Ох Ashaman. Ще ти споделя какво ме научи езотериката. Че мога да изям една ябълка по два начина. Първия е, лакомо да я погълна и може и да ме заболи корема от лакомия, дори може и да не си спомням за ябълката, ако до края на деня изям безразборно и други продукти, после може и да потърся хапче, за да избегна последствията. Има и друг начин. Мога да се полюбувам на ябълката, да седна и да я нарисувам, да запомня всеки момент от нея, да благодаря че я имам и ще ме нахрани, после, когато я ям, да става бавно и с разбиране какво правя, насладата е огромна, една нищо и никаква ябълка, а ти дава куп познания, само че за познанието е нужно отношение, не припряност... В пърия случай няма познание, при втория от една ябълка можеш да видиш хиляди тайни. Така и с Бог. Можеш да го видиш ако не бързаш , защото в бързината ще се сблъскаш с него, ще го подминеш, та затова фанатизма не носи дар. Понеже Познанието за Бог е в същината, а същината се улавя вътрешно, а там прагматичните методи не работят. Хубавото е, че свикнеш ли бавно да ядеш ябълката, не можеш да се заблудиш за същината на каквото и да е.