Автор Тема: Всевиждащото око - езотерично-научен дискурс  (Прочетена 2211 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен HomerCat

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 378
  • Vертикална Zеница и злобна душица...


И понеже на картинката има цитати,ето източниците:
https://bg-patriarshia.bg/bible-old-testament-21#34
Йов,глава 34,ред 21.

https://chitanka.info/text/2052/3#textstart
Трета глава,осма брахмана,ред 11.

Имам образно-художествено мислене (по кучедразнителя-академик Павлов),а визуалните образи  могат да повлияят на по-дълбоки слоеве на подсъзнанието (нещо,което може да ви го каже и Саша Грей;не само защото сме една зодия),затова реших да започна визуално.Днес преправих заглавието на картинката;то беше „Езотерика 2.0...“.

(*)Не съм забравил препоръката на Админа да слагаме картинките като прикачени файлове,за да не се получават празни линове при евентуалното им изчезване от хост-обитанието им.Другите ще ги слагам като прикачени файлове,но поне една ми се искаше да има като част от въведението в темата.

Защо това заглавие?Краткият отговор е,че го намирам за уместно и ето защо.
„Всевиждащото око “ е подходящ символичен израз за нещо,което може да има и конкретен материален израз(в мозъка).Освен това,може би някои любители на конспиратологията да са придобили известна негативна нагласа към  него,свързвайки го с масони,илюминати,
такива зловещини.Аз ще се опитам да разпръсна тази мъгла и да покажа,че  това  е „съкровището на алхимика“,който пък "алхимик" е ...да, точно Егото имам предвид.

Какво е  ‚дискурс“ може да се прочете в Уикипедия на български.Едно от значенията му,които използвам е и това:
https://www.lexico.com/en/definition/discourse
съществително  „1. Писмена или говорима комуникация или дебат.“

Езотерично-научен,защото мисълта ми „бяга натам и насам“ между полето на езотериката и науката,където има различни „ниви“ и  търся възможни припокривания и точки за свързване,които ще се опитам да ви покажа.А сега към споменатите в другата тема цитати от Спрингмайер.Мирча Елиаде ще е по-нататък.

http://www.whale.to/b/sp/2.html#Hidden%20Observer.

„Първо, изследователите са открили, че дълбоко в човека мозъкът наистина разбира в чисто съзнание всичко за себе си.Това важи за всички.
(*)Тези две изречения са последните от по-горния абзац.

"Тази чиста осъзнатост е наречена с различни имена, включително Скрит Наблюдател. Ако човек е отвратителен и изглежда, че има пълна липса на осъзнаване, че дразни хората,просто знайте,че дълбоко в себе си осъзнава точно какъв е и какво прави. Мозъкът на множествения при дълбоко осъзнаване знае какво се е случило с него...Скритият наблюдател е в състояние да види всичко,което прави Системата.“

В контекста на книгата,“Система“ е човекът,обект на програмиране.Аз ще използвам тази дума в по-широк смисъл.
Човекът е съставен от различни системи - опорно-двигателна,сърдечно-съдова,нервна...които се явяват подсистеми на системата човек,който може да бъде описан и като малка био-психо-социална система.А голямата БПС-система е обществото(социума), което е съвкупността от всички малки БПС-системи (индивиди).
На свой ред психиката може да бъде описана като информационна (или дори био-психо-енергийно-информационна)система,в която Скритият Наблюдател,Свидетелят или Sakshin(*1) е нещо като Супервайзър от най-високо(*2) и същевременно - най-дълбоко(*3) ниво.


бележки:
(*) 1. https://spokensanskrit.org/index.php?mode=3&direct=au&script=hk&anz=100&tran_input=sakshin
А на предпоследния ред забележете,че този Сакшин може да означава също „Его или субект“.
(*) 2. С уговорката,че това не е екзотеричният “Висш“ Аз,бих допуснал израза “Higher Self“ - „По-Високото Себе“.
(*) 3. Доколко е уместно да го наречем Inner Self - Вътрешно Себе (или Аз)?На мен ми се струва,че „той“ е имперсонален,демек - безличностен.От което следва,че е безпристрастен,обективен.

http://www.whale.to/b/sp/2.html#The%20Core

„Да се ​​върнем към описанието на „ядрото“ или онази част от мозъка, която е непокътната в началото. Ако се спрем, за да разгледаме, че човек, който не е множествен, ще изпита борби в ума си,когато едновременни, припокриващи се, но противоречиви желания се срещат в конфликт - т.е. "трябва ли да лежа в леглото, да ходя на работа или да ходя днес на риболов?"
Определена част от  мозъка (Синтезиращ Аз) е способна да сложи в ред такъв конфликт - той надхвърля всички тези конфликтни състояния на егото. Едно единствено Синтезиращо Аз в мозъка също е отговорно за де-синтезирането на его-състоянията."


