Виждам светлина постоянно - лична история

[onlyflameone]

Десетки очни прегледи. Ходил съм при различни 'разбирачи', носещи призванието Доктор - и съм получавал отговор граничещ с глупост. Чел съм хиляди постове и мнения. Бил съм дори на ядрено магнитен резонанс от опасения за тумор в мозъка ми. На 26 години съм, момче и ще запозная Ви с това, което преминавам през. Не искам да изглеждам жертва, нито някой, който носи отговори за Вас. Не съм водач нито съм мияч... на прозорци. Аз съм който съм, както теб. Споделям, защото знам, че има още хора с подобен симптом/и. Аз не съм намерил отговор на това, но Вярвам, че по един или друг начин ще намеря - както и всеки един от нас. Искам да споделя, най-вече, защото Усещам, че сега трябва.
След краткото ми интро, ще направя още едно. Знам, че винаги, повечето хора нужно им е да дадат отговор - дори да няма нищо общо с това, което Е. Както мозъка винаги ще даде отговор на нещо, защото, ако не даде - то просто изпада в състояние на страх, където властва непредвидимостта. Така, че приканвам Ви - няма лошо да се страхуваме... дори е смело да си признаем, че ни е страх и още по-смело - да действаме въпреки страха.
И нека започна... ще се постарая да представя всичко, по възможно най-разбираем и обективен начин. Който си мисли, че говоря приказки, докато чете - моля любезно да ме изпсува и да спре да чете
Повече от пет години виждам светлина с очите си. Не си измислям, не си въобразявам, внушавам и/или втълпявам. Преди да разясня всичко Ви, ще отведа Ви 5 години назад, когато всичко започна:
5 years earlier: Беше 2011 година, Януари. Аз (лицето "В") бях студент първи курс в Русе. Снегът още го имаше, но денят беше много приветлив. Ясен ден със Слънцето в небето. Приятна сутрин, около 10+~ часа. Бях с единият си съквартирант (другият беше някъде излязъл) в стаята си, когато всичко стана: Лицето "В" гледайки през прозореца си, на седмият етаж в русенско общежитие изведнъж започна да се кокори в небето и търкайки очи продължаваше все едно да чуди се дали не сънува.
"В" попита "М" (съквартиранта му):
"ЕИЙ "М"  виждаш ли??!!!! О:?!"   

М:
"какво..?"

В: "Светлината в небето!"

М:
" ..... "  (поощрително "НЕ") 

"В" взе набързо едни слънчеви очила    и отново се запули в небето чудейки се - що за трик е това?!    Но уви и през очилата бе същото....
end of story.

