Автор Тема: Грешка в Теорията на Относителността на Айнщайн?  (Прочетена 18077 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Три фундаментални ограничения на модерната наука (Част 1)

Ограничение в модерната физика

Понастоящем съществува мнението, че модерната наука ще продължава да напредва неограничено и рано или късно ще открие една цялостна и логична теория за Вселената. Въпреки това, наред с растящия си прогрес, модерната наука разкрива и собствените си ограничения. Едни от най-големите открития на модерната наука са именно откритията за собствените й ограничения…

В различни области на модерната западна култура, които са тясно свързани с развитието на модерната наука, отново и отново, по различно време и от различни хора се откриват фундаментални ограничения. Тези ограничения намаляват обхвата на модерната наука.

В три ключови области, основните проблеми споделят въпроса с парадокса. В сърцето на модерната физика принципът на неопределеността присъства дори и в по-развити теории отвъд квантовата механика. Следвайки формалната логика, най-известният инструмент за моделиране на човешкото разсъждаване и разбиране бързо изпада в парадокс. Дори във философията, която все още играе важна роля в прогреса на модерните науки като физиката например, дуализмът и парадоксът са неизбежни в рационалните заключения относно същността на Вселената.

Разбира се, модерната наука ще продължи да напредва в областта на физиката и в не толкова трудни науки като биологията. Въпреки това, конкретни фундаментални въпроси не могат да бъдат разрешени, отделяйки им повече време и изследвания. Тези ограничения предполагат, че отправната точка на модерната наука, която затваря Вселената в кутия, може би е сериозно сгрешена.

В тази поредица от няколко части ще започнем с физика.

Началото на края на класическата механика


Когато едно вещество бъде нагорещено, то започва да се нагрява, става яркочервено, а при по-високи температури – бяло. От дълго време познатите закони за радиацията и топлината не успяват да обяснят този феномен. Немският физик д-р Макс Планк (Dr. Max Planck), смятан за бащата на квантовата теория, се опитва да предостави физично обяснение на феномена на атомно равнище.

Накрая, след усилена работа през 1900 г., Планк неохотно заключва, че излъчващият атом може да емитира само отделни кванти енергия. Той не желаел да направи такова заключение, защото то било в противоречие с установените закони на класическата физика, които не поставят фиксирани константи за нивата на енергия.

По-късно заключенията на Планк за квантите енергия стават важна основа на квантовата теория и това е само началото на противоречията между квантовата теория и по-разумната класическа теория на Нютон. Класическата механика е тясно свързана с нашето всекидневие. Обаче атомите и по-малките от тях частици изглежда имат мистериозни характеристики, които са доста по-различни от нашите обичайни представи за света.

Възходът на квантовата механика

От повтарящите се аномалии и натрупаните експериментални данни, които противоречат на класическата механика, физиците са принудени радикално да се отклонят от класическата физика на Нютон и да се осмелят да поемат дългия и криволичещ път към квантовата механика.

Друг немски физик, д-р Вернер Хайзенберг (Dr. Werner Heisenberg), който открил принципа на неопределеността, пише в книгата си „Физика и философия: Революцията в модерната наука”: „Спомням си дискусиите с Бор, които продължаваха много часове до късно през нощта и приключваха почти безнадеждно; и когато в края на дискусията се разхождах сам в съседния парк, аз отново и отново си повтарях въпроса: „Възможно ли е природата да бъде толкова абсурдна, колкото изглежда от тези атомни експерименти?”

Но независимо от това, въпреки концептуалните затруднения, квантовата механика се е превърнала в един от най-успешните формализми на модерната наука. Общо взето, квантовата механика може да опише голям брой физични феномени и химични свойства на материята с невероятна точност. И нейните приложения силно са повлияли развитието на нашето модерно, технологично общество.

