Читателю,ако темата,която отвори набира брой прочитания ,понеже на четящите им е интересно да видят какви реплики си разменяме с Норис...е,това ще го приема като моя издънка,понеже съм се поддал на разсейване.
И след тази самомотивираща забележка - по същество.
Уточнение - тук в темата,а и навсякъде,където съм писал и ще пиша не казвам нищо оригинално,защото всичко е казано/написано от толкова много преди мен.Просто по своему правя интерпретация и компилация,която може да е нещо ново,за тези,които не са чели много,но навлизат в тематиките и имат интерес.Уви,невъзможно е да съм истински оригинален...а така ми се щеще,да г'е...
Аз ще пиша по твоята тема така,че да се вписва в по-голямата рамка на Форума,така че може някои неща да са ти по-малко познати...може да попиташ за обяснения,ако искаш.Бих искал да те окуража по некое време да напишеш нещо,макар и кратко,когато си готов,ако имаш желание.Един вид,стъпване на пътеката.
И така,Историята на Йона,
извадена от тяснорелигиозния контекст и поставена в контекста на Пътя на Героя,който пък е в контекста на Играта...в която и тиражираните Висши Азове се бъхтят по своите версии на Пътя на Героя.Която дума в случая не значи некой дека фърчи като Супер-Нео,а значи действащо лице,актьор (actor).
Всеки от нас е главното действащо лице в своя живот,който се преплита с този на другите и нишките на тези взаимодействия изплитат „гоблен“ от истории,които в тяхната съвкупност наричам Играта.Ако сме актьори,кой тогава е автор?
Светата Троица на Играта е тази - всеки от нас е и автор и герой и главния зрител (сред всички останали) на историята си.
За запознаване с платформата на сторителинга(plot),на Пътя на Героя (ПНГ),предлагам този компактен материал,а цитатът е извадка от последния абзац.
„Пътуването на Героя е гъвкава концепция, която всеки автор моделира спрямо собствените си цели. Точно затова Героят има хиляда лица. Но Герой е и всеки от нас в собствения си делник.“
Източник:
https://spisanie8.bg/%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B8/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/5433-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%8F.html(Линкът изглежда ужасно според мен,но се налага,защото си струва)
.....
Ще я преразкажа със свои думи.Всички елементи в този случай са вътре в психиката на човека.
Бог казва на Йона - Иди в Ниневия,града голема и кАжи на жителите му,че нещо зеха яко да ме нерват и като дойдем,че ги попилеем,баце,вервай ми.Обаче,понеже съм и пичага,че им дадем шанс на ората,що да не им дадем.Ако се покаят и ми се помолат уважително,че им прОстим,Аре,фащай пътя.Още ли си тука,бе?!
И Йона фанал пътя и се засилил...в обратна посока,понеже не му се одело у Ниневията,що ония там били кофти копилета и т.н. и т.н....
.....
Това беше малко упражнение по стил.Но моят е друг.
Бог възлага поръчение на Йона да отиде в Ниневия,за да проповядва покаяние на жителите му,защото са грешни пред Бога.
В този случай Йона е Богоизбран за конкретната мисия...той е Избраният.
Йона обаче се страхува,защото ниневийците са войнствени и нетолерантни,затова хваща кораб,в опита си да избяга...къде...Бог е навсякъде...включително вътре в човека.В морето (което е символ на несъзнаваното) корабът е застигнат от буря,с която Бог показва на Йона,че няма къде да избяга.Моряците са ужасени,молят се на своите богове и се питат защо ги е сполетяло това,а Йона през това време е заспал(*) в трюма.
(*).Като опит да избегне неприятно осъзнаване (защитен механизъм).
Накратко - Йона разбира,че нема бегане и се съгласява да бъде хвърлен в морето,за да не загинат моряците заради него (започва да се приближава към приемане на Мисията си).След това бурята внезапно утихва,а Йона е погълнат (не сдъвкан ) от голяма риба ,
на еврейски ( דג גדול),където прекарва три дена,като води нещо като монолог с цитати от Писанията.
Това психологически е период на инкубация (така както пиленцата се излюпват в инкубатор).Така Йона се „излюпва“ от черупката на страховете си и става готов да приеме Мисията си.След което рибата го изплюва на брега,където той намира пътя към Ниневия и отива да проповядва.Героят е приел Мисията си и я изпълнява успешно.