Сега ще наблегна по-сериозно. Реално виждам с очите си, неща, които нямат нищо общо с флотъри (очен проблем) и всичко, кое е свързано с очите откъм увреждане на зрението. Както и в действителност е - мозъкът е този, който 'вижда'. По същество: виждам стотици и хиляди малки светлинки. С диаметър на кърфица, всяка светлина (звездичка) се движи във въздуха с голяма скорост. Движението е хаотично на пръв поглед, но те никога не се блъскат една в друга. Като Живи са. Всяка светлина има голям интензитет на светене - всяка сама по себе си носи по-голяма светлина от тази на слънцето - ако трябва да сравня, НО светлината не ме заслепява, както слънчевата. Мисля, че тази светлина не е от видимият спектър. Тя е толкова ярка, че отива към бял цвят, но ако тръгна да описвам бялото не знам дали ще мога с думи - ако се опитам е: "небесно-бяло и същевременно огнено-красиво с примес на Живота сам по себе си!" Знам, че може да звучат много от нещата, които казвам и ще споделя - за неадекватни или глупави - но може така да звучат само от сегашната ни перспектива... Старая се да опиша реално нещата без да им давам цвят (а ако дам цвят на нещо ще е само за самоирония). Звездите, светлинките, искрите, от начало ги виждах само в небето - но с годините започнах да ги виждам на всякъде. Виждам ги без значение къде ми е фокуса на зрението, без значение, какво наблюдавам, или ми убягва. Виждам, как всичко свети през деня и през ноща (има разлика по начина, който ги виждам денем и нощем). Дори ако леко съсредоточа се започвам да ги виждам със затворени очи (не така интензивно обаче). Виждам ги реално по човек, когато разговарям с някой, или просто гледам. Виждам ги по ръцете си, между пръстите си, виждам ги по всеки предмет и животно. Виждам ги на всякъде без изключение. Виждам ги на всякъде във въздуха, дори между въздуха. Те не са в очите ми. Виждам ги сега дори как ми свети целият екран докато пиша това. Виждам ги все едно съставляват всичко. Всичко от светлина... Тези светлинки имат все едно отношение към мен. Защото макар и хиляди в полезрението ми има индивидуални, които за части от секундата засилват интензитета си на светене (силата си) многократно - до такава степен сякаш ниже окото ми без да ме нарани - за да я видя. Все едно иска да погледна някъде, или да обърна внимание на нещо в точен момент. Често случвало ми се е да извърна глава (рефлекс), когато някоя ми е светкала ярко - и разбирате, колко глупаво може и странно да изглежда, ако направя подобно извъртане на главата в някаква посока рязко - за хората от страни.  Най-малкото ще излязат въпросителни и удивителни на тези, които ме видят, над главите им, като комикс. За това, гледам да не правя това... и кратко уточнение - имам се за психически устойчива личност, въпреки сбърканото и трудно време, в което сме. Мога да проследя някоя от тези светлинки за части от секундата, защото се губи в хаоса на другите, или изчезва. Всичко ми свети... забравил съм за пет години какво е да гледам нещо без тази светлина. Ако трябва да кажа моето усещане спрямо светлината - ами - харесва ми дори ме успокоява, ако много обърна й внимание. Красива е. Тя е там независимо дали я гледам или не.  Просто за това време свикнах с нея, както свикнах и с още нещо, което ще Ви споделя.
Една година след като почнаха светлинките започна едно стягане в главата ми. Започна в лявата част на главата ми, после се появи и в дясната. Стягането е невероятно интензивно. Стягането е нещо много странно, все едно има присъствие до теб! Някой все едно е с теб или до теб, не можех да го обясня. Следователно много се плашех от стяганията ми - повече дори от година ме беше страх, особено нощем - защото ми бе непознато това усещане. За щастие свикнах и с него. Сега ще го опиша. Усеща се в двете страни на главата.... по-скоро в горните части (нямам мигрени и прочие). Започва като мощна вълна от... не знам, като огън по гръбначният ми стълб и отива в главата където се държи много силно напрежение, като налягане от двете ми страни на главата. Там държи с голяма сила около 2-3 - дори може да стигне 20-30 секунди и после точно за секунда - две се маха. Такива стягания могат да стават през целият ден - без ограничения - от едно -две, до 100+. Когато усетя този процес на стягане, е все едно някаква от порядъка на метър с диаметър струя от... огън (само така мога най-адекватно да го опиша - с огън) - която минава през мен от небето към земята ,или обратно не съм съм сигурен за посоката. С времето, като се поотърсих от страха на това усещане, започнах да засичам, когато и как идват стяганията. Дори мога съзнателно да ги предизвиквам вече. Влияе се от мисълта ми. Когато е много красива/хубава/чиста/възвишена (не искам да говоря врели не кипели - и не знам дали има някой, който още чете това - но само така мога да опиша - стремейки се да предам нещата най-ясно)   
Освен това стягането се влияе страхотно много ако песен, или дори Фрагмент от песен е в някакво много красиво съзвучие, което ми допада и тогава ме стяга жестоко. Дали моментен женски красив глас на фона на някакъв инструментален фон - ако просто, както се казва: "харесва ми - чак настръхнах"  - аз това го усещам до голяма степен и просто усещам огъня през мен. Но и често причината за стягането е извън двете, които аз установих. Едва преди година споделих на родителите си за симптомите си, разбира се не така разказано. Споделих им защото години на ред съм търсил някакви отговори (някъде там отвън) и попаднах на коментар - където момче имаше почти същите симптоми и му открили тумор в мозъка. Затова се шашнах малко и им споделих. Ходих на ядрено магнитен резонанс - но всичко е наред. Много неща съм чел - за звездичките (за стягането по-малко) и на какво ли не съм попадал, или не съм се наслушал. От - че виждам бели кръвни телца - до - че втълпявам си. В различни моменти от живота си вярвах в различно. Веднъж, че виждам прана. Друг път, че са ангели, трети път че виждам светлината изграждаща всичко. Много неща за пет години... Не споделям тези неща на всеки втори - защото реакцията не е от най-приятните. Ако не друго много вероятно е да ти посочат жълт картон . Едно момиче, беше ми казало, че съм бил проводник на някаква енергия - казвам го защото усещам целият интензитет на това стягане като мощна струя на някакво много силно присъствие - за това съм склонен да мисля, че Може би и да има нещо...
п.п. Последно време се засили и още едно нещо наред с виждането на светлината - започнах още по-ясно да виждам нещо, като струя от енергия (или не знам) отново на всякъде. Все едно огромни потоци от движение на насочена енергия - цвета й е нещо като мъгливо и прозрачно - но се забелязва... това ми е по трудно да го обясня.

