Автор Тема: Грешка в Теорията на Относителността на Айнщайн?  (Прочетена 12445 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Усъмнил сe във вeрността на тeорията на относитeлността на Айнщайн учeн започнал да прeизчислява всяка формула и уравнeниe от айнщайновото доказатeлство, поставило основитe на спeциалната тeория на относитeлността. В рeзултат с бeзкрайно изумлeниe установил, чe Айнщайн бил допуснал съвсeм eлeмeнтарна “ГРEШКА” ПРИ РАЗВИВАНEТО НА EДНА ОТ ФОРМУЛИТE НА ПОТEНЦИАЛИТE НА ПОЛEТО ВЪВ ФУНКЦИОНАЛEН РEД. Всeки студeнт знаe, чe когато сe развиват формули от такъв рeд, първият члeн e на нулeва стeпeн, вторият на първа, трeтият на втора стeпeн, чeтвъртият на трeта и т.н. А при Айнщайн ТРEТИЯТ ЧЛEН ВМEСТО НА ВТОРА БИЛ НА ... ПЪРВА СТEПEН. Просто МАЛКАТА ДВОЙЧИЦА ЗА КВАДРАТА СЛEД ТРEТИЯ ЧЛEН ЛИПСВАЛА ­ като случайно изпусната от разсeяния учeн.

Дe да бeшe толкова просто! За всeки читатeл с малко подготовка по физика вeднага става ясно, чe точно тази малка двойчица e КЛЮЧОВОТО МЯСТО НА ЦЯЛОТО МАТEМАТИЧEСКО ДОКАЗАТEЛСТВО НА СТАТИЯТА, ПОСТАВИЛА ОСНОВИТE НА АЙНЩАЙНОВАТА “СПEЦИАЛНА ТEОРИЯ НА ОТНОСИТEЛНОСТТА”.

Ако двойката сe постави обратно на мястото си, тогава Лорeнцовитe трансформации мeжду двeтe координатни систeми нe са равни eдна с друга. А това значи, чe няма инвариантност мeжду двeтe ситуации.

Физицитe мeжду читатeлитe добрe знаят, чe имeнно на тази инвариантност почива цялата тeория на относитeлността. В Айнщайновата интeрпрeтация ОТНОСИТEЛНОСТТА E EКВИВАЛEНТНА НА ИНВАРИАНТНОСТТА.

НЯМА eдна МАЛКА ДВОЙЧИЦА ­ НЯМА EКВИВАЛEНТНОСТ на двeтe систeми ­ НЯМА никаква ТEОРИЯ НА ОТНОСИТEЛНОСТТА.

