Астрономия - НОВИНИ

[insomnia1304]

Имало ли е нещо преди Големия взрив?


“Известното е крайно, неизвестното – безкрайно; в интелектуално отношение стоим на малък остров сред безкраен океан от необяснимост.” – Томас Хенри Хъксли (1825–1895)

…Колкото повече разбираме първоначалната причина за всяко събитие и постепенно осъзнаваме, че всяко нещо е следствие на причина, в толкова по-голяма загадка се превръща причината за създаването на Вселената – узнаването на най-висшата истина…
http://www.epochtimes-bg.com/2009-01/2009-01-02_01_d.html

 

[Eon]

Хъбъл вижда галактическото ядро с безпрецедентна яснота

Тази съставна цветна инфрачервена снимка на центъра на Млечния Път разкрива нова звездна популация от масивни звезди и нови детайли в сложни структури в горещия йонизиран газ въртящ се на 300 св. години около центъра. Тази широка панорама е най-ясната инфрачервена снимка правена досега на Галактическия център. (Credit: NASA, ESA, and Q.D. Wang (University of Massachusetts, Amherst) Credit for Spitzer image: NASA, Jet Propulsion Laboratory, and S. Stolovy (Spitzer Science Center/Caltech))

ScienceDaily (Jan. 7, 2009) —  Тази гледка комбинира детайлното снимане на Хъбъл с цветното снимане от предишни проучвания на телесокопа Спитцър. Галактическото ядро е скрито във видима светлина от прашните облаци, но инфрачервената светлина прониква през тях.

Пространствената резолюция на апартата NICMOS на борда на Хъбъл кореспондира на 0.025 светлинни години при разстояние до Галактичния център възлизащо на 26 000 св. години. Хъбъл разкрива детайли в обекти големи колкото 20 пъти размера на нашата слънчева система.

Мозайката от NICMOS представлява най-голямото парче от небето (Вселената), което е снимано с една наблюдателна програма на NICMOS. Тя е комбинирана с пълноцветна снимка от Спитцър. Снимката обхваща 300 x 115 св. години. Извън границата на наблюдението на NICMOS, експозициите на IRAC (апарата на Спитцър) могат да се видят на дължини на вълната от порядъка на 3.6 микрона (показани в синьо), 4.5 микрона (показани в зелено), 5.8 микрона (показани в оранжево), и 8.0 микрона (показани в червено).

Новата информация от NICMOS показва сияние от йонизиран водород както и купища звезди. Хъбъл разкрива важна популация от звезди със силни звездни ветрове, отбелязани от излишната емисия от йонизиран газ в една инфрачервена дължина на вълната (1.87 микрона) сравнена с друга леко различна дължина (1.90 микрона).

NICMOS показва голям брой от тези масивни звезди разпределени из целия регион. Новото откритие на астрономите е, че масивните звезди не са ограничени в един от трите познати купове от масивни звезди в Галактичния център, познат като Централен куп, купът Arches и купът Quintuplet (Петорката). Тези три купа са лесно видими като стегнати концентрации от ярки, масивни звезди в снимката на NICMOS. Разпределените звезди може би са се формирали в изолация, или може би са произлезли в купове, които са били разстроени от силни гравитационни приливни сили.

Ветровете и радиацията от тези звезди формират сложни структури, които се виждат в центъра и в някои случаи, може би са причина за нови генерации от звезди. В горния ляв ъгъл, големи арки от йонизиран газ се изпускат в области от интересно организирани нишки индикиращи вероятно критична роля на влиянието на локално силни магнитни полета.

Долния ляв регион показва стълбове от газ оформени от ветровете от горещи масивни звезди в Петорния куп. В центъра на снимката, йонизиращия газ, който обгръща супермасивната черна дупка е ограничен до ярка спирала.

Мозайката на NICMOS изисква 144 орбити на Хъбъл за да направи 2,304 научни експозиции. Заснета е между 22 Февруари и 5 Юни, 2008.