Д-р Мичио Каку (Dr. Michio Kaku), професор по теоретична физика в градския колеж на Ню Йорк, пише в книгата си „Отвъд Айнщайн: Космическото търсене на теорията на Вселената”: „Последствията от квантовата механика са около нас. Без квантова механика изобилието от познати обекти, като телевизията, лазерите, компютрите и радиото, би било невъзможно. Уравнението на Шрьодингер (Schrödinger) за вълните, например, обяснява много предварително познати, но объркващи факти, като проводимостта. Този резултат в последствие води до изобретяването на транзистора. Модерните електронни и компютърни технологии биха били невъзможни без транзистора, който от своя страна е резултат на чисто квантов механичен феномен.”

Големият успех на квантовата механика се дължи на формализма ú, който точно описва изобилието от феномени на микроскопично ниво, но засяга и този микрокосмос, в който квантовата механика има фундаментални ограничения.

Принципът на неопределеността

Основна характеристика на квантовата механика е принципът на неопределеността на Хайзенберг. Според този принцип е невъзможно да се измерят позицията и кинетичната енергия на атома или негова съставна част в даден момент. Колкото по-точно е измерена позицията, толкова по-неточно ще бъде измерена кинетичната енергия и обратно. Ако позицията бъде определена абсолютно точно, то кинетичната енергия става абсолютно неизвестна и обратно.

Въпреки че Хайзенберг представя принципа на неопределеността през 1927 г., той е актуален и до днес. Невъзможността за точно измерване едновременно на позицията и кинетичната енергия на микроскопични частици не се дължи на някакво ограничение на съвременните технологии. Според много физици това е унаследено ограничение, което не може да бъде разрешено от какъвто и да е бъдещ напредък на технологиите.

В „Отвъд Айнщайн: Космическото търсене на теорията на Вселената”, Каку пише: „Принципът на неопределеността прави невъзможно предсказването на точното поведение на отделните атоми, да не говорим за Вселената.”

И според д-р Брайън Грийн (Dr. Brian Greene) от Университета Колумбия (Ню Йорк), един от водещите теоретици за струните, бъдещият напредък на теорията за струните трябва да включва принципа на неопределеността, за да стане завършена теория, която обяснява видими квантови феномени. Грийн обяснява в книгата си „Елегантната вселена: суперструни, скрити измерения и търсенето на окончателната теория”, че принципът на неопределеността не е просто въпрос на разлика, причинена от измервателните техники:

„Дори без ‘директни сблъсъци’ с експерименталния пробиващ фотон, скоростта на електрона рязко и непредвидимо се променя от даден момент до следващия. […] Дори и в най-статичните условия, които можем да си представим, като празна област от пространството, принципът на неопределеността ни казва, че от гледна точка на микроскопичното там има огромно количество енергия.”

Хайзенберг вярва, че принципът на неопределеността възниква от дуализма на атомите и свойствата на вътрешноатомните частици между вълната и частицата. Този дуализъм не е заложен само в математическата схема на квантовата механика. Двойствеността може да се установи и от елементарни експерименти. Експериментите изглежда показват, че атомите и изграждащите ги частици имат характеристики както на частици, така и на вълни.

Една частица заема малка част от пространството и може да се сблъска с други частици, като солидни обекти. От друга страна, вълната се разпространява в пространството и може да минава покрай други вълни. Тези описания на частиците и вълните очевидно са противоположни и противоречащи си понятия.

Как може нещо да е частица и вълна едновременно? Когато даден електрон се разглежда само като частица или само като вълна, но не и като двете едновременно, ще последва непълно обяснение на наблюдавания феномен. От друга страна, когато аспектите на частица и вълна се комбинират, за да формират пълна теория за наблюдавания феномен, резултатите ще са противоречиви.

Според Хайзенберг опитите да се опишат атомните събития от гледна точка на класическата физика водят до противоречия, защото тези микроскопични частици не са като обикновените обекти от всекидневието ни.

В механиката на Нютон всеки обект има определена позиция и кинетична енергия във всеки един момент от време и обектът следва един единствен път на движение. С други думи, движението на материята е напълно определимо и има само един бъдещ резултат.

