Израелската космическа програмаПолет не по правилата
През май тази година се навършиха 60 години от създаването на държавата Израел. Освен всички асоциации, които възникват при споменаването на това събитие има и един малко известен факт - Израел е осмата космическа държава (след СССР, САЩ, Франция, Япония, Китай, Великобритания и Индия) със своя спътник Ofeq-1 (или Oz-1) който беше изстрелян на 19 септември 1988 год.
Автори: Игорь Афанасьев, Дмитрий Воронцов, Леон Розенблюм за сп. Вокруг света
Оригинал: Взлет против правил
Превод: Г.Станчев
1. Полковник Илан Рамон — първият астронавт на Израел
2. САЩ започнаха да сътрудничат с Израел в ракетните технорогии едва през 1986 год. В резултат се появи противоракетата Arrow, влязла в експлоатация през 2000 год.
Единственият израелски астронавт загина по време на първия си полет, и даже не беше удостоен с никаква висока държавна награда. Това е само една от странностите на израелската космическа програма. Необичайни са и траекториите, по които стартират израелските ракети, необичайна е секретността на местата от които се изстрелват.Накрая, изглежда невероятен самия факт, че такава малка държава с население около 7 милиона, обкръжена от недружелюбни съседи, създава ракетно-космическа промишленост и успешно реализира своята доста специфична космическа програма.
Първият израелски спътник Ofeq-1 (или Oz-1) беше изстрелян на 19 септември 1988 год. Това събитие беше предшествано от няколко десетилетия тайни и явни усилия на страната да получи ракетни и космически технологии. Израел стана осмата космическа държава (след СССР, САЩ, Франция, Япония, Китай, Великобритания и Индия), като се възползва от достиженията на военните технологии, впрочем както и останалите участници в «космическия клуб».
Ракетната техника на младата държава има френски корени. Израел и Франция се сближиха след военните действия в района на Суецкия канал през 1956 год. Израелската армия в значителна степен беше оборудвана с френско оръжие — пехотинците с танкове френско производство, небето с рев браздяха френски изтребители «Ураган», «Мистер», а после и свръхзвуковите «Мираж». Франко-израелският дует не пропусна и ракетното оръжие. Франция, успешно проведе ядрени изпитания и създаваше подходящи носители за «оръжието на Апокалипсиса» — балистични ракети с наземно и морско базиране, докато в същото време Израел срочно се нуждаеше от мобилно и неотразимо средство за сдържане. Общността на интересите на двете страни даде тласък на подписването през 1963 на контракт за 100 милиона долара между Министерството на отбраната на Израел и фирмата «Дасо» (Dassault), водеща френска корпорация в областта на ракетостроенето. Собственикът и, главният конструктор Марсел Дасо, евреин по националност и участник в антифашистката Съпротива, се отнесъл с разбиране към потребностите на своите съотечественици, и на 1 февруари 1965 год. се състоя изпитването на оперативно- тактическата ракета «Иерихон-1» (Jericho-1, с френско обозначение MD-620). Ракетата с радиус на действие до 500 километра не беше шедьовър на ракетната техника, но позволи на Израел да получи желаното оръжие в количество 25 броя, а Франция — да отработи технологията за създаване на твърдотопливни ракетни двигатели.
Обаче, след войната от 1967 год. сътрудничеството в сферата на въоръжението беше прекратено. Франция наложи ембарго на доставките на оръжие за Израел, а израелските агенти, на всичко отгоре, откраднаха от Швейцария техническата документация за производство на изтребителите «Мираж», което също не повиши доверието във взаимните им отношения.
След всичко това Израел, чиито генерали не бяха доволни от техническите характеристики на «Иерихон», се опитаха да се договорят със САЩ за доставка на оперативно- тактическите ракети «Пършинг-1». Америка, обаче, не беше заинтересована да разпространява ракетни технологии и отказа. На израелците не им остана друг избор, освен да се заемат с ракетите самостоятелно, още повече, че страната не изпитваше недостиг от интелектуални ресурси. А там където вече има ракети, задължително се появява някой умник, на който да му дойде в главата мисълта за тяхното космическо използване. Този умник се оказа Шимон Перес, който през 1974 год., на поста министър на отбраната на Израел, предложи на премиер-министъра Ицхак Рабин още веднъж да се обърне към САЩ и да се опита да купи няколко разузнавателни спътника. Но Рабин не подкрепил идеята на Перес, и въпроса за използването на космоса за целите на националната отбрана остана да виси почти едно десетилетие.
