Дел, какво е според теб Бог? Същество ли е, енергия, Висш разум?Той за цялата ли вселена отговаря или само за планетата земя. Или за млечния път. 
При наличието на толкова много религии и богове с различни имена няма ли вероятност да са повече от един Бог? Или са негови пратеници? 
Къде се намира според теб ирационалния свят?Демек отвъдното, астрал и т.н. Друго измерение ли е? Знам, че хората с петте сетива сме мъничко ограничени, но все пак питам.
Създадени сме по образ и подобие на Бога. Къде да търсим това подобие, защото установим ли го същността на Бог е осезаема. Знаейки, че Той е незрим, а присъства в нас, в същото време е Безкраен, а невидим в 'материалната проява', къде е Той? В най-малкото и невидимото, намира се в средата, където се срещат противоположните начала. Там, където вместо противоречие, възниква приемственост, независимо от отликата. Така, че Бог у Човека е малко зрънце, което нараства, колкото повече разширим съзнанието си, докато егото престане да ни тегли повече в едната или другата посока, защото в 'материалния свят' всяко има два полюса. И ако тези полюси у Бог са в единство, то тук това единство го усещаме чрез понятието Обич, това е видимата проява на Бог за нас. И ако тази обич разшири обсега си и ние разширяваме 'видимостта си' за Бог. Да обичаш другите както себе си, не е просто препоръка, а врата, която ни предоставя възможност да стъпим по-близо до Бог, ала това 'влизане' в Царството небесно се извършва от вътре навън, събудено, както нараства семето, накрая то добива видими измерения, макар, че инак живее в тъмнината на вътреприсъстващото у всеки, ала неосъзнато. Така, че безкрайния Творец на всичко присъства у човека, проявен в делата му към другите, а инак е в малко пламъче у всеки, която разпалено засиява, както пламъка и осъзнава себе си като неизгарящ огън, доколкото в този огън егото прогаря, ала по собствена воля инак човек без намерение носи Бога в себе си, ала този Бог е в безсъзнателното. Затова се казва, че е тясна вратата, малък е прохода, изглежда невъзможно да се премине. Всяко дело от сърце, всяко отдаване без помисъл за възвръщане ни оподобява на Бог, защото каквото и действие извършим това и следствие ще привлечем, ако от желание за слава действаме отдавайки, в търсане на полза, ще сме отворили и вратата на разочарованието и противоречието, ала ако не даваме повод за това ще сме разширили осъзнатостта си, разбирайки, че пламъка, който присъства като невидимо зрънце у всеки един е всеприсъстващото единство на Бога, т.е ние принадлежим на една душа, обединени сме в едно начало, ала избора ни дарява личността, т.е добивайки чувство за цялост, не губим идентичността си. Не ни задейства и управлява групов дух, а естеството ни е Богоподобно, безконечно в малката частица и временно пребиваващо в голямото его, за да има разбиране за Бог, двете нива, е нужно да се изравнят, голямото да се смали, а малкото да нараства, а това всеки прави по свой избор. Така, че за мен Бог е двуполюсен вихър, безкрайно в движение, покой на равновесни точки, ритъма на живота, там където не се бърза и не се забавя, в постоянството на пустотата тъмнината и тишината/ вътре/ и безспирния вихър на проявената светлина и звук/изявен/. Колкото по - проявен е и по-крайни взаимоотношения има като проява в дуалния свят, но и това е временно, проявата е вълноонразна/символ змия/, докато достигне съгласуваност системата/овладяност/, без да обезличава множествената проява, като многообразие. т.е както и да се погледне 'отрицателното' е относително, спрямо 'доброто', то е ненаситно, значи празно, иска да се нахрани и поглъща като празнина, отдаването на доброто би следвало да не търси отплата, имайки познание, че щом е добро и неговото естество е да се излива, то значи това е в природата му, следователно погледнато като небитие, това отдаване е непрекъснат процес, прихождащ към отрицателното, онагледено е като знака за безкрайност, вечно преливане. Всяка проява на този процес е приела формата на божество, ала всичко и всяко са неразривно свързани макар и отделени да изглеждат като отделен елемент. Всеки 'подбог' присъства в Бог, няма лош добър за Бог, той не се изкушава от сянката, защото безкрайно запълва празнината със Себе си, постоянно светещо неизгарящо слънце, ако мога да ползвам това сравнение, и ако говорим за същества, които са наши създатели нека не забравяме, че те се формират по Волята на една Сила, в допущение, според природата на движение, извън вечния покой, затова във всяка религия има двойки божества, на свой ред родени от главни божества, защото космогонията е една, единия 'ражда' две, двойка близнаци/противоположности/, тройцата се изпълва, чрез техния син/производно/, т.е у всяко следващо символиката се преповтаря. после вече на земята те влизат в конфликт... Слизайки разделяме единството на две, връщайки се сглабяме противоречието в единство. Няма как да се постигне този процес, без 'слизане' на Земята.
Защо се говори за ангелска същност, защото не просто са ни създали подбожества, а самата ангеска същност е всеприсъстваща в елементите изградили видимите Божествени намерения, какво казват за 'падналите', те са тези, които в елементалната си същност стоят най-близо до творението, пропити сме с тях, постоянен контакт, защото сме изградени от една материя, колкото по сме живели на Земята сме загубили видимостта за тези същности, ала не и осезаемостта, и това 'изгубване' е заради навлизането навътре, така че не е с греховно естество, а е естествен опит, ала тук е силата на намерението у всеки, че съзнателно може да пожелае да се слее с това виждане, което просто се е концентрирало вътре, покрито с обвивки, това е силата у всеки, потънала в мълчание през векове забрава, т.е финната природа, поради земното пребиваване се е свила и е придобила невидимо присъствие, полярността е породила твърдост и неподвижност на външната обвивка, получава се триене и износване, поради разностранноста на вътрешно и външно, за да се предотврати това износване е нужно телата финното и плътното да се 'изравнят' като естество... Много Източни системи работят върху тази взаимовръзка, ала и само да се схване простата истина, че мекотата, способства за липсата на конфликт, триене, и че твърдостта е нужна, когато изявяваме намерение, и ако това намерение е да се подкрепи мекото, което инак му е нужно форма, само по себе си е безлично, та ако тези две сили работят едно за друго, постепенно системата добива сила и гъвкава осезаемост са последващите 'измерения'. Петте сетива са основно присъстващи, неизменно, ала за да проникне човек отвъд, всяко едно ще премине в друга форма, защото на всяко отговаря по едно противоположно, а Бог е отвъд, в единството... значи първо баланс на двойките, и осъзнатост за единство...там отвъд възприемаш всяко както себе си, все едно в теб се извършва действието, не го гледаш отстрани и пак те има..
