Vret7,от както се води история кажи ми какво се е променило.Винаги е имало бедни и богати,все същите борби и надежди на онеправданите,само се сменя инструментариума.Разбираш ли,не можеш да им оставиш по-малко схеми,тя винаги е била една.Това което наричаме "тайно правителство" си е естествено следствие от начина ни на мислене.Обясни ми кой иска да приеме отговорността пред това,че е жив изобщо.Едни си мислят,че някакъв обществен строй ще им даде благоденствие,други вярват че някакъв справедлив бог най-накрая,ще ни оправи,само че сега го мързи,други си мислят че като са лоши са по-добре,защото са забелязали,че с добро не им одисва,други тръгват да учат света как да е по-добър,други си мислят че така наречените "човешки неща" като ядене,пиене и е..е са истината и т.н. и зад всичко това се крие едно нещо.Всички се чудим зад какво да скрием собственото си нежелание да поемем отговорност за живота си.И когато говориш за страх се доуточнявай,ако става въпрос за страха на ума да не изгуби контрола съм съгласен,но да пренебрегваш страха като инстинкт за самосъхранение със сигурност,ще се докараш до лудост.Тук визирам разните занимания със съзнанието.
Човек тръгва към осъзнаването като първо го заяви пред "безкрайността" т.е. го възнамери и това е нещо лично и няма нищо общо с това да оправяш света.Използва се за абстрактна цел,например свободата,но използването му за лични мотиви в крайна сметка води до недотам добри последствия.Това с мисълта е толкова далече от първото,колкото облакът на Оорт от Слънцето.Първото е заявка към безкрайността,второто е самовнушение.