Автор Тема: От Адам До Бог  (Прочетена 82325 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: От Адам До Бог
« Отговор #120 -: Август 25, 2012, 12:41:55 pm »
      ............ много  се  съмнявам,  че  ще  ти  отговори  някой  от  теолозите,  защото  ще  трябва  да  обясни  що  е  любов  според  библията,  а  там  от  страна  на  Боговете  има  само  наказания  и  то  сурови.  Библията  насажда  страх,  а  не  любов,  в  евангелияна  е  същото,  на  първо  място  е  отца  и  сина,   другото  няма  значение.   
         Любовта  трябва  да  се  докаже!!  Това  е  камъчето  в  чипика,  и  как  ги  боде,  а  няма  начин  да  го  извадят,  щото  е  поставено  не  от  боговете  в  библията,  а  от  Абсолюта.  Чакам  теолозите  да  ме  разубедят.

  1. Когато питат Иисус защо Моисей им дава разводно писмо,
"8. Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така." - Матей
      Защо отговаря с тези думи? - Защото им обяснява именно, че изначално Човек е единна проява на Бог - Цял Адам, олицетворение на Свещенния Брак! единство на плът и дух, на промисъл и действие У Бога.

   2. Когато го питат с кого ще живее мъжа, след смъртта си ако жената е била в последствие жена на брата му..
 "29. Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;30. защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата." - Матей

  2. Защо като Ангели. Ангелите са цялост на мъжко и женско.


     Ако Ангела "Падне", то би следвало да се раздели, както и Ева се дели от Адам, на + и – на Женска и Мъжка съставни части,
         Не  говоря  за  любовта  между  мъж  и  жена.  Когато  си  отидем  от  този  свят  ние  също  не  сме  нито  мъже  нито  жени,  но  и  ангели  не  сме,  кои  са  ангелите  писах  като  обяснение  за  йерархията  горе!
Митко,
Аз също не говоря за любовта между мъжът и жената, в частност. А казвам, че Любовта е проява на съгласуваност между двете  страни на едно цяло - мъжко женско, светло тъмно, ..., разбирането че това са страните на Проявения Единен, се изразява чрез любов, всякога. Ако я нямаше тази Любов нямаше да я има и в следствие материалната проява - Човека, който в Близостта си в Бог се явява първата проява -сина - Адам, преди разделянето "на две", това е преди Земното обитаване.. Духа Божи - чрез него се осъществява намерението на Единния да се въплати, но това не става от 1 път- изведнъж, макар и в "състоянието си на Цялост" това намерение вече да присъства, все още непроявено в едно  с Духа и Сина и Цялостта. От гледна точка на Проявата първи е Сина, От гледна точка на Процеса - Духа, От гледна точка на Същността в Цялото - Отеца - Единния. У него са всички аспекти, преди проявата - Любовта, Идеята, Единството, Творческия импулс... Самата им проява е осъществена от изявата на Творческия импулс - намерението - Да Бъде, се излива, както словото произтича от идеята, преди проявата и - неизказано... Вътре идеята живее 'На тъмно', проявена тя бива - Словото - С проявата му имаме Сина... Духа е  -  както майката се грижи за живота на детето си, за неговото развитие от деня на раждането му до край... Така и Духа се проявява и следва Творението, "Слиза", в многообразието, изпълва инкарнираните форми, вечно запазвайки връзката с Отеца - Единния.
   На един етап, когато сме Били все още близо до Твореца, до Бащата, сме чувствали и сме били в единство в нас и в него, но после именно по Силата на Божественото НАМЕРЕНИЕ и Любовта, сме се "довъплатили", слизайки в земните форми,  по-плътно и по-плътно, единността се е отделила в две части, за сметка на вечната единност, сме придобили живот, "чрез смъртта", за да може да опознаем многообразието Си, и чрез плътта, "отдалечени", да съзрем в себе постоянната РОДОВОСТ, чрез Духа в Бога. През епохите, това "слизане" на Намерението се извършва всякога седмично - Духа "прекосява" седемте изяви на намерението, изпълвайки ги, според техния момент. Приемането на многообразието на проявите в плът е проява на Единството - Любов. Когато то се постигне, в плътта, приемайки Духа Божи, тогава двата полюса на дуалното ни възприятие се съгласуват, така щото Човека от две половини, отново става Цял Адам, какъвто е бил, преди въплащението, но вече го е постигнал чрез личната си воля, превръщайки се в Единен в Бога. Съввършенната проява на това единство е Иисус - Христос. Символа на Кръста е победата над временната материална проява, Придобиваща Живот в телесното, чрез Духа. Кръвта престава да бъде единствена проява на живот на Земята...Егото ни  - да се спасим, опазвайки единствено физическата си цялост, на всяка цена, поради страха от временното ни състояние Бива осветено от Духа. Родовата връзка на Човек и Бог е възстановена, чрез Христос - Син. И ако до този момент значение е имал Рода в чисто земния аспект, както това е и при проявата  на животинския вид, с цел оцеляване в чисто материален аспект,То след Действието на Христос ние от Земен род, се превръщаме, чрез Духа в Божи Род, какъвто сме КАТО ПРОЯВА и преди излизане от Селенията Божи - Райската обител. Оттам насетне е нужен период за съзряване в Духа, за да стигнем все по-близо до Единния. Това не значи, че човека ще бъде двуполов, макар и формата да е от относително значение. Това значи, че същността му ще е по-близка до ангелската, но по собствено Личностно израстване, постигната чрез Волята ...