За целта на твоя случай,частта дотук е достатъчна.Само накратко - ниневийците приемат посланието,покайват се и биват пощадени.Те ускорено минават по пътя на Йона,така да се каже,но понеже периодът им на инкубация е завършен,успяват да се покаят.
Това,което за Йона е приемането на Мисията да иде в Ниневия,за ниневийците е приемането на призива за покаяние.
Нека не те притеснява думата покаяние,аз я използвам не в тяснорелигиозен смисъл,а в житейски приложим,психологически.
.....
Когато избухна срещу Норис в поста,който изтри,ти написа,че искаш някой да те успокои,а не да ти усилва обсесията,нещо такова беше.Връзката с историята на Йона в твоя случай може да е това (само предлагам незадължителна гледна точка):
в днешни времена,13 години след тези събития от детството,аз не съм много добре психичесик и не ми върви в живота.
Имам тревожно разстройство.
Това е твоето море и бурята.Нищо няма да те успокои,докато не скочиш от борда на бягството си.
Както казват,знам че е клише,но е вярно - да се изправиш срещу страховете си.
И е вярно клишето,защото има психологическа
механика.
Има един израз сред некои езотерици:
„В изпълнение на волята на Бога е силата на човешката душа“.
Този израз може да бъде тълкуван по различни начини,включително и Тъмни.
Аз ще ти го разтълкувам по начин,който би могъл да ти е от полза,а дали ще го приемеш - сам си прецЕняй.
Преди това обаче,нека ти кажа нещо за Бог и боговете.
Хората създават малките си човешки богове по свой образ и подобие.
И после човешките пророци говорят от името на тези богове-ботове,но казват,че говорят от името на Бог.
И с това човеците си намират оправдание за злото,което извършват в своите войни и междуособици.
Единият Истинен Бог (а.к.а. Източникът) е създал човека по Свой образ и подобие,не като конкретна форма на тялото,а като потенциал за развитие.
Бог има един неотменим атрибут и това е,че Той е Свободен.
Човекът има потенциал да бъде свободен и ТОВА е ,с което е подобен на Създателя си.
Има и друго подобие - човекът (си) разказва истории (наративи) ,в които може да се уплете и успешно да се провали,но има и възможностда измине Пътя на Героя.
Бог е върховният Разказвач на истории ( Storyteller,Narrator).
Аз бих ги нарекъл Книгата на живота.
Самата тая книга със страниците ѝ наричам по своему - Матрицата.
Образно казано,буквите,думите,историите,които те разказват наричам Играта.
Внимавай сега в тия думи:
Бог е направил човека по Свой образ и подобие.
Бог е свободен.И разказва истории.
В изпълнението на Волята на Бога е силата на човешката душа.
И Волята на Бога е човекът да стане подобен Богу (съобразно човешкият мащаб).
И понеже Бог е Свободен ,волята Му е човекът също да бъде.
Което значи,че по тоя път,човекът не трябва да възпрепятства чуждата свобода (нито своята).
Този,който слага препятствия на еврейски може да се нарече и satan.Думата може да е и съществително и глагол също.
Ще я разгледам в отделна тема,първо от граматиката,а после през историко-културните ѝ аспекти.
Че по темата има много шит,особено в главите на некои христиЕни.
Има малки богове-сатанчета,сатанчета са и отделните им последователи,а разни институции са по-големи сатанчета,например некоя Църква.Или Държавата,за която някой е казал,че е мафия,която се държи като църква.
И Норис е едно малко сатанче и се опитва да пречи в тази тема,защото тя бяга от своята Ниневия.
И бягството ѝ я поставя в позицията на противник („сатан“ значи и противник,съперник) на чуждата свобода.
Защото тя бяга от своята.Това е ОК от гледна точка на Пътя на Героя,защото по него има препятствия и врагове.
Без тях няма пътуване.Такава е Играта.
(Леле,почна да ми идва вдъхновение)
Отново - ти си в бурното море - което е шансът за позитивно развитие.Въпросът е дали ще скочиш във водата.
И като стана въпрос за морско-водни неща,аз съм зодия Риби.
*****
С това приключвам засега,защото усещам телепатично драскане по мозъка си.
Така котките ми казват:
"Аре,иконома,кога ще сервираш,кое време станА?!"