Ако има някой с подобни симптоми да сподели или да се свърже с мен. Поздрави на всички!

[onlyflameone]

Съжалявам, където съм написал 2011 година - исках да напиша Януари 2009.

[ranilota]

Много се извиняваш, много се обясняваш и не поемаш отговорност да четеш, развиеш ,изпиташ тези неща за какво са при теб.
Виждам светлини и други от 15 години, още им уча азбуката. Това са енергии, чужда език, по-висш. Отстрани емоцията, не търси подобни, това е дар, намери защо и какво е.
Аз виждам и в тъмна гора и със затворени очи, започнах от малко да ги разбирам. Виждам и това, което, мисля че е прана.  Освен светлините-сини петна с неправилна форма, понякога лилаво, и -златнобяло виждам и редичка от мехурчета с цвета на въздуха. Понякога се разтварят и вътре в тях оживяват видения-после се случват. Забеляза ли -казах цвета на въздуха, въздуха има ли цвят?.И аз ги определях преди като неземни, ти казваш извън видимия спектър.....
И един Много важен съвет-Не обръщай внимание на тези, които нямат опитности и ще те пратят  при психаря  вкл. и тук във форума, но пък-вземи направи нещо. Нито си специален, нито пък това са глупости, изучи им езика.

[onlyflameone]

"Много се извиняваш, много се обясняваш и не поемаш отговорност да четеш, развиеш ,изпиташ тези неща за какво са при теб." - вярвам, че си права.
Специален съм толкова, колкото всеки един... не искам да бъда разбиран погрешно - за жалост винаги така съм бил разбиран - но още не съм свикнал напълно с това.
Знам, че много ще ме пратят при психиатър, защото много вече са ме пращали - макар и на шега с думите си.
Благодаря за отговора ти!

[Strelok22]

Знам за какви светлини говориш, мой приятел ми показа метитация за "ремонт"    на очите (с късогледство съм), ефект нямаше, или по-скоро ефекта беше такъв, че започнах да виждам точиците в небето след кратка концентрация. Мога също така да ги видя и върху сняг и други бели повърхности главно. По неговото определение, това е визуализация на енергията приемана с 'третото' ни око. Белите/прозрачни/бледи линий също ги виждам всяка нощ когато изляза да изпуша една цигара на терасата ми.

С едно изречение: Всичко е ОК, с правилните тренировки (не знам какви са) ще можеш да виждаш още доста неща, поддържай духа чист и само напред.

 

[dhdido]

Специален съм толкова, колкото всеки един... не искам да бъда разбиран погрешно - за жалост винаги така съм бил разбиран - но още не съм свикнал напълно с това.

От това, което си написал, ми става ясно че ти не можеш да приемеш себе си.
ТИ СИ СПЕЦИАЛЕН!
Вместо да търсиш отговори, да ходиш по доктори и да искаш да си като всички останали, приеми и разбери себе си и как можеш да използваш тази способност за собственото ти развитие. Не парадирай със способностите си - ИЗПОЛЗВАЙ ГИ.
Не търси отговори, търси разбиране. Когато има вътрешно разбиране страхът изчезва. Изчезва и необходимостта от външни авторитети и признание. Отпада и нуждата от външна помощ, защото ти вече имаш всичко от което имаш нужда.
Това е само един от вариантите ти на действие, който аз прилагам.

Съществува океан от варианти на действия - кой ще избереш зависи от теб.

Отстрани емоцията, не търси подобни, това е дар, намери защо и какво е.

И един Много важен съвет-Не обръщай внимание на тези, които нямат опитности и ще те пратят  при психаря  вкл. и тук във форума, но пък-вземи направи нещо. Нито си специален, нито пък това са глупости, изучи им езика.

raniolta, това не дар, това е проявление на част от теб и е заработено по един или друг начин. onlyflameone е специален, обаче ВСЕКИ Е СПЕЦИАЛЕН  по индивидуален начин. Всичко останало за мен е точно в десетката. Аз също мога да ги виждам, но при волево желание. Използвам това за разпускане и за напомняне, че съществува океан от възможности и реалности, от които мога да избирам. Това, че мнозинството от хората не вижда нещо не означава, че то не съществува.