Относно ядрото и его-състоянията:
Тези „припокриващи се,но противоречиви желания“,които „се срещат в конфликт“ ме подсещат за изказването на Гурджиев,че „човекът е множествено същество“.Неговият ученик,а после и продължител на делото му със свой принос - Успенски,също твърди,че човек има множество „азове“ (аз бих ги нарекъл и его-състояния),но според него: „В действителност няма никакво единство , няма контролиращ център, няма постоянно Аз или Себе.“
(„Психология на човешките еволюционни възможности“, Първа лекция,стр.10,преводач - Росица Николова)

Аз клоня към тезата,че има център или ядро;греша или не,това е част от моя работен модел.
А сега  да се върнем към „скрития наблюдател“ и отговора на въпроса кой е автора на този израз.
Моето любителско проучване ме отведе...познахте къде - Станфорд.Там е пълно с професори,един от които искам да ви представя.
След паузата.

 



 

"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

Неактивен HomerCat

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 378
  • Vертикална Zеница и злобна душица...
Re: Всевиждащото око - езотерично-научен дискурс
« Отговор #1 -: Ноември 17, 2020, 20:43:00 pm »
Сега за автора на израза "скрит наблюдател".

https://www.oxfordreference.com/view/10.1093/oi/authority.20110803095935377

Общ преглед/скрит наблюдател/Бърза справка

„При човек, който е хипнотизиран, част от ума, която функционира отделно, изпитвайки неща, за които хипнотизираният човек изглежда не е наясно. Например, човек под хипнотична аналгезия, който е подложен на болка със студен натиск(*), може да не съобщи за усещане за болка и да изглежда доста необезпокояван, но ако хипнотизаторът каже: „Когато сложа ръката си на рамото ви, ще мога да говоря със скрита част от вас, която знае нещата, които се случват във вашето тяло, неща, които са непознати за онази част от вас, на която сега говоря", тогава скритият наблюдател може да се появи и човекът да докладва силни болкови усещания. Феноменът е наблюдаван през 1899 г. от американския психолог Уилям Джеймс (1842–1910) и от няколко следващи изследователи, но за първи път е изследван експериментално през 1973 г. от американския психолог Ърнест Ропике Хилгард (1904–2001), който го е преоткрил случайно по време на лабораторна демонстрация, при която хипнотично глух субект бил помолен с тих глас да повдигне десния си показалец, ако „някаква част“ от него може да чуе гласа на хипнотизатора, след което пръстът се вдигнал и субектът веднага поискал  слухът му да се възстанови, защото е усетил как пръстът му се движи и искал да знае какво му е направено.
Вижте също теорията за неодисоциацията.“

(*) Изразът е „cold  pressor pain“.Cold  Pressor Test  накратко е - изследваното лице си потапя ръката в ледено студена вода и когато почувства болка,съобщава.След това държи ръката си във водата,докато болката стане нетърпима,тогава изважда ръката си.
Така се измерва праг на болката и търпимост на болка.Могат да се измерват и други показатели на организма - сърдечно-съдов отговор,пулс и др.Видео с Хилгард,където се демонстрира хипнотично обезболяване,докато ръката на човека е в студената вода.
https://www.youtube.com/watch?v=W1jYDm1b-o4

По-подробно  за Е.Хилгард от англоезичната страница в Укипедия:
https://en.wikipedia.org/wiki/Ernest_Hilgard

Ърнест Ропике „Джак“ Хилгард (25 юли 1904 - 22 октомври 2001) е американски психолог и професор в Станфордския университет.
Той стана известен през 50-те години на миналия век с изследванията си върху хипнозата, особено по отношение на контрола на болката. Заедно с Андре Мюлер Вайценхофер, Хилгард разработва Станфордските скали за хипнотична податливост.(*)
Преглед на общата психология, публикуван през 2002 г., класира Хилгард като 29-ият най-цитиран психолог на 20-ти век.

(*)Stanford Hypnotic Susceptibility Scale,Form C [Прикачен файл;само за информация;не си играйте на хипнотизатори.]

Биография

Роденият в Белвил, Илинойс, Ърнест Ропике Хилгард е син на лекар, д-р Джордж Енгелман Хилгард, и Лора Ропике Хилгард.
Хилгард първоначално е привлечен от инженерството; той получава бакалавърска степен по химическо инженерство от Университета на Илинойс през 1924 г. След това учи психология и получава докторска степен. от Йейлския университет през 1930 г. Той е избран за член на Американската академия на изкуствата и науките през 1958 г.През 1984 г. Хилгард е удостоен от Националната академия на науките (National Academy of Sciences) с награда за научен преглед.
Хилгард се среща с колежката си  психолог Жозефин Рорс в Йейл; те се женят през 1931 г. и имат две деца, Хенри (роден 1936) и Елизабет Ан (роден 1944). Хилгард умира през 2001 г. в ПалоАлто, Калифорния, на 97-годишна възраст.