Неактивен Z-931

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 740
Re: От Адам До Бог
« Отговор #121 -: Август 25, 2012, 16:31:16 pm »

Благодаря, Z-931
  Вече отбелязах  за Платон и по конкретно историята за Ерос на Сократ/...в темата " Търсиш - Намираш.....",...но явно не е видна връзката, и на мен ми се ще да стигнем до корените на познанието, до  темата за Атлантида...,но съм избрала пътя през Писанията / по-неблагодарен е, но пък не в градината на Платон са камъните, а именно в Светото писание има неясноти, а те хвърлят сянка върху същината на Бог / инак ясно е, че се стига до Мистериите, Орфеизма и др. посвещения...и минаваме през темата в Пира, до описанието на Платон за разделението на Две части и призванието да се търсят..............

del, честно казано нямам си на представа как би изринала камъните от "Светото писание" , стигайки до Атлантида и мистериите  на Орфеирзма, без тълкуванията на Платон и Блаватска  ?!?!?!

Ако си забелязала сама тук има много хора, които все още не правят разлика между  Йехова=Вакх=Зевс=Сабазий.....на траките....Дионис и Бакх на римляните и гърците.................Taнг(Ра)...на прабългарите....  (името няма значение), но по важна е ключовата  дума за съзнанието на непросветения в мистериите.... ;)

« Последна редакция: Август 25, 2012, 16:43:17 pm от Z-931 »

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: От Адам До Бог
« Отговор #122 -: Август 25, 2012, 20:14:26 pm »

Благодаря, Z-931
  Вече отбелязах  за Платон и по конкретно историята за Ерос на Сократ/...в темата " Търсиш - Намираш.....",...но явно не е видна връзката, и на мен ми се ще да стигнем до корените на познанието, до  темата за Атлантида...,но съм избрала пътя през Писанията / по-неблагодарен е, но пък не в градината на Платон са камъните, а именно в Светото писание има неясноти, а те хвърлят сянка върху същината на Бог / инак ясно е, че се стига до Мистериите, Орфеизма и др. посвещения...и минаваме през темата в Пира, до описанието на Платон за разделението на Две части и призванието да се търсят..............

del, честно казано нямам си на представа как би изринала камъните от "Светото писание" , стигайки до Атлантида и мистериите  на Орфеирзма, без тълкуванията на Платон и Блаватска  ?!?!?!