Източник: http://www.sciencedaily.com/releases/2009/01/090106135601.htm

[Eon]

Космически балон на НАСА се настройва към космическа радио мистерия

ScienceDaily (Jan. 8, 2009) — Слушането на ранната Вселена стана по-трудно. Група водена от Алън Когът от NASA's Goddard Space Flight Center в Грийнбелт, Мериленд, оповести, откритието на космически радиошум, който е 6 пъти по-силен от очакваното.   Откритието идва от инструмент на балон носещ името ARCADE, който е акроним на Absolute Radiometer for Cosmology, Astrophysics, and Diffuse Emission. През Юли 2006, инструмента е изстрелян от Научната Инсталация за Балони Колумбия, на НАСА в Палестина, Тексас, и летя на височина от 36 000 км, където атмосферата изтънява във вакуума на космоса. Мисията на ARCADE беше да търси небето за топлина от първата генерация звезди. Вместо това, тя откри космически пъзел. "Вселената наистина ни хвърли в тъч,” казва Когът. „Вместо бледия сигнал, който се надявахме да открием, имаше бумтящ шум, 6 пъти по-силен от предвижданията на който и да е.” Детайлен анализ отхвърли като причина първичните звезди или познатите радио източници, включващи газ във външното хало на нашата галактика. Източника на този космически радио фон остава мистерия. Много обекти във Вселената излъчват радио вълни. През 1931г., американският физик Карл Янски е първият, който е засякъл радио статичното лъчение от нашия собствен Млечен Път. Подобни емисии от други галактики създават фон от свистящ радио шум. Проблема, отбелязва един член на екипа – Дейл Фикссен от Университета в Мериленд в Колидж Парк, е че няма достатъчно радио галактики, които да съответстват на сигнала, който ARCADE засече. „Трябва да ги пакетирате във Вселената като сардини,” казва той. „Няма да има изобщо място между тях.” Търсеният сигнал от най-ранните звезди остава скрит зад новозасечения космически радио фон. Този шум усложнява усилията за засичане на първите звезди, за които се счита, че са се формирали преди около 13 милиарда години – не много късно, в космически мащаб, след Големия Взрив. Въпреки това, космическия фон може да предостави важни заключения за развитието на галактиките, когато Вселената е била на по-малко от половината си възраст. Отключването на произхода му би предоставило нов поглед към развитието на радиоизточниците в ранната Вселена.

Мистериозен екран от екстра-силен радио шум прониква през Космоса, възпрепятствайки астрономите от наблюдение на топлината от първите звезди. Инструмента ARCADE, който е качен на балон откри този космически шум (бялата лента, горе) при полета си през Юли 2006. Този шум е 6 пъти по-силен отколкото се очакваше. Астрономите нямат идея защо. (Credit: NASA/ARCADE/Roen Kelly)

Източник: http://www.sciencedaily.com/releases/2009/01/090107172546.htm

Забележка: Преведено със съкращения.

Eon: Този космически радиофон не трябва да се бърка с реликтовото микровълново лъчение което е открито през 1965г.

[Joro Velev]

   Интересно. Да не би всички цивилизации да си имат ден на радиото? И сега са си устроили забавление от типа "китайско събрание"?
   Т.е. всики говорят едновремено.
   
   
   Шегата настрана но има ли начин да се чуе този бумтящ шум?

[Eon]

   Интересно. Да не би всички цивилизации да си имат ден на радиото? И сега са си устроили забавление от типа "китайско събрание"?
   Т.е. всики говорят едновремено.
   
   
   Шегата настрана но има ли начин да се чуе този бумтящ шум?

Не знам дали на Земята има начин да се чуе. Предполагам, че ще може с радио-антените на повърхността. Балона, тъй като е по-горе, малко или много отсява доста радиошум и затова сигурно е успял точно да измери интензитета му.

А иначе реликтовото лъчение лесно може да се види . Просто включете телевизора си и се опитайте да хванете някой канал с антената. Снежинките, които ви излизат на монитора са именно това микровълново остатъчно лъчение останало още от Големия взрив проникващо навсякъде във Вселената.