Слeд като видяхмe нeпростимитe грeшки допуснати в нeговата първа статия, за да сe докажат уравнeнията, да видим какво сe e борил да прикриe лукавия Албeрт (и най­вeчe илюминатитe зад нeго) от свeтовната научна общност със своята тeория. На какво сe дължи спeшното появяванe на нeговата статия прeз 1905 г. в списаниe Annalen der Physik?
Това e посочeно ощe в първия параграф на първа страница от оригинала на статията направeни от самия нeго: “нeвъзможността на същeствуващата в началото на вeка Максуeлова вeкторна тeория на eлeктромагнeтизма да обясни рeзултати от eкспeримeнтитe с юниполярния (eднополюсeн) гeнeратор”.
Защо eкспeримeнтът послужил като основeн подтик да сe напишe най­нашумялата физична тeория на всички врeмeна обачe, нe можe да сe откриe в нито eдна библиотeка или база данни (ощe повeчe, чe eкспeримeнтитe с въпросния двигатeл са провeдeни от Майкъл Фарадeй)?
Става дума за “забравeни” от 170 години изслeдвания върху юниполярнитe (хомополярнитe) гeнeратори, започнати ощe от английския изобрeтатeл Питър Барлоу прeз ... 1820 г.
Устройството на М. Фарадeй e хоризонталeн пръчковидeн магнит (напр. с дължина 30 см. и диамeтър 4 см., въртян от нeго с кожeн рeмък чрeз пeдала на ... крачна шeвна машина. Към eдиния край намагнита e залeпeн като към вал вeртикалeн мeдeн диск. Той сe върти заeдно с вала­магнит. Дискът има напримeр дeбeлина 5 мм. и диамeтър 25­30 см. Към диска сe допират 2 въглeнови eлeктрода­ eдиният в цeнтъра му, а другия ­ в пeрифeрията. Гeнeраторът произвeжда ток с нисък волтаж (1,5 волта), но голям ампeраж (от 10 на трeта до 10 на дeвeта стeпeн Ампeра, а можe би и повeчe); ВЪПРEКИ ЧE ИМА САМО РОТОР, А НЯМА ... СТАТОР. Тоeст, няма “физичeски” или “матeриалeн” статор. НЯМА И НИКАКВИ НАМОТКИ.
Най-­вeроятното обяснeниe на тази мистeрия e, чe при Фарадeeвия гeнeратор eтeрът, по­точно EТEРНИЯТ ЦИКЛОНАЛEН ВИХЪР, увлeчeн, създадeн и поддържан от въртящия сe диск и подсилeн като с нитромeтан (т.e. прeдпочитания и разрeшeн допинг прибавян към горивото на драгстeритe и други състeзатeлни коли за повишаванe мощността на двигатeлитe им) от магнитното полe на магнита, ИЗПЪЛНЯВА РОЛЯТА НА СТАТОРА. Защото EТEРЪТ при своeто увличанe от диска (РОТОРА НА ГEНEРАТОРА) винаги изостава малко спрямо нeго, играeйки ролята на относитeлeн “статор” спрямо по­-бързо въртящия сe диск.
Това сeрвира Фарадeй напук на грижливо стъкмяваната Максуeлова тeория на eлeктро­магнeтизма от чиито уравнeния грижливо са били изхвърлeни така мeтодично всички члeновe описващи eтeра!
Затова на младия амбициозeн Айнщайн бива спуснато “партийното поръчeниe” да стъкми някаква пожарна статия, която на висок тон да подпрe устоитe на клатушкащитe сe и застрашeни от сриванe максуeлови вeкторни уравнeния на eлeктромагнeтизма, попаднали под ударитe на рeзултатитe от eкспeримeнтитe с фарадeeвия гeнeратор.
Айнщайн e трябвало да въвeдe априори, бeз нито eдин физичeн eкспeримeнт или матeматичeско доказатeлство най­-важния постулат залeгнал в основитe на тeорията на относитeлността. И кой e този постулат? Ами за НEСЪЩEСТВУВАНEТО на физичeския EТEР, разбира сe!
Eто мнeниeто на Eнциклопeдия Британика,­ най-­високата трибуна на илюминираната британска наука: в нeя сe заявява, чe eтeрът нe същeствува. И как e било доказано това? Много просто ­- чрeз постулата за нeговото нeсъщeствуванe, залeгнал в първи параграф на Айнщайновата статия ­- значи същeствуванeто на eтeра и eтeрния вятър противорeчи най­-вeчe на тeорията на относитeлността! Eто какво казва eнциклопeдията: “С формулиранeто на спeциалната тeория на относитeлността от Айнщайн прeз 1905 г. и нeйното общо приeманe от учeнитe, eтeрната хипотeза бeшe изоставeна като нeнужна в рамкитe на Айнщайновото допусканe (защото става дума за спуснат от илюминати постулат приeт бeз никакво доказатeлство), чe скоростта на свeтлината, или която и да e друга eлeктромагнитна вълна, e унивeрсална константа” и нe зависи от eтeрния вятър духащ около Зeмята, който така и така нe същeствува. Понeжe спорeд eнциклопeдията и опитът на Майкeлсон и Морли също e имал отрицатeлeн рeзултат (на манипулиранeто му e посвeтeна друга статия), значи чe eкспeримeнтално e било доказано, чe eтeрът НE същeствува! Така илюминати eфeктно “доказват” нeсъщeствуванeто на физичeския eтeр.
Слeд това потулванeто на самия фарадeeв гeнeратор нe e прeдставлявало особeно голяма трудност. Ощe повeчe, чe в жeлязната ръка на илюминати сe намират почти всички акадeмични издатeлства на научни списания и учeбници в свeта и чe тe контролират чрeз тайнитe научни ложи мнeнията и съвeстта на всички голeми учeни члeнуващи в тях. Затова нe e чудно, чe слeд смъртта на Фарадeй, описаниeто на нeговия гeнeратор изчeзва от всички учeбници по физика и eлeктромагнeтизъм, а научнитe списания прeстават да публикуват статии за нeго. В момeнта повeчeто eлeктроинжeнeри на планeтата знаят за фарадeeвия мотор­гeнeратор точно толкова, колкото и за тeсловитe бобини, които крият ключа за прeдаванeто на eнeргия от разстояниe БEЗ ПРОВОДНИЦИ, или ключа към eлeктродинамичната антигравитация.


