За целта ще трябва да кривнем доста в страни от темата, защото предстои доста информация.
Аз лично не смятам, че съм достатъчно подготвен, за да дам подробна информация.
Това, което помня е, че вируса е стотици пъти по-малък от бактерията. Съответно и е открит много по-късно в историята. Бактерия може да се наблюдава с почти първите направени микроскопи - примерно 16-17 век, а вирус може да се наблюдава само с електронен микроскоп - за 1 път преди няколко десетилетия. Бактерията е едноклетъчно, и прилича много на клетка на жив организъм. Понякога е по-сложна и с повече функции. Размножава се чрез деление (май). Вируса от своя страна доста малко прилича на клетка, и му липсват повечето елементи, присъщи на една клетка.
Не съм съвсем сигурен, но май вирусите издържат на много по-високи температури. Съответно преваряване (на мляко, например), не ги убива.
Вирусите са май причинители на много епидемии - големи, малки шарки и тн.
За тях антибиотиците не помагат. Единственото е ваксината - полумъртви (нежизнеспособни) вируси (или заразени клетки) се вкарват в тялото, като имунната система лесно се справя с тях, и после изгражда т.нар. шаблон, по който се научава да се справя и с останалите микроби от тоя вид.
Ключово май беше да се ваксинира човек, който е все още здрав, и със стабилна имунна система. Иначе не помага.
Пастьор беше открил пастьоризирането, но не помня кой беше открил вирусите и ваксината (много преди да могат да бъдат физически видяни и доказани).
Има една нова дама от форума, дето пишеше предимно за астрономия и физика, тя беше споменала, че поназнайва доста от бактериология и вирусология.
Надявах се тя да се изкаже вместо мен.
Аз евентуално мога да дам някои цитати (копи-пейст)
http://www.lekar.bg/news-10/info-2292...
...
ПОМАГАТ ЛИ АНТИБИОТИЦИТЕ ПРИ ПРОСТУДНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ?
Много хора не правят разлика между понятията вирус и бактерия. Грипът и настинката се причиняват от вируси, не от бактерии. Има идентифицирани повече от 200 щама на вируси, причиняващи тези заболявания. Затова при лечение на простуда и грип антибиотиците невинаги помагат. Те са лекарства, които убиват бактериите. Голяма част от антибиотиците действат, като унищожават клетъчната стена на бактериите. А вирусите нямат клетъчна стена. В действителност антибиотиците може да влошат настинката - като убиват и полезните за организма бактерии. И за да влошат нещата още, всички антибиотици имат странични ефекти. Те унищожават полезните стомашни бактерии, като по този начин причиняват диария, гъбични и бактериални инфекции. Най-голямата опасност от употребата на антибиотици при лечението на простуди е, че може по този начин да направим бактериите по-устойчиви. С течение на времето и при честата употреба на антибиотици бактериите развиват устойчивост към тях и тогава, когато най-много се нуждаем от помощта на тези лекарства, ефектът от въздействието е слаб. Предпазването от настинка и грип не е толкова трудно, колкото изглежда. Вирусите, които ги предизвикват, попадат в нашето тяло през носа, очите или устата. Най-често ние сами се инфектираме чрез поставяне на заразените си ръце върху лицето (за да избършем носа или разтъркаме очите). Много по-трудно можем да ги прихванем по въздушен път.
Според специалистите 80 на сто от инфекциозните заболявания може да се избегнат, ако ръцете се измиват добре със сапун и вода. Като допълнителна предпазна мярка за спиране на инфекцията през грипния период е достатъчно 2 пъти на ден да се дезинфекцират ръцете. Хората, работещи с пари, са рисков фактор, тъй като парите минават от едни ръце в други, а по тях има много микроби. През грипния сезон те са потенциален източник на инфекции. По отношение на разпространението на инфекцията по въздуха - ако се придобие навик да се поддържат носните канали чисти, ще се сведе до минимум възможността от заболяване. Носът е конструиран по такъв начин, че папилите да спират праха и вирусите, като не им позволяват да навлизат в организма. Но така става само когато носът е чист и се диша през него, а не през устата.