Ако си забелязала сама тук има много хора, които все още не правят разлика между  Йехова=Вакх=Зевс=Сабазий.....на траките....Дионис и Бакх на римляните и гърците.................Taнг(Ра)...на прабългарите....  (името няма значение), но по важна е ключовата  дума за съзнанието на непросветения в мистериите.... ;)
  Има един единствен начин. С Помощтта на Христос. Колкото и тълкувания да има. Да бъдат отхвърлени или затривани. Колкото и камъни да бъдат хвърляни. От Сътворението на Света до Края Синът Божи се явява път до Отеца. Величието на Земята е в това, че от най-плътната позиция на материалната проява, Човешкото същество е призвано да достигне, чрез единство на воля и Дух към Бога-Отец. С въплъщението на Словото - Логоса в Иисус-Христос, вече е нужно да се осъзнае що е истина. Това не е работа за ден или два. Писах за истината - невидима, докато Дървото на живота не израсте у всеки, няма как да берем плодовете му. Нужно е разбиране - Дървото на живота това е, което Човека Иисус постигна като Христос. От тук насетне Духа открива истината в сърцата на тези, които допуснат Духа, чрез волята си, съзнателно. Тогава мъдростта ще ги води, а не егото. Идеята-намерението - Словото да слезе в най-ниското място на материята, следвайки старозаветния Адам, Сина Божи изпълни като човек. Човешката му воля избра - се сля, наместо с егото с Божествената истина. Оттук насетне камъните ще са не за препъване и запълване на пустота, а за градеж.
     Навремето на Петия Никейски събор, който обсъждахме в темата'търсиш - намираш..' отхвърлят с анатема учението на Ориген*, макар, че дава живота си за истината... Отхвърлен е, защото твърди, че душата не е наказана с адски мъки, да гори, а напротив търпи развитие и след смъртта на човека. Приживе живял като аскет, умира изтезаван до смърт (по време на гонението на християните при император Деций в 251 г.)  Въпреки това е признат за един от отците на Църквата... Така, че независимо, че Блаватска, Щайнер, Платон, Орфей... са от другата страна на религиозната доктрина според представите на традиционната религия, то тя сама отрича Бог, ако твърди че Бог е истина, а в негово име продължава да затръшва вратата пред лицето на Истината - Христос - Иисус. Самата религия в себе си съдържа, чрез писанията и езотеричния - вътрешен смисъл, неразрешена енигма за патриарсите... защо да не присъства, след като духовното израстване е вътрешен процес (езотеричен) и би следвало след приемането на Сина, да няма тайни за братята му в Духа... - човеците. Именно, заради езотеричния смисъл в Писанията се дават толкова примери със семето, което покълва - има ги и в старозаветието, именно дърветата в градината на Бог преставляват познанието за духовния смисъл,  това присъства и у езотеричните учения. И кой може да забрани това познание, след като сам Иисус за това говори. В Новия завет основно чрез притчи се разкрива вътрешното-езотеричното, като навсякъде където е нужно вникване пише:" Който има уши да слуша"
     Цитата ще е дълъг, който не иска да чете, нека не чете.
"И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее; и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха. А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха. Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха. А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. Който има уши [да слуша], нека слуша.Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза:Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират. На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля". А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха. Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча. При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя. А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема; корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява. А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден. А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите? Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим? А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му. Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото. Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: - "Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света". Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша. Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива. Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи. Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби, [Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме. А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо. Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам. И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела? Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда? И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това? И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом. И не извърши там много велики дела, поради неверието им. "
* "Ориген е дал мощен импулс за развитието на богословието в древната църква и пръв направил опит да установи оригиналния текст на Стария Завет. Въпреки че се стремял да остане верен на апостолската традиция, учението му съдържа идеи, които противоречат на основни християнски догмати. Например Ориген отричал вечността на адските страдания и изповядвал учение, близко до прераждането. Произведенията му били изгорени през 543 г. при император Юстиниан I. На Петия вселенски събор (553 г.) отците са осъдили Ориген." -  www.Pravoslavieto.com
Ето идеите на Ориген:
" Според Ориген очистването и усъвършенствуването на душите продължава и след смъртта. Като изхождал от представата за любовта Божия, за която няма неизцерими болести на тварите, и от представата за свободата на волята на разумните същества, Ориген отричал вечността на греха и наказанията. Той признавал всеобщия апокатастасис, т. е. възвръщането на човека и света към първоначалното им състояние, възстановяването им в първоначалната чистота и съвършенство. Всички духове, без да се изключва и дяволът, в продължение на много години ще се разкаят, ще се очистят от незнанието и греха, ще се съединят с Логоса. Тогава Бог ще бъде „всичко във всички“ (1 Кор. 15:24). Тогава ще се слеят сферите на дейност на трите Лица на Св. Троица. Очистването от незнанието и греха е постепенен процес. За човека той започва през земния му живот и продължава и след смъртта. Колкото и да е греховен човек, той никога не загубва своята свобода. Затова възможността за покаяние и нравствено развитие не се прекратяват със смъртта. Душата продължава и след смъртта започнатото на земята умствено и нравствено развитие. Преходът към по-горна степен на познание е възможен само при усвояване на предшествуващата. След смъртта душата пребъдва известно време тук на земята в място, наречено рай и довършва познанието на човека и природата. След това душата преминава във въздушните пространства. След въздушните пространства душата преминава в планетните пространства, които Свещ. Писание нарича небеса. Така постепенно душата достига обетованата страна на чистите духове, отечеството на истинските и живи първообрази, по които е създаден светът. Като встъпва там, тя се възвръща към началото и се възпитава тук за абсолютното небе и вечното Евангелие.
Редом с умственото развитие върви и постепенното очистване на душата от чувствеността и греха. Чистата душа след смъртта се възнася и приобщава към сонма на съществата, облечени в ефирни тела, а грешната душа дълго скита като привидение около своя гроб. Постепенното очистване на душата се достига чрез страдания. В Свещ. Писание се говори за вечен огън заради неразумните. Христос ги спасява чрез въздействието на проповедта за вечния огънТези места в Свещ. Писание трябва да се разбират в духовен смисъл. . Огънят на съда и мъките е нематериалният огън на съвестта, който изгаря греховете. Тези страдания са временни и са лечебни средства, които Бог употребява за очистването на душите."
За Ориген - •   Статия за Ориген в www.Pravoslavieto.com, която цитира "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели" от проф. Илия Цоневски, "Синодално издателство", София, 1986 г.
                    •   Патрология България, § 41. Ориген, част от Първа глава (Източни църковни писатели от III в.) от Първа част на учебника на проф. Ил. Цоневски "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели", С. 1986, с. 146 - 157.

Ориген Ώριγένηζ Origen of Alexandria, Origenes(ок. 185 - ок. 254 година)
« Последна редакция: Август 25, 2012, 20:19:20 pm от del »

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re: От Адам До Бог
« Отговор #123 -: Август 25, 2012, 23:25:33 pm »

