СЪТВОРЕНИЕТО - КАКВО ТОЧНО СЕ СЛУЧИ
- Седнете, Михаела. - Бог се усмихна на своята белокрила асистентка.
- Михаела е Вашата асистентка по хуманитарни науки. Аз съм Габриела от природните науки.
- Хм, А, да. И какво Ви води при мен?
- Един нов проект. Създаването на света. Тук през прозореца можете да видите как моят помощник, демонът Лаплас , превръща плановете ми в модел.
При тези думи в лабораторията се появи гротескно грозно същество със зъби на вампир и сълзящи очи.
- Аз мисля да започнем с небесните тела.
- Добра идея - кимна Бог и каза Нютоновия закон за гравитацията, закона за запазване на импулса и още някои други закони от механиката. Демонът правеше нещо в лабораторията, а спонтанно появилите се планети се въртяха по елипси около Слънцето.
- Не мислите ли, че е все още малко тъмно? - попита Бог, наблюдавайки демона.
- Точно така. Ето, че стигнахме до следваща точка. Необходима ни е светлина, няколко електрични и магнитни полета и тем подобни неща - каза Габриела.
Бог изговори уравненията на Максуел, след което демонът започна да клати Слънцето и го клати дотогава, докато то не започна да излъчва светлина.
Внезапно, размахвайки криле, в лабораторията се втурна Михаела и извика:
- Чакайте! Спрете! Така не става!
- Моля, какво не става, скъпа колежке? - Габриела подчертано наместваше очилата си при новата слънчева светлина.
- От уравненията на Максуел следва, че скоростта на светлината е константа, а от механиката следва, че скоростите са относителни спрямо движението на наблюдателя! Това ще предизвика големи затруднения!
- Тъй ли? - С високо вдигнати вежди Габриела гледаше изпитателно колежката си, надявайки се, че тя няма да забележи колко самата тя е пребледняла от уплаха.
На прозореца се появи сплесканият нос на демона:
- Какво трябва пък сега да направя? - приглушен от стъклото се чу гласът му.
Бог му махна приятелски и успокои разтревожените си асистентки:
- Няма проблем, драги мои. Чисто и просто ще направим така, че дължината на едно тяло да зависи от скоростта му. И кой всъщност твърди, че едновременност трябва да означава едно и също за всички?
- Това не е ли малко комплицирано? - измърмори възкисело Габриела.
Бог се позасмя:
- Но извънредно любопитно! Както в частност така и изобщо! Ние ще го наречем, да, ще го наречем теория на относителността!
Свивайки рамене, демонът се захвана с работа, докато Михаела напусна лабораторията, размахвайки криле и казвайки:
- Много интересно. Веднага ще обмисля философските следствия! Пътувания във времето! Парадокс на бабата! Дупки на червеи ! Изкривявания! Много интересно!
След малко демонът се появи отново. Той трябваше да направи още някои изкривявания на пространството и беше очевидно много доволен от работата си. Габриела също възвърна трезвата си деловитост:
- Какво ще кажете шефе? Аз мисля, че в регулярността на движенията има определена естетика.
- Естетика? - Демонът се запъваше от въодушевление. - Това е фантастично! От сегашното разположение на планетите аз мога да изчисля всяко положение за който и да е момент от време! Прекрасно!
Прехласнат, той обхвана с поглед своето дело.
Габриела слабо покашля:
- Ако мога да продължа ...
Бог кимна дружелюбно:
- Моля!
- Тъй като Вие желаете непременно създаването на живи същества, при което според личното ми мнение естетиката няма обезателно да се подобри, трябва първо да добавим малко химия както и термодинамика.
- Разбирам, - кимна Бог и изрече трите принципа на термодинамиката, уравнението на състоянието на идеалния газ и каквото още беше нужно към това.
Върху модела на Земята се появиха смешни едноклетъчни организми, които хаотично блуждаеха в морето.
- Какво е пък това? - Бог спря за малко въртенето на Земята, за да погледне интересното явление. - Тук - в долината на Неандер !
- Проклятие! - Габриела нервно оправи несъществуващи къдрици по лицето си. - Аз наистина не разбирам, как може да се случи това? Отвратително, тези голи слузни торбички! Аз ще ги елиминирам!
- Почакайте. Това би могло да стане много интересно, но ... - Бог се замисли със сбърчено чело. - Ако ние създадем в този рационален свят хора, чието бъдеще е определено от природните закони ...
- О! - Михаела се намеси - Тогава не е възможна да се влияе върху поведението и действията им! Това ще доведе до лавина от оплаквания в деня на страшния съд! Би трябвало тогава да ги оправдаваме вкупом поради липса на вменяемост!
Бог замислено кимна:
- Опасявах се от това. Какво да направим?
- Да направим? - Демонът възмутено крещеше, когато разбра проблема. - Ние нищо няма да правим. Не може да развалим моята прекрасна регулярност! Що за хаос!