Хипноза

Хилгард е специално известен със своята теория, че така нареченият „скрит наблюдател“ се създава в съзнанието, докато се извършва хипноза. Неговите изследвания върху скрития наблюдател по време на управление на хипнотичната болка имаха за цел да осигурят подкрепа за неговата теория за неодисоциация.Според тази теория, човек, подложен на хипноза, все още може да наблюдава собствената си болка, без съзнателно да изпитва страдание. Феноменът на „скрития наблюдател“ беше противоречив и критиците твърдяха, че той може да бъде произведен чрез внушения,което показва, че вероятно е не повече от артефакт от инструкциите, дадени на участниците в изследването.[Цитиране необходимо]
Пишейки в края на 70-те години (Хилгард , E. (1977)“Разделено съзнание: множество контроли в човешката мисъл и действие“(*),
Ърнест Хилгард става убеден, че всички ние имаме друго същество, с което споделяме живота си. 
Хилгард определи тази същност като скрит наблюдател.

В една от книгите си Хилгард описа класически тест, демонстриращ как тази скрита същност е част от нашето съзнание. Той пише за сляп студент, който е хипнотизиран и докато е в състояние на транс, му е казано, че ще стане глух.Внушението било толкова силно, че той не успял да реагира на никаква форма на шум, дори силни звуци до ухото му. Разбира се, той също не успял да отговори на никакви въпроси, които му били зададени, докато е бил в състояние на транс. Хипнотизаторът искал да открие дали някой друг е чувал. Той тихо казал на студента: "Може би има някаква част от вас, която чува гласа ми и обработва информацията. Ако има, бих искал показалецът на дясната ви ръка да се издигне като знак, че случаят е такъв".(Hilgard, 1977, стр. 186).Пръстът се вдигнал. При това студентът поискал да бъде изведен от хипнотично предизвикания период на глухота. При събуждането си студентът казал, че е поискал да излезе от състоянието на транс, защото „усетих как пръстът ми се повдига по начин, който не е спонтанно потрепване, така че трябва да сте направили нещо, за да го накарате да се повдигне, и искам да знам какво сте направили“.(стр. 186).
Тогава хипнотизаторът го попитал какво си спомня. Тъй като трансът е бил лек, студентът всъщност никога не е губил съзнание; всичко, което се случило, било, че престанал да чува. За да се справи със скуката да бъде лишен от зрение и звук, той бил решил да работи върху някои статистически проблеми в главата си. Докато правел това, изведнъж усетил как пръстът му се повдига.Това очевидно било странно за него, защото при нормални обстоятелства той бил, както и всички нас, човекът, който сам решава как да си движи тялото. В този случай не било така. Не само това, но някой друг в главата му отговаря на външна молба, която той не е чул. Що се отнася до Хилгард, отговорилият е бил скритият наблюдател.

(*) Описаният на стр.186 случай със студент(или ученик) е от „Разделено съзнание...“.Намерих я само във формат DJVU.

Един от субектите на Хилгард прави следното интересно изказване за това, което е преживяла, като се позовава особено на това, което е усетила, че е по-висшето ѝ Аз:"Скритият наблюдател е наясно с всичко, което се случва ... Скритият наблюдател вижда повече,той е наясно какво се случва през цялото време, но влизането в контакт е напълно ненужно ... Той е като ангел-пазител,
който те пази да не правиш нещо, което да те обърка ... Скритият наблюдател гледа през тунела вижда всичко в тунела ... Освен ако някой не ми каже да се свържа със скрития наблюдател,не съм в контакт. Просто е там."(Хилгард, 1977, стр. 210)
Скритият наблюдател ни предпазва от това да правим каквото и да било в хипноза, което не бихме направили при никакви обстоятелства съзнателно, като например причиняване на физическа вреда на друг.

Двойственост на личността 

Тази идея за основната двойственост на човешката личност е културно и исторически почти универсална. Древните китайци са наричали тези две независими съзнания Хун и По, древните египтяни Ка и Ба, а древните гърци - Демон и Ейдолон. Във всеки случай двете същества споделят сетивата и възприятията си за външния свят, но интерпретират тези възприятия по отношение на собствената си история, знания и личност.

За гърците връзката била неравна. Висшият Аз, Демонът, действа като форма на ангел-пазител или  по-високо Аз над своето по-ниско Аз, Ейдолон. Философът-стоик Епиктет пише:"Бог е поставил на страната на всеки човек пазител, демонът на всеки човек, на когото е поверено да бди над него; демон, който не може да заспи, нито да бъде измамен. На кой по-голям и по-бдителен пазител би могъл да повери всеки от нас? Така че, когато сте затворили вратите и сте затъмнили къщата, не забравяйте, никога не казвайте, че сте сами; защото не сте сами. Но Бог е там и вашият демон е там."
Вярвало се, че Демонът е предузнавал бъдещите обстоятелства и събития и като такъв е можел да предупреди своя Ейдолон за опасностите.Сякаш по някакъв начин Демонът вече е живял живота на своя Ейдолон.(*)

(*) Относно последното изречение.Скритият Наблюдател(Всевиждащо oко,Свидетел...) може би възприема времето по различен начин,непостижим за обикновеното съзнание,а именно - минало,настояще и бъдеще наведнъж.
Звучи малко шантаво и не бих спорил със силно скептични;интересно ми е да си представям  тази възможност.Сещам се за нещо,написано от Мирча Елиаде в предговора на „Йога  - безсмъртие и свобода“:
https://www.e-reading.club/chapter.php/127264/2/mircha-eliade-yoga-bessmertie-i-svoboda-pahomov.html

