седна
огромна змия в Индия. Това беше страшна змия. Може да не повярвате, но беше дълга
четиринадесет метра, зла като оса и всеки ден изяждаше по петима индуси и по две
дечица за десерт. Веднъж поиска и мен да изяде за десерт, уви се около мен — г-р-р-р, —
но аз си рекох „нали съм опитен моряк“ и я ударих по главата — бум! — а тя изсъска: фс-
с-с-с-с! — и тогава я ударих още веднъж — бум, а тя — пффт — взе, че умря. Та това
значи ми било буквата „3“. Извънредно забележи телно!
Пипи млъкна, за да си поеме дъх. Учителката вече си мислеше какво шумно и
досадно дете е Пипи и предложи на децата да порисуват малко. Сигурно Пипи ще си
рисува мирно и тихо, помисли тя, извади хартия и моливи и ги раздаде на децата.
— Рисувайте каквото искате — каза им тя и седна на катедрата да преглежда
тетрадките.
След малко вдигна очи, за да види как върви рисуването. Всички деца гледаха
Пипи, която лежеше на пода и увлечено рисуваше.
— Но, Пипи — каза нетърпеливо учителката, — защо не рисуваш на листа си?
— Листът се свърши отдавна, обаче моят кон не може да се побере на такъв малък
жалък лист — обясни Пипи. — Точно сега му правя предните крака. Но като стигна до
опашката, май че ще трябва да изляза в коридора.
Учителката напрегнато размишляваше.
— Какво ще кажете, да изпеем една песничка? — каза тя след малко.
Всички деца застанаха прави до чиновете си освен Пипи, която продължаваше да
лежи на пода.
— Вие си пейте, пък аз ще си поотпочина — заяви тя. — От много учене и най-
здравият може да се съсипе.
Сега вече търпението на учителката се изчерпа окончателно. Тя каза на децата да
излязат на двора, защото искала да поговори насаме с Пипи. Когато двете останаха сами,
Пипи стана и пристъпи към катедрата.
— Знаеш ли какво — каза тя, но веднага се поправи. — Знаеш ли какво, госпожице,
много ми беше забавно да дойда да видя какво правите тук. Но надали ще идвам повече.
Пък с Коледната ваканция да става каквото ще! Тук има премного ябълки, таралежи, змии
и така нататък. Просто ми се замая главата. Надявам се, госпожице, че няма да ти бъде
мъчно.
Но учителката отвърна, че ще й бъде много мъчно, и то най-вече задето Пипи дори
не се е постарала да се държи прилично и че никое момиче, колкото и да му се ходи на
училище, няма да бъде прието, ако се държи като Пипи.
— Лошо ли се държах? — Пипи беше смаяна. — Дори не подозирах — каза тя с
много тъжен вид. Никой не би могъл да изглежда така печален като Пипи, когато
съжаляваше за нещо. Тя помълча малко, а после промълви с глас, който потреперваше:
— Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски
крал, а самата цял живот си обикаляла моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в
училище сред всичките тия ябълки и таралежи.
Тогава учителката каза, че я разбира, че не й се сърди вече и че когато Пипи
порасне още малко, би могла пак да дойде в училище. Пипи засия от радост и се
провикна:
— Госпожице, колко си добра! И затова ти нося нещо, госпожице!
Пипи извади от джоба си изящно златно часовниче и го сложи на катедрата.
Учителката каза, че не може да приеме такъв ценен подарък, но Пипи запротестира:
— Трябва да го вземеш! Иначе утре ще дойда пак и тогава да видиш какво ще
стане!
После Пипи се втурна на двора и с един скок се метна на коня. Децата се струпаха
около нея, за да потупат коня и да я изпратят.
— Де такива училища като в Аржентина — каза важно Пипи и гледаше децата
отгоре. — Там трябва да идете. Великденската ваканция започва три дни след Коледната,
а лятната — три дни след Великденската. Лятната ваканция свършва на 1 ноември и
после наистина следва доста тежко време до Коледната ваканция, която започва на 11
ноември. Но човек се примирява, защото не дават уроци за в къщи. В Аржентина е строго
забранено да се учат уроци. Понякога се случва някое малко аржентинче да се вмъкне в
гардероба и да учи тайно, но горко му, ако майка му го усети. В училище изобщо нямат
смятане и когато някое дете знае колко прави седем и пет, наказват го цял ден да стои в
ъгъла, ако е било толкова глупаво да каже това на учителката си. Четене имат единствено
в петък, и то само ако се намерят книги, които да четат. Но никога не се намират.
— Добре де, ами тогава какво правят в училище? — учуди се едно момченце.
— Ядат бонбони — отговори уверено Пипи. — Една дълга тръба свързва близката
бонбонена фабрика с класната стая и оттам непрестанно извират бонбони, тъй че децата
едва смогват да ги изядат.
— А учителката какво прави? — недоумяваше едно момиченце.
— Сваля хартийките от бонбоните, глупаче — отвърна Пипи. — Да не мислиш, че
децата сами правят това? Съвсем не! Те дори не ходят лично на училище, а пращат
братята си.
Пипи размаха голямата си шапка.
— Довиждане, деца! — провикна се тя весело. — Скоро няма да ме видите. Но
помнете винаги колко ябълки има Аксел, иначе ще бъдете нещастни. Ха-ха-ха!
Със звънлив смях Пипи пришпори коня, тъй че изпод копитата му се разхвърча
чакъл, а прозорците на училищната сграда задрънчаха.