[Alien]

Мъртъв сателит с ядрен реактор оживя в космоса

22.01.2009  14:35

Командването на космическите войски на Русия вчера официално съобщи за загадъчна извънредна ситуация на борда на военния сателит „Космос-1818“ с ядрена енергийна инсталация, прекратил работа преди 22 години. Никой от специалистите за момента не може да обясни, какво се е случило в орбита на височина около 800 км и да предскаже вероятната опасност за Земята , пише „Комерсант“. Сателитът "Плазма-А" ("Космос-1818") е бил предназначен за изпитание на новата ядрена инсталация „Топаз-1“, с която се е предвиждало да бъдат оборудвани и останалите военни апарати. Тя е разработена в началото на 80-те години от КБ „Арсенал“ /Санкт Петербург/. Апаратът е бил изстрелян на 2 февруари 1987 г. и при ресурс от една година е работил 142 дни. Проблемите със сателита станаха известни от бюлетина на НАСА Orbital Debris Quarterly News. В току що излезлия януарски брой на изданието се съобщава, че на 4 юли 2008 г. мрежа от американски станции за наблюдение на космическото пространство е открила около апарата облак от парчета. Били са регистрирани около 30 фрагменти със сферична форма. Те се движели със скорост по-малко от 15 м/с, от което американските специалисти са направили извода, че отчупването им е било предизвикано от незначително отделяне на енергия. В своята публикация американските учени не правят никакви изводи за причините за произшествието или за някаква заплаха за земята. От пресцентъра на КБ „Арсенал“ вчера категорично отказаха да коментират инцидента със сателита пред „Комерсант“. Затова пък службата за информация и обществени връзки на космическите войски излезе с официално изявление, публикувано на сайта на военното министерство. В изявлението се посочва, че наистина е регистрирана „частична дефрагментация на космическия апарат“, която е незначителна. Това на свой ред е свидетелство за „отсъствието на орбитален катаклизъм под формата на взрив или сблъсък“, се посочва в съобщението- Военните отбелязват, че „фрагментите не представляват заплаха за Международната космическа станция и отсъства заплаха от радиоактивно заразяване на земната повърхност“. Срокът на живот на сателита изтича през 2045 г. Тогава той, както и всички космически апарати, трябва да навлезе в атмосферата и да се самоунищожи. Но ако неясните за момента процеси на борда на „Космос“ продължат заради „дефрагментацията“ той ще промени траекторията на своето движение и не е изключено всичко описано по-горе да се случи по-рано. Вестник „Комерсант“ припомня, че в историята на съветската космонавтика вече е имало аварии с космически апарати с атомни енергийни инсталации. Някои от тях са довеждали до радиоактивно заразяване на земната повърхност, а други – не. Така например, през 1973 и 1983 г. отломки от сателити с реактори са падали в океана. Три пъти – през 1975, 1981 и 1988 г. сателитите са били разполагани в т.нар. орбита за погребване /по-безопасна и по-нависоко разположена/. Но през януари 1978 г. все пак се е разразил международен скандал, след като съветски апарат с реактор „Космос-954“ и излязъл извън контрол и е паднал в северозападна Канада. На територия с площ около 124 хиляди кв.км са паднали около стотина останки с радиоактивност до 200 рентгена/час. Американците и канадците заедно са открили по-голямата част, като са похарчили за очистване на мястото 14 милиона долара. СССР е заплатил на Канада компенсация в размер на около 3 милиона долара, завършва „Комерсант“. /БГНЕС

http://dnesplus.bg/Science.aspx?d=264021

[Trandev]

Леко подвеждащо заглавие.
Какво означава, че е оживял?
Яда видим под тоя вол дали има теле.

[Sirius]

Потвърждава се аварията със спътника “Космос -1818”