Ако си забелязала сама тук има много хора, които все още не правят разлика между  Йехова=Вакх=Зевс=Сабазий.....на траките....Дионис и Бакх на римляните и гърците.................Taнг(Ра)...на прабългарите....  (името няма значение), но по важна е ключовата  дума за съзнанието на непросветения в мистериите.... ;)
         Ой  колко  сме  учени!  Направо  ни  срази  нас  простолюдието!!!!!!!
         Дел,  бъркате!  Що  е  то  Дух?  Що  е  то  съзнание?  Що  е  то  душа?  Това  което  ти  описваш  като  любов,  е  чисто  и  просто  допълване  и  нищо  повече.
         Дел,  приятелю,  когато  си  отидеш  от  този  свят  единственият  багаж  които  ще  вземеш  със  себе  си  е  опитноста  която  си  натрупал  в  живота  си,  а  не  знания  за  Платон,  Зевс,  Христос  или  Заратустра.  На  вратата  няма  да  те  посрещне  Христос   и  да  каже:  -Той  е  мой  човек,  направо  в  Рая! 
         Когато  гледаш  филма  на  живота  си,  ще  бъдете  само  ти  и  твоята  съвест  а  тя    започне  ли  да  пита,  въпросите  й  ще  бъдат  простички,  кратки  и  ясни,  изискващи  и  такива  отговори  -  нетръпящи  многословие  и  увъртания.   
         Там  Дел  се  съдят  не  делата  а  мотивите  довели  до  един  или  друг  избор.  Ти  ще  казваш  аз  исках,  а  съвеста  ще  пита  трябваше  ли,  защо  бе  необходимо,!  Така,  че  обърни  внимание  на  мотивите,  те  са  важните! 
        Защо  изневери??  Защо  допусна  децата  ти  да  се  срамуват  от  теб??  Защо  пушеше  и  пиеше,  а  децата  ти  ходеха  със  старите  си  окъсели  дрешки??  Защо  остави  майка  си  сама  в  последните  й  часове??   На  нито  един  въпрос  на  съвеста  ти  не  можеш  да  отговориш  с  Защото  исках.    Ето,  опитай  като  си  зададеш  сам  на  себе  си  някой  въпрос!
          Казвам  ти  това  защото  изучаването  на  нещо  си  което  не  води  до  практическа  опитност  е  напразно  изгубено  време! 
          Ти  знаеш  много  за  християнствато,  но  аз  лийка  съм  виждал  Христос  очи  в  очи!  Вие  сте  чели  за  астрала,  а  аз  съм  бил  там!  Вие  пишете,  и  четете  за  да  знаете  чуждите  истини,  а  аз  търся  своята.  Вие  вървите  по  чужди  пътеки,  аз  вървя  по  своята,  падам  ставам,  псувам  и  бога  и  дявола,  но  съм  си  аз,  поел  съм  отговорноста  на  търсач!   Е  получавам  доста  шамари,  но  не  ми  пука,  падам  си  малко  мозохист!
          От  сега  Ще  щитирам  и  аз,  но  Паалла  и  Хоол   
   
   
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re: От Адам До Бог
« Отговор #124 -: Август 26, 2012, 06:47:27 am »
Ти  знаеш  много  за  християнствато,  но  аз  лийка  съм  виждал  Христос  очи  в  очи!  Вие  сте  чели  за  астрала,  а  аз  съм  бил  там!  Вие  пишете,  и  четете  за  да  знаете  чуждите  истини,  а  аз  търся  своята.  Вие  вървите  по  чужди  пътеки,  аз  вървя  по  своята,  падам  ставам,  псувам  и  бога  и  дявола,  но  съм  си  аз,  поел  съм  отговорноста  на  търсач!   Е  получавам  доста  шамари,  но  не  ми  пука,  падам  си  малко  мозохист!

Мите за това което си писал  :hi:, но тук хем си прав хем не, нейният път е този  ;), няма лошо в четенето, важното е да вземеш от многото писаници най важното, папагалското повтаряне е просто грешка, но всеки знае себе си.

Ще помоля Дел , нека се придържа по темата защото досега невиждам връзка на написано и тема.
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: От Адам До Бог
« Отговор #125 -: Август 26, 2012, 07:42:44 am »
Вие  пишете,  и  четете  за  да  знаете  чуждите  истини,  а  аз  търся  своята.  Вие  вървите  по  чужди  пътеки,  аз  вървя  по  своята,... 
Това е ...нагло! И неверно! Ти не можеш да знаеш какво търси, къде върви и накъде отива другия човек! ВСЕКИ върви по СВОЯТА пътека, технологично е направено да е така, не си никакво изключение, ВСИЧКИ сме така, ВСИЧКИ!!!
       
...падам  ставам,  псувам  и  бога  и  дявола,  но  съм  си  аз,  поел  съм  отговорноста  на  търсач!
 
ВСИЧКИ сме така, ВСИЧКИ, без нито едно изключение!!!
падам  си  малко  мозохист!     
Това също за жалост не е уникално! И идва от комплексите за малоценност /програмите/, които влачи всеки от нас, без идключение. Всеки - своите!
От  сега  Ще  щитирам  и  аз,  но  Паалла  и  Хоол   
От сега?!?!?! Че ти не си спирал да ги цитираш откакто си във форума, бе, човек! Но никой не те е обвинявал за това, за разлика от твоето постоянно СЪДЕНЕ и ЗАКЛЕЙМЯВАНЕ!
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re: От Адам До Бог
« Отговор #126 -: Август 26, 2012, 12:41:06 pm »

