Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Езотерика => Темата е започната от: Schicksal в Юли 01, 2013, 16:30:28 pm
-
Не знам къде да изпратя тази тема, затова реших тук.
Миналата седмица изгледах тетралогията на Вагнер "Пръстенът на нибелунга". Освен, че музиката беше гениална, на мен ми направиха впечатление няколко неща от сюжета (взаимстван от германски-скандинавски легенди).
Първо, няколко прилики с древногръцко-тракийската митология:
- наличие на върховен бог, прелъстяващ човешки жени, приемащ различни форми, самовлюбен, нагъл, лъжлив, основното му оръжие е копие
- великани
- три орисници - Норни
- герои с полубожествен произход - Зигмунд, Зигфрид и валкюрите
- кръвосмешения
- замък, разположен нависоко, като дом на боговете (космически кораб!!?)
Там имаше още влечугоподобни, които си сменят формата - великанът Фафнер и злобният нибелунг Алберих се превръщат в дракони (с помощта на един шлем в сюжета), като Алберих по едно време се превръща в жаба.
Има арийски ритуали - минаването през огъня например.
И, разбера се, боговете не са безсмъртни.
-
Виждам, че те влече Германската история от Втората световна. Помисли си /помедитирай или пък там какъвто друг резонанс ти се получи/ кои са /какви са/ Валкириите? И дали имат нещо общо с Атланти или Асури /от Атлантида/ и Ванове /Ванска цивилизация/? Германия от Втората световна с кои от двете цивилизации би определил, че има сходства - Атлантите или Вановете? Едните имат ли нещо общо с Марс? Аз лично не бих се хванал да пиша никакви обяснения по своите въпроси, просто ми стана интересно какви асоциации в съзнанието на хората /или както е популярно - резонанси/ биха създали тези понятия, вкл. и музиката на Рихард Вагнер.
Интересно, но според мен малко известно е, че Шри Ауробиндо има художествена творба с име "Ерик (http://lib100.com/book/other/eric/_%d8%f0%e8%20%c0%f3%f0%ee%e1%e8%ed%e4%ee,%20%dd%f0%e8%ea.%20%c8%f1%f2%ee%f0%e8%ff%20%eb%fe%e1%e2%e8.pdf)" с подобен на Вагнеровите сюжет. А той /Шри Ауробидно/ със сигурност е бил добре запознат с индийската митология /доколкото знам в Бхагават Гита, ако не се лъжа/, където споменават Вановете /може би с други наименования/.
-
Не знам къде да изпратя тази тема, затова реших тук.
Миналата седмица изгледах тетралогията на Вагнер "Пръстенът на нибелунга". Освен, че музиката беше гениална, на мен ми направиха впечатление няколко неща от сюжета (взаимстван от германски-скандинавски легенди).
Първо, няколко прилики с древногръцко-тракийската митология:
- наличие на върховен бог, прелъстяващ човешки жени, приемащ различни форми, самовлюбен, нагъл, лъжлив, основното му оръжие е копие
- великани
- три орисници - Норни
- герои с полубожествен произход - Зигмунд, Зигфрид и валкюрите
- кръвосмешения
- замък, разположен нависоко, като дом на боговете (космически кораб!!?)
Там имаше още влечугоподобни, които си сменят формата - великанът Фафнер и злобният нибелунг Алберих се превръщат в дракони (с помощта на един шлем в сюжета), като Алберих по едно време се превръща в жаба.
Има арийски ритуали - минаването през огъня например.
И, разбера се, боговете не са безсмъртни.
Нещо не виждам идеята в тоя пост, какво точно трябва да покаже?
Великани има в почти всички митологии. Кръвосмешения е имало почти навсякъде, има, и сигурно ще има. Герои с полу-божествен произход има не само в указаните от теб митологии. Минаването през огъня не е арийски ритуал, има го почти по цял свят - символизира духовното и телесно пречистване. И, разбира се, боговете в почти всички митологии никак не са безсмъртни :)
-
Не знам къде да изпратя тази тема, затова реших тук.
Интересно, а дали си направи труда да използваш ТЪРСАЧКАТА на форума? Не взима пари и върши работа.