Засекретената индустрия
Въпреки битуващия мит, че Израел дължи успехите си в космическата област на репатриантите — бивши специалисти от съветската ракетно-космическа промишленост, всъщност малко от тях фактически са проникнали в съответната индустрия на Израел. За това има няколко причини — както твърде различните подходи и методи на проектно- конструкторската дейност, така и слабото знаене на иврит и английски. А главната причина е, че тайните служби избягваха да приемат на работа бивши граждани на СССР. Това може да се нарече шпиономания, а може и да си спомним, че през 1990-те години няколко бивши граждани на СССР бяха осъдени за шпионаж. Реванш за своите родители- репатрианти взеха техните деца, доведени в Израел в началото на 1990-те години, които тогава са били 14—15 годишни. Получили висшето си образование в новата си родина, те започнаха да работят в предприятията на аерокосмическата промишленост. Така един от създателите на новия телекомуникационен спътник Amos-3, отговарящ за бордовия му компютър е млад рускоезичен инженер, роден в Ташкент. Впрочем, «руските» специалисти взимат не малко участие в академичните учреждения — в Института за космически изследвания при Технион, в Тел-Авивския и Беер-Шевския университети. (В частност, няколко бивши руски граждани работеха в научната група на експеримента MEIDEX, който провеждаше първия израелски астронавт Илан Рамон по време на мисията STS-107 на американския шатъл «Колумбия».) Но тази политика засегна на времето не само руските евреи. Не е тайна, че живеещите там араби, макар и да имат всички граждански права, се смятат за неблагонадеждни в смисъла на държавната сигурност (например, те не служат в армията). Така например, когато през март 2007 за пръв път беше избран арабин за министър на науката — депутата от кнесета Ралеб Маджадле, това предизвика цяла буря в парламента. Няколко депутати от кнесета решително поискаха да се извади Израелската космическа агенция (ISA) от подчинението на министерството на науката, тъй като министър с арабски произход, според тях, не трябва да бъде посветен в секретните програми на ISA.
«Глупостите на Ювал Нееман»
Междувременно Израел силно се нуждаеше от национални средства за разузнаване и наблюдение на своите арабски съседи, с които се налагаше да воюва почти постоянно. Авиацията вече не ставаше за такива цели — арабите вече имаха съвременни средства за противовъздушна отбрана. Възникнаха и други проблеми — със сключването на мирния договор с Египет станаха невъзможни разузнавателните полети на «Фантомите» над територията му. В такива условия поддръжниците на спътниците-шпиони ставаха все повече.
Началникът на военното разузнаване на Израел (АМАН) генерал-майор Йегошуа Саги, който по-добре от всички знаеше защо му трябва спътник-шпионин, през 1981 год. отдели 5 милиона долара за проучване на възможността за създаване в Израел на ракети-носители и космически апарати. Резултатът от изследването беше положителен —националната радиоелектронна и авиационно-ракетна промишленост вече имаха необходимия потенциал за решаването на тази задача.
В края на следващата 1982 година премиер-министърът Менахем Бегин събра секретно съвещание. Присъствалите на него министър на отбраната Ариел Шарон и бригадния генерал Аарон Бейт-Халахми успяха да убедят бившия си шеф в необходимостта и възможността за създаване на собствени ракети-носители и спътници. Беше прието решение за даване на статут на национална програма на космическите изследвания.
През 1983 година беше създадена и Израелската космическа агенция (ISA). Злите езици твърдят, че агенцията служи само за прикритие на военните аспекти на космическата програма — разработката на бойната ракета «Иерихон-2» и създадената на нейна база ракета носител «Шавит» (в превод от иврит «Метеор» или «Комета»). Разбира се, създаването на шпионския спътник, получил названието Ofeq («Хоризонт»), също оставаше в тайна.