- Хаос. Ти ми даваш ключа, - продължи Габриела с едва прикривана надменност. - Разбира се, за това аз имам решение.
Тя взе мобифона си и повика някого. След малко едно дребно същество с пъстри крилца влетя в кабинета на Бог.
- Колко мило - зарадва се Бог. - Що за хубаво създание си ти?
- Това е ... - Габриела прелисти бележките си, - една пеперуда. Приготвила съм няколко нелинейни диференциални уравнения и тя ще ни покаже, как най-несъществени причини могат да доведат до непредвидими резултати. Моля, започни!
Пеперудата хвръкна към модела на Земята и с един замах на крилцата в Бразилия, причини вихрушка над Австралия.
- Ах! - продължи Михаела с ръце на хълбоците. - Това не променя нищо! Наистина незначителни изменения в началните условия могат да предизвикат огромни изменения в резултатите, така че от две видимо еднакви начала не е задължително до се прави заключение за еднакъв резултат, но това е единствено поради факта, че именно началните условия изглеждат само привидно идентични. Ако началните условия са наистина еднакви, тогава ще се получи същото! Това не помага!
- Вярно, - удовлетворен каза Демонът. - Всичко остава добре предсказуемо!
- И така, скучно, - въздъхна Бог. - Ако още сега мога да изчисля всичко предварително, къде тогава остава напрежението?
Замислен, Бог се разхождаше напред-назад:
- Имаме нужда от малко статистика, неопределеност ... Да започнем с това.
Бог изрече релациите на неопределеност на Хайзенберг:
- Кой казва, че всяко тяло трябва да има определено място и определена скорост? Така е много по-вълнуващо.
Демонът позеленя, когато видя как неговите добре подредени планети се превърнаха в разпръснати вероятности за местоположение. В това време Габриела злобно промърмори:
- Кой ли пък Му разказа за квантовата механика?
- Трябва да се освободим от визуалната представа за едно тяло. Това, което е съществено, е състоянието му, а не множеството възможни състояния! - разсъждаваше на глас Бог. - Вече ще работим само с вълнови функции. Това ще бъде фантастично! Ти пък кой си?
- Аз съм котката на Шрьодингер, каза укорително котката. (Във всеки случай живата част на нейната вълнова функция, мъртвата лежеше на земята.)
- Шрьодингер, - да знам. Нещо забравих.
Бог изрече уравнението на Шрьодингер и се обърна към котката:
- С какво мога да ти помогна?
- Като прекратиш това неоснователно състояние или по-точно тези състояния! Това не е никакво състояние с толкова много състояния едновременно. И всички с толкова малка вероятност! Аз бих искала веднага да стана реална.
- Да, но как ... - поглади Бог брадата си. - Навярно чрез наблюдаването на осъзнат интелект, който ще накара твоята вълнова функция да колабира в едно единствено състояние, което тогава ще си ти. Ти си. Или?
- А аз самата? Не е ли достатъчно, че се самонаблюдавам? - възмути се котката на Шрьодингер.
- Ха, фантастично! Най-фасциниращия философски проблем, който някога е стоял пред мене! Аз ще ... - останалата част от думите на Михаела не се чу, защото тя тичешком напусна бюрото.
- Хм. Може би ... - Бог гледаше замислено напред. Когато погледът му се спря на нещастния демон, той го съжали, пое си въздух и поясни:
- Ще направим компромис. Големите обекти ще разложим на множество малки елементи. Габриела, измислете някои! Тогава квантовата механика ще е в сила само за малките елементи, а големите обекти ще останат напълно класически. Стига да не се взираме съвсем точно.
При тези думи лицето на демона малко просветна. Той се успокои напълно, когато планетите му се понесоха отново като истински сфери във Вселената.
В това време Габриела усърдно чукаше по клавишите на компютъра си и бързо си вземаше бележки с молив.
- Сега, шефе, аз мисля, че бихме могли да караме с шест кварка и шест лептона. От тях можем да съставим различни мезони и бариони, което би довело до създаването на повече от сто атома. Колко практично, едва сега забелязвам, че така можем да обясним светенето на звездите и химичните съединения. Но това е покрай другото. Освен това имаме още четири основни вида сили, които посредством различни симетрични операции могат също да се сведат до една ... Хм, гравитацията не може да се вкара ... - Габриела гризеше края на молива. - Това ще направя обаче до понеделник. Тогава, в понеделник, можем ...
Вратата шумно се отвори.
- Тази квантовомеханична философия е абсолютна сензация - извика Михаела.
- … тогава в понеделник ще можем да започнем с изпълнение на проекта - завърши думите си Габриела.
Бог се засмя:
- Всичко е наред. В понеделник започваме. Шест дена би трябвало да стигнат, а в неделя можем да се наспим. Вие, Михаела, ме наведохте на чудесна идея. Ще започнем с взрив! С един абсолютен начален взрив на материята!
Вибке ЗалцманА може би това се е случило...
