Аз Благодаря за подкрепата. Знам, че на фона на съвременните религиозни разбирания, да се разравя религиозната материя, си е война. Странното е, че може и да стане по мирен път, иначе Причината за скриването на библейските тайни си е свършила работата... Тук всеки има свой духовен опит. Всеки има душа. Целта на темата явно не е ясна. У мен първоначално се яви темата - Сътворение, но я отхвърлих. Именно, защото спорното звено е човешката поява... Всеки религиозен анализатор е минал през древните учения по един или друг начин, отпадат тези, които си позволяват открито да застанат срещу догмата, в резултат на 'Откритото'. Елифас Леви е завършил семинария, впоследствие отлъчен от църквата... Естествено, че е продължил да изследва мистичното и духовното. Но инак за какво е Църквата? Струва ми се непонятно да се говори за Юнг и едновременно с това църквата да не се ползва от достиженията му. Нали в действителност свещенника се явява посредник, между Бог и човек, значи общува с душата му, инак кое е свещенното. Как тогава се отхвърля езотеричната материя и се говори за посредничество?
Сега ще поставя цитат от Православния сайт, и се надявам да не ви отегча, защото не искам да го съкращавам:
"В този очерк се сравнява "технологията на духовния ръст" на източните и окултните мистически учения и православният път към спасението. В центъра на вниманието е поставен въпросът за това, с какви стъпки и в каква последователност се извършва спасението в Православието, и какви са принципните разлики на този път в сравнение с всички останали.
Предлаганият текст не си поставя за цел подробен обзор на съдържанието на неправославните учения и критика на техните доктрини. Апостол Павел е писал:
"Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха" (Евр. 13:9).
По-важно е да се покаже психологическият ефект от досега с тези учения, какво може да се случи с хората и как може да се деформира личността им в резултат от това. Тези негативни последици, чието съществуване не може да се отрича, ние смятаме за напълно достатъчен аргумент, за да не се впускаме да запознаваме читателите с тяхното съдържание, с което можем им донесем вреда вместо полза. Защото, както показва опитът, четенето на окултна литература, дори без особен интерес, е процес на съединение с тъмните сили, невидимо отравящ и погубващ душата на читателя.
Като избираме такъв подход, ние бихме искали само да следваме известните слова на Спасителя: "По плодовете им ще ги познаете" (Мат. 7:16), "защото всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде" (Лук. 6:44).
Издателство "Даниловский благовестник", 1995
Йерей Владимир Елисеев
ВИДИМИЯТ И НЕВИДИМИЯТ СВЯТ
Днес всички ние сме свидетели на активно разпространение на източните мистически идеи сред хора, напълно невежи в духовно отношение. Критиката на тези идеи е възможна само от някаква друга духовна позиция. В нашия случай това е позицията на православието. Затова е естествено предварително да се изучи какво казва Църквата за онези цели и средствата за постигането им, които ни предлагат източните и окултните системи. Тези системи, като цяло и в частност, ни призовават да проникнем (мислено или реално-сетивно) в невидимия свят, като ни обещават там да намерим ключ за нашето спасение. Именно за начините на това проникване ще поговорим тук.
Всеки православен християнин познава Символа на вярата, където е казано: "Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо". Още от тези думи е ясно, че освен видимия и известен на всички нас свят, съществува и някакъв невидим свят - т. е. такъв, който не можем да почувстваме нито със зрението, нито чрез слуха, нито с осезанието, нито с обонянието и вкуса си. Накратко - според определението този свят е недостъпен за нашето познание. Тая недостъпност би могла и да не ни вълнува, ако невидимият свят нямаше никакво отношение към нашата съдба. Но тъй като сме православни християни и вярваме в Бога, предоставяйки Му своето спасение от превратностите на това временно и тленно съществувание, както и нашия бъдещ вечен живот, ние уповаваме на невидимото, защото сам Бог е невидим непосредствено за нас.
