С тези сиропи ни унищожават връзката с Космоса, с Душата ни.
Интересна статия по въпроса, в "От Извора", в превод на българка, живееща в Австралия -
https://www.otizvora.com/2021/09/14056/d-r-deyvid-martin-ilyuziyata-za-znanie-video-s-prevod/comment-page-1/?unapproved=47250&moderation-hash=d4a60d5eaa4a39a042784b763ccace08#comment-47250Из лекцията: Не мислете нито за миг, че тази пандемия е случайност – тя е предумишлено убийство. Пред очите ни се разиграва чудовищен опит за предумишлени убийства, а индустрията, която стои в основата, се крепи на лъжи вече 140 години... Ние, хората, спонсорираме индустрия, която в момента се опитва да унищожи нас, хората. Това, което те искат да сложат в тялото ви в момента (с „ваксините“), не е ДНК, не е РНК, а антени, които да прекъснат комуникацията между вас и Космоса.
Знаете ли, водили сме толкова много разговори за това какво не е наред и кое е грешното, но досега не сме обсъждали как би изглеждало правилното. Всеки, който е готов да пресрочи часа си за лягане тази вечер и да се включи в тази дискусия, е добре дошъл…
Малко преди да завърша университета, си обещах да не ставам като повечето професори там, защото нищо не ме ядосваше повече от начина им на преподаване. Те просто прехвърляха слайд след слайд на проекторите, а ние трябваше да седим и да си водим бележки, и да приемаме автоматично информацията…
Причините да споделям това са две:
Първо, включил съм това свое обещание в магистърската си теза по статистика в курса на проф. Джим Търлър – дал съм обет никога да не изнасям една и съща лекция два пъти и не съм го нарушавал вече повече от 30 години. И второ, смятам, че всички дебати относно COVID-19 и SARS коронавирусите, които ангажират хората в момента, не почиват на правилна основа. Аз мисля, че вниманието ни бива отвличано по един чудовищен начин, далеч от истинските злини. Ето защо днес няма да се занимаваме с обичайните теми, а ще говорим за илюзията за знание. Ако сте очаквали да слушате за Фаучи, нека ви предупредя, че ще останете разочаровани.
Искам да започна с ето този цитат на еврейския пророк Осия (4:6):
„Хората погиват заради липса на знание.“
Някои от вас сигурно са присъствали на уъркшопите ми (следващият от които ще е в Шарлътсвил), но за тези, които не са, ще кажа, че едно от интересните преживявания в живота ми беше поканата да отида в сърцето на същата тази организация, която в момента поддържа целия хаос. Повече за това можете да прочетете в романа ми Cuda12, където съм описал как през 1998 г. имах възможността да приема ръководна роля в унищожаването на тази планета. Както при всички останали подобни неща, сделката беше много изкушаваща и ако я бях приел, със сигурност нямаше да стоя тук сега, а щях да съм някъде в град Юба (северна Калифорния). При всички положения нямаше да съм тук, но от друга страна, колко струва душата?
И така, време е да се позабавляваме
Това е една изключително важна графика, която няма да видите другаде и проблемът е там, че вероятно няма да разберете кое е най-важното в нея, но аз ще ви кажа – намира се в средата. Всъщност едва ли ще знаете и къде е средата, но това е без значение.
Тази конкретна кампания – кампанията, която всички виждаме в момента – започва през 1804 г. Едуард Дженър е човекът, предоставил на човечеството за първи път това, което наричаме „ваксина“ и което впрочем дължи появата си на говедата. Помислете много внимателно върху това, което казах току-що: говеда, едър рогат добитък. Чувате как навсякъде непрекъснато се споменават неща като „стадно“ това, „стадно“ онова, и изобщо думи, които асоциираме с животновъдството.
