РЕЛАТИВИСТКАТА ФИЗИКА
За световната общност, за мнозинството от нас, непричастни към теоритичната физика и математика, този човечец, дълги години, беше символ на гениалност и мъдрост.
В зората на днешна Европа, един умен и спорен философ ни бе призовал:
"Ако не можете да бъдете светци на познанието, то тогава бъдете негови войни!"
Дълги години, честно казано, до нас не достигаше цялостния и дълбок смисъл на този призив.
Защо са му на познанието войни? Със светците е ясно!
Войните са за да водят война и да бранят. Дали около нас не се води война за която нте знаем?!
Следователно, познанието е в противоборство с Нещо. И това нещо, не е Невежеството. Опонент на познанието не може да е Невежеството, а единствено друго Познание. Познание намиращо се под друг, чужд контрол и обладание.
Обладаването на знания, които се укриват от световната общност, създават предпоставки и инстременти за упражняване на власт над нас, над самата световната общност.
В този смисл, въпросът дали Айнщайн е един от светците на познанието или е само негов войн остава на втори план, пред въпроса чий някакъв си е?
През 1929 година, в Цюрих, Айнщайн е участвал в работата на поредния Ционистки конгрес. Тогава се среща с бившата си съпруга и сина си Едуард, който го попитал:
-Защо ти си на еврейска конференция, а не на научна?
Айнщайн невъзмутимо отговорил:
- Защото аз съм еврейски светец.
Според една неофициална класификация в еврейските кръгове - стоте велики евреи, той е класиран на четвърто място.
В добре организираните общности всичко трябва да е подредено и да е заело полагащото му се място.
И така имаме си работа със светец.
През 1905 година, никому неизвестното бъдещо величие, преживяващ от патентна дейност, в съавторство с жена си публикува нещо научно, което по-късно ще стане известно като Специална теория на относителноста (СТО). Но преди още творението му да попадне в полезрението на тогавашната научна общност и да бъде оценено подобаващо, най-малкото като плагиат и безпрецедентна претенциозност, в света се надига гигантска пропагандна вълна, невиждана до тогава в научния свят. Бъдещия основополагащ труд бързо е преведен на английски и незабавно изпратен по телеграфа в Америка, където е публикуван в "Ню-Йорк Таймс". Научната общност е повече от същисана.
Откатите от тази пропагандна кампания могат да се видят и в наше време: По повод изстрелването на някакъв космически научно-изследователски апарат на НАСА, световните агенции, само преди дни, разпространиха информация, че резултатите се очаква да представляват още едно доказателство за истинноста на айнщайновските теории за относителноста.
За отбелязване е, че вече 100 години експерименталната физика не е представила нито едно, повтаряме - ните едно експериментално доказателство за истинност на релативисткия възглед за света.
За първи път у нас се загнезди съмнение в гениалноста на този дребен човечец, когато научихме, че на два пъти Съветската Академия на Науките е издавала писмено постановление в което категорично се забранява всякаква устна или писмена критика на Общата и Специалната теория на относителноста (ОТО и СТО), както и личноста на Айнщайн. Почти не повярвахме, че подобна забрана е имало и във Френската академия на науките. И не само там.
След това ни стана ясно, че Нобеловата награда на гения не е нито за ОТО нито за СТО а за нещо друго, далеч по прагматично и не така фундаментално претенциозно.
Но кои сме ние да съдим човек принадлежащ на висшата научна материя? Какво разбираме ние от наука?
Ето защо, си струва, да се обърнем към безусловни авторитети в областа на физиката:
Най- известния физик-експериментатор от първата трета на ХХ век, Ръдърфорд, кратко и ясно определя релативистките теории на Айнщан като глупост. Кратко и ясно.
Никола Тесла счита, че на теориите за относителноста могат да повярват само наивни хора.
Не си струва да търсим и други негативни квалификации и оценки за релативестките теории - повярвайте ни, с появата на Интернет, там ще се намерят безброй подобни мнения и свидетелства.
Титаничната работа и усилия на Юнг, Лаплас, Пуасон, Хамилтън, Гаус, Грин, Коши, Фарадей, Максуел, Келвин и много други велики физици и математици в областа на хидродинамиката на етера, след канонизацията на СТО, на практика е забравена. Поразително, но преписвачите на учебници са стигнали до там, че днес даже законите на Нютон и уравненията на Максуел, в тяхното авторско изписване са неизвестни на абсолютното мнозинство от днешни физици. Била е изменена не само формата на изписване, но и физическото им съдържание.
Според нас, далеч по-важно е не кому, а защо е било нужно всичко това, та заслугите на Айнщайн са оценени по-високо от тези на Исус Христос?