Когато позицията и кинетичната енергия на един обект са познати, неговото движение може да бъде предсказано чрез прецизни математически изчисления. Нютоновата механика успешно описва и предсказва движенията на планетите в небесата, както и събитията на Земята. Въпреки това, тя не може да опише феномена на атомите и вътрешноатомните частици.

Според Хайзенберг за разлика от класическата физика на Нютон, атомните събития са, подобно на концепцията за потенциалността от философията на Аристотел, „странен вид физична реалност точно по средата между възможността и реалността.” В квантовата механика атомните и вътрешноатомните събития се описват с вероятности и тенденции.

Квантовата механика въвежда концепцията за неопределеността в основите на модерната физика. Това е голям скок от класическата механика на Нютон, която доминира във физиката с векове. Това е и радикално отклонение от теорията на относителността. Айнщайн отхвърля тази интерпретация на квантовата механика точно заради принципа на неопределеността и намеква в писмо до физика д-р Макс Борн (Dr. Max Born), че Господ не играе на зарове.

Във „Физика и философия: Революцията в модерната наука”, Хайзенберг пише: „Промяната в концепцията за реалността, изразяваща се в квантовата теория, не е просто продължение на миналото; тя изглежда е истински пробив в структурата на модерната наука.”

Въпросът за интерпретациите на новата физика

Въпреки че квантовата механика е много успешна, трябва да напомним, че квантовата механика само описва и предсказва наблюдаеми физични явления, тя не описва вътрешната реалност на физичната материя. Всъщност с напредъка на квантовата механика се разработват различни и противоречащи си интерпретации за квантовата механика дори сред видни физици.

Едно от най-ранните разбирания за квантовата механика е интерпретацията от Копенхаген, която е разработена от датски физик, д-р Нилс Бор (Dr. Niels Bohr). Тази интерпретация гласи, че „няма дълбока реалност” и атомите, електроните и фотоните не съществуват като обекти в нашето ежедневие. Според това разбиране дадено явление действително съществува само когато може да бъде наблюдавано. Бор го описва по следния начин: „Няма квантов свят. Има само абстрактно квантово описание.”

От друга страна, Айнщайн е бил „реалист” и е считал, че квантовата механика просто не е цялостна и че съществува скрита детерминистична реалност зад квантовия феномен, която би могла да бъде открита в бъдеще. Въпреки че Айнщайн е бил от малцинството физици с тази гледна точка, има видни физици, които също са допринесли за развитието на квантовата механика и също са били реалисти.

Планк вярва в един обективен свят, който е независим от наблюдателя и твърдо се противопоставя на гледната точка за неопределеността на Хайзенберг, Бор и Борн. Д-р Луис де Броли (Dr. Louis de Broglie), най-известен с откритието си за вълновите свойства на електроните, се присъединява към статистическото разбиране, но след като се бори с него много години, най-накрая застава на страната на реалистите. Д-р Ервин Шрьодингер (Dr. Erwin Schrödinger), разработил вълновата механика, също е реалист и отдава много от късните си години на противопоставяне на статистическата интерпретация за квантовата теория, за която той прави толкова много.

Около десетилетие след смъртта на Айнщайн ирландският физик д-р Джон Стюарт Бел (Dr. John Stewart Bell) демонстрира, че позицията на реалистите изисква определени сили да са способни да пътуват по-бързо от скоростта на светлината, за да се отчете и наблюдава квантов феномен. И тъй като това противоречи на основата на добре установената теория на относителността, много физици отхвърлят позицията на реалистите.

През 1957 г. д-р Хю Евърет ІІІ (Dr. Hugh Everett III) представя разбирането си за паралелните светове, което изглежда разрешава проблема с квантовото измерване. Според това разбиране се създават паралелни вселени за всички възможни резултати от всяко измерване. Например, когато се хвърли монета, въпреки че се наблюдава само един резултат, се предполага, че другите възможни резултати се проявяват в паралелни вселени, които се създават в този момент. Тази интерпретация се смята за абсурдна от изтъкнати физици и философи.