Появата на ваксините е имала за цел да разреши икономическия проблем с управление на неща като чумата, които активно са занимавали и Томас Джеферсън, и Джордж Вашингтон, ако се върнем малко по-назад в историята. Целта на всичко от началото на революцията през 1776 г., та до договора от Гент и фойерверките на 04.07.1812 г. (с които празнуваме този ден и досега) е нещо, за което сигурно никога не сте чували, защото не се преподава в училище, а именно споразумението Америка да бъде трайно предоставена на Обединеното кралство. Знаете ли, че „Земята на свободните и домът на смелите“ е маркетингов лозунг, който никога не е отговарял на истината? Ако не ми вярвате, прочетете Гентския договор и ми кажете какво общо може да има между търговията с животински кожи и земята на свободните…
По онова време Едуард Дженър е видял удобна възможност да се използва природата като оръжие и през 1803 г. поставил началото на разговор, продължил 80 години, а именно: какво практическо приложение може да има чумата. Да, Дженър е търсил начин да използва конструктивно болест, която е съществувала открай време. Много странни неща съществуват открай време. И тогава, през 1883 г., на сцената се появява Франсис Галтън с отговор на въпроса – според него тези чудесни неща, наречени „бактерии“, „вируси“, „чума“, могат да намерят идеално приложение в нещо, което самият той нарича „евгеника“ в един от публикуваните си през 1883 г. материали. Той казва, че би било интересно, ако самата природа се използва като оръжие срещу човечеството.
Хиляда осемстотин осемдесет и трета…
Ако проучим бизнес плана, изготвен толкова отдавна и довел до събитията с днешна дата, ще видим, че този план се опира на мистериозна индустрия, за която допреди 15 месеца не говореше никой друг, освен един плешив идиот с папионка от Вирджиния. (Лекторът има предвид себе си.) Застраховка живот. И ето тук става интересно.
Оказва се, че от 1883 до 1893 г. най-голям принос към американския брутен вътрешен продукт има търговията със страха от смъртта. Приходите от промишления отрасъл „застраховки живот“ надхвърлят комбинирания принос на приходите от въгледобив и стомана за 10-те години между 1883 и 1893 г. Знаете ли защо никой не говори за това?
Ако искате да знаете кой управлява света, трябва първо да се върнете към 1913 г., когато у хората се създава заблуда, че Американският федерален резерв е централна банка и че причината за икономическия колапс през есента на 1904 г. са самите банки, а не застрахователните агенции, каквато е истината. Грабежът на пари от страна на Кабала започва още тогава. Достатъчно е да знаете кой стои на подиума редом с новия американски президент, докато той полага клетва през следващата година (1905 г.) – колкото и да е странно, това са висши представители на няколко частни застрахователни агенции, включително „Ню Йорк Лайф Етна“.
Вече 145 години те полагат усилия да прикриват ролята си във всичко това и засега се справят отлично. И като казвам „всичко това“, аз наистина имам предвид всичко – дори протестантската етика, според която не можем да изплатим достатъчно на църковните си служители приживе, затова трябва да плащаме и за техните бъдещи вдовици и сираци чрез допълнителен застрахователен фонд. Въпреки че това задължение се описва с библейски термини, извадени директно от светите писания, срещу които трудно се спори, в реалността то е просто начин църковните настоятелства да се справят с неизбежното натрупване на дългове от страна на служителите си. Така започва застраховката „Живот“ – като гаранция, че след смъртта на Божиите представители, Църквата ще може да изплати банковите им задължения.
Извинявам се на всички, чиито представи за духовност може да съм засегнал, но това са фактите и това е причината за възникване на индустрията със животозастраховането – евангелисткото християнско нежелание на Църквата да плаща достатъчно на служителите си приживе. Разбира се, ако продаваме продуктите на тази индустрия по този начин, малко хора ще ги купуват. Но, както вече ви казах, става въпрос за маркетингова кампания.