22.01.09г., Четвъртък, 14:52, Москва

Съгласно информацията на Министерството на Отбраната на Руската Федерация и по данни на Руската система за контрол на космическото пространство, на 4 юли 2008г., е наблюдавана частична фрагментация /отделяне на парчета от корпуса/ на космическия апарат “Космос1818”.
Руските средства за контрол, не са фиксирали аномални изменения на параметрите на орбитата на сателита. Според информацията, фрагментацията е незначителна и не е следствие от необратими процеси на разпадане на спътника, за което говори липсата на орбитален катаклизъм във вид на взрив или сблъсък със едрогабаритен космически обект /в оригинала е използвана думата “мусор”  , означаваща боклук - бел. Sirius/.
Спътникът “Космос1818” е разработка на Ленинградското /Санкт Петербургското - бел. Sirius/ Конструктурско Бюро “Арсенал”  и е изстрелян в Космоса през 1987 г., от космодрума “Байконур” с ракета-носител “Циклон-2”. Спътникът е снабден с нов тип ядрено-енергийна  установка “Топаз”, използваща пряка /немашинна/ конверсия на електроенергията, изработвана от малогабаритен реактор, в чиято активна зона са внедрени електрогенериращи канали.
Горивото използвано за работата на реактора  е уран-235, с маса 11,5 килограма, топлинната му мощност е 150 кW, а електическата:  5 кW. Разчетното време на експлоатация на апарата е 7 години.
За забавител на ядрената реакция в активната зона на реактора се използва циркониев хидрид, а самата конструкция е обезопасена чрез берилиев дефлектор. Използва се специална система за охлаждане, снабдена с електромагнитна помпа.
Системата “Топаз” е инсталирана и на спътника “Космос 1867”.
Както съобщава пресслужбата на Министерството на Отбраната, след изпълнението на програмата, сателитът е бил изведен от експлоатация с напълно изключени системи по установен ред.
Днес, космическият апарат се намира на орбита, чиито параметри съответствуват на прогнозните и устойчиво се наблюдава чрез средствата за контрол на космическото пространство. Уточняването на орбиталните параметри в резултат на тези наблюдения, се прави ежедневно.
През 2045 година, сателитът трябва да навлезе в атмосферата на Земята. Параметрите на орбитите на фрагментите, гарантират техния дълъг живот в Космоса и са съизмерими със съществуването на “Космос1818”. Те не представляват заплаха за МКС /международната космическа станция – бел. Sirius/, защото се намират на орбитални височини, значително надвишаващи тези на МКС.
Заплаха от радиоактивно замърсяване на земната повърхност при навлизането и изгарянето на “Космос 1818”, в атмосферата на Земята, по данни на Министерството на Отбраната, няма.
Източник: http://rnd.cnews.ru/army/news/top/index_science.shtml?2009/01/22/335408

[Peacekeeper]

Астрофизикът Дънкан Форган от Единбургския университет твърди, че разумен живот може да има на 40 000 планети, съобщиха Би Би Си и в. "Дейли мейл", като се позовават на публикация в международното издание "Джърнъл ъв астробайолъджи".

Учените са изчислили, че 37 964 планети в Млечния път са достатъчно благоприятни, за да има на тях жители, които да са поне толкова, разумни, колкото и земните.

Форган е съставил компютърна програма, която обединява всички налични данни за около 330 планети, известни на хората, и е изчислил на каква част от тях има подходящи за живот условия.

В изчислението са взети предвид и фактори като температурата и наличието на вода и минерали, както и три сценария за възможното развитие на живота.

Според първия животът трудно би могъл да се зароди, но веднъж зародил се, еволюира лесно. В този сценарий съществуват най-малко 361 планети, на които може да има разумен живот.

Вторият сценарий, който фиксира броя на гостоприемните планети на 31 513, е противоположен на първия. Той приема, че е лесно животът да се зароди, но по-нататъшното му развитие е по-трудно.

Третият сценарий допуска, че астероиди могат да посяват живот от една планета на друга и прогнозира, че общият брой на планетите с разумен живот е почти 38 000.

Нещо повече, Форган смята, че тези форми на живот не са амеби, а истински хора, тъй като научната дефиниция за разумен живот предполага наличието на същества, развити поне колкото хората на Земята.

Британският астрофизик прогнозира, че на хората ще са необходими 300-400 години, за да направят контакт с далечните съседи и че най-точният брой на разумните цивилизации е 361.

Известно е, че през последните години са открити повече от 330 планети извън Слънчевата система.

Форман предполага, че на планети, които са по-стари от Земята, може да съществуват цивилизации, по-високоразвити от земните жители. БТА

http://news.club.bg/220108.html

[insomnia1304]

http://www.kafene.net/news.html?fb_990998_anch=5505550
   

[Peacekeeper]

NEWS



В нашата галактика може да има 100 милиарда планети, подобни на Земята, съобщиха американски учени.

Д-р Алън Бос от Института Карнеги заяви, че много от тези планети вероятно са населени с прости форми на живот.

Той каза това по време на годишната среща на Американската асоциация за напредък на науката в Чикаго.

До този момент с телескопи са открити само около 300 планети извън нашата Слънчева система.