Неактивен ddt

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 6
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #388 -: Септември 11, 2009, 23:44:54 pm »
Джонатан Раб --Теория на хаоса.мисля че ще заинтригува доста от посетителите на форума.                                                                             Анотация

Сред академичните среди отдавна се мълви, че един монах от шестнадесети век — Айзенрайх, е надминал далеч Макиавели. Той измислил гениален план за световно господство, толкова опасен, че папата заповядва да го убият, за да се потули цялата работа. Но трудът на Айзенрайх — „За върховенството“, оцелява. Някои учени дори вярват, че Третият Райх е притежавал копие от документа. Когато обаче надупченото от куршуми тяло на младо момиче е открито в щата Монтана и последната дума преди смъртта й е „Айзенрайх“, изведнъж с ужасяваща яснота се разбира, че не само документът е истински, но и някой се опитва да използва този експлозивен къс история в края на двадесети век.

Смъртоносният документ е същината на ТЕОРИЯ НА ХАОСА — смразяващ автентичен трилър, който ви държи в напрежение до последната страница. В него се описва глобална интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.
http://www.chitanka.info/lib/text/10422

Неактивен Breath

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 565
  • The lamps are different but the light is the same
Re:Какво препоръчваш?...
« Отговор #389 -: Септември 15, 2009, 17:15:21 pm »
Нacтoящият cбopник включвa: "Гpaф Ceн Жepмeн - Taйнaтa нa цapeтe" - нaй-извecтнaтa биoгpaфия нa Гpaф Ceн Жepмeн oт Изaбeл Купъp-Oукли, кaктo и eдин oт peдкитe зaпaзeни aлxимични тpaктaти нa Ceн Жepмeн - "Пpecвeтaтa Tpинocoфия".

".........Великият илюминат, розенкройцер и франкмасон, нарекъл себе си граф Сен Жермен, е несъмнено най-озадачаващата личност в съвременната история. Името му дотолкова е било синоним на тайнственото, че загадката на истинската му самоличност е останала неразрешима както за съвременниците му, така и за живелите по-късно изследователи. Никой не е поставял под съмнение благородния произход или знатното му положение. Цялостната му личност е носела белега на изисканото възпитание. Изяществото и достоинството, характерни за поведението му, примесени със съвършено хладнокръвие във всяка ситуация, свидетелствали за естествена изтънченост и култура, присъщи на човек, свикнал с висшето си положение.

На външен вид граф Сен Жермен е описан като среден на ръст, с добро телосложение и правилни и приятни черти на лицето, леко мургава кожа и тъмна коса, макар и често напудрена. Обличал се семпло, обикновено в черно, но дрехите му били винаги точно по мярка и от най-добро качество. Очите му притежавали изключително обаяние и всеки, който срещнел погледа му, попадал под силното му взъдействие. Според мадам Помпадур той твърдял, че притежавал тайната на вечната младост. Веднъж заявил, че се е познавал лично с Клеопатра, а при друг случай – че “си е бъбрил а кралица Шеба”! ако не са били неговите очевидно свръхестествени способности и забележителна личност, графът без съмнение е щял да бъде сметнат за луд. Вместо това просто са го определяли като ексцентричен.