Освен това, от вероучението на нашата Църква ние знаем за съществуването на положителни и отрицателни въздействия от страна на този невидим свят, за наличието в него на ангелски и демонични същества, които се борят за душите ни. Всички тези обстоятелства не ни позволяват да оставаме равнодушни към факта, че невидим свят съществува, и нещо повече - правят като че ли разумен и обоснован нашия стремеж да опознаем този свят, за да се защитим от неговите пагубни влияния. Нима ние не се защитаваме така от вредните климатични и други влияния и във видимия свят, основавайки се на детайлното и задълбочено изучаване на закономерностите му? Та нали цялата наша човешка цивилизация и култура, така комфортно подредила нашето съществуване във видимия свят, се опира на науката - т. е. на специфични процедури на познание на видимия свят и на резултатите от тях. Логично е да се предположи, че по отношение на невидимия свят същите усилия биха могли да осигурят подобни положителни резултати.
И така, невъзможността да се усети другият, невидимият свят е основната пречка за познанието му и първа крачка към неговото изучаване ще бъде изясняването на въпроса защо този свят е невидим за нас?
Защо е невидим невидимият свят?
Както учи Църквата, причина за това, че ние не усещаме невидимия свят, е грехопадението на първите хора, променило качествено състоянието на техния живот, а вследствие на това - и на нашия. В съответствие с промяната в състоянието на живота се е променило и човешкото тяло и неговите способности. Светителят Игнатий Брянчанинов, позовавайки се на св. Макарий Велики пише:
"Преди падението тялото на човека е било безсмъртно, чуждо на недъзите, чуждо на сегашната си дебелост и тежест, на греховните и плътски усещания, които днес са естествени за него. Чувствата му са били несравнимо по-тънки, действието им е било несравнимо по-обширно, напълно свободно. Облечен в такова тяло, с такива сетива, човек е бил способен сетивно да вижда духовете, ... притежавал е способност да общува с тях, способност към такова виждане на Бога и общение с Него, сродни с тези на светите духове...
С падението се е променила и душата, и човешкото тяло. В буквален смисъл падението е било едновременно и смърт за тях... В това състояние на мъртвост, поради крайната си грубост и недодяланост, телесните чувства не са способни за общение с духовете, не ги виждат, не ги чуват, не ги усещат" (5, т. 3, стр. 7-8).
По такъв начин преди грехопадението човек е бил способен непосредствено да възприема невидимия свят, но след грехопадението е изгубил тази способност. Каква е причината за това? Светителят Игнатий пояснява:
"След падението на първите хора, като произнесъл присъдата над тях, още преди изгонването им от рая "направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече" (Бит. 3:21). Кожените дрехи, според обяснението на светите отци (св. Йоан Дамаскин, "Точно изложение на православната вяра", кн. 3, гл. 1) означават нашата груба плът, която при падението се е променила: изгубила е своята тънкост и духовност, придобила е сегашната си огрубялост. Макар първопричина за промяната да е било падението, но промяната се е извършила под влиянието на Всемогъщия Творец, по Неговата неизречена милост към нас, за наше най-голямо благо...
Чрез допускането тялото ни да огрубее, ние сме станали неспособни сетивно да виждаме духовете, в чиято област сме изпаднали. Ще поясним това. Ние сме придобили като че ли естествено влечение към злото. Това влечение е естествено за падналото естество: то е подобно на влечението на демоните към зло; "помислите на човешкото сърце са зло още от младините му" (Бит. 8:21).
Но в нас е смесено и добро, и зло: ту ни влече злото, ту, загърбвайки това влечение, се обръщаме към доброто. Демоните, напротив, винаги и всецяло са устремени към злото. Ако се намирахме в чувствено общение с демоните, тогава те в най-кратко време окончателно биха развратили човеците, постоянно внушавайки зло, явно и непрестанно съдействайки на злото, заразявайки с примерите на своята постоянна престъпна и враждебна на Бога дейност... Преуспявайки в злото, хората бързо биха станали демони; покаянието и изправянето от падението биха били невъзможни за нас.