Много малко от тях обаче могат да поддържат живот. Повечето са газови гиганти като Юпитер, а много други са твърде близко до своите слънца, за да може на тях да съществува живот.

Но въз основа на ограничения брой планети, открити до този момент, д-р Бос пресмята, че всяка звезда, подобна на Слънцето има поне една планета като Земята.

Това изчисление показва, че в нашата галактика има огромен брой планети, които могат да поддържат живот в една или друга форма.

Те не само са годни за обитаване, но вероятно те ще бъдат обитаеми, каза д-р Бос. Но аз мисля, че най-близките до Земята планети са населени с организми, които приличат на тези, които са живели тук преди три или четири милиарда години.

Д-р Бос смята, че мисията на НАСА, известна като "Кеплер", която ще започне през март, ще открие някои от тези планети, подобни на Земята през следващите години.

Учени от Единбургския университет пресметнаха, че в нашата галактика може да има има хиляди интелигентни цивилизации.

http://www.kafene.net/news.html?fb_990998_anch=5505550
   

Няма и 1 месец и вече увеличиха числото от хиляди на милиарди   Да не говорим, че чак НАСА го счита за възможно  

Хора, наострете ушите! Следващите месеци или 2-3 години ще изплуват доста неща

[Rapsio]

Еми нормално. Канадците наскоро пуснаха НЛО документите барабар с правителствените разследвания по случаите
Сега ще вземат да открият планета която ще е покрита с почти същата атмосфера като земната, ще се получат данни, че има вода и суша. И след някоя годинка може и да пуснат снимка.
А щом НАСА даже ДОПУСКА такова нещо като възможно - почвайте да залагате до колко месеца ще излезе новина за извънредна пресконференция на НАСА касаеща програмата за търсене на планети (телескопа Кеплер който ще бъде изстрелят в началото на Март ще търси точно такива неща и нищо чудно новините да бъдат свързани с откритие направено с него)

[Eon]

Космолозите ще наблюдават първите моменти от Вселената

Телескопа на Южния Полюс под светлините на Южното полярно сияние (aurora australis) (Credit: Photo by Keith Vanderlinde)

ScienceDaily (Feb. 17, 2009) — През следващото десетилетие, деликатното измерване на първичната светлина може да разкрие убедителни доказателства за популярната космическа теория на инфлацията, която постулира, че случайни микроскопични флуктуации в плътността на тъканта на пространството и времето са дали живот на Вселената в горещ Голям Взрив преди около 13.7 милиарда години.
Сред космолозите търсещи за тези слаби сигнали ще бъде и Джон Карлстром, изявеният професор от С. Чандрасекар, по Астрономия и Астрофизика в Университета в Чикаго. Карлстром оперира телескопа на южния полюс (SPT) с група от учени от 9 институции в търсенето им на доказателства за произхода и еволюцията на Вселената.

Сега целта им е да подложат космическата инфлационна теория на най-взискателния наблюдателен тест правен досега.

Тестът: засичането на крайно слаби гравитационни вълни, които са предречени, че би трябвало да бъдат произведени от космическата инфлация (разширение) от Общата Теория на Относителността на Айнщайн.

"Ако засечете гравитационни вълни, това ви говори много за инфлацията на нашата Вселена,” казва Карлстром. Това също би премахнало многото конкуриращи се идеи за произхода на Вселената. „Има няколко такива теории, но те не предричат такива крайности, като Голям Взрив, тази квантова флуктуация, с която започва всичко,” каза той. Нито пък биха предрекли гравитационни вълни на нива, на които могат да се засекат.

Карлстром и колегата му Скот Доделсон бяха на панел от космолози дискутиращи тези и свързани с тях теми на 16-ти Фев. на ежегодната среща на Американската Асоциация за Напредване в Науката в Чикаго. Темата им беше озаглавена, „Произход и Край: От началото до края на Вселената.”

Алън Гут от Масачузетския Технологичен Институт също е бил там. През 1979, Гут прокара теорията за космическата инфлация, която предсказва съществуването на ограничен брой Вселени. За съжаление, космолозите нямат все още средство за тестване на това предзказание.

