Автор Тема: Детски спомени за случката с Дама Пика.  (Прочетена 4578 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Сашо Конспирацията

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 4
Преди да ви разкажа историята ми искам да ви кажа, че в коментарите, ако пишете, че съм луд и такива не се обиждам . Всеки има право на мнение .                                                                                                                Когато бях малък на около 11-12 години с приятеля ми викахме Дама Пика . Първо нищо не стана . От разорачование решихме да поиграем футбол . После като си затръгвахме исках да си взема картата, но я нямаше . Бях сигурен, че бях я оставил на масичката. Сега съм на 20, но щом се сетя за случката ме побиват тръпки .

Неактивен ilianvs

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 117
Re: Детски спомени за случката с Дама Пика.
« Отговор #1 -: Февруари 29, 2016, 23:23:07 pm »
Може и да сте привлякли някаква астрална същност, в крайна сметка, някои само чакат да ги поканиш ;). Принципно всяко нещо, което ти се случва, ти го позволяваш на някакво ниво, колкото и несъзнателно да е обикновено.

Неактивен pon4o

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 2
  • Исус е жив
    • http://www.domain.com
Re: Детски спомени за случката с Дама Пика.
« Отговор #2 -: Май 10, 2016, 18:30:42 pm »
Мда - играли сте си с огъня.
Добре че не си продължил в тая насока, щото не са никак безобидни тия работи.
Но като си малък и не разбираш, какво правиш ти е простено :)

Неактивен Амрита

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 35
Re: Детски спомени за случката с Дама Пика.
« Отговор #3 -: Май 25, 2016, 03:04:12 am »
Преди да ви разкажа историята ми искам да ви кажа, че в коментарите, ако пишете, че съм луд и такива не се обиждам . Всеки има право на мнение .                                                                                                                Когато бях малък на около 11-12 години с приятеля ми викахме Дама Пика . Първо нищо не стана . От разорачование решихме да поиграем футбол . После като си затръгвахме исках да си взема картата, но я нямаше . Бях сигурен, че бях я оставил на масичката. Сега съм на 20, но щом се сетя за случката ме побиват тръпки .
Преди много години, когато бях някъде около 11 с братовчеди от с. Нисово решихме да опитаме този номер. Натикахме се в един стар, орехов гардероб на втория етаж в къщата на баба им, барабар с едно огледало и прословутата карта. Тъмно като в рог! Отначало и при нас нищо не стана, кикотене и ръчкане докато изведнъж не започна да се оформя бяло сияние, в тъмнината, като че издишаш в зимно време пара от устата си. Уплашихме се и взехме да блъскаме отвътре по вратата на гардероба,  която  пък заяде за наш най-голям ужас. Всичко това трая няколко секунди, които ни се сториха като вечност. Изведнъж вратата се отвори и всички ние (дечурлига 3-ма на брой) се изсипахме на пода като картофи от изтърван, при това развързан чувал. Понеже къщата беше стара с гредоред -бая сме изтупуркали,че нашите ни се накараха и ни накараха да слезем долу и играем на двора.

:) От тогаз не ща и да чувам за Дама Пика! :)

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27