Историята, както живота, е каквато я направим.
Та, конкретно, не съм сигурен, че разбирам коментара, но критиката по принцип е полезна и ще се опитам да отговоря, а и като цяло да обосновя позицията си. Вече защо е направен самият опит за такова събиране на историята, мисля че е ясно.
Представеният материал не е намерен текст, било наш или чужд, а опит за събиране на родната история. Която, тъй като е обвързана със световната, то няма как да не се опише в тази рамка. Предполагам има объркване, идващо от това, че текста е на български и английски, започвайки с родния, което предвид, че се отнася и за чуждата история, намерих за логично. Всяка част е по 60 страници, един вид оформяне като календара ни до някаква степен.
Пристрастия в историята е неизбежно винаги да има, но трябва да се подхожда и до голяма степен като странични наблюдатели, за да не се изкривява твърде много все пак. Важно в историята, макар и недооценявано от историците, е въпросът защо се случва дадено събитие, в този смисъл този материал е като рамка на историята. Не просто да се каже еди кой/я си как я вижда, та дори и собствената си, а обосновавайки се да признае действителността, е, според възможностите си, включително умствени.
Относно използваните източници, те са и родни, и чужди, в зависимост от периода и региона, за които се отнасят. Като във всички случаи е с едно наум, понеже и двата вида може да са пристрастни, и то поради съвсем същите причини, но от различна гледна точка.
Например за падането на Вавилон от Хетите има едно ново изследване, чуждо между другото разбира се, от преди 15-ина години. Та, то обосновава нова дата, различна от дълга-къса хронология, която е далеч по-логична и мога вече да я съпоставя с останалите събития от периода. При което може да се направи цялостна реконструкция и датиране на епохата. Подобни, роден и чужд източници са, и за потопа в Черно море.
Една основна отправна точка е да се имат предвид съвременните за епохата виждания и разбирания. Тогава много неясни от наша гледна точка древни описания придобиват съвсем ясен смисъл. Шумерският царски списък, с фантастично дългите години е всъщност възвеличаване на владетелите, използвайки тогавашната бройна система.
Един нов метод, който помага за разкриване на историята в по-глобален мащаб е генетиката. Докато е много противоречив, то зависи от използването му. Неподходящо е за точно определяне в историята, то дава идея за движението на масите. Например, че всички съвременни хора произхождат от последния изход от Африка преди 65 000 години, след известния вулкан, което глобално събитие за човечеството.
Родната история е сложна. Твърде много са вземани буквално Византийските източници, като знаем как са обичали да разкрасяват, съчиняват и изобщо откровено да лъжат. В същото време налични наши такива, отразяващи нашите собствени разбирания за нас самите, са приемани с резерви или отхвърляни. Въпреки колко много е изгубено, виждат се ясно очертани представите на предците ни, за това кои сме и от къде произхождаме.
Една много неразбрана от нас черта за предшествениците ни, е че използват календара и термините му за показване легитимността на владетелите. Това е открито и описано от един българин преди близо половин век, но тотално игнорирано, освен само до известна степен от друг, по-съвременен. Те се опитват да разкрият родната история, както и връзката с Месопотамия, мисля че и двамата няма да е трудно да бъдат открити.
Най-фрапиращия пример е за Иваил свинаря, известен още като лукова глава на родните историци. Едва ли има друга страна, която така да се себеунижава и с толкова усърдие. Именника е може би най-известният ни исторически документ и въпреки това дори не се цитира правилно. Където пише князе, независимо върху хартия или камък, се заменя с хан, както и произхода на термина цар. Другото важно е, къде изобщо се намира. Това е опит на предците ни за допълване на светите книги. Друга страна дали е правила някога нещо подобно? Също така не се цитира и в пълнота дори!
Свързването със световната история е оформено около представата за приемственост, която е изключително древна. Присъства още при Шумерите и изобщо цяла Месопотамия, после Ахеленидите и прочее. Като стремежът е логически поглед, нещо често липсващо при историците, върху това как е възможно да са се случили дадени събития, със съответнитр доказателства от различни източници, писмени, археологически и всякакви, като се има предвид и при какви обстоятелства са писани и създадени.
Единствено не е написано, което може би е грешка, за царица Елеонора Българска, която има не политическо значение, а човешко и българско, останалото е описано в самия исторически материал. Съставен и понеже, западна и източна литература пренебрегва всичко българско, приписвайко го на всеки друг. Стана повече от дълъг пост, но исках да бъде изчерпателно, оняснявайки донякъде процеса как е създаден и какво ме е подтикнало.
