Знаете ли, че вноската на България е 17% от БВП, за да е част от Европейският механизъм за стабилност (ESM) и Пактът за еврото.През декември държавните и правителствени глави, вкл. Бойко Борисов, решиха да узаконят постоянния спасителен фонд на Еврозоната ESM чрез промяна в договора (спасяването на фалирали страни сега е незаконно според Лисабонския договор, но кой ти гледа законите)
През март същите глави приеха Пакта за еврото както и формулата за квотите на страните в спасителния фонд ESM
Като цяло, формулата е в ущърб на бедните страни и облагодетелства богатите и задлъжнелите.
Най-голяма е квотата на България като дял от БВП – почти 17% от БВП (6.1 милиарда евро), докато при Люксембург е едва 3%, а при Холандия, Финландия, Австрия – под 5% от БВП.
Таблица: бедните страни с най-нисък дълг дължат най-много на Европейският механизъм за стабилност (ESM)Фондът е 700 милиарда евро, от които първоначално се внасят 80 милиарда евро, а останалите се внасят при нужда (т.е. когато фалира някоя нова страна се внасят още пари, също така когато някоя страна длъжник не си плаща дълговете към фонда отново се внасят допълнително средства от останалите).
Естония успя да издейства известна отстъпка, като за първите 12 години по-бедните страни ще плащат по-ниска вноска (но отново по-висока отколкото богатите страни). За естонците това е ОК, защото те смятат, че скоро ще са вече богата страна. Но едва ли някой смята, че България ще стане богата страна толкова скоро – тръгваме от по-ниска позиция и се движим по-бавно.
По-философският въпрос е защо страни като България, които са били извън Еврозоната през последното десетилетие и нямат никаква отговорност за кашата в Еврозоната трябва въобще да плащат? А още по-философският въпрос е защо вноските се изчисляват на база на население и БВП – вместо да се изчисляват на база на дълговете на всяка страна? Страните без дългове няма нужда да внасят в спасителен фонд толкова колкото страните с огромни дългове.
Какво означава всичко това? Оттук-нататък пред България има три избора:
блокира ратификацията на промяната в договора докато не се променят условията (стига на правителството да му стиска да го направи)
ратифицира промяната, но не влиза в Еврозоната докато не забогатее (вноската в ESM се прави след влизане в Еврозоната)
ратифицира промяната, влиза в Еврозоната и си приготвя 6.1 милиарда евро за спасяване на много по-богати страни
в продължение по темата:
Първо зам-министърът на финансите Боряна Пенчева обясняваше,
че само(!?) 300 милиона евро е делът на България в спасителния фонд на Еврозоната.После зам-министър Пенчева
призна за 3 милиарда евро.
Наскоро представител на МФ
заговори за
2.6-4.2 милиарда евро (като минимални нива се постигат при изключително нереалистични допускания – всички страни от ЕС да влязат в Еврозоната, включително Англия, Швеция, Чехия).
Тъй като МФ има предвид временно намаленият дял на България за първите 12 години, то реално делът на България е около два пъти по-висок (след като изтекат 12-те преходни години влиза в сила пълния дял). Т.е.
6-8 милиарда евро. При всички случаи, България ще има най-голяма квота във фонда като дял от БВП.
Накратко:
1. Плащаме встъпителна вноска от 350 милиона евро (след 12 години тя се удвоява)
1.1. Встъпителната вноска на фалиралите страни се поема от останалите страни, т.е. встъпителната вноска на България може да е значително по-висока в зависимост от броя на фалиралите страни
2. Обещаваме 3-4 милиарда евро за първите 12 години и двойно повече след това
3. Обещанията ни задължават постоянно да правим вноски във фонда при следните случаи:
3.1. Плащаме още за спасяването на всяка следваща фалирала страна
3.2. Плащаме за всякакви ликвидни и капиталови проблеми на спасителния фонд
3.3. Плащаме всеки път когато някоя фалирала страна спре да си погасява дълговете към спасителния фонд (например, ако Гърция обяви официален фалит)
4. Ако спасителният фонд не стигне, размерът му вероятно ще бъде увеличен, т.е. и българският дял ще се увеличи (това постоянно се случва с подобни организации – за пример, МВФ, EFSM и пр.)
(Сега, разбира се, остава да си признае за пълната сума, с която се задължаваме – а тя е
6.1 милиарда евро. Ангажиментът за три милиарда е временна отстъпка и в момента, в който изтече преходният период (12 години), се увеличава на 6.1 милиарда. Паралелно, ако има икономически растеж и БВП на България се вдига, делът ни в ESM отново ще расте – т.е. вноската почти сигурно ще бъде повече от
6.1 милиарда (
освен ако правителството не предизвика десетилетна икономическа катастрофа).
http://nozharov.blog.bg/politika/2011/07/01/znaete-li-che-vnoskata-na-bylgariia-e-17-ot-bvp-za-da-e-chas.775159http://ikonomika.news-releases.eu/esm-или-как-обещахме-61-милиарда-евро-на-евр/