АС изпрати 7000 войници в големия колкото Франция Дарфур, но непрекъснато е изправен пред препятствия в опита да изпълни мисията си. Блокирани са доставките на бронирана техника, отказва му се системно гориво за неговите самолети, правителствените коли се боядисват в бяло, за да минат за негови автомобили. А през това време грабежитe продължават.
Не бива да забравяме, че разследванията на ООН на място заключиха, че става дума за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Международният наказателен съд, сезиран от Съвета за сигурност на ООН, продължава разследванията срещу 51 судански ръководители, заподозрени, че са организирали тези зверства. Всички наблюдатели, начело с Ян Пронк, специален пратеник на ООН казват, разбира се като си служат с езика дипломацията, че мисията на АС е провал.
За да се опита да уреди кризата, Съветът за сигурност предвиди на 24 март да замени мисията на АС с операция на Сините каски. Но в срок от шест месеца, за да спази решението за продължаване на мисията, която неотдавна взе АС. В Руанда през април 1994 г . броят на Сините каски бе драстично намален в началото на геноцида. Днес се отпускат още шест месеца за "продължаване на мръсната работа". И никой не реагира на заплахите на президента на Судан Омар Башир "да превърне Дарфур в гробище" за Сините каски, изпратени там, за да защитават цивилните. А ръководителят на мироопазващите мисии на ООН Жан-Мари Гиено заяви, че това това ще бъде мисия, която ще се разгърне със съгласието на суданското правителство.
В Дарфур ситуацията е обезпокояваща. Върховният комисариат на ООН за бежанците обяви в началото на март 44-процентно намаляване на операциите си заради влошаване на сигурността. Ян Пронк заяви преди няколко дни, че в южната част на Дарфур милициите продължават с операциите по прочистване в селата. Убийствата, изнасилванията, грабежите се умножават непрестанно. А Световната програма по прехраната бие тревога срещу потока от нови бежанци в Чад, които търсят убежище от сраженията от двете страни на границата. УНИЦЕФ смята, че несигурността пречи на хуманитарните агенции да стигнат до 500 хиляди души.
Тази ситуация е умело създадена от суданското правителство, което иска да остави впечатление, че положението е необратимо. Крачка напред в това отношение бе направена с отказа да бъде приет в Дарфур Ян Егеланд, заместник-генерален секретар на ООН, отговарящ за хуманитарните дейности. Или пък с изгонването на норвежката неправителствена организация Национален съвет за бежанците, която работеше в най-големия бежански лагер в Дарфур. Шведската министърка за международното сътрудничество, здравеопазването и социалните грижи Карин Йемтин също не можа да посети региона.
В Западен Дарфур два офиса на суданската асоциация Организация за социалното развитие на Судан бяха принудително затворени. Закриването на тези офиси се вписа в политиката на сплашване и тормоз на хуманитарните работници и на активистите за правата на човека в Судан. Да направят необходимото, за да се отърват от свидетелите, изглежда е линията на поведение на суданските власти. Времето, загубено за изпращането на Сините каски в защита на цивилните, е спечелено за суданското правителство да запази в Дарфур онова което Кофи Анан нарече "земен ад". Завземането на властта чрез война и терор от правителство, самото то възникнало от държавен преврат, не може да трае вечно.
В крайна сметка ще има преразпределяне на силите, за да се стигне до по-голямо участие в управлението на християните от юга и на африканските анимисти. Защото ако това не стане, опасността от разделение и от хаос е голяма. А силното напрежение със съседен Чад може да доведе до разпалване на конфликта в целия регион. Необходима е спешна реакция на международната общност, за да се осигури безсрочен достъп на хуманитарните работници до населението. Трябва да се окаже значителна подкрепа на АС в логистиката и комуникациите, за да може той да защити населението в случай на неизбежна опасност. Судан трябва да бъде заставен да разпусне милициите си, да арестува извършителите на тези жестокости и да сътрудничи с Международния наказателен съд.
Конфликтът между Сомалия и Етиопия се задълбочи след като Африканският съюз припозна правото на Етиопия да атакува Сомалия. Град Буркаба вече е в ръцете на верните на правителството сили.
Сомалийските ислямисти се оттеглиха от позициите на първа линия под натиска на правителствените сили. Те са във война вече трети ден.
Групировката „Съюз на ислямистките съдилища”, която държи контрола над по-голямата част от Централна и Южна Сомалия, твърди, че това е нова фаза от военния конфликт с поддържаното от Етиопия правителство, отбелязва BBC. Етиопия бомбардира летището в Могадишу и основните позиции на радикалната групировка като град Буркаба.
„Съюзът на ислямистките съдилища” твърди, че предстои дълга война. ООН призова враждуващите страни да пазят цивилните, но въпреки това Червеният кръст предупреждава, че близо 600 души са под пряка заплаха.
Конфликтът се усложнява и от факта, че Африканският съюз призна правото на военна намеса на Етиопия, в случай, че се чувства заплашена. Сомалия определи тази позиция като „неадекватна”.
През юни ислямистката организация завладя столицата Могадишу и ограничи контролираната от временното правителство територия само до град Байдоа и околностите. Някои от лидерите на ислямистите искаха „Съюзът” да обяви свещена война на Етиопия и Кения.
И двете страни в конфликта дават силно противоречива информация за броя на жертвите и нанесените на противника загуби. Счита се, че в Сомалия има около 8000 етиопски войници, поддържани от танкове, артилерия и бойни самолети. Вероятно на страната на „Ислямските съдилища” се бият около 2000 войници от Еритрея, която се отдели от Етиопия през 1991 г. след 30-годишна гражданска война. Избухването на военни действия между ислямистите и Етиопия може да доведе и до разпалване на мащабна война в региона.
В момента Сомалия не съществува като суверенна държава. Южните части на страната се контролират изцяло от „Ислямските съдилища“, с изключение на Байдоа, където се намира преходното правителство. В Североизточна Сомалия се намира т.нар. регион Пунтленд, който се стреми към възстановяване на страната като федерална република. През 2006 г. избухнаха няколко сражения между региона и "Съюзът на ислямските съдилища", така че може да се очаква, че войските на Пунтленд ще се включат в бойните действия на страната на правителството.
Северна Сомалия на практика представлява отделна самостоятелна държава под името Сомалиленд, която обаче не е призната от нито една страна по света. Множеството племенни вождове в южните части на Сомалия са на страната на „Съюза на ислямските съдилища“.
netinfo.bg