„Невъзможно е например да се отрече важността на едно от най-значимите открития на Индия, а именно откритието, че съзнанието може да действа като „свидетел“, „наблюдател“,освободено от влиянието на психофизиологичните фактори и времевата обусловеност.“

Учебници

Хилгард е автор и на три изключително влиятелни учебника по теми, различни от хипнозата. Първият, "Conditioning and Learning", създаден съвместно с Доналд Маркис, беше много цитиран до 60-те години на миналия век. Когато Грегъри Кимбъл актуализира второ издание през 1961 г., имената на Хилгард и Маркис стават част от заглавието, което отличие, както отбелязва самият Хилгард, обикновено е запазено за починали автори. Вторият текст, „Теории на обучението“ (1948), също беше широко цитиран и имаше пет издания (до 1981 г.); последните три издания включваха колегата на Hilgard от Станфорд, Гордън Х. Бауър. Третият учебник беше добре написаният и широкообхватен „Въведение в психологията“ (1953), който според неговата биография на уебсайта на Американската психологическа асоциация „за дълъг период беше най-широко използваният уводен текст по психология в света." Няколко издания са в съавторство с  Рита Л. Аткинсън или Ричард К. Аткинсън, друг колега в Станфорд и по-късно ректор на Калифорнийския университет в Сан Диего, а след това президент и регент на Калифорнийския университет.
15-ото издание, публикувано през 2009 г., се нарича „Въведение на Аткинсън и Хилгард в психологията“.
*****

В англоезичната страница на Уикипедия се казва че текстът е силно биологичен в подхода си към психологията.
Биологията не може да се изхвърли,но надграждайки и разширявайки този подход,аз бих казал,че скритият наблюдател би могъл да е (спекулативно теоретизирам) фокусна точка на психофизичният и психоенергиен аспекти на човека.Образно казано,точката в средата на шестовърхата звезда,образувана от двата триъгълника - насоченият надолу,идващ „отгоре“ - духът и насоченият нагоре - „материята“,биопсихичният аспект.За да се опитам да представя една  по-реалистична (според мен) представа  за Всевиждащото око,което е „във“ човека,бидейки същевременно и навсякъде „извън“ него,представа,която се опитва да прехвърли мост между  езотеричните и научно-материалистични гледни точки,ще трябва да се "свързват точките" от различни направления - психология,невронауки,сравнително религиознание,етимология...да спомена само някои.Разбира се,от позицията на интересуващ се неспециалист със средно образование.
По  принцип не откривам нищо ново,но за някои читатели моят подход може да е „нов“(като опит за обединяваща различни гледни точки перспектива) и надявам се,защо не - интересен.
 



 


"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

Неактивен HomerCat

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 378
  • Vертикална Zеница и злобна душица...
Re: Всевиждащото око - езотерично-научен дискурс
« Отговор #2 -: Януари 07, 2021, 06:35:25 am »
След този западен подход,да преминем към източния.

Източник:
https://www.integral-presence.com/tools/neutral-observer/

Интегрално (цялостно) Присъствие / Integral Presence  ( името на сайта)

Неутралният наблюдател ( The Neutral Observer )

Основна дефиниция: Неутралният наблюдател (N-O) е безпристрастният възприемащ реалността.

- N-O е едно с обекта на възприятие, като същевременно се въздържа от преценки, от намеса и от всяко намерение за промяна към обекта.
- отделен от преценките = пълното отсъствие на каквато и да било система за оценка (точкуване), NO само  регистрира съществуването на дадено явление, като същевременно знае напълно неговата природа и всички присъщи качества, без да добавя каквато и да е оценка, пълно отсъствие на морални заключения , NO е отвъд доброто и лошото.
- откъснат от намеса = пълното отсъствие на самоцелно или дуалистично умишлено намерение по отношение на обекта на възприятие, пълното отсъствие на желание за промяна на обекта на наблюдение.
- отделен от дневния ред = пълното отсъствие на идеализирани идеи за това как трябва или не трябва да бъдат нещата, пълно отсъствие на желание за влияние
- N-O е открито пространство  на осъзнаване
- осъзнаването на NO е всеобхватно: обектите на възприятие могат да бъдат факти, физическа реалност, пространство, време, психологическа реалност, мисли, емоции, художествена реалност,философска реалност, интелектуална реалност, психическа реалност, техническа реалност, душевна реалност, научна реалност, духовна реалност, биологична реалност, космическа реалност, астрономическа реалност ... всъщност тя може да бъде всеки възпринимаем (подлежащ на възприятие) аспект на всичко съществуващо
- N-O е безграничен: отвъд времето, но обхващащо цялото време, отвъд пространството, но обхващащ цялото пространство
 
Практически пример за Неутралния наблюдател

Има много начини за развитие на N-O. Практиката на интегрално присъствие, с внимателност в основата, е една от тях. Следващият сценарий е само един прост пример за това как да приложите практикуването на N-O във вашето ежедневие.
Представете си, че се разхождате по търговска улица, местен пазар или градина в парка. Докато си проправяте път с потока от хора през тълпата е трудно да забележите конкретни подробности за хора, лица и случки. Всичко ви идва толкова бързо, че може да успеете да уловите само някои подробности за хората, които се разхождат и децата,играещи наоколо.

