Подкупите и гръцката кризаЗад бюджетната криза на Гърция се крие една загадка: защо една държава харчи толкова щедро, но събира данъци толкова зле? Мнозина гърци казват, че отговорът се нуждае само от две думи: fakelaki и rousfeti.
„Факелаки“ е гръцката дума за „пликове“, подкупи, които засягат почти всекиго, от болничните пациенти до търговците на риба. „Русфети“ (или „рушвети“) пък означава скъпи политически услуги, които обхващат всичко, от назначенията на учители до търговията с недвижими имоти на гръцките православни монаси. Взети заедно, тези традиции на корупция и шуробаджанащина са създали една държава, която е колкото раздута, толкова и недохранена, както и една криза на доверието, която в момента раздрусва цяла Европа.
Едно изследване, което ще бъде публикувано скоро от вашингтонския институт Брукингс показва, че подкупничеството, протекциите и други видове обществена корупция са основните причинители на огромния държавен дълг, лишавайки страната всяка година от сума, равностойна на около 8 % от брутния й вътрешен продукт (БВП), или повече от 20 милиарда евро.
Гръцкият бюджетен дефицит се равняваше на средно 6,5 % от БВП през последните пет години, (13 % през миналата година). Ако обществените сектори на Гърция биха били толкова чисти, колкото са онези на Швеция и Холандия, за това време страната би постигнала бюджетни излишъци, според споменатото изследване.
По корупция Гърция е на последно 16-то място сред страните-членки на еврозоната (според едно изследване на Световната банка) и също на последно, 27-мо място сред всичките 27 страни-членки на Съюза, разделяйки го заедно с България и Румъния, според Transparency International.
През миналата година 13,5 % от гръцките домакинства са платили подкуп, средно по 1.355 евро, според едно наблюдение на Трансперънси, публикувано миналия месец. Обикновените граждани подават пликове, за да получат шофьорски книжки, часове при лекаря и разрешения за строителство, или за да намалят данъчните си сметки, според същото изследване.
През 2008 висши правителствени чиновници бяха обвинени в подпомагане на един православен манастир, разполагащ с добри политически връзки, при опита му за получаване на собственост върху едно езеро, което след това е било заменено за значителен парцел обществена земя – при цени, облагодетелстващи монасите, но струващи около 100 милиона евро на данъкоплатците. Този скандал подпомогна изборното поражение на консерваторите през миналата есен.
Корупцията подкопава обществените финанси по множество начини. Маменето на правителството, особено при плащане на данъци, е широко разпространено. Всичко това увеличава значително правителствените разходи (чрез политическо покровителство и неефективност на управлението), същевременно намалявайки държавната власт над данъкоплатците.
„Ядрото на проблема се състои в това, че ние не притежаваме културата на гражданско общество“, казва Ставрос Катсиос, професор от гръцкия Йонийски университет, специализиращ се в областта на икономическите престъпления. „В Гърция спазването на правилата е въпрос, на който се гледа с презрение. Ако спазвате правилата, вие сте глупак.“
През 2007 г. беше установено, че правителството е продало милиарди евро под формата на надценени, сложни за разбиране финансови инструменти на различни пенсионни фондове, с което им е причинило огромни загуби. Недостигът пък е трябвало да бъде покрит от бюджета, влошавайки още повече дефицита.
Следвайки огромното обществено недоволство, една държавна комисия подложи на проверка някои от транзакциите, стигайки до заключението, че са налице „ясни индикации“ за подкупи, избягване на данъци и други престъпления от страна на гръцки чиновници.
Бюрото на прокурора обаче отхвърли обвиненията, защото докладът беше подписан само от председателя на комисията, а не от всички нейни членове. Председателят на комисията по-късно беше отстранен.
Общественото възприятие, че всички крадат, е оставило у мнозина гърци усещането, че е морално приемливо да се опразват обществените куфари. Министър председателят Папандреу заяви миналия месец, че много хора се питат: „Ако политиците са корумпирани, ако има такава корупция, то защо пък аз да плащам данъци? Не знам къде отиват парите ми.“
Около една четвърт от данъците в Гърция не се плащат, смята Фридрих Шнайдер, икономист в австрийския университет Линц, който изследва неплащането на данъци по цял свят. Според него около една трета от това се дължи на подкупи. „Разделяте данъчните си плащания с инспекторите, срещу което получавате намаление“, казва той.
Един висш правителствен чиновник казва, че някои данъчни служби функционират на принципа „4-4-2“, също като във футбола. Ако някой човек или фирма дължи 10.000 евро данъци, той дава 4.000 на инспектора, задържа за себе си други 4.000, и плаща на държавата 2.000.
Това обяснява факта как е възможно в една развита страна с население от 11 милиона души, само около 15.000 души да декларират годишен доход от над 100.000 евро, според гръцкия финансов министър.
Друг проблем е безкрайно раздутият държавен сектор. Според гръцката конституция, постоянните държавни служители получават гарантирана работа до живот.
Училищната система е особено раздута. В продължение на години министерството на образованието е назначавало нови учители дори и ако от тях не е имало нужда, казва Йоанис Панаретос, министър от кабинета, натоварен със задачата да направи управлението по-прозрачно. В Гърция има около 180.000 учители, като около 20.000 от тях са заети с чисто административни работи и не преподават, по липса на достатъчно класни стаи.
На други места училищата имат повече учители, отколкото са и необходими. Едно малко училище на един от островите например се оказало с 15 учители по физическо възпитание, докато в друго имало повече учители, отколкото ученици.
Системата на здравеопазване е друг инкубатор на корупция. Множество болници нямат реално счетоводство, което прави изключително трудно проследяването на покупките им. Отчасти по тази причина обществените болници имат огромни дългове, които не са в състояние да изплатят. Предишното правителство подцени тези задължения с повече от 5 милиарда евро, представяйки пред европейските власти един прекомерно оптимистичен проектобюджет, като с това предизвика масивното преоценяване на гръцкия дълг след октомврийските избори.
Гърците, които се опитват да се борят срещу корупцията, често откриват, че това е доста трудна работа. Семейството на Григориос Теодоридис притежава фирма, която внася прясна риба от Турция. В продължение на години той е трябвало да плаща подкупи на една държавна ветеринарна инспекторка, която го заплашвала, че ще обяви рибата негодна за внос.
Когато семейството на Теодоридис решило да започне да внася скариди, инспекторката увеличила цената, искала 30.000 за разрешителното и по 2.000 на пратка. „А освен това тя ни нареждаше от кои точно турски фирми да купуваме“, казва Теодоридис.
Търговецът се оплакал в министерството на земеделието рано миналата година, но не получил отговор.
През ноември обаче той имал късмет. Новият заместник-министър на земеделието, дългогодишният противник на корупцията Михаил Карчимакис, се заинтересувал от случая. Ветеринарната инспекторка била уволнена, осъдена и глобена.
Господин Теодоридис казва, че това развитие на събитията е необичайно. Жена му работи в министерството и тя му помогнала да се свърже с необходимите хора. „Представете си какво е положението на хора, които не разполагат с връзки“, казва той.
За автора:
Маркус Уокър е берлински кореспондент на The Wall Street Journal и пише по въпроси на европейската икономика от 2005 г. насам.
http://www.librev.com/index.php/bg/discussion/europe/893-2010-05-05-00-32-21 http://online.wsj.com/article/SB10001424052702303828304575179921909783864.html