Това са само малко примери за опитите да бъде дадена цялостна интерпретация на квантовата механика. Има много разбирания. Д-р Ник Хърбърт (Dr. Nick Herbert) сравнява осем от тях (включително тези, споменати по-горе) и пише в книгата си „Квантова реалност: Отвъд новата физика”: „Шокираща черта на тези осем квантови реалности обаче е, че те са експериментално неразличими. За всички възможни понастоящем опити, всяка от тези реалности предвижда един и същи феномен, който може да бъде наблюдаван […] Всички от тях, без изключение, са абсурдни.”

http://www.epochtimes-bg.com/2010-02/2010-07-10_01_d.html

Неактивен Hacko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 007
Re:Теорията на относителността -­ най-­голямата поръчко
« Отговор #16 -: Ноември 28, 2011, 01:00:38 am »
  <a href="http://www.youtube.com/v/OY21xSjShww?version=3&amp;amp;hl=bg_BG" target="_blank" rel="noopener noreferrer" class="bbc_link bbc_flash_disabled new_win">http://www.youtube.com/v/OY21xSjShww?version=3&amp;amp;hl=bg_BG</a>  
« Последна редакция: Ноември 28, 2011, 01:09:03 am от Hacko »

Неактивен blade

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 467

РЕЛАТИВИСТКАТА ФИЗИКА


За световната общност, за мнозинството от нас, непричастни към теоритичната физика и математика, този човечец, дълги години, беше символ на гениалност и мъдрост.

В зората на днешна Европа, един умен и спорен философ ни бе призовал:
"Ако не можете да бъдете светци на познанието, то тогава бъдете негови войни!"

Дълги години, честно казано, до нас не достигаше цялостния и дълбок смисъл на този призив.
Защо са му на познанието войни? Със светците е ясно!
Войните са за да водят война и да бранят. Дали около нас не се води война за която нте знаем?!
Следователно, познанието е в противоборство с Нещо. И това нещо, не е Невежеството. Опонент на познанието не може да е Невежеството, а единствено друго Познание. Познание намиращо се под друг, чужд контрол и обладание.

Обладаването на знания, които се укриват от световната общност, създават предпоставки и инстременти за упражняване на власт над нас, над самата световната общност.

В този смисл, въпросът дали Айнщайн е един от светците на познанието или е само негов войн остава на втори план, пред въпроса чий някакъв си е?

През 1929 година, в Цюрих, Айнщайн е участвал в работата на поредния Ционистки конгрес. Тогава се среща с бившата си съпруга и сина си Едуард, който го попитал:
-Защо ти си на еврейска конференция, а не на научна?
Айнщайн невъзмутимо отговорил:
- Защото аз съм еврейски светец.
 

Според една неофициална класификация в еврейските кръгове - стоте велики евреи, той е класиран на четвърто място.
В добре организираните общности всичко трябва да е подредено и да е заело полагащото му се място.

И така имаме си работа със светец.

През 1905 година, никому неизвестното бъдещо величие, преживяващ от патентна дейност, в съавторство с жена си публикува нещо научно, което по-късно ще стане известно като Специална теория на относителноста (СТО). Но преди още творението му да попадне в полезрението на тогавашната научна общност и да бъде оценено подобаващо, най-малкото като плагиат и безпрецедентна претенциозност, в света се надига гигантска пропагандна вълна, невиждана до тогава в научния свят. Бъдещия основополагащ труд бързо е преведен на английски и незабавно изпратен по телеграфа в Америка, където е публикуван в "Ню-Йорк Таймс". Научната общност е повече от същисана.
Откатите от тази пропагандна кампания могат да се видят и в наше време: По повод изстрелването на някакъв космически научно-изследователски апарат на НАСА, световните агенции, само преди дни, разпространиха информация, че резултатите се очаква да представляват още едно доказателство за истинноста на айнщайновските теории за относителноста.
За отбелязване е, че вече 100 години експерименталната физика не е представила нито едно, повтаряме - ните едно експериментално доказателство за истинност на релативисткия възглед за света.