[ranilota]

Ехе, приятелчета, радвам се, че събудихте темата.
dhdido, виж, човек винаги има его, особено докато е по-млад и неосъзнат и докато не разбира, че всичко е единство, видяно от по-висока перспектива, тогава колизия няма. Поне аз така бях преди-защо аз, защо на мен, доста по-късно разбрах, че всичко/всички сме едно, разбрах че и време няма. Нямам всичкото време на света да мисля и да се колебая още 15 години. Просто търся, пробвам, бъркам, намирам...
Предлагам ви едно мое разсъждение, вие може и да не го харесате.
Визуализацията помага много. Очите са преден лоб на мозъка, не са чифт органи, нещо много повече са. Очните операции са най-сложното нещо, много повече от мозъчните. Един и същ център в мозъка се активизира когато мислим, когато си спомняме, и когато работим активно с въображението. Тогава?
Между другото гледах филма "Люси" точно когато нямах мира по тези въпроси, няма случайни неща.
Та, за визуализацията-онова малко шишарковидно тяло разположено   в средата на мозъка, наречено епифиза е като 5Д камера. Запомня и записва всичко от...до в нашия живот. При преживявания тип "клинична смърт", предполагам то върти филма на живота за тези, които "видяха живота си като на филм"...
Та, опита с визуализирането-там не осъзнаваме, но хващаме повече информация, затова  е полезно. Дали е тип медитация, релаксация пред светлинката на свещта, или друго-няма значение. Който е чел "Холографската вселена"  и се доверява на дясното мозъчно полукълбо и на кортекса,  ще се съгласи, потвърди от житейския си опит . Ние"хващаме" цялото, но онова чуждо внедрено устройство в мозъка от типа "воладорес на  дон Хуан", плюс егото ни пречат на цялостното осъзнаване.
Визуализирането помага, дали е съзерцание, спиране на вътрешния монолог, или креативно въобразяване с цел бъдеща реализация, няма значение, нека ползваме повече от капацитета на мозъка.
Иначе, нищо лично по отношение забележката ми за стегнато и разбираемо споделяне. Аз също тръгвам с мерака да е ясно и подредено, после идва емоцията и става манджа с грозде. Пък и трудно се обяснява за тази материя.
Ти май ти лежи психологията на сърцето?
За специалното-разибра се, всички сме, но аз сега вече така го разбирам-нямам всичкото време на света да се колебая и бъзикам с тази материя, трябва да се поеме отговорност-да се прави, изследва, напредва.

[dhdido]

Човек винаги има его и това е абсолютно необходимо, иначе няма да можем да оценим илюзията на разделението и да добием различни преживявания. Ако има цялостно осъзнаване, няма да има разделение И разнообразие. Тогава няма да може да се пребивава в 3Д.

Що се отнася до визуализацията, според мен очите не играят роля. Най-добре визуализирам със затворени очи.

Сега, за епифизата са написани тонове литература. Моето мнение е, че това е своеобразна врата, свързваща 3Д с по високите нива, където се намира по-голямата част от съзнанието на инкарнацията (т.н. Висш аз). Преди време попаднах на информация за жена, коята смята че е получила удар, в резултат на което според нея лявото и полукълбо спряло да функционира. Тя не можела да възприеме нещата разделени, а ги виждала свързани. Дори не можела да набере 911. Според мен става дума именно за отваряне на епифизата и придобиване на поглед от по-висока перспектива.
Така наречения преглед на живота според мен е чиста постановка на извънземни интереси с цел контрол на току що пробудилата се душа (тоест съзнанието е напуснало на 100% тялото, т.н. смърт). Вменяване на вина за да могат да рециклират безпросветните души, които биха се поддали на този театър. В истинския преглед на живота няма осъждане, а безусловна любов, чуждата перспектива на твоите постъпки отсъства. Такъв преглед би трябвало да се прави само в т.н. Висш аз с цел своеобразен преговор на наученото.
Всеки човек използва 100% от мозъка си. Ако нещо не се използва, то атрофира, а при мозъка на хората не се забелязва такова нещо. Въпросът всъщност е колко процента от мозъка използваме съзнателно. Тоест колко процента духа контролира тялото.

нямам всичкото време на света да се колебая и бъзикам с тази материя, трябва да се поеме отговорност-да се прави, изследва, напредва.

Всъщност ТИ ИМАШ всичкото време на света. От собствени наблюдения твърдя, че тялото умира само когато по нататъшно развитие на духа е невъзможна, поради направения свободен избор от егото, или достигане на осъзнаване/разбиране на Играта.
Развитие има само в движението, така че Keep on moving.