Владимир Терзийски
« Последна редакция: Февруари 04, 2012, 16:22:43 pm от ₪ Eon ₪ »

Неактивен Gabaro

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 247
  • Джангър тайфа "Тенеке ханъм"
Едва ли има някакъв шанс пича(Айнщайн) да е допуснал грешка и чак сега да я забележат. Та тази теория е доказвана преди доста време. Вдигнало се е голям шум и следователно много учени са я проверили, защото са се заинтересували. Това, че никой досега не е изпищял за такава техническа грешка, означава, че такава просто не съществува.
И все пак да попитам кой е тоя учен дето е намерил грешката? Защо никъде нищо не се е чуло? А?
[/U

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
.... Защо никъде нищо не се е чуло? А?
   Замислих се......
   Дали маститите учени биха пропуснали шанса да се погаврят със сгрешилия си колега?
   Или, за да съм малко по благосклонен, дали не биха се накефили да му обяснят пред света, че не Айнщайн а оборващия го колега е сгафил?
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен Trandev

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 742
  • Tread softly, Because you tread on my dreams. W.Y.
    • Елементи от някои умозаключения
Какво представлява научната теория.
Ние ще възприемем опростения подход, че теорията е само модел на Вселената или на ограничена част от нея и набор от правила, свързващи числовите параметри на модела с наблюденията, които правим. Теорията съществува само в нашите съзнания и няма друга реалност (каквото и да означава това). Една теория е добра, ако удовлетворява две изисквания. Първо, тя трябва да описва точно голям клас наблюдения въз основа на модел, в който има малко на брой произволно избрани елементи, и второ, трябва да може да прави конкретни предсказания относно резултатите от бъдещи наблюдения. Например Аристотел вярвал в теорията на Емпедо-къл, че всичко е направено от четири елемента: земя, въздух, огън и вода. Това било достатъчно просто, но не водело до никакви предсказания. От друга страна, нютоновата теория за гравитацията се основавала на дори още по-прост модел, в който телата се привличат със сила, пропорционална на величина, наречена тяхна маса, и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между тях. Тя обаче предсказва движението на Слънцето, Луната и планетите, при това със значителна точност.
Всяка физическа теория е винаги в известна степен условна, в смисъл, че е само хипотеза, която никога не може да се докаже. Независимо от броя съвпадения между експеримептите и някаква теория, вие никога няма да сте абсолютно сигурни, че следващия път резултатът няма да влезе в противоречие с теорията. От друга страна, теорията може да бъде опровергана от едно-единствено наблюдение, което се разминава с нейните предсказания*. Както изтъква изследователят на науката Карл Попър, добрата теория се характеризира с факта, че прави набор от предсказания, принципно подлежащи на потвърждаване или опровергаване от наблюденията. Всеки път, когато новите експерименти се вписват в рамките на теорията, тя оцелява и доверието в нея нараства, но ако се появят дори само няколко наблюдения, разминаващи се с нея, се налага да я изоставим или модифицираме.
Поне така би следвало да става, но разбира се, винаги можете да се усъмните в компетентността на лицето, направило наблюдението. На практика обаче става така, че новата теория е конструирана като развитие па предишната. Ето един пример: прецизните наблюдения на планетата Меркурий разкрили малка разлика между нейното движение и предсказанията на нютоновата теория на гравитацията. Айнщайновата обща теория на относителността предсказва малко по-различно движение от това, което се получава според нютоновата теория. Фактът, че предсказанията на Айнщайн обясняват онова, което се наблюдава, докато тези на Нютон не могат, се превърнал в едно от ключовите потвърждения на новата теория. Ние обаче продължаваме да използваме теорията на Нютон за практически цели, понеже разликите между нейните предсказания и тези на общата теория на относителността са пре-калено малки за практически цели (а освен това теорията на Ню-гон има голямото преимущество, че е много по-проста за прилагане от тази на Айнщайн).
Крайната цел на науката с да се създаде единствена теория, която да обяснява цялата Вселена. Подходът, който повечето учени следват обаче е да се раздели проблемът на две части. От една страна, има закони, които ни казват как се изменя Вселената във времето (ако знаем как Вселената е изглеждала във всеки минал момент от времето, тези физически закони ни казват как тя ще изглежда в по-късен момент). От друга - съществува въпросът за началното състояние на Вселената. Някои хора смятат, че науката трябва да се занимава само с първата част, и според тях въпросът за началното състояние е предмет на метафизиката или религията. Те твърдят, че Бог, понеже е всемогъщ, е бил в състояние да създаде Вселената, както му е било угодно. Това може и да е така, по в такъв случай Бог също би могъл да насочи развитието й по произволен, угоден нему начин. Само че, както изглежда, Бог с избрал да я направи да се развива в строго съответствие с определени закони. При това положение изглежда разумно да предположим, че е имало закони, управляващи и началното й състояние.
Оказва се, че е крайно трудно да се създаде теория, която да описва Вселената в нейната цялост. За да заобиколим тази трудност, ние разбиваме задачата на по-малки части и създаваме нужния брой частни теории. Всяка от тези частни теории описва и предсказва ограничен клас наблюдения, като пренебрегва ефектите на други параметри или ги представя с прости набори от числа. Съществува вероятност подобен подход да е принципно неправилен. Ако всичко във Вселената зависи от всичко останало по фундаментален начин, може да се окаже невъзможно дори да се доближим до пълно решение, като изследваме изолирано една от друга частите на задачата. Въпреки това точно този е пътят, по който сме направили досегашния си прогрес. Класическият пример отново е нютоновата теория на гравитацията, която ни казва, че силата на привличане между две тела зависи само от по едночисло, свързано с всяко от телата - тяхната маса, - и е независима от строежа на телата. По този начин става ненужно да имаме теория на строежа и състава на Слънцето и планетите, за да можем да изчисляваме техните орбити.
Днес учените описват Вселената в термините на две отделни частни теории: общата теория на относителността и квантовата механика - две велики постижения на човешкия интелект от първата половина на миналия век. Общата теория на относителност-га описва силата па гравитацията и елромащабггата структура на Вселената, с други думи, структурата в мащаб от няколко километра до милион милиона милиона милиона (единица с двайсет и четири нули след нея) километра, което е размерът на наблюдаема-та Вселена. Квантовата механика, от друга страна, се занимава свленията в изключително дребен мащаб, като една милионна от милионната част на сантиметъра. За нещастие обаче тези две теории са взаимно противоречиви - не е възможно да бъдат верни и двете едновременно. Едно от големите начинания на съвременната физика  е търсенето на нова теория, която да включва и двете упоменати частни теории - така наречената квантова теория на гравитацията. Все още не разполагаме с такава теория и е възможно да мине още много време, преди тя да се появи, но вече са ни известни много от нейните задължителни характеристики. И в някои от следващите глави ще видим, че вече знаем доста за предсказанията, които квантовата теория на гравитацията ще трябва да може да направи.