За първи път у нас се загнезди съмнение в гениалноста на този дребен човечец, когато научихме, че на два пъти Съветската Академия на Науките е издавала писмено постановление в което категорично се забранява всякаква устна или писмена критика на Общата и Специалната теория на относителноста (ОТО и СТО), както и личноста на Айнщайн. Почти не повярвахме, че подобна забрана е имало и във Френската академия на науките. И не само там.
След това ни стана ясно, че Нобеловата награда на гения не е нито за ОТО нито за СТО а за нещо друго, далеч по прагматично и не така фундаментално претенциозно.

Но кои сме ние да съдим човек принадлежащ на висшата научна материя? Какво разбираме ние от наука?

Ето защо, си струва, да се обърнем към безусловни авторитети в областа на физиката:


Най- известния физик-експериментатор от първата трета на ХХ век, Ръдърфорд, кратко и ясно определя релативистките теории на Айнщан като глупост. Кратко и ясно.

Никола Тесла счита, че на теориите за относителноста могат да повярват само наивни хора.
Не си струва да търсим и други негативни квалификации и оценки за релативестките теории - повярвайте ни, с появата на Интернет, там ще се намерят безброй подобни мнения и свидетелства.

Титаничната работа и усилия на Юнг, Лаплас, Пуасон, Хамилтън, Гаус, Грин, Коши, Фарадей, Максуел, Келвин и много други велики физици и математици в областа на хидродинамиката на етера, след канонизацията на СТО, на практика е забравена. Поразително, но преписвачите на учебници са стигнали до там, че днес даже законите на Нютон и уравненията на Максуел, в тяхното авторско изписване са неизвестни на абсолютното мнозинство от днешни физици. Била е изменена не само формата на изписване, но и физическото им съдържание.

Според нас, далеч по-важно е не кому, а защо е било нужно всичко това, та заслугите на Айнщайн са оценени по-високо от тези на Исус Христос?

Ако ползваме изразните средства типични за хазарския начин на представяне на нещата, то можем да заключим например, че полезноста от релативисткия възглед във физиката на Айнщайн за реалния живот, едва ли е по-голяма от ползата, която са допринесли изсраните от бай Иван от Долно Камарци лайна за три години - те поне са ставали за наторяване на почвата.

Но нещата съвсем не стигат само до тук - става въпрос за гигантска перфидна манипулация, в която, ореола на светец в науката, създаден от ционистката пропаганда, около личноста на Айнщайн и неговите релативистки теории е послужила и служи за изтласкването на световната физика и наука в задънена улица и капсулирането на научния прогреса поне за период от 100 години.

И така ето ги и отговорите на въпроса чий и кому!

Справедливо е да ни бъди позволено да си помислим, че става въпрос за нещо съвсем различно и далеч по-важно.

Справедливо е да предположим, че този ненужен ни като светец на науката, според дейноста си, по-скоро войн на познанието, е послужил за да ни отклони от нещо важно - например, приемането на научните възгледи за етера, като същност на това от което сме направени ние самите, както и заобикалящия ни свят, от един неизчерпаем, мощен източник на енергия, от която сме направени ние самите, както и заобикалящия ни свят.

Ако добавим към това и факта, че източниците на финансиране на науката и познанието фактически са в ръцете на тези които създадоха мита за гениалния Айнщайн, картината става малко или много завършена:

нас просто ни държат настрани от знанията, ... от истината, ... която маже да ни направи свободни!

 

 
Да се чуди човек, един ден как да убеди своите внуци, че портрета на рошавия дядка, не е портрет на Гения, а само портрет на това което се вижда в действителност. Че в този случай, зад лудоста нямя и помен от гениалност и зад гениалноста само лудост. Пропаганда и въздух под налягане!
 