[ranilota]

За очите и вътрешното зрение-така е, съгласна. но нали казвам, че те са част от мозъка, тоест те СА мозъка. Така че виждането е с мозъка,
Това клипче със жената с удара го гледах и аз-оттук, страхотно ме вдъхнови. Но тук стои и силата на духа на отделния човек.
Постът ти е хубав, но мозъкът не е точно само чисто физически орган. ти как си сигурен/-на, че го използваме 100 процента?
А онези редки моменти на стрес, възторг, когато адреналинът събужда кундалини, тогава на 300 процента ли сме?
Просто разсъждавам на глас, не оспорвам. И, да -времето е функция на ума, знам го- там в онова състояние няма време, но поне 23 часа на ден съм в 3Д, защото е така в тази матрица. Именно защото мозъкът има повече възможности, понякога се опитвам да съм и в  2-те реалности, става си, особено ако си вярваш.

[ranilota]

   На  Onlyflameone се извинявам , просто исках да кажа да на губиш години в чуденки. Дарбата-трябва да я приемеш, ако искаш. Имаш свободна воля.
   Миналата година ходих на лекар да си проверя очите и така приключенски за мое забавление му разказах за цветове и мехури. Видът му беше-вече съм чувал това, досадно е....дори не ме отрази, макар че беше внимателен, значи е чувал подобни версии, защото не извади от ръкава типичното медицинско- "мътнини в очите, пеперуди, прашинки в стъкловидното тяло.."
dhdido, повтарям се тук, но още миналият век лекар-офталмолог е открил, че диоптъра се влияе от ...моментно състояние на човека, тоест варира. И аз имам такива наблюдения върху себе си, когато имам тревоги за здравето на близък напр.  цял ден виждам като в мъгла.

[dhdido]

Така че виждането е с мозъка,
мозъкът не е точно само чисто физически орган. ти как си сигурен/-на, че го използваме 100 процента?
А онези редки моменти на стрес, възторг, когато адреналинът събужда кундалини, тогава на 300 процента ли сме?
Просто разсъждавам на глас, не оспорвам. И, да -времето е функция на ума, знам го- там в онова състояние няма време, но поне 23 часа на ден съм в 3Д, защото е така в тази матрица. Именно защото мозъкът има повече възможности, понякога се опитвам да съм и в  2-те реалности, става си, особено ако си вярваш.

С времето съм се убедил, че виждането, усещането, чувствата и т.н.т. стават със съзнанието. Хубава аналогия ще ти дам с автомобил. Кой се движи - автомобила или човека, който го управлява. Отчасти и двете, в зависимост от наблюдението - външен наблюдател ще види автомобила, и ще твърди че той се движи, шофьора обаче ще е на друго мнение.
Цялото тяло е един орган, който се използва от теб, без да присъстваш в него, то умира. И онези редки/не толкова редки моменти на "събуждането на кундалини" - според мен са по-голямо присъствие на съзнанието в тялото. И ако обикновено използваме 2-3%, при "събуждането на кундалини"вдигаме до 6-7% (процентите са примерни, не съм ги мерил )
За използването на мозъка - писах, че се ползва на 100 %. СЪЗНАТЕЛНО ползваме 5-6%, когато вдигнеш нивото на съзнателност, да обединиш съзнателно и несъзнателно, "използването на мозъка" се вдига.  Бил съм на курс по remote viewing, там се учиш да обединиш съзнателната и несъзнателната си част и така добиваш информация за определен обект/процес. Там разбираш какви са ЧАСТ от възможностите ти, може да се направи с почти всяка т.н. духовна практика, стига да я адаптираш за твоите нужди, а не на нуждите на "учителя".
Според мен не само мозъка не е чисто физически, това е тафталогия. Няма нищо "чисто физическо" Чисто физически е един труп, защото няма присъствие на дух/съзнание в него (като изключим червейчетата и бактериите, които имат съзнание , така че и това не е точно).

   още миналият век лекар-офталмолог е открил, че диоптъра се влияе от ...моментно състояние на човека, тоест варира. И аз имам такива наблюдения върху себе си, когато имам тревоги за здравето на близък напр.  цял ден виждам като в мъгла.

Имам едни упражнение на hemi sink за подобряване на зрението, процеса от несъзнателен става съзнателен и наистина можеш да подобриш зрението си, така че наистина зрението се влияе от моментното състояние на СЪЗНАНИЕТО.

Това е просто гледната точка от ниво съзнание и не е единствената, има безкрайно много гледни точки и всеки избор показва различна картинка, като всичките са реални.