Вървите известно време и след това решавате да намерите тиха пейка, на която да седнете, и да си починете за малко. Сядате и затваряте очи, изправяте гръбначния си стълб, докато отпускате останалата част от тялото, започвате да дишате естествено и съзнателно в носа и навън и оставяте ума си бавно да се успокои и оставяте тишината да се появи спонтанно от по-дълбоките части
на вашето съзнание . Чрез успокояването на променливите състояния на ума - „Yogas chitta vrtti nirodah“, описано в YS 1.2, постепенно започва да се случва промяна.

Когато отворите отново очите си, започвате да виждате хората от нова гледна точка, едно ново осъзнаване. Изведнъж все повече информация може да достигне до вас, отколкото когато сте се разхождали из тълпата. Две приятелки момичета разглеждат витрините,оживено  обсъждайки модата, към която се чувстват привлечени. Майка избутва напред количката с детето си почти заспало, едното му око вече е затворено, а другият му клепач натежава. Група тийнейджъри, въоръжени със SoundBlaster, опитващи някакви сложни танцови движения. Двойка, които пият чай с израз на скука на лицата си, от време на време  поглеждайки съобщения на смартфоните си.

Всички тези събития идват и си отиват, те влизат и остават за момент във вашето съзнание и след това (го) напускат. Информацията, която идва до вашето осъзнаване, се променя от един момент на друг, но източникът на вашето осъзнаване не се променя, независимо кой обект наблюдавате. Също така обектите, които се наблюдават, никога не спират да се променят: пазаруващите момичета се движат, говорят, правят жестове, казват различни неща и се придвижват напред, далеч от погледа.
И все пак съзнанието, което отбелязва тази информация, остава същото, преди, по време на и след наблюдението.

Неутралният наблюдател регистрира музиката, идваща от SoundBlaster, танцовите движения на тийнейджърите, изражението на лицата им, блясъка в очите им и динамиката на техните взаимодействия. На всичкото отгоре,Неутралният наблюдател може също така да забележи вашите вътрешни мисли, емоции и реакции, които вашият ум произвежда, докато е свидетел на всички тези външни събития, които отминават. И все пак тези вътрешни отговори не са Неутралният Наблюдател. Те са отговори (колебания) на ума и те могат да бъдат наблюдавани, което означава, че Наблюдателят е извън флуктуациите на вътрешните реакции на ума.

Да, при всички тези колебания, осъзнаването остава непроменено. Това е неутралното свидетелстване на  преминаващия живот.
Това е ядрото на йога, където вашето съзнание остава непроменено. Оставате в съзнание, че има постоянен, непрекъснато течащ(*1) агент, който просто е такъв, че наблюдава или свидетелства, докато външните събития се променят непрекъснато и вашите вътрешни мисловни модели идват и си отиват.
Този съзнателен агент е Неутралният Наблюдател. На санскрит се нарича drastuh, което често се превежда като „гледач“( който вижда)) или „свидетел“.

(*1). Или протичащ (процес).
Думата гледач (виждащ) не ви обвързва с богословско или метафизично описание или дефиниция за това кой сте. Можете да изпитате какво е гледачът за себе си. Във вашето IP(?) потапяне, йога,внимателност или медитация, тази истина и процес се реализират отново и отново. С течение на времето става все по-дълбоко, постепенно става все по-стабилно. Преминаване от ниво на ниво към центъра на съзнанието, който прониква във всички нива, като същевременно ги превъзхожда(преминава отвъд тях).

30 ноември 2016 г. - Ян Янсен

 




"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

Неактивен HomerCat

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 378
  • Vертикална Zеница и злобна душица...
Re: Всевиждащото око - езотерично-научен дискурс
« Отговор #3 -: Януари 07, 2021, 10:44:31 am »
(Продължавам с превода от същата страница.)

Неутралният наблюдател и ненасилствената комуникация  / Nonviolent Communication (NVC)

В глава 3 от книгата си „Ненасилствената комуникация - език на живота”(*1), Маршал Розенберг обяснява, че първият компонент на NVC се състои в правенето на разделение между наблюдение и оценка.
Това е прост принцип, но не е задължително лесно да се направи. Една от причините е, че много образователни системи поставят своя първи приоритет върху преминаването към система с фиксирана стойност и на второ място върху изучаването на факти и постоянно променящата се реалност. Това създава осъдителния (насилствен) стил на усвояване на реалността. Всяко възприятие автоматично се поставя в перспективата на сравнение с наложената ценностна система. След като приемем това образование, този механизъм става толкова автоматичен, привичен и в съгласуваност с други хора със същото образование, че преминава незабелязано. Следователно, целият механизъм може да остане в безсъзнание хилядолетия. По този начин ние често сме насилствени без дори да знаем. Чрез невежеството за този механизъм можем да повярваме, че сме абсолютно невинни, докато несъзнателно действаме в съгласуваност с насилствен механизъм.