Ето и още едно мнение :
Теорията на Айнщайн не е трябвало да се опровергава. Нея е трябвало или да се приеме или да се отхвърли. Човечеството не е издържало този тест за умност. Научният свят приел теорията на Айнщайн и получил една глупава наука за глупави хора.

Айнщайн измамва целия научен свят на толкова примитивно ниво, че по-примитивно не е могло да бъде. Представете си такава ситуация: при вас идва дете и пита - колко е сега часа. Вие му показвате два часовника, показващи различно време. Ще попита ли детето - а кой от двата часовника показва точното време? Разбира се, че ще попита, защото даже децата разбират, че не може два часовника да показват едновременно правилно, но различно време.

Айнщайн показал на научния свят два часовника, които едновременно показват две различни времена и започнал да обяснява, че тези две различни времена са правилни. Научния свят, без да задава на Айнщайн глупави въпроси повярвал в тази простотия и днес ние имаме - глупава наука за глупави хора - физиката на наблюденията.

Заслужава да отбележим, че Айнщайн е създал наистина уникален шедьовър и ни най-малко не е рискувал да го представи за разтерзание на своите опоненти. Уникалността на тази теория е в това, че тя се основава на логика противоречаща на здравия смисъл.

Когато се появили преобразуванията на Лоренц, Айнщайн единствен от всички схванал, че те съдържат в себе си, освен всичко друго, две различни и конкретни разстояния S' и S". На него му предстояло по логически път да се избави от тези две разстояния. И той логически доказва, че в природата, между две материални тела, колкото и далече да се намират едно от друго - не съществува разстояние S. Ето защо във физиката на наблюденията на Айнщайн вие няма да намерите такава категория, като S - разстояние. Но това може да се докаже само като се използва логика противоречаща на здравия смисъл. И това може да се докаже само от изключително гениален човек, защото негови опоненти са били най-добрите умове на планетата.

Айнщайн прекрасно е разбирал, че ако теорията бъде приета, то да я опровергае, ще може само този, който успее да види във всяка формула на Лоренц по две различни и реални разстояния S' и S". Погледнете формулите на Лоренц и пробвайте да откриете там всичко това.



Но вие ще видите там само два различни символа v и c. Ето защо не си струва да се чудим, че теорията на Айнщайн е построена на явно абсурдни постулати, и съществува вече повече от 105 години.

Айнщайновата теория не е трябвало да приемаме заради логиката й. Когато ние, "доброволно" сме се отказали от здравия смисъл, то сме получили онова, което сме заслужавали. Ето защо, връщайки се към нютоновата физика, не е нужно да вземаме и айнщайновското пространство, а ако говорим конкретно, то в нютоновата физика не трябва да има обща теория на относителността на Айнщайн. Ако се окаже, че сме толкова глупави да съвместим нютоновското време в изкривеното айнщайновско пространство, то отново ще получим поредната глупашка наука за глупави хора.

http://data-bg.com/relativism.htm
“And neither do I! I want to have a wife, children & a home, I want to live! But it's all for nothin

Неактивен любознателният

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 48
ОТО  и  СТО , не  само  са  погрешни , но  са  и  критерий  за  интелигентността  на  хората ,  хо  хо  хо   :D
И сто таралежа в гащите на някой, пак не са му достатъчни.

Неактивен alexxx39

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 150
Re: Грешка в Теорията на Относителността на Айнщайн?
« Отговор #19 -: Ноември 04, 2017, 15:52:57 pm »
Тук говорите за конспирацията на илюминатите ,при създаването на теорията на относителността , не отдавна попаднах на едно коствено доказателство , а именно периодичната система на Менделеев ето и линка  http://megavselena.bg/koy-i-zashto-e-premahnal-etera-ot-tablitsata-na-mendeleev/   

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27