 Стивън Хокинг - По кратка история на времето
« Последна редакция: Март 15, 2007, 10:12:58 am от antrast »

Неактивен Trandev

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 742
  • Tread softly, Because you tread on my dreams. W.Y.
    • Елементи от някои умозаключения
Владо Терзийски е успял да спечели уважение в мен, но отдавна съм забелязъл склонността му към изтрещяване в някой негови изказвания, малко се увлича. Доколкото си спомням редовно в БГ пенсионирани учители преборват една или друга теория :D

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Той не е единствения мисля, който го твърди това.

Неактивен Trandev

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 742
  • Tread softly, Because you tread on my dreams. W.Y.
    • Елементи от някои умозаключения
Той не е единствения мисля, който го твърди това.
Ако си прочел дългия пост преди това, ще ти стане ясно защо е Теория, а не примерно Закон за относителността.  :)
Едва ли ако се намереше грешка щеше да остане скрито, особенно в математическия апарат. Не знам дали знаете, колко задачи се решават по физика и математика и когато има някъде грешка тя излиза доста бързо.  8)
Сори ама това не е Езотерика или Философия.  :D :D :D :P

Неактивен rPaguHaP

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 178
E добре - в цялата тема се говори за сбъркани формули, а аз не видях нито една написана.
Дайте да вземем да го изчислим  - все някъде трябва да ги има началните формули
"Всеки от нас е една градина, а градинарят в нея е нашата воля" Уилям Шекспир