Приживе граф Сен Жермен бил признат за изтъкнат учен и политолог. Лингвистичните му умения граничели със свръхестественото. Той говорел немски, английски, италиански, португалски, испански, френски с пиемонтски акцент, гръцки, латински, санскрит, арабски и китайски толкова свободно, че където и да отидел, го вземали за местен.

Графът до такава степен си служел еднакво добре с двете ръце, че можел да напише едно и също нещо едновременно с лявата и дясната ръка. После, когато поставели двата листа един върху друг на светлината на прозореца, буквите се препокривали идеално. Бил способен да повтори цели страници след едно единствено прочитане. За да докаже, че двете полукълба на мозъка му работят самостоятелно едно от друго, той написал едновременно любовно писмо с дясната ръка и мистично стихотворение с лявата.
Чрез нещо подобно на телепатия, този удивителен човек, можел да усеща, когато присъствието му било нужно в някой далечен град или държава. И не само това – някои източници отбелязват, че графът е имал смущаващия навик да се появява в собственото си жилище или у приятели, без да прибягва до обичайния начин на влизане през вратата.

В своите “Спомени за Виена” Франц Грефер пише :

“ Постепенно Сен Жермен придоби сериозно изражение. За секунди остана неподвижен като статуя, а очите му, винаги неописуемо изразителни, сега бяха мътни и безцветни. Но веднага след това той отново се оживи. Направи движение с ръка, за да покаже, че тръгва, и каза: ”Заминавам. Не ме посещавайте. Утре вечер тръгвам. Имат голяма нужда от мен в Константинопол; после в Англия, за да подготвя две изобретения, които ще се появят през идния век – влаковете и параходите.”

Като историк графът притежавал удивителни познания за всички събития, станали през последните две хиляди години, и в своите разкази описвал с най-големи подробности случаите, в които е играл важна роля.

Повечето от биографите на Сен Жермен обръщат внимание на неговите особени навици в храненето. Той твърдял, че истинската тайна на дълголетието била диета, съчетана с неговия чудодеен елексир, и въпреки, че получавал покани за най-разкошни угощения, категорично отказвал да яде всичко, освен приготвеното специално за него и по негова рецепта.

Храната му се състояла предимно от овесена каша, булгур и бяло пилешко месо. В много редки случаи го виждали да пие по малко вино и винаги вземал най-обстойни предпазни мерки срещу възможността на настине. Често канен на обеди и вечери, той посвещавал времето, в което иначе би се хранил, на това да забавлява другите гости с разкази за магии и вълшебства, невероятни приключения по далечни места и интимни случки от живота на прочутите хора.

Веднъж, докато разказвал случка, свързана с нещо преживяно от самия него в отдавна отминало време, той не успял да си спомни ясно подробност, която смятал за особенно важна. Затова се обърнал към своя слуга и го попитал: “ Дали не бъркам, Роже? “ На това добрият човек веднага отговорил: “ Господин графът забравя, че му служа едва от петстотин години. Ето защо не бих могъл да присъствам на въпросното място. Явно там е бил моят предшественик.”
 
За източника на окултните познания на графа нищо не е известно. Едно е сигруно обаче – той не само давал да се разбере, че владеел огромно количество мъдрост, но и подкрепял тези свои твърдения с много примери. Бил добре запознат с принципите на източния езотеризъм. Практикувал източна система на медитация и концентрация. Имал свое убежище в Хималаите, където периодично се оттеглял от света. Веднъж Сен Жермен заявил, че ще остане в Индия в продължение на 85 години, след което ще се върне към своите европейски задачи. Много пъти е признавал, че се подчинява на нарежданията на сила по-висша и голяма от него.

Принципите разпространявани от граф Сен Жермен били несъмнено розенкройцерски по своя произход и пропити с доктрините на гностиците. Графът бил движещият дух на розенкройцерството през 18 в., може би действителният глава на този орден. Има основание да се вярва, че известният роман “Занони” на лорд Булвър – Литън, всъщност представя живота и делото на Сен Жермен. Като цяло той е признат за важна фигура в ранните периоди на франкмасонството. Често обаче са правени опити, вероятно със скрити подбуди, да се дискредитират неговите масонски връзки. Но няма съмнение, че графът е бил и масон, и тамплиер. Всъщност в мемоарите си Калиостро директно заявява, че е бил посветен в ордена на рицарите тамплиери лично от Сен Жермен..........."




THERE IS A DIFFERENCE BETWEEN KNOWING THE PATH AND WALKING THE P

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27