Форум за конспирации, уфология и мистика.

Мистика и Мистерии => Паранормални Явления => Темата е започната от: Сашо Конспирацията в Януари 21, 2016, 15:04:45 pm

Титла: Детски спомени за случката с Дама Пика.
Публикувано от: Сашо Конспирацията в Януари 21, 2016, 15:04:45 pm
Преди да ви разкажа историята ми искам да ви кажа, че в коментарите, ако пишете, че съм луд и такива не се обиждам . Всеки има право на мнение .                                                                                                                Когато бях малък на около 11-12 години с приятеля ми викахме Дама Пика . Първо нищо не стана . От разорачование решихме да поиграем футбол . После като си затръгвахме исках да си взема картата, но я нямаше . Бях сигурен, че бях я оставил на масичката. Сега съм на 20, но щом се сетя за случката ме побиват тръпки .
Титла: Re: Детски спомени за случката с Дама Пика.
Публикувано от: ilianvs в Февруари 29, 2016, 23:23:07 pm
Може и да сте привлякли някаква астрална същност, в крайна сметка, някои само чакат да ги поканиш ;). Принципно всяко нещо, което ти се случва, ти го позволяваш на някакво ниво, колкото и несъзнателно да е обикновено.
Титла: Re: Детски спомени за случката с Дама Пика.
Публикувано от: pon4o в Май 10, 2016, 18:30:42 pm
Мда - играли сте си с огъня.
Добре че не си продължил в тая насока, щото не са никак безобидни тия работи.
Но като си малък и не разбираш, какво правиш ти е простено :)
Титла: Re: Детски спомени за случката с Дама Пика.
Публикувано от: Амрита в Май 25, 2016, 03:04:12 am
Преди да ви разкажа историята ми искам да ви кажа, че в коментарите, ако пишете, че съм луд и такива не се обиждам . Всеки има право на мнение .                                                                                                                Когато бях малък на около 11-12 години с приятеля ми викахме Дама Пика . Първо нищо не стана . От разорачование решихме да поиграем футбол . После като си затръгвахме исках да си взема картата, но я нямаше . Бях сигурен, че бях я оставил на масичката. Сега съм на 20, но щом се сетя за случката ме побиват тръпки .
Преди много години, когато бях някъде около 11 с братовчеди от с. Нисово решихме да опитаме този номер. Натикахме се в един стар, орехов гардероб на втория етаж в къщата на баба им, барабар с едно огледало и прословутата карта. Тъмно като в рог! Отначало и при нас нищо не стана, кикотене и ръчкане докато изведнъж не започна да се оформя бяло сияние, в тъмнината, като че издишаш в зимно време пара от устата си. Уплашихме се и взехме да блъскаме отвътре по вратата на гардероба,  която  пък заяде за наш най-голям ужас. Всичко това трая няколко секунди, които ни се сториха като вечност. Изведнъж вратата се отвори и всички ние (дечурлига 3-ма на брой) се изсипахме на пода като картофи от изтърван, при това развързан чувал. Понеже къщата беше стара с гредоред -бая сме изтупуркали,че нашите ни се накараха и ни накараха да слезем долу и играем на двора.

:) От тогаз не ща и да чувам за Дама Пика! :)