"Тъй като това са отделни вселени, по дефиниция това означава, че ние не можем да имаме контакт с тях. Нищо, което се случва там не може да повлияе на нас,” казва Доделсон, учен от Националната Лаборатория за ускорения Ферми и професор по астрономия и астрофизика от Университета в Чикаго.

Обаче има проблем при доказването на космическата инфлация. Феномена трябва да произвежда два вида пертурбации (флуктуации, смущения). Първата е флуктуация в плътността на суб-атомните частици, която се случва постоянно във Вселената, и учените вече са наблюдавали това.

"Обикновено, те се случват на атомно ниво. Ние никога не ги забелязваме,” казва Доделсон. Но инфлацията би опъвала незабавно тези пертурбации в космически пропорции. „Тази схема всъщност работи. Ние можем да калкулираме как биха изглеждали тези пертурбации, и се оказва, че те точно произвеждат галактиките във Вселената.”

Вторият клас на пертурбации биха били гравитационните вълни – Айнщайнови изкривявания в пространството и времето. Гравитационните вълни също биха прерастнали в космически пропорции, дори достатъчно силни за да бъдат засечени от космолозите с чувствителни телескопи настроени в подходяща честота на електромагнитната радиация.

"Бихме могли да ги видим, ако инструментите на Джон бяха достатъчно чувствителни,” каза Доделсон.

Карлстром и колегите му строят специален инструмент, полариметър, като допълнение на SPT, за търсене на гравитационни вълни. SPT оперира на суб-милиметровите дължини на вълната, между микровълните и инфрачервените в електромагнитния спектър.

Космолозите също използват SPT в опитите им да решат мистерията на тъмната материя. Отблъскваща сила, тъмната енергия разширява Вселената и надвива гравитацията, привличащата сила упражнявана от всяка материя. Тъмната енергия е невидима, но астрономите могат да видят влиянието й върху куповете галактики, които са се формирали през последните няколко милиарда години.

SPT засича микровълновата остатъчна радиация, сиянието останало след Големия Взрив. Космолозите са открили информацията от тази остатъчна радиация, която представлява музиката от космическата симфония. Но сега учените се ослушват за тоновете на по тих инструмент – гравитационните вълни – които са в основата на остатъчната радиация (лъчение).

"Имаме тези ключови компоненти в нашата снимка на Вселената, но не знаем каква физика ги произвежда,” казва Доделсон относно инфлацията, тъмната енергия и тъмната материя. „Целта през следващото десетилетие е да се идентифицира физиката.”

Източник: http://www.sciencedaily.com/releases/2009/02/090216092722.htm

[Joazinho]

Еми нормално. Канадците наскоро пуснаха НЛО документите барабар с правителствените разследвания по случаите
Сега ще вземат да открият планета която ще е покрита с почти същата атмосфера като земната, ще се получат данни, че има вода и суша. И след някоя годинка може и да пуснат снимка.
А щом НАСА даже ДОПУСКА такова нещо като възможно - почвайте да залагате до колко месеца ще излезе новина за извънредна пресконференция на НАСА касаеща програмата за търсене на планети (телескопа Кеплер който ще бъде изстрелят в началото на Март ще търси точно такива неща и нищо чудно новините да бъдат свързани с откритие направено с него)

Подготовка на обществото.Ако кажат всичко наведнъж би било голям шок,но с бавни темпове и странични подпори (филми,игри) ще накарат хората да приемат по-нормално големите новини.

[Peacekeeper]

Астрономи обявиха, че космическият обект е бил много близо




Астероид с размерите на 10-етажна сграда е преминал опасно близо до нашата планета в понеделник, разкри BBC. Смята се, че евентуален удар щеше да има разрушителната мощ на 1000 атомни бомби като тази, пусната над Хирошима.

Астрономите изчислили, че обектът 2009 DD45 е 21 на 47 метра. Той преминал на едва 72 000 километра-около една пета от разстоянието между Земята и Луната. Астероидът е сходен с Тунгуския метеорит, ударил Сибир през 1908-ма година. 80 млн. дървета на площ от 2000 кв. километра са пометени от ударната вълна.


Неканени гости

Космическият обект, преминал най-близо покрай Земята в съвременната история на човечеството, е 6-метров астероид, наречен 2004 FU162. През март 2004-та год. астероидът се намира на само 6500 километра от планетата.

http://www.deltanews.bg/index.php?id=11020