http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=3285 ЕДИНСТВЕНИЯТ ЛЕК СРЕЩУ ВИРУСИТЕ Е СИЛНИЯТ ИМУНИТЕТ
Размер на шрифта: Увеличете размера на текста Намалете размера на текста
Статията е видяна 3196 пъти
За да се размножи, на вируса за разлика от бактерията му трябва помощник. Такъв неволен помощник се явява клетката, която приютява неканения гост.
КАК ВИРУСЪТ УСПЯВА ДА ПРОНИКНЕ В КЛЕТКАТА МИШЕНА?
Първият етап на този сложен процес се нарича адсорбция или прикрепяне на вируса към повърхността на клетката. Основата е взаимодействието на специфичните структури на клетката (рецептори) и съответстващата структура на повърхността на вируса (антирецептори). Процесът е аналогичен на стиковката на космическитекораби - типа съответствие “ключ – ключалка”.
Всеки вирус има в арсенала си няколко такива антирецептора. Освен това тези структури се състоят от набор своеобразни блокове, които осигуряват не само точното взаимодействие на двата компонента, но и възможността да се “прилепват” към най-различни видове клетки. Точно затова един и същи вирус може да предизвика възпалителен процес в много органи.
И ТАКА, КОНТАКТЪТ СЕ Е ОСЪЩЕСТВИЛ. КАКВО СЛЕДВА?
Слеващият етап е проникването на вируса в клетката. За целта той използва три основни похвата.
* На първо място, вирусът може да проникне целия през клетъчната мембрана вътре в клетката.
* Втори начин - под влияние на вируса може да се получи подуване на клетката с образуване на кухини (вакууоли), съдържащи вируса.
* И накрая - вирусната обвивка може да се слее с мембраната на клетката и цялото съдържимо на вируса да се окаже вътре в клетката мишена.
КОЙ ОТ ТЕЗИ НАЧИНИ ЩЕ ИЗПОЛЗВА, ЗАВИСИ ОТ МНОГО ФАКТОРИ
Настъпва много интимен момент в живота на вируса – разсъбличане. В дълбочината на своята вирусна душа всеки агресор пази своя живот и своята смърт - нуклеиновата киселина (или РНК или ДНК). Нуклеиновите киселини са покрити със специална обвивка, която трябва да се “свали”, за да се осъществи по-нататъшното размножение. Този процес се извършва както от собствените резерви на вируса, така и от ферментите на клетката, които осъществяват “преваряването” на вируса.
След освобождаването на ДНК (или РНК) вирусът престава да съществува “като личност”. Използвайки сложни и тънки механизми на влияние, вирусната нуклеинова киселина превключва работата на клетката на синтез на двете основни съставки на бъдещото вирусно потомство - образува се дъщерна нуклеинова киселина, а също и белтъците на обвивката на вириона и специални ферменти. Този процес се нарича експресия и репликация на вирусния геном.
Следващият етап е сглобяване и съзряване на вируса. Въпреки малко техническото наименование този сложен и многоетапен процес е изключително важен за бъдещото “потомство”. В резултат на всички действия се формират новите вириони.
Излизането на зрелите частици от клетката може да доведе до пълното є разрушаване или до частично - за сметка на образуването на кухини, пълни с вариони. В последния случай клетката не загива.
Внимание!
За един цикъл на размножаване попадналият в клетката вирус може да даде до 10 000 и повече дъщерни вирусни частици, които също се устремяват към здравите клетки.
КАКВА ВРЕДА НАНАСЯТ ВИРУСИТЕ ВЪРХУ КЛЕТКИТЕ В РЕЗУЛТАТ НА ТАКЪВ “СЪЮЗ”?
В резултат на грубата намеса в тънката вътрешна организация може да се развие необратим блок на собствения геном на клетката, което води до нейната гибел.
