Не знам къде да изпратя тази тема, затова реших тук.
Миналата седмица изгледах тетралогията на Вагнер "Пръстенът на нибелунга". Освен, че музиката беше гениална, на мен ми направиха впечатление няколко неща от сюжета (взаимстван от германски-скандинавски легенди).
Първо, няколко прилики с древногръцко-тракийската митология:
- наличие на върховен бог, прелъстяващ човешки жени, приемащ различни форми, самовлюбен, нагъл, лъжлив, основното му оръжие е копие
- великани
- три орисници - Норни
- герои с полубожествен произход - Зигмунд, Зигфрид и валкюрите
- кръвосмешения
- замък, разположен нависоко, като дом на боговете (космически кораб!!?)
Там имаше още влечугоподобни, които си сменят формата - великанът Фафнер и злобният нибелунг Алберих се превръщат в дракони (с помощта на един шлем в сюжета), като Алберих по едно време се превръща в жаба.
Има арийски ритуали - минаването през огъня например.
И, разбера се, боговете не са безсмъртни.