Мите за това което си писал  :hi:, но тук хем си прав хем не, нейният път е този  ;), няма лошо в четенето, важното е да вземеш от многото писаници най важното, папагалското повтаряне е просто грешка, но всеки знае себе си.
          Олд,  разбира  се,  че  не  съм  прав  във  всичко  и  как  може  да  е  друго  яче?  Но  едно  е  да  знаеш  и  съвсем  друго  е  да  правиш,  ето  това  е  проблема.  И  ако  искам  да  провокирам  нещо  в  хората  е  да  ги  убедя,  че  в  крайна  степен  е  важно  не  знаенето  а  правенето.   
           Ето  говорим,  че  любовта  ще  спаси  света!
           Да,  но  как,  кото  казваме  на  всеки  по  повод  или  без  повод  обичам  те  или  като  правим  нещо  за  хората  който  обичаме! 
         Ето  това  е  пътя  от  Адам  до  Боговете. 
         Любовта  към  Боговете  и  Абсолюта  се  доказва  като  се  грижим  за  творенията  ИМ!
         Любовта  към  хората  се  доказва  като  се  грижим  за  зависимите  от  нас! 
         Е  кой  е  на  пътя?   По  този  път  не  се  върви  с  искам  а  с  трябва  им!
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: От Адам До Бог
« Отговор #127 -: Август 26, 2012, 13:43:04 pm »

Ако си забелязала сама тук има много хора, които все още не правят разлика между  Йехова=Вакх=Зевс=Сабазий.....на траките....Дионис и Бакх на римляните и гърците.................Taнг(Ра)...на прабългарите....  (името няма значение), но по важна е ключовата  дума за съзнанието на непросветения в мистериите.... ;)
         Ой  колко  сме  учени!  Направо  ни  срази  нас  простолюдието!!!!!!!
         Дел,  бъркате!  Що  е  то  Дух?  Що  е  то  съзнание?  Що  е  то  душа?  Това  което  ти  описваш  като  любов,  е  чисто  и  просто  допълване  и  нищо  повече.
         Дел,  приятелю,  когато  си  отидеш  от  този  свят  единственият  багаж  които  ще  вземеш  със  себе  си  е  опитноста  която  си  натрупал  в  живота  си,  а  не  знания  за  Платон,  Зевс,  Христос  или  Заратустра.  На  вратата  няма  да  те  посрещне  Христос   и  да  каже:  -Той  е  мой  човек,  направо  в  Рая! 
         Когато  гледаш  филма  на  живота  си,  ще  бъдете  само  ти  и  твоята  съвест  а  тя    започне  ли  да  пита,  въпросите  й  ще  бъдат  простички,  кратки  и  ясни,  изискващи  и  такива  отговори  -  нетръпящи  многословие  и  увъртания.   
         Там  Дел  се  съдят  не  делата  а  мотивите  довели  до  един  или  друг  избор.  Ти  ще  казваш  аз  исках,  а  съвеста  ще  пита  трябваше  ли,  защо  бе  необходимо,!  Така,  че  обърни  внимание  на  мотивите,  те  са  важните! 
        Защо  изневери??  Защо  допусна  децата  ти  да  се  срамуват  от  теб??  Защо  пушеше  и  пиеше,  а  децата  ти  ходеха  със  старите  си  окъсели  дрешки??  Защо  остави  майка  си  сама  в  последните  й  часове??   На  нито  един  въпрос  на  съвеста  ти  не  можеш  да  отговориш  с  Защото  исках.    Ето,  опитай  като  си  зададеш  сам  на  себе  си  някой  въпрос!
          Казвам  ти  това  защото  изучаването  на  нещо  си  което  не  води  до  практическа  опитност  е  напразно  изгубено  време! 
          Ти  знаеш  много  за  християнствато,  но  аз  лийка  съм  виждал  Христос  очи  в  очи!  Вие  сте  чели  за  астрала,  а  аз  съм  бил  там!  Вие  пишете,  и  четете  за  да  знаете  чуждите  истини,  а  аз  търся  своята.  Вие  вървите  по  чужди  пътеки,  аз  вървя  по  своята,  падам  ставам,  псувам  и  бога  и  дявола,  но  съм  си  аз,  поел  съм  отговорноста  на  търсач!   Е  получавам  доста  шамари,  но  не  ми  пука,  падам  си  малко  мозохист!
          От  сега  Ще  щитирам  и  аз,  но  Паалла  и  Хоол   
   