Премъдростта и благостта Божия са поставили преграда между човеците, низвергнати на земята от рая, и духовете, низвергнати на земята от небето - грубата вещественост на човешкото тяло. Така земните правителства отделят с тъмничен зид от обществото на хората злодея, за да не вреди той на обществото и да не развращава другите" (Събеседване на пр. Касиан VIII, гл. 12) (5, т. 3, стр. 11)." - край на цитата
...............
От изложеното е видно, че всъщност Църквата се ползва от духовното, като обаче твърди, че не е възможно общение с Бога, поради "грехопадението". Съответно, че по тази причина Духовния свят е отделен от физическия. Ако за миг приемем случилото се в Битие, не като грехопадение, а като резултат от "слизане" на Адам от по-Безплътните Селения Божи, то в резултат и физиката му ще претърпи изменения. От единна същност, единна и в Бог...Адам е цял (мъж-жена, светлина-тъмнина). Липсва описание на момента как точно Адам става "невидим" за Бог, та го търси из Градината. И Защо "грехопадение", след като става по волята на Бог...всичко? Самото допускане, че по волята Божа имаме грях, не е ли осъдително?! По Закон, ако има извършено престъпление, престъпване на Волята на Бог, съответно Закона, следва наказание. Самия Съд - Процес, в случая е това, което се случва непосредствено в Райската Градина, когато Бог вика Адам и Ева и те се крият, в последствие Той ги Разпитва, а те, заради греха се оправдават, прехвърлят Отговорността. Как постъпва Бог - Прескача Закона ли щом не ги убива, или става въпрос за объркване на представа за Духовно ставащото и Земните понятие за Закон и Следствие? По-скоро второто. Защото инак представено Бог не изпълнява Закона. Всъщност "Наказанието" на Бог е, че човек губи връзката си с него, по причина, че Бог го отдалечава, поставяйки го на Земята, "извън Райската градина", чието представяне е отново забулено в неяснота - хем е на Земята, хем по-горе...щом за Адам и Ева, тя е Забранена и се охранява от Херувими и Огнен меч по средата.
Какво всъщност се случва. Бог в Себе си съдържайки единния Адам, в неговата първична идея, го изразява, така щото Адам става видим, точно както Светлината става видима, след като Бог, представлявайки Едновременност на идеята в себе си, изразява творчески навън от Себе си тази идея, Той поражда Видимото, и това пораждане е Вечно, след проявата му. Йоан казва:' В началото бе Словото, и Словото бе у Бог и Той бе Словото' - Така започва Евангелието за Иисус. Иисус казва: 'Аз съм първия и последния", и пояснява, че е още от Сътворението. Адам, се явява Баща, във физическия смисъл, на проявения в плът Иисус, за който се казва, че идва да ни "избави от греха..." Т.е Човека Адам, в най-чистия си земен порядък се явява Иисус - във физическо тяло. Ако приемем, че Иисус, е словото-Логоса, то той, познава и знае историята за Сътворението, в себе си от първа ръка. Но как се обяснява това познание, щом има Земя, и ние сме низвергнати от Духовно, чрез пелената на Земното. Ако душата се накакзва, къде е , по времето на "Земната смърт", къде и как живее Цялото човечество, щом тялото - Обвивката умира? Не следва ли и душата да има еволюция в духовното, а не вечно наказание и мъки, щото иначе Иисус как е дошъл, в тяло, като наследник на Адам?
Отхвърлянето на прераждането на човека обърква схемата на промисъла.