По всичко изглежда, че това, което прави продажбите на животозастраховане толкова успешни, е продуктът, наречен „срочна полица Живот“ – редовно плащане на малки вноски. Обикновено купувате първата си полица с първата покупка на къща или с раждането на децата, или при сключването на брак – с възникването на първата по-сериозна отговорност, вие купувате и първата си застрахователна полица, след което плащате месец след месец в продължение на години, докато един ден не си зададете въпроса за какво всъщност плащате и какво получавате срещу парите си. Статистиката сочи, че в повечето случаи спираме да плащаме тази застраховка след около 17.5 – 18.5 години. Това е великолепен бизнес, нали така? Таксувате хората в продължение на 18 години, без да им предлагате нищо, като в замяна на тази услуга печелите не само от това, че държите парите им, ами и че работите с тях напълно безплатно.
Перфектна схема на рекет
Ето така в един момент застрахователите решават, че всъщност би било много добре да привлекат евгениката на своя страна, за да може хората да умират тогава, когато трябва да умират, и да не пречат на притоците печалба. Именно по тази причина между 1904 и 1910 г. Андрю Карнеги, който е тясно свързан с бордовете на няколко животозастрахователни компании, решава, че медицината трябва да се институционализира. Малко по-късно медицината на свой ред институционализира медицинските проучвания и ги прикачва към застраховките „Живот“, защото контролирането на смъртта е голям бизнес, а хората, които не попадат в актюерските сметки, не са добри за бизнеса.
Много обичам хората да ми казват, че евгениката е патент на Хитлер – нищо подобно! Евгениката е патент на застрахователните фирми и началото на бизнес употребата ѝ може да бъде проследено назад до 1910 г. Лабораторията Cold Spring Harbour. Кажете ми, чували ли сте някога да се говори за лабораторията „Колд Спринг Харбър“ в общественото пространство? Най-вероятно не сте… Ах… Не е ли забавно как на всички нас е внушено, че лошите са Ротшилдови, Рокфелерови или разни други мистични организации, скроили тайните си планове сред пентаграми, свещи и подземни церемонии? Не е ли фантастична тактика да подхвърлиш на хората някакви фантастични истории, за да им попречиш да си задават истинските въпроси?
Всеки, който вярва, че светът се управлява от Ротшилдови, се намира в сериозна заблуда. Светът се управлява от животозастрахователните компании, но преди да видим защо този факт е толкова важен, нека първо се спрем на следната фраза: „дефектен човек“.
Словосъчетанието „дефектен човек“ навлиза в речника ни през 1914 г.
Всички знаем какво са „дефектни гени“, но какво точно означава „дефектен човек“? Ако приемем, че човекът е създаден по образ и подобие на Бог, дефектният човек тогава би следвало да е просто въпрос на нечия различна перспектива. Дефектен човек не съществува – съществуват обаче дефекти у човека, които са предизвикани.
През 1914-а личност на име Хари Лафлин публикува научен материал, с който слага началото на нещо, което би трябвало да остане в историята като едно от най-зловещите, най-унищожителни и безчовечни престъпления, извършвани над хората. Нещо, което е по-страшно дори от кървавите войни или варварските безчинства на викингите. Случилото се през 1914-а е непростим смъртен грях. Решили сме, че ние (а не Бог) можем да определяме кой ще живее и кой ще умре. За сведение на тези, които не са специалисти по история – това решение е взето преди Първата световна война. Запомнете това.