 
   Митко, ако ти си Лаик, няма и дума да обеля. Не пренаписването, а опита, сравнен с прочетеното, за да видим що е истинно, това е трудното.
     В предния си пост си позволих да поставя дълъг цитат, единствено, за да дам база за сравнение, за какво говори Иисус и да е видно,че става дума именно за вътрешно - езотерично познание. Ако не бе тъй, никой цитат не би казал и дума по въпроса за Духовното Небесно царство.
 На много места писах, че началото на анализа ми на въпросната тематика, за мен житейски не минава през книгите.
  Не споделям опитност единствено защото това е вътрешна дейност и не смятам, че  е нужно да се споделя.
   Митко, мислиш ли че бих дала и едно мнение, не осъзнавайки що е Христос Иисус?
   Аз лично се интересувам от ЧОВЕКА. Религията "хваща" съкровенната част от мистичното преживяване, и за съжаление, вместо да се изрази във вяра и Любов, се отразява в интереси и спорове. Затова чета. Моето познание минава през мен, не през книгите. 
   Искаше  ми се вчера да пиша друго, защото казах вече езотеричното е част от Писанията. Писах за спорната личност на Ориген, защото така става видно, че дори човек, посветил се на анализ на писанията в най-пълен вид (не е само той единствен пример, но би било отегчително, явно, да се споменават обстойно и други, него го коментирахме относно темата с прераждането, изцяло потънала в забрана като идея за съвременната религия) Та Ориген е отхвърлен от своите, а убит от противниците на Християнството. Нелепо.
   Сега четем за аура и духовно тяло. Мислиш ли, че Иисус като син Божи не е знаел за какво иде реч. Или как? Той не е говорил за това ли? Би било глупаво да отхвърляме от темата за духовното съвремието и неговите разбирания. Отговори са нужни. То и без това не познава Христос, още по-тъмно ли трябва да стане, в душата ни, та да ни ослепи светлината после? Любовта е съгласуваност, допълване, допускане, отговорно приемане - всичко това. Не е просто чувство, или думи, а способността да се разшириш от Себе си, да се разпънеш Навън, дори когато исканията на Егото ти крещят в лицето, дори именно тогава. Това е, което единственно дава видимост за другия, другите. И ако е искрено, дарява осъзнатост за причинно-следствените връзки, които наричаме карма,,,, Способността да приемеш ставащото, когато "не ти изнася" на временните мотиви за причино-следственност, отново е Любов, и дарява Освобождение. Способността да пуснеш неработещите модели, които сам си приел за себе си и са уморили до смърт душата ти, да си дадеш правото на избор, това отново е Любов. Всяка форма на разширение, отвъд пределите на Представата ти за " фалшива правилност" е Любов, дори да носи отхвърленост от близките ти, в частност и Обществото, в по-широк мащаб. Любовта е смелост. Смелост да споделиш, смелост да понесеш, за да не понасяш...А да обичаш. Всичко това не го знам от книгите. Това е дълъг път.
          Умереност. Способността да не унищожаваш. Да изчакваш сам на края на пътя, без принуда... Това е Христовата Любов. Дълговечността си духовното дължи на Единния източник и способността си не да Иска, а да приема, според момента, без да се гнети в егото си. Способността по детски да се наслаждава на деня, и да остава нощта сама да се грижи за почивката.
   Никой не може да отнеме на скромния нещо. На този, който се наслаждава на присъствието на Бог у всичко, не му е нужно да чете за Бог, той го вижда, и в сърцето си няма помисъл и сянка от желание за противоречие. Такъв човек не иска, защото постоянно има. Не роптае, защото няма за какво. Колко далеч е съвремието от магията на Божественото откровение.

П.П:   "От  сега  Ще  щитирам  и  аз,  но  Паалла  и  Хоол "
 Цитирай, темата е за пътя в Бога, за духовното израстване, за съмнението ако щеш. И ако у някой този път минава през Паалла и Хоол или дори през съмнение в Бог, добре, важна е откровенността и смелостта да се извърви пътя съзнателно! 
« Последна редакция: Август 26, 2012, 13:51:30 pm от del »

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re: От Адам До Бог
« Отговор #128 -: Август 26, 2012, 14:58:58 pm »
" Според Ориген очистването и усъвършенствуването на душите продължава и след смъртта. Като изхождал от представата за любовта Божия, за която няма неизцерими болести на тварите, и от представата за свободата на волята на разумните същества, Ориген отричал вечността на греха и наказанията. Той признавал всеобщия апокатастасис, т. е. възвръщането на човека и света към първоначалното им състояние, възстановяването им в първоначалната чистота и съвършенство. Всички духове, без да се изключва и дяволът, в продължение на много години ще се разкаят, ще се очистят от незнанието и греха, ще се съединят с Логоса. Тогава Бог ще бъде „всичко във всички“ (1 Кор. 15:24). Очистването от незнанието и греха е постепенен процес. За човека той започва през земния му живот и продължава и след смъртта. Колкото и да е греховен човек, той никога не загубва своята свобода. Затова възможността за покаяние и нравствено развитие не се прекратяват със смъртта. Душата продължава и след смъртта започнатото на земята умствено и нравствено развитие. Преходът към по-горна степен на познание е възможен само при усвояване на предшествуващата. След смъртта душата пребъдва известно време тук на земята в място, наречено рай и довършва познанието на човека и природата. След това душата преминава във въздушните пространства. След въздушните пространства душата преминава в планетните пространства, които Свещ. Писание нарича небеса. Така постепенно душата достига обетованата страна на чистите духове, отечеството на истинските и живи първообрази, по които е създаден светът. Като встъпва там, тя се възвръща към началото и се възпитава тук за абсолютното небе и вечното Евангелие.
Редом с умственото развитие върви и постепенното очистване на душата от чувствеността и греха. Чистата душа след смъртта се възнася и приобщава към сонма на съществата, облечени в ефирни тела, а грешната душа дълго скита като привидение около своя гроб. Постепенното очистване на душата се достига чрез страдания. В Свещ. Писание се говори за вечен огън заради неразумните. Христос ги спасява чрез въздействието на проповедта за вечния огънТези места в Свещ. Писание трябва да се разбират в духовен смисъл. . Огънят на съда и мъките е нематериалният огън на съвестта, който изгаря греховете. Тези страдания са временни и са лечебни средства, които Бог употребява за очистването на душите."
За Ориген - •   Статия за Ориген в www.Pravoslavieto.com, която цитира "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели" от проф. Илия Цоневски, "Синодално издателство", София, 1986 г.
                   