Адам, който присъства в идеята на Бог бива проявен. Изявен, Единния се разпростира от Себе си в израз на Творчество, така вече имаме две страни от цялото. Имаме мъжка-женска, светла - тъмна. И това е дело на Бога. Не е грях. В момента на отделяне на Една същност от вътрешната светлина В Бог, чрез намерението, тази Светлина бива видима, но поради отделянето си от Общото - Цялото, тя излита "навън", тоест придърпана, изявена от единното, чрез самото него, и в това няма грях, има дори радост. Тук е проявата на Сатан, като същност. той представлява, най-близката точка до Бог-ангелска същност, красива и пълна с Божественост и чиста светлина. В момента на отделянето си, по силата на импулса бива изведена извън Себето, и цялата Общност на Бог, изпитва радост, точно както Любовта от изразяването си е радост. Няма и Миг "зло" в този процес. Тъгата идва после. Със скоростта, която в миг се придобива, след отделянето... Самото "летене" в "тъмното" "несътворено -непроявено", представлява вече пространство и време, все още обаче знае - има памет, че първата точка е идеята за изява, този процес е едновременен, видимо си вън, но с идеята си В Бог... Колкото по се отдалечаваш, толкова по-далечна става и Отправната точка, но скоростта се поддържа от намерението, а по пътя си, с разбирането, че се отделяш трупаш и плътност, след прекосяване на Средата на разстоянието от Бог до Земното, разбираш, че всъщност няма връщане назад, става ясно, че гласът в теб е самотен, няма го общението с Бог, няма го Цялото и няма да го има... След прекосяване на границата, чувството е Тъга - Обратно на импулса за творчество - Радост. Тази тъга започва да се изразява в самотност, едва ли не болка и обреченост. Пълна самота. И когато това като пелена те обгърне, спираш,,, Тогава си плътен и тежък, и единственото, което знаеш, че любовта и радостта са някъде "зад границата", и ти поради 'тежестта и плътността', които стават твой дом, твоя видимост, според изминатия път... Си се 'заселил' именно там,толкова е била Волята на намерението, за толкова е стигнала радостта. Границата е недостъпна... Чувството на терзание, от прехода на радост към тъга, на загуба по "Дома" е подобно на чувството за Грях, когато "се чувствамепредадени" в Себе си, чрез някаква наша проява. Тогава у някой се появява желание да се скрият в тъмнината на "мислите си", защото знаят, че има в каква обвивка да се скрият. Но у Бог не е така - Там идеята и действието са мигновенно отражение. Няма къде да се скриеш. Затова и тук болката, гнева към себе си, чувството на ненавист, понеже остават скрити вътре в себе си, "невидими" за незрящото око, те всъщност са проява н а обърнатата наопаки радост от изпълненото намерение... Остава осъзнаването, че не е нужно наказание - Тук сега също не е нужно да стоим в полето на Обвинение и самообвинение, защото пораждаме непрекъснато следствие, което ни държи като окови, именно изразено в плътна проява - съвсем телесна - както болестите ни държат в окови, сякаш крещят обвинение към тленното. И съответно ни държи зад границата, непристъпна към Бог.