Оказва се, че Първата световна война е била изключително изгоден бизнес за животозастрахователите, които са спечелили невероятно количество пари от изпращането на голяма част от младите ни мъже на сигурна смърт в Европа. Причината за това е фактът, че твърде малко от хората по онова време са имали идея как да предявят иск към застрахователите си и изобщо, как да се възползват от механизмите и процесите на Министерството на отбраната или на собствената си застраховка. Ето защо, погледнато от икономическа гледна точка, най-печелившата страна в тази война са животозастрахователните фирми. И ако един бизнес върви много добре, какво бихте направили вие? Бихте се постарали да поддържате източника на печалби или, с други думи, не бихте бързали да слагате край на войните…
Малко по-късно, през 1929 г., на медийната сцена се появява друг термин – „наследствен“ – с който евгениката прави крачка напред към превръщането си в успешен бизнес модел. Медиите започват да популяризират идеята за правилните гени, попаднали на правилното място. Разбира се, тогава все още не са употребявали думата „гени“, а са говорели за качествено или селективно размножаване – принцип, прилаган в животновъдството. Ето един от любимите ми цитати:
„…най-малкото можем да вземем пример от уменията на хората, които развъждат говеда.“
Заглавие на вестник от 1929 г., според което ние трябва да правим с хората това, което животновъдите правят с добитъка си. Заглавие, спонсорирано от животозастрахователния бизнес.
1932 година. „Колд Спринг Харбър“. Букър Т. Уошингтън и още няколко човека се събират и започват да обсъждат идеята, че една съвсем малка бактерия има потенциал да превърне в индустриална медицина всичко онова, познато като билкарство, натуропатия и естествено лечение. Една абсолютно естествена бактерия, която може да се отглежда в лаборатория, и така да се постави началото на съвсем нов отрасъл, който да замести стотиците малки аптеки и широко разпространената по това време народна медицина. Нямало никаква полза от разните му там знахари и лечители с тайнствените им отвари и малки шишенца, мислели те, и затова трябвало да се намери нещо, подходящо за масова употреба и масово производство.
Нещо като пеницилина например. Нещо, което би могло да стане общоизвестно, но за което да не се говори много. И въпреки че имало хиляди потенциални приложения на пеницилина, включително при белодробни заболявания, от всички тях те избрали венерическите болести, именно защото хората не говорят за тях, а когато хората не обсъждат нещо публично, то остава встрани от публичното внимание. Така на сцената се появил сифилисът. Това, което групата на Букър Т. Уошингтън намерила за перспективно и доходоносно, било да се зарази масово населението със сифилис, за да се постигнат необходимите числа болни, които от своя страна да оправдаят извънредните клинични изпитания и одобрението по спешност на пеницилина…
Казах ви преди няколко дни, че
сценарият е стар, само обстоятелствата са нови
Това наистина е като нискокачествено телевизионно шоу – знаете какво ще стане, знаете как ще свърши и все пак го гледате. През 1932-ра сме започнали да заразяваме хората със сифилис, за да можем да им предписваме пеницилин и да разберем повече за начина, по който патогените унищожават човечеството. И знаете ли с кого сме започнали? С индианците и с афроамериканците. Не само сме ги заразили със сифилис, за да ги лекуваме с пеницилин и да проведем клиничните си изследвания, но през същата тази година – 1932 – сме решили, че ще инициираме принудителната стерилизация на мъже и жени в тази страна, така че да не се позволява „неподходящо размножаване“.
Ще повторя това още веднъж, използвайки точен цитат:
„Неприемливите човешки поколения трябва да бъдат изтрити.“
Америка практически и буквално е институционализирала селективната кастрация на хора във всеки свой щат, така че не Хитлер, а нашата наука първа е легализирала елиминирането на нежеланите. Когато на 01.09.1939 г. Третият райх издава своя „Указ за евтаназия на нежеланите елементи на обществото“, Хитлер използва нашите практики, само че решава да не губи време с кастрация, а директно да евтаназира неподходящите.
Не мислете нито за момент, че Германия и Третият райх са измислили геноцида през 1939-а, защото ние сме го измислили двайсет години по-рано. Защо не говорим за тези неща? Защото, според мен, чувстваме колективната вина на оцелелите. Защото сме потомството на този експеримент. Вие не знахете това, както не знаехте и каква е историята на застраховките „Живот“, или пък кой е стоял редом с новия американски президент след изборите през 1904 г. Проблемите ни с купени политически избори наистина не са нови, нали така? Чак от 1904 година…
През 1939 г. Хитлер популяризира концепцията си за расово превъзходство и евтаназия на нежеланите, и вместо да го конфронтира, Америка започва да сътрудничи с него и с Третия райх в това, което те наричат – цитирам – „унищожаване на имбецилите“. На нежеланите. На некачествените. Слабите.