Кой всъщност създаде тези апарати? За бащи на израелската космическа програма с право се смятат известния учен и политик доктор Ювал Нееман (1925—2006), който беше и пръв председател на съвета на директорите, както и бригадния генерал в оставка Хаим Ешед. Последният оглави в ISA директората на проектите и съответния отдел в Министерството на отбраната. Като си спомня колко трудно си пробивал път «израелския космос», професор Нееман отбелязва, че неговото име се среща само веднъж в изданието на трудовете на легендарния израелски политик Ицхак Рабин, а именно в изказването — «Спътниците — това са глупости на Ювал Нееман».
Космическите разработки се възприемаха нееднозначно от военното и политическо ръководство на страната —Израел изпитваше икономически трудности и постоянен недостиг на финансови средства. През 1983 година космическия проект беше спрян от новия началник на АМАН, но през 1984 година работите бяха възобновени под натиска на Моше Аренс, новия министър на отбраната на Израел. Дълго време спътника Ofeq нямаше официален хазяин (за военно-въздушните сили той беше «чуждо дете», а военното разузнаване нямаше средства за него), докато накрая, през 1987 година АМАН не взе върху себе си отговорността за създаването на разузнавателния космически апарат.
За избор на производител на ракетата -носител и спътника беше обявен конкурс, който спечели концерна «Таасия авирит», или IAI (Israel Aircraft Industries, Ltd — «Израелска авиационна промишленост»). Концерна RAFAEL, който загуби конкурса, трябваше да се задоволи с утешителната награда, да разработи и изготви третата степен на ракетата «Шавит».
Евтино и сърдито
За разлика от много други участници в космическата надпревара, Израел още с първия си опит успя да изстреля своята ракета носител и да изведе на орбита спътник. Той не носеше никакво специално разузнавателно оборудване, тъй като се смяташе, че главната задача е проверката на ракетата-носител и на основните технически характеристики на спътника. Но, по традиция в такива случаи, къде по важен беше политическия и морален ефект за нацията, повишаването на международния престиж на страната, демонстрацията на сила пред съседите. Всички тези задачи бяха изпълнени!
Още при първото изстрелване на своя спътник се проявиха специфичните особености на геополитическото положение на Израел. За разлика от всички «нормални» космически държави, Израел изстреля спътника си не в източна посока, а на запад — в посока обратна на въртенето на Земята. Това води до значително снижение на товароподемността на носителя, защото за достигане на орбитална скорост (първа космическа) трябваше да се обезпечи ускорение на спътника с още един километър в секунда. Това, обаче, беше единственото възможно решение. Израел не можеше да допусне падане на отработените степени на ракетата (или в случай на авария и самия секретен спътник) на територията на враждебните арабски страни. Именно затова ракетата-носител последователно премина над Средиземно море, покрай бреговете на Египет и Либия, после над южните брегове на Сицилия и, накрая, прелитайки над Гибралтар, изведе първия спътник на Израел на орбита.
Ракетата беше изстреляна от военно-въздушната база Палмахим, която стана своеобразен израелски Байконур. Впрочем, точното положение на пусковата установка на ракетите-носители «Шавит» до ден днешен е засекретено.
Вторият Ofeq, също без разузнавателно оборудване беше изстрелян през 1990 год. Следващите два опита да се изведе на орбита спътник-шпионин завършиха неуспешно. Едва през 1995-та беше успешно изведен пълноценен разузнавателен апарат Ofeq-3.