(*1).Макар че е на английски,прикачвам я като файл,защото не е голяма,около мегабайт и половина.Може да изнамеря и друг подходящ цитат.

Следователно,за мен е очевидно, че без да сме развили Неутралния наблюдател вътре, имаме слаб шанс, ако изобщо има шанс,
да пробием през това невежество и да осъзнаем механизма, който автоматично манипулира нашето възприемане на реалността в образоващата ни система.
Когато имаме лоша способност за Неутрално Наблюдение, ние несъзнателно си оформяме представа за реалността чрез преценка, а не чрез възприятие. Необходими са известни практики и положителни усилия, за да се премине от преценка към безпристрастно и следователно, по-вярно възприемане на реалността.

„Ненасилствена комуникация“ стр.26:

„Първият компонент на NVC включва отделяне на наблюдението от оценката.
Трябва ясно да наблюдаваме това, което виждаме, чуваме или докосваме, което засяга нашето чувство за благополучие, без да го смесваме с каквато и да е оценка.Наблюденията са важен елемент в NVC, където искаме ясно и честно да изразим как се отнасяме към друг човек. Когато комбинираме наблюдението с оценката, ние намаляваме вероятността другите да чуят предвиденото ни послание. Вместо това те са склонни да чуят критика и по този начин да се противопоставят на каквото и да им говорим.

NVC не ни задължава да останем напълно обективни и да се въздържаме от оценка. Необходимо е само да поддържаме разделение между нашите наблюдения и нашите оценки. NVC е процесуален език, който обезкуражава статичните обобщения; вместо това оценките трябва да се основават на наблюдения, специфични за времето и контекста. Семантистът Уендел Джонсън посочи, че ние си създаваме много проблеми, като използваме статичен език, за да изразим или уловим реалност, която се променя непрекъснато:
„Нашият език е несъвършен инструмент, създаден от древни и невежи хора. Това е анимистичен език, който ни кани да говорим за стабилност и константи, за сходства и нормални и видове, за магически трансформации, бързи лечения, прости проблеми и окончателни решения.

И все пак светът, който се опитваме да символизираме с този език, е свят на процес, промяна, разлика, измерения, функции, взаимоотношения, растежи, взаимодействия, развитие, учене, справяне, сложност. И несъответствието на нашия постоянно променящ се свят и относително статичния ни език е част от нашия проблем. "

Най-висшата форма на човешка интелигентност,стр.28:

„Индийският философ Дж. Кришнамурти веднъж отбеляза, че наблюдението без оценка е най-висшата форма на човешкия интелект. Когато прочетох за първи път това изявление,мисълта: „Каква глупост!“ проникна през съзнанието ми, преди да разбера, че току-що направих оценка. За повечето от нас е трудно да се правят наблюдения, особено върху хора и тяхното поведение, които са свободни от преценка, критика или други форми на анализ.“

(Край на цитата от книгата,продължава авторът на статията.)

Когато практикува Неутралния Наблюдател, човек постепенно започва да вижда по-ясно автоматичните преценки и обичайните реакции, в които често се плъзга(или подхлъзва).От момента, в който всъщност можем да ги видим, започваме да имаме избор. Така от това осъзнаване ние получаваме повече свобода в собственото си мислене и действие. Докато преценките и реакциите са несъзнавани,
те ще бъдат автоматични. И толкова дълго оставаме под контрола на привидно неконтролируеми принуди. Но тези принуди не са неконтролируеми в крайния смисъл.
Те могат да станат управляеми, при условие че развием ясно съзнание за тях.(*2)

(*2).Този абзац и по-надолу също,според мен е подходящо описание за съня,от който можем (евентуално) да се пробудим.
И думата „сън“ е само наполовина символична,защото,както при осъзнатото сънуване,става въпрос за  постигането на определено
ниво (режим на функциониране) на съзнанието.И този сън (ниво на съзнание),пак според мен,е подходящо да бъде наречен и Матрица.
Не става въпрос за „излизане от Матрицата“ така: оттук  да отидем някъде „там“,защото това „там“ го няма.По-скоро става въпрос за вътрешно „превключване“,докато сме „тук“.
Така ли е или не,ще разгледам тази перспектива в темата за Егото,Сатанизма и Духовността.

Веднага щом осъзнаем, имаме избор. Докато нямаме осъзнатост, нямаме избор. Очевидно е, че осъзнаването носи свобода,
а безсъзнанието - робство (на собствената ни подсъзнателна психика).Липсата на осъзнаване на механизма на нашите несъзнателни принуди също създава преживяването да бъдеш жертва на собствената си психика или да бъдеш жертва на своите емоции и настроения.
Добрата новина е, че не е нужно да оставаме заседнали в преживяването да се чувстваме жертва на собствените си настроения и емоции.Развитието на неутралния наблюдател е реалистичен път за преминаване от жертвата към осъзнаване на себе си като създател на собствения си житейски опит. Това не е предназначено като мотивационен разговор.
Това твърдение посочва работещо решение.