   
         Единственият  Човек  прозрял  истината,  а  може  би  е  имал  и  дирекген  контакт,  второто  е  по-вероятно!  И  така  наречените  свети  отци  са  го  затрили,  обявили  го  за  ..........  а  учението  обявено  за.........   омърсили  паметта  му  за  хиляди  години  и  избивали  последователите  му!  И  ти  приятелю  ми  цитираш  онези  идиоти,  караш  ме  да  вярвам  в  писанията  им,   тоест  да  вървя  срещу  себе  си,  о  не,  не  става,  заставам  зад  Ориген,  със  сърцето  си  и  съвеста си!   
         Ето  базата  на  която  можем  да  водим  диалог,  без  да  сме  опозиция!
         И  още,  на  нищо  не  може  да  ме  научи  църквата  или  "светите  им  писания",  пътя  съм  го  извървял  от - до   емпирично,  но  той  пътя  е  в  съзвучие  с  Ориген  и  в  противоречие  с  църковните  догми. 
        За  Христос  -  велика  свята  личност,  но  и  тя,  както  и  боговете  не  са  това  което  са  в   библията - карикатури.  Най - ефикастният  начин  да  подрониш  нечии  авторитет  е  да  го  окарикатуриш  и  това  е  направила  църквата,   окарикатурила  е  всичко  свято!!!!!!!!!!     Затова  смятам,  че  редактираната  библия  е  в  услуга  на  тъмните  сили!!   А  ти  приятелю  какво  мислиш?   
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: От Адам До Бог
« Отговор #129 -: Август 26, 2012, 16:26:24 pm »
    Мисля като теб. Проблема идва именно от това, че съвременните свещенници не биха застанали зад Ориген. А хора като него са се трудили сами върху Св. Писание, в бедност и самоотречение... именно да го очистят от плявата и са "заслужили" смърт. Същото се е случило с Иисус. Затова и мисля, че тъмните сили, за които говориш имат изгода Истината да не се казва в прав текст, а всяко познание за същността на Човека да е забулено, колкото се може по-дълго в мъгла. Окриват се части от Писанието, тълкуват се удобно. Понятието апокрифна литература за мен е разтегливо...Цели моменти от библейската история потъват в сянка. Малцина са дръзнали да се докоснат критично до "догматиката" и са били "отхвърлени", изтребени. Цяло чудо е, че имаме и това...И всичко това поставя прекия въпрос в името на кого и какво? Затова започнах да чета. Защото инак ми се вижда, че "дявола" ми тълкува Евангелието.
     Ще ти споделя ..., може би това ще ти даде по-точна представа за мен.
   Когато бях на 3 - 4 години баба ми, която си бе атеист, инак земна жена ме заведе в храм паметник Ал. Невски, ... Още в първия миг се почувствах сякаш чувам звуци в себе си и познавам чувството ... Хората ми се виждаха неестествено трескави...и тогава погледнах нагоре и попитах: Това отеца ли е? Тя не знаеше как да ми отговори и тогава мислейки, че ще ме разбере и зададох следващ въпрос: А къде е дявола? Къде е изобразен той, защото ако го има отеца как ще съществува изображението му без дявола? Баба ми ме сгълча, и искаше да ме изкара навън, но аз започнах да търся по картините на стените дявола, с чувството, че някой крие нещо.... С чувството, че ще се срине Светлия свод, ако липсва тъмното... Тогава като че ли разбрах, че обожаваме, чрез страх и не харесах това, за мен бе лъжа - страха... Често сънувах, че небето пада върху земята и се сливат в облаци... Още като много  малко дете имах видения и когато това зачестяваше имах странно напрежение в диафрагмата, придружено с чувството, че чувам гласове в себе си, не в ушите си, а чрез диафрагмата, ..казваха "детето е чувствително", лекарите в рода на баба ми си казаха думата, че съм наред...... сякаш мъхеста топка говореше вътре в мен. Лежах си в бебешкото креватче и тялото ми се парализираше, над себе си съм виждала черно отвратително същество, с червени очи да се опитва да "ме гледа с презрение" в очите, нямах страх, гледах хладно и знаех, че само така не може да влезе в мен. Научих се да излизам от паралитичното състояние още тогава, чрез спокойствие и леко помръдване на левия крак... Свикнах с този вътрешен живот и за мен бе по- виден от ежедневието. Живота за мен бе предизвикателството да преведа на земен език вътрешните си преживявания, за да се почувствам нормален човек. Не ме привличаха  детски игри, аз търсех отговори. Като дете имах видение за Птица, наричах я златната птица, за която знаех, че лети по веднъж, чаках я да се върне... и знаех, че макар да не го прави по два пъти, в живота, ще се върне отново...заспивах с мисълта да я видя...да не губя връзка. Летеше от изток на запад... Баба ми казваше, че и двете с  майка ми сме се молили на слънцето, заставайки на югоизток... Най-честото видение, което се случваше и посред ден, внезапно..бе за жена, забулена с тъмен воал от глава до пети, която ме вика по име...и после с особена интонация казва "ааа...", сякаш докато го чувах, в мен из дълбините се пораждаше спомен, точния глас, звук, интонация в миг пораждаха у мен разтърсващо чувство, до сълзи... Търсех отговори в себе си на това защо? Защо ми се случват тези неща?Как се живее така? Децата си играят, а аз витая, пиша и рисувам странни пирамиди, всред вода и виждам символи... Или пирамида с огромно слънце отзад, огряващо пътека в морето, с кораб плуващ към  два стълба от двете страни заедно с две огнени сфери, от които излизат светкавици, свързват се със слънчевия лъч преминаващ, през върха на пирамидата, която е в езеро...., а понякога в езерото наместо пирамида имаше преплетени змии, сякаш сътворени от лъча......а  огромен лъв седеше наблизо... Беше ми необходимо да намеря отговори. Беше ми нужно да намеря себеподобни.
    Затова стигнах до Светото писание, и не само...по пътя на вътрешно откровение, и съпоставки с написаното. Когато чета, чувствам кое е вярно, чета и търся доказателства. Защото ако кажеш "знам от опит", нищо не доказваш, ще ти се смеят и никой няма да те приеме на сериозно, дори и да си бил там...
   