Нека кажем няколко думи за «работния кон» на израелската космонавтика — ракетата «Шавит». На външен вид — като молив, нищо забележително. Но внимателния поглед на специалиста веднага ще отбележи рационалното изящество на техническите решения на тази малка (със стартово тегло малко повече от 20 тона, висока колкото пететажна сграда), но доста мощна ракета. Въпреки установените традиции, израелските учени използват в първите две степени практически еднакви твърдотопливни двигатели. Корпусите на двигателите са загърнати с композиционни материали и се различават само по размера на соплото и формата на топливния заряд. Третата степен е със сферична форма и заедно със спътника е скрита под предния обтекател. Общо взето, такава ракета би била гордост за инженерите на коя да е страна. Техническите решения не само обезпечават високата товароподемност на носителя, но и също снижават стойността му и опростяват поддръжката. Добрите характеристики на «Шавит» и нелошия потенциал за понататъшното развитие на проекта накараха израелците да се опитат да експортират ракетата си. В началото на 1990-те години Южноафриканската Република, не без помощта на Израел, се опита самостоятелно да реализира своите космически амбиции. В ЮАР беше създадена ракетата RSA-3, която беше просто копие на «Шавит». Под натиска на САЩ, обаче, южноафриканците се отказаха от своите планове. Опитите на Израел да изнесат «Метеор» на европейския и латиноамериканския пазари също засега са безуспешни.
За националната специфика
Както е известно, религията в Израел играе много голяма роля. За разлика от повечето съвременни страни, тя не е отделена от държавата. Юдейските богослови се изказват по всякакви въпроси от живота и поведението на човека. Те не оставиха без внимание и космонавтиката. Преди много години изтъкнатия равин генерал Шломо Горен обърна внимание на поведението на религиозния евреин по време на космически полет (това беше преди полета на американката Джудит Резник през 1982 г.; тя загина през 1986 година при катастрофата на «Челинджър»). Горен постанови, че Джудит не е длъжна да пали съботни свещи на орбита (както приляга на жените с юдейско вероизповедание). Тай като времето на съботите и празниците на Земята се определят от позицията на Слънцето и Луната, в космоса тези заповеди не важат за евреите. Той също обяснява, че вярващия астронавт трябва да отчита времето между утринната, обедната и вечерната молитви, като започва от момента на старта на космическия кораб. Първият израелски астронавт Илан Рамон, макар и да не е бил ортодоксален вярващ, извърши на борда на совалката обряд за осветяване на съботата и се хранеше само с кашерна храна, въпреки че на Земята, по собственото му признание в интервю преди полета, той никога не е правил това. «Тук аз се чувствам представител на целия народ», — пояснил той.
Не най-приятен, но доста ярко демонстриращ израелската специфика епизод е историята на посмъртното награждаване на Илан Рамон, който загина на 1 февруари 2003 година заедно с целия екипаж на совалката «Колумбия». Най-напред, въпреки очакванията, на полковник Рамон не беше присвоено званието бригаден генерал. Армейската комисията за отбраната на Израел (ЦАХАЛ) по присвояване на воински звания отхвърли препоръките на Генералния щаб и Министерството на отбраната, оправдавайки се с липсата на прецедент: нито един от офицерите на ЦАХАЛ, загинали при изпълнение на воинския си дълг, не са били повишавани в чин посмъртно.
Полковник Рамона не беше повишен в чин, но след трагедията на официално ниво обещаха, че ще го наградят посмъртно с военен медал (в Израел няма ордени). Този въпрос беше разгледан от специална комисия при Генералния щаб. Накрая тя взе решение да не награди първия си астронавт с тъй наречения «Отличителен знак на началника на Генералния щаб». В замяна Илан Рамон беше удостоен със специално учредения «особен знак», макар че всички разбираха, че ценността на този знак не може да се сравни с ценността на реална военна награда. Невероятно, но ръководителите на Министерството на отбраната сметнаха, че Илан Рамон — заслужилия летец, първия астронавт на Израел, трагично загинал при катастрофата на космическия кораб, — не е заслужил награда, приравняваща неговия подвиг с военно отличие. В историята няма друг такъв случай, когато астронавт № 1 на някоя нация да не е удостоен с почетно отличие. Всички астронавти и космонавти неизменно получаваха най-високите държавни отличия на своите страни. Още повече, че става дума за астронавт, отдал живота си в името на усвояването на космоса. Но в Израел много неща се правят по-особено.
Например, на 4 ноември 2007 година в Тел-Авив имаше пресконференция на израелската компания Galactic Dream Lines, която се занимава с разпространението на билети за туристически суборбитални рейсове на кораба SpaceShipTwo на фирмата Virgin Galactic. По думите на представителите на компанията, сред 200-те туристи, които вече са купили билети има седем граждани на Русия, и нито един гражданин на Израел.