Практиката на интегрално присъствие и внимателност насърчава еманципацията на нашия вътрешен Неутрален наблюдател, който винаги е там, но често покрит от автоматични рефлекси и обичайни модели. Чрез повтаряща се практика човек може да пробие през завесите на механистичните съждения, слой по слой, и постепенно да достигне до ясното, блестящо, свежо, настоящо моментно съзнание на Неутралния наблюдател. Потапянето в Интегралното  присъствие е бърз път към пробуждането на Неутралния наблюдател.

10 ноември 2016 г., Ян Янсен


"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

Неактивен HomerCat

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 378
  • Vертикална Zеница и злобна душица...
Re: Всевиждащото око - езотерично-научен дискурс
« Отговор #4 -: Януари 07, 2021, 11:33:39 am »
Неутралният наблюдател и Патанджали

Какво казва Патанджали за Неутралния наблюдател в Йога Сутрите (YS)?
Афоризмите 2, 3 и 4 от първа глава на YS описват:

- целта на йога (I.2.) като култивиране на ума,така че да стане абсолютно неподвижен,
- резултатът от йога (I.3.) като водещ до нашата Самореализация: умът, разпознаващ собствената си природа като Неутрален наблюдател (N-O), и
- отсъствието на йога (I.4.), водещо до объркване, заблуди и изкривено разбиране на реалността с всички произтичащи от това страдания.

I.2. yoga - citta vrtti nirodhah

Йога се постига, когато осъзнаем и пребиваваме като нашата същностна природа - неподвижност - т.е. без движение, независимо дали умът, като движение на мисълта, е в движение или не е в движение.

I.3. tada – drashtuh – svarupe – avasthanam

Тогава, когато Йога е постигната, нашата същностна природа (N-O) почива съзнателно в себе си и като себе си.
Вече няма объркване или отъждествяване с движенията, които възникват в ума.
Същностната природа се осъзнава както винаги, независимо дали умът се движи или е неподвижен.

I.4. vritti sarupyam – itaratra

По друго време, когато йога не е постигната, умът е зает със собствените си движения. Поради това възниква объркване, погрешно възприемане и идентифициране на ума със собствените му движения, което поражда изкривено разбиране на реалността. Движението на мисълта погрешно се идентифицира като гледач, а истинският гледач, същностната природа, остава скрит зад завесата на погрешно възприятие и погрешна идентичност.

Как да разпознаем Неутралния наблюдател?

Когато е потиснато мисленото бърборене,тогава  вие можете да използвате сдържаност в мисли, действия и намерения.
Това е времето, когато Неутралният Наблюдател започва да се откроява в нашето осъзнаване и отделен от многото ни фалшиви идентичности.

II.20. drashta drishi matrah suddhah api pratyaya anupashyah]

Превод: Това, което възприема, не подлежи на никакви промени.
Това нещо „това, което възприема“ е Неутралният наблюдател и то „не подлежи на никакви промени“. Това определя N-O като непроменящ се, постоянно присъстващ и неизменен.
От личен опит наблюдавам допълнителни качества като простор, спокойствие, мир и яснота, когато умът ми попадне в неподвижност и стане едно с N-O.

Кой е Патанджали?

Булото на древността покрива истинската идентичност на Патанджали, което оставя отворено пространство за изобилие от митове за това кой всъщност е бил. Смята се, че Патанджали е въплъщение на змийския Бог, Ананта (санскрит за „Безкраен“). Произходът му е илюстриран в статуи,като притежаващ тяло, което е наполовина човек и наполовина змия. Статуите често го изобразяват като седнал погълнат от медитация, с ръце, сгънати в Анджали Мудра (молитвена позиция). Той дава своята благословия на всички, които се приближават към него, търсейки просветление чрез ученията и практиката на йога.

Какво са йога сутрите?

Докато действителната идентичност на Патанджали е загубена в древността, Йога сутрите, които той е съставил, са необикновени писания, които описват същността на човешката психология и духовното самоизследване. Те насърчават реализацията на свободата и въплъщението на най-висшия ни потенциал като хора. Това е източник на вдъхновение, който стига до дъното на основните теми, върху които всички духовни традиции, na Изток и Запад, са изградили своите различни изяснения(разяснявания).

Йога сутрите се състоят от 4 глави, заедно събиращи 196 афоризма. Те представят описанието, средствата, пътя и осъзнаването на съзнателната природа на нашето Основно Същество. Базирани върху дуалистичната философия на Самкхя, 196-те сутри ни показват убедителен подход за осъзнаване на същnostnata природа на нашето съзнание. Квинтесенцията на този метод е диференциране на това, което се променя (пракрити - материална реалност) от това, което не се променя (пуруша - същност). По този начин ние развиваме съзнателно разпознаване между непостоянните, непрекъснато променящи се и смъртни части на нашето Аз и неразрушимото, вечно чисто и безсмъртно присъствие на нашето най-вътрешно Същество.

06.11.2016 - Ян Янсен
.....