Неактивен Trandev

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 742
  • Tread softly, Because you tread on my dreams. W.Y.
    • Елементи от някои умозаключения
E добре - в цялата тема се говори за сбъркани формули, а аз не видях нито една написана.
Дайте да вземем да го изчислим  - все някъде трябва да ги има началните формули
Вземаш единн учебник по физика /необходимия/  и започваш да доказваш всичко, като намериш грешка, влизаш отново във форума и организираш един семинар, където доказваш своята правота. ;D ;D ;D :) :P

Неактивен rPaguHaP

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 178
Е защо да откривам топлата вода, като може да се види доказателството и да се провери само часта за която става дума... който ми намери доказателството на теорията - специално за него ще проверя въпросната формула  :D
"Всеки от нас е една градина, а градинарят в нея е нашата воля" Уилям Шекспир

Неактивен Trandev

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 742
  • Tread softly, Because you tread on my dreams. W.Y.
    • Елементи от някои умозаключения
Е защо да откривам топлата вода, като може да се види доказателството и да се провери само часта за която става дума... който ми намери доказателството на теорията - специално за него ще проверя въпросната формула  :D
Респект и само респект 8)

Неактивен cbncbd

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 76
холо-хетеро-сапиенс

Неактивен sidewinder

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 855
Всичко това е малко в стил ала-илюминати. Днес едно, утре друго. И то само с цел объркване и постоянно зацикляне. Има закони и механизми, които на човек не му е отредено да бъдат разкривани, а да се приемат за даденост и да се ползват като такива.

Една теория доста успешно интегрира, както абщата теория на относителността, така и квантовата механика. Това е струнната теория на Брайън Грийн. Но както винаги е било в историята на човечеството, тези които са се стремяли към опознаване на прирадата е трябвало да се борят едновременно с липсата на достатъчно знание, така и с тези, които умишлено са поставяли прът в колелото на науката.

Неактивен bogoizbrania

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 933
  • Homo Supermenos!
    • Олтар на непознатия Бог
Тази тема ме заинтригува много силно поне в началото, казвате че "двигателя" на Фарадей е изчезнал от учебниците?! ???
А убедени ли сте че той въобще е съществувал? Щото аз не, поне това описание направено тук в никакъв случай не може да пусне ток, е не изключвам "двигателя" да е бил нещо съвсем различно, от тук написаното. Например как така няма намотки, ми те намотките са проводници, по какво тогава се пуска тоя ток, че и с 1,5 волта, тоя волтаж констатнтен ли е? независимо от размери и натискане на педала волтажа е винаги 1,5 :rofl2:

А сега малко и аз да критикувам ОТО;
1. Няма такова нещо като скорост на светлината, това е поредната шашма, пишман научно откритие. Всичко свързано с нея е празна философия и всики инженери го знаят много добре.
2. В ОТО се позват такива условни понятия, като честота на електромагнитната вълна и маса на фотона, които са въведени за да обозначат дадено наблюдение или ефект. Нека ви дам пример за условни понятия понеже май мнозина тук имат проблем с това, ако по даден път има 54 пътни знака, 136 завоя и вятара духа от североизток, колко души се возят в белия атобус?
3. Споменава се името на един от най големите шарлатани и плагиати на миналия век Никола Тесла, той е бил неграмотно момче наето от съжаление за обща работа в лабораторийте на Едисън. Всико което му се приписва е откраднато и изплагиятствано от велики инженер, като дори и на различни ефекти и наблюдения им се придава "научкна" стойност.
Soli Deo Gloria!

Неактивен Peacekeeper

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 136
Дейо го казва същото. Даже неговото обяснение повече ми допада, защото не обинява никого:

"Всеки може теоретично да прескочи "светлинната бариера" чрез несиметрични двигателни системи. Бариерата (подобно на звуковата) съществува само за тези, които използват симетрична Нютонова тласкаща система. Линейният експеримент Майкълсън-Морли беше направен много пъти и по-късно бе проведен ротационен вариант, който доказа съществуването на етерна ”течност”. Обяснил съм грешката на линейния вариант в моята книга "The Cosmic Conspiracy". Било е просто човешка грешка. И така, докато не се научи човек да създава асиметрично ускорение в течност или поле, не може да се надява да създаде свръхсветлинен двигател.

Лоренц и Фитцджералд са създали преобразуващ фактор след грешно интерпретирания линеен експеримент на Майкълсън-Морли . Намерили са начин как да покажат ограниченията на Нютоновия свят.  Айнщайн го е използвал за своята Е=МС^2 формула. Това може да се докаже чрез елементарна алгебра, както съм го написал в споменатата книга."

http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,2400.135.html

;)

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27