Ако ползваме изразните средства типични за хазарския начин на представяне на нещата, то можем да заключим например, че полезноста от релативисткия възглед във физиката на Айнщайн за реалния живот, едва ли е по-голяма от ползата, която са допринесли изсраните от бай Иван от Долно Камарци лайна за три години - те поне са ставали за наторяване на почвата.
Но нещата съвсем не стигат само до тук - става въпрос за гигантска перфидна манипулация, в която, ореола на светец в науката, създаден от ционистката пропаганда, около личноста на Айнщайн и неговите релативистки теории е послужила и служи за изтласкването на световната физика и наука в задънена улица и капсулирането на научния прогреса поне за период от 100 години.
И така ето ги и отговорите на въпроса чий и кому!
Справедливо е да ни бъди позволено да си помислим, че става въпрос за нещо съвсем различно и далеч по-важно.
Справедливо е да предположим, че този ненужен ни като светец на науката, според дейноста си, по-скоро войн на познанието, е послужил за да ни отклони от нещо важно - например, приемането на научните възгледи за етера, като същност на това от което сме направени ние самите, както и заобикалящия ни свят, от един неизчерпаем, мощен източник на енергия, от която сме направени ние самите, както и заобикалящия ни свят.
Ако добавим към това и факта, че източниците на финансиране на науката и познанието фактически са в ръцете на тези които създадоха мита за гениалния Айнщайн, картината става малко или много завършена:
нас просто ни държат настрани от знанията, ... от истината, ... която маже да ни направи свободни!
Да се чуди човек, един ден как да убеди своите внуци, че портрета на рошавия дядка, не е портрет на Гения, а само портрет на това което се вижда в действителност. Че в този случай, зад лудоста нямя и помен от гениалност и зад гениалноста само лудост. Пропаганда и въздух под налягане!
Ето и още едно мнение :
Теорията на Айнщайн не е трябвало да се опровергава. Нея е трябвало или да се приеме или да се отхвърли. Човечеството не е издържало този тест за умност. Научният свят приел теорията на Айнщайн и получил една глупава наука за глупави хора.
Айнщайн измамва целия научен свят на толкова примитивно ниво, че по-примитивно не е могло да бъде. Представете си такава ситуация: при вас идва дете и пита - колко е сега часа. Вие му показвате два часовника, показващи различно време. Ще попита ли детето - а кой от двата часовника показва точното време? Разбира се, че ще попита, защото даже децата разбират, че не може два часовника да показват едновременно правилно, но различно време.
Айнщайн показал на научния свят два часовника, които едновременно показват две различни времена и започнал да обяснява, че тези две различни времена са правилни. Научния свят, без да задава на Айнщайн глупави въпроси повярвал в тази простотия и днес ние имаме - глупава наука за глупави хора - физиката на наблюденията.
Заслужава да отбележим, че Айнщайн е създал наистина уникален шедьовър и ни най-малко не е рискувал да го представи за разтерзание на своите опоненти. Уникалността на тази теория е в това, че тя се основава на логика противоречаща на здравия смисъл.
Когато се появили преобразуванията на Лоренц, Айнщайн единствен от всички схванал, че те съдържат в себе си, освен всичко друго, две различни и конкретни разстояния S' и S". На него му предстояло по логически път да се избави от тези две разстояния. И той логически доказва, че в природата, между две материални тела, колкото и далече да се намират едно от друго - не съществува разстояние S. Ето защо във физиката на наблюденията на Айнщайн вие няма да намерите такава категория, като S - разстояние. Но това може да се докаже само като се използва логика противоречаща на здравия смисъл. И това може да се докаже само от изключително гениален човек, защото негови опоненти са били най-добрите умове на планетата.
Айнщайн прекрасно е разбирал, че ако теорията бъде приета, то да я опровергае, ще може само този, който успее да види във всяка формула на Лоренц по две различни и реални разстояния S' и S". Погледнете формулите на Лоренц и пробвайте да откриете там всичко това.
Но вие ще видите там само два различни символа v и c. Ето защо не си струва да се чудим, че теорията на Айнщайн е построена на явно абсурдни постулати, и съществува вече повече от 105 години.
Айнщайновата теория не е трябвало да приемаме заради логиката й. Когато ние, "доброволно" сме се отказали от здравия смисъл, то сме получили онова, което сме заслужавали. Ето защо, връщайки се към нютоновата физика, не е нужно да вземаме и айнщайновското пространство, а ако говорим конкретно, то в нютоновата физика не трябва да има обща теория на относителността на Айнщайн. Ако се окаже, че сме толкова глупави да съвместим нютоновското време в изкривеното айнщайновско пространство, то отново ще получим поредната глупашка наука за глупави хора.
http://data-bg.com/relativism.htm