(*). Отново бележка от мен:
"Това нещо „това, което възприема“ е Неутралният наблюдател и то „не подлежи на никакви промени“."
Това е цитат от по-горе.
Неподлежащият на никакви промени е Свидетелят,Сакшин,също и Атман,който е също така превеждан и като Дух.
И ако не подлежи на промени,а еволюцията е промяна,то доколко коректно е да се казва "духовна еволюция" или "духовно развитие"?
Ще преразгледам парадигмата на "духовното развитие" в темата за Его,Сатанизъм и Духовност.




 


"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

Неактивен HomerCat

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 378
  • Vертикална Zеница и злобна душица...
Re: Всевиждащото око - езотерично-научен дискурс
« Отговор #5 -: Януари 07, 2021, 13:42:15 pm »
Неутралният наблюдател и Шри Ауробиндо

В глава 7 от книгата си „Интегралната йога“ (стр. 179), Шри Ауробиндо описва Неутралния наблюдател от собствения си опит и го поставя в перспективата на интегралната йога. Той нарича Неутралния наблюдател „Съзнанието на свидетеля“.
( Witness Consciousness )

Съзнанието на свидетеля

Отначало не е възможно да се разграничи психичното същество. Това, което трябва да се направи, е да се осъзнае вътрешно същество, което е отделно от външната личност и природа - едно съзнание или Пуруша * спокойно и откъснато от външните действия на Пракрити. *
В садхана*  има етап, в който вътрешното същество започва да се събужда. Често първият резултат е състояние, съставено от следните елементи:

1.Един вид отношение на свидетел, при което вътрешното съзнание гледа на всичко, което се случва като зрител или наблюдател, наблюдавайки нещата, но не проявявайки активен интерес или удоволствие от тях.
2.Състояние на неутрално спокойствие, при което няма нито радост, нито скръб, само тишина.
3.Усещане да си нещо отделно от всичко, което се случва, да го наблюдаваш, но не и да си част от него.
4.Липса на привързаност към неща, хора или събития.

Състоянието, при което всички движения стават повърхностни и празни без връзка с душата, е етап в оттеглянето от повърхностното съзнание към вътрешното съзнание. Когато човек влезе във вътрешното съзнание, то се усеща като спокойно, чисто съществуване без никакво движение, но вечно спокойно, неподвижно и отделено от външната природа. Това идва в резултат на отделянето от движенията, отстъпването от тях и е много важна част от садханата. Първият резултат от него е пълна тишина, но след това тази тишина започва (без тишината да престава) да се изпълва с психическите и други вътрешни движения, които създават истински вътрешен и духовен живот зад външния живот и природата. Тогава е по-лесно да се управлява и променя последното.

Съзнанието, за което говорим, е било описано в Гита като свидетел, Пуруша. Пуруша или основното съзнание е истинското същество или поне, на каквато и равнина да се проявява, представлява истинското същество. Но в обикновената природа на човека това е прикрито от егото и невежествената игра на Пракрити и остава забулено като невидимия Свидетел, подкрепящ играта на Невежеството. Когато се появи, го чувствате като съзнание зад („кулисите“), спокойно, централно, неидентифицирано с пиесата, което зависи от него. Може да е прикрит, но винаги е там. Появата на Пуруша е началото на освобождението. Но може да стане и бавно, защото целият навик на егото и играта на нисшите сили е против това. И все пак може да диктува каква по-висока игра да замени
по-ниското движение и след това е процесът на това заместване, по-високото идващо, по-ниското се бори да остане и отблъсква
по-високото движение. С право можете да кажете, че принасянето на Божественото съкращава цялото нещо и е по-ефективно, но обикновено не може да се направи изцяло наведнъж поради миналия навик и двата метода продължават заедно, докато стане възможно пълното предаване.

Отношението на свидетеля не е предназначено като удобно средство за отхвърляне на отговорността за собствените дефекти и по този начин отказ от поправянето им. Той е предназначен за самопознанието и, в нашата йога, като удобна позиция (отделена и неангажирана, следователно неподвластна на Пракрити), от която човек може да действа при грешни движения, като отказва
съгласие (с тях) и като ги замества с действието на истинското съзнание отвътре или отгоре („от по-високо ниво“).

Тези думи със звездички са си в оригиналния текст.Следва обяснението на автора:
* Садхана означава буквално „средство за постигане на нещо“ и обикновено се разглежда като надвишаваща егото духовна практика.
* Пуруша е сложна концепция, чието значение еволюира във ведическите и упанишадските времена. В зависимост от източника и историческия времеви период, това означава космическия човек или Аз, Съзнание и Вселенски принцип. Шри Ауробиндо го използва повече в смисъла на Всеобщото съзнание.
.....
* И от мен добавка - Пуруша може да значи и „градски жител,обитател“;“Пура“ значи град.Градът се нарича Брахмапура (Градът на Брахма),с което се означава човешкото тяло.А отгоре на главата има място,което се нарича Брахма двара (вратата на Брахма).
Още се нарича  и Брахмарандхра.Най-долната картинка.
https://tableforchange.com/tenth-door-in-human-body-dasama-dvaram-concept-in-hinduism/ 



 
"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27