Кажете ми, всичко това не е ли неудобно близо до времето, в което живеем сега? В крайна сметка, говорим за събития отпреди само 1-2 поколения. Ако познавате хора, които в момента са на около 80 години или ако вашите родители са на 80, или ако самите вие сте на 80, значи общувате с мнозина, които са били живи по времето, когато тези решения са били взимани. Когато са били публикувани на първите страници на вестниците и на научните журнали, и когато „най-великото поколение на Земята“ е намирало за напълно нормално и приемливо да се кастрират хора, да се евтаназират нежелани прослойки от обществото или да се строят концлагери.
Чували ли сте някога поговорката, че
„понякога посещаваме греховете на бащите си“…?
Нека ви заведа сега на едно такова пътуване назад към 1946 г. Знаете какво се е случвало по света в това време, нали така? Втората световна война. Оказва се, че пак тогава една друга състрадателна и щедра душа, Джон Д. Рокфелер, решава, че е нужно да инвестираме в създаването на Американските центрове за контрол на заболяванията (CDC). А знаете ли каква е била идеята и целта на тези центрове? Били са създадени, за да проучат и установят каква е причината маларията да убива някои хора, а други – не.
Всъщност CDC замества Центъра за контрол на маларията, създаден за целите на Панамския канал, a после и на южните щати, защото – обърнете внимание – маларията е избивала прекалено много от поробените афроамериканци и се е стигнало до недостиг на работна ръка. Но дали наистина някой е бил загрижен за жертвите на маларията? Дали Джон Д. Рокфелер се е събудил една хубава сутрин по време на поредното си ловджийско сафари и си е казал: „О, как мечтая за деня, в който тези окаяни африкански диваци отново ще бъдат здрави, за да ми пренасят плячката?“
Не мисля, че това е бил дългосрочният план при откриването на Центъра за контрол на болестите. Дългосрочната цел е била селективно да се достигне до места, на които има достатъчно афроамериканци, които да пренасят плячката от горите и саваните, но не достатъчно, та да попречат на добива на природни залежи от техните земи. Както става ясно, овладяването на причината за повишена смъртност сред афроамериканците е било добра идея, но не за общественото здраве, а за икономиката през 1946 г.
Независимо че CDC са създадени като учреждение за контрол на маларията, проектът „сифилис“ бързо се промъква напред и „Колд Спринг Харбър“ и Атланта, Джорджия се превръщат в локации с близко сътрудничество. Сътрудничество в откриването на начин да се съсипе животът на афроамериканците чрез контролирано освобождаване на патоген, в рамките на същия този период, в който Америка живо се е вълнувала от – цитирам – „гражданските права“. Не е ли интересен парадокс това, че по едно и също време в Америка има масови убийства и шествия за граждански права, и докато официалната политика рекламира равен достъп на хората до всички блага, в действителност целта ѝ е да ограничи този достъп?
С риск да обидя почти всички в тази зала, като атакувам представите им за наука, искам да дам следния пример. Знаете, че всеки красив гоблен представлява мрежа от фино сплетени нишки. Представете си сега, че влизате в катедрала или музей, аз свалям един гоблен от стената, разплитам го и струпвам всички нишки на купчина пред вас, след което ви предлагам да изкажете мнението си за гоблена. Вие ще ме помислите за луд и ще имате пълно право, защото пред себе си няма да виждате картина на гола девица край езеро или пък на кървящо сърце, пронизано от стрела – ще виждате единствено кълбото от конци на пода.
Е, сега мога да ви кажа, че вие всъщност
нямате ДНК – имате хромозоми