Когато, след първоначалния изход от Бог идеята придобива плътност и изява - форма, тяло, това е постепенно, само за Бог е Миг, защото е в Идеята за Ставащото всякога, Той е стабилен и Цял, но проявите му, изявите му са променливи, поради неговото Лично намерение за изява. Бог е като въртящ се вихър, кое е това, което от силата му ще се отдели, ..което най-силно прегръща идеята му, именно Сатан е стоял най-близо от същностите...Само, че ние ги виждаме отделно от тук, а там сякаш Цялата същност е единство и намерение във всичко, неизменност... Най- силно изразилия се отделя, и от най-силно самопородено и откликнало намерение става най-телесното и тежко като проява тук на Земята. Защото това е като притеглянето, силите на привличане, само че отразени в обратен ред - от силата на единната идея - към проявата. От тук насетне е било ясно, че може само по обратен ред да се достигне Бог, Той няма как да го извърши, защото зад границата е "твърде далеч", може и е единствено присъстващ в Идеята - в духовното - Вътре, където, както в Себе си той е вихър, движение - съдържащо седмичното устройство, изразило се в най-добрата си и бърза проява на вихъра... Следователно Той присъства у всеки именно в неговата същност - в центъра и може да бъде достигнат, чрез развитие на духовното тяло, за което единствено са видни - Същината на Бог и местопребиваването му. Щом престане дуалното отричане = Обвинение и наказание, не чрез избягване на отговорността, а чрез разбиране, воля и осъзнато намерение, всеки един се доближава до центъра на вихъра на духовното си тяло в Себе си, развивайки седмичното си духовно тяло, и достига именно Бог, като пълно откровение. Тогава, всеки представлява свободен вихър, самозареждащ се и преодолява забавянето, причинено от оплътняването на тялото - видимата материя. Христос по силата на своята изначалност е знаел е бил единен вътрепроявяващ се в Бог. Тази връзка не е била прекъсната, като представа за"обвинения и наказания", както това е последвало за останалите, поради забрава, след встъпването в плът и отделеността. За Човека Иисус, телесен правнук на Адам- първия, е било ясно, че няма Гняв, болка, страх, Нелюбов, защото това отрича Бог, самия страх от наказание и представа за Отмъстителен Бог са равностойни на Обвинение към Божествената Същност и намерението Му за телесна проява... Той е знаел и единствено е трябвало да го изяви и за останалите. А те по силата на неговото действие придобиват Пътя, по който отново могат да Видят-съзрят Бог в Себе си, както е бил единния Адам, преди дуалното разделение, като изява на Бог. От гледна точка на времето това е вечно действие, от гледна точка на плътната проява времето съществува. Но вътре в себе си Света в Бог сега се поражда... Вечно, неизменно, без отделни моменти.
Когато развивайки духовното си тяло, попаднем в шестото ниво, по силата на факта, че там се поражда близостта с Бога, но все още сме в себе си, чуваме най- силно личното си обвинение, и е възможно точно в тази точка да се изкушим и да не продължим напред, до пълно "виждане", тогава оставаме впримчини в телесното, оставайки Идеята, вплетена в едно. Тъй като дори в битие имаме следното устройство:
1. Адам е цял
2. Адам е две половини „+” и „- „(мъж - жена) (светло-тъмно)(проявено-непроявено)(вътрешно-външно) ( земя – небе)
3. Адам е покрит с листо (етерно тяло) Отражение на етерна материя, като символика – Дървото на Познанието и Дървото на Живота - и двете Ангелска проява изразена като противопоставяне. Всъщност процеса на въплащение и разделяне на същността, на цялото на + и - се явява Дървото на Познанието. Както и седмичното тяло на живота, с цялата му карта за живот и смисъл - същност, физическото и духовното и тяхното балансирано взаимодействие се явява Дървото на Живота.
4. Вместо „Наказание”, за „греха”, „извършен от Адам”, Бог го покрива с „кожа” – тялото на Адам е вече плътно, и „го праща извън пределите на Едемската Градина”, на грубата Земя да я обработва. Да се „ражда и умира”.
Имаме Три изяви на Бог, присъстващи неизменно :
1. Начало – Отеца (вътре), Цялост
2. Проява на намерението – вечния Син Божи, нероден, а изначално присъстващ.
3. Разделение на Цялостта - чрез седмично изразения Дух Божи, пасивен в непроявеното, вечно присъстващ, изпълващ Волята и намерението. Връзката между Творението и Отеца.
Имаме следните моменти:
1. Адам в Бог
2. Адам в Едемската Градина
3. Адам на Земята
4. Стар Завет - Пророчеството за Месията (Очаквания Спасител)
5. Идването на Иисус - Христос
6. Второ пришествие (Антихрист - Отричане - Обвинителя) - Самопреодоляване - Осъзнание - Съгласуване на дуалността)
7. Човека се превръща в новия Адам ( Самопреодоляване - Осъзнание -Съгласуване на дуалността)