При определени условия се уврежда нуклеиновата киселина на клетката мишена.
ПРОТИВОВИРУСНИТЕ СРЕДСТВА
Съвременната медицина има по-скромни възможности за провеждане на противовирусно лечение в сравнение с възможностите на антибиотикотерапията. Въпреки че в резултат на експерименталните изследвания и клиничните изпитания бяха открити много препарати с противовирусна активност, съвсем малко от тях са разрешени за практическо приложение.
ЕДНИ ОТ ПЪРВИТЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ХОРА, СА:
* метисазон (профилактика и лечение на едра шарка в Индия през 1963 г. );
* амантадин (профилактика и лечение на грип).
Това е свързано не само с токсичния ефект на тези лекарствени средства, но и с някои особености на самите вирусни инфекции.
Вирусите живеят и се размножават за сметка на живите клетки в човешкия организъм. Дълго време се смяташе, че всички вещества, блокиращи важни за размножаването на вирусите пътища, са длъжни неизбежно да убиват и клетките, които са ги приютили.
Систематичното търсене на противовирусни препарати започва в средата на 40-те години. В резултат на сложни изследвания са открити многочислени биохимични процеси, важни за размножаването на вируса, но не свързани съществено с жизненоважните функции на клетките на организма стопанин.
И точно тогава се появила възможността да се използват препарати, способни да убиват вируса, и в същото време да бъдат слабо токсични за човек и притежаващи минимално увреждащо действие върху човешките клетки.
Втората особеност в борбата между човека и вируса е наличието в организма на голямо количество специални защитни вещества, способни да унищожат вирусните частици. Много лекарствени средства действат чрез стимулиране на изработването от организма на такива защитни вещества (например интерферон).
Освен това, ако при бактериалните инфекции има възможност за определяне на чувствителността на бактериите към антибиотиците, то при вирусите определянето на чувствителността им към използваните препарати досега е много трудно.
СЕГА СЕ ИЗПОЛЗВАТ 3 ОСНОВНИ ТИПА ПРОТИВОВИРУСНИ ПРЕПАРАТИ:
* химиопрепарати;
* интерферони;
* индуктори на интерфероните.
Днес съвременната медицина успява да се справи успешно с почти всички вируси и микроби. Новите серии медикаменти позволяват да се спре развитието на тези вирусни процеси, преди да са увредили някой орган или система в човешкия организъм.
Световната здравна организация отпуска огромни средства за разработване на нови методи и технологии за изолиране на опасните вируси. Повече от 50 екипа разработват нови модификации антивируси и най-вероятно в скоро време човечеството няма да се плаши до смърт от всяка следваща вирусна епидемия.
В екипи за подобни разработки са включени и най-добрите български вирусолози. Очаква се опасните вируси да бъдат напълно победени.
МАЛКИТЕ “ТЕРОРИСТИ” УНИЩОЖАВАТ КЛЕТКИТЕ НИ
Превключването на биохимичните процеси в клетката за образуване на нови вирусни частици е другото “вредителско” свойство на вирусите.
В резултат на това клетката престава да се занимава с осигуряване на собствените си нужди и загива от “изтощение”.
И накрая последното (но не по значение) - при излизането от клетката вирусът просто я разрушава или включва автоимунните механизми на унищожението.
Днес учените имат достатъчно обширна представа за “живота, труда и бита” на вирусите. На основата на тези знания са разработени и се прилагат специфични противовирусни препарати.
п.с. много са ми интересни някои хора. Имате мерак и четете информация от кол и въже, а не сте си направили труда да прочетете официалната теза от лекарите, която много често е много по-сбита и кратка от тази на "новаторите".
То хубаво, че има любов към новото, но това не означава да се отрича всичкото официално разпространено знание с лека ръка.
Нямам предвид само медицината и биологията, а по принцип всичко - астрономия, физика, математика и тн.