« Последна редакция: Август 26, 2012, 20:11:07 pm от Mirotvorec »

Неактивен Yoda

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 150
  • Must be force be with you
Re: От Адам До Бог
« Отговор #130 -: Август 26, 2012, 17:57:16 pm »
"Умереност. Способността да не унищожаваш. Да изчакваш сам на края на пътя, без принуда... Това е Христовата Любов. "- del

Нещо ми се изгуби Адам по пътя.

Какво общо има "христовата" любов с Адам. Ам, може да се отговори тогава нещо за "божията любов", но ако веднъж някой стигне чрез любов до Бог-Христос,Богородица или някое сладко кученце лабрадор, това по какъв начин ни разкрива нещо от същността на Бог-Христос? За какво ни служи това знание, самоопознаване, доверие, ако щете. Не мисля, че ставаме по-добри или по-различни от собствената си същност и природа на хора. Защото сме създадени да сме хора, а не други. Да обичаме и живеем като хора, а не като Бог-ове/Богини.

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re: От Адам До Бог
« Отговор #131 -: Август 26, 2012, 18:21:06 pm »
Нещо ми се изгуби Адам по пътя.

Така е Адам бе "прокуден" от "рая", а сега и от темата  :D. Дел при толкова знания кажи Силата ( Твореца) ли е сътворила човеците или нещо друго, за Адам няма да говорим май че той излезе много "членестоног" тоя дето го е "сътворил" е бил или на амфитамини или на доста домашна ичкия  :D.
П.С.От коя Библия черпиш информация от Превод от 1940 г.,Цариградски превод или King James Version, щото като съм сравнявал доста неща са записани по различен начин ;) ?  И не ми се сърди но в главата ти е голям мешанак, по добре пиши в езотерика защото нямаш нищо общо с религията, освен че цитираш Библията.
« Последна редакция: Август 26, 2012, 18:29:46 pm от old4 »
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: От Адам До Бог
« Отговор #132 -: Август 26, 2012, 18:47:12 pm »
  Ползвам СИНОДАЛНА БИБЛИЯ, съдържаща и неканоничните книги, но се съмнявам, че има смисъл да пиша от тук насетне защо и какво ползвам.
   Все пак прегледай за сведение, ако искаш за Битие, какво е мнението на Джеймс Фрейзър " Фолклорът в Стария завет" няма го в интернет, може и да не ми е попадал, но там пише:
Глава I
Сътворяването на човека

"Ако четем внимателно Библията, положително ще ни направи впечатление поразителното несъответствие между описанията на сътворяването на човека, съдържащи се в първа и втора глава на Битие. В първа глава четем как на петия ден Бог създал рибите и птиците, всички същества, които живеят във водата и във въздуха; на шестия сътворил земните твари, а най-сетне човека — мъжа и жената, на които придал своя образ. От този разказ вадим заключението, че човекът е създаден последен от всички живи същества на земята и, между другото, оставаме с впечатлението, че половото различие, което характеризира човешкия род, е присъщо и на божеството; макар авторът да не ни удостоява със сведения, как това различие се съчетава с единството божие. Подминаваме този богословски проблем, който е може би прекалено дълбок, за да проникне в него човешкото съзнание, и насочваме вниманието си към по-простия въпрос за хронологията, отбелязвайки, че Бог създал първо по-нисшите животни, а сетне човешките същества — мъжът и жената — е направил, както личи от всичко, едновременно, при това всяко от тях в еднаква степен отразяващо величието на своя божествен оригинал. Това прочитаме в първата глава. Но стигаме до втората и се пообъркваме, натъквайки се изведнъж на напълно различно и съвсем противоречиво описание на същото съдбовно събитие. Оттук вече научаваме с изненада, че Бог сътворил отначало човека, после по-нисшите животни и най-накрая жената — за пея му хрумнало допълнително и я направил от ребро, което извадил от мъжа, докато онзи спял. В двете изложения ценностната градация е явно обърната наопаки. В първото божеството започва от рибите и върви нагоре, през птиците и зверовете, за да стигне до мъжа и жената. Във второто започва с мъжа и слиза през по-нисшите животни до жената, която очевидно бележи най-ниската точка на божественото творчество. В тази версия не се споменава нищо за това, че мъжът и жената са били създадени по образ божи. Просто пи се казва, че „създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа”1. След което, за да облекчи самотата на мъжа, който се скитал без другар из красивата градина, предназначена за него, Господ създал всички птици и зверове и ги завел при човека, очевидно за да го забавляват и да са му другари. Човекът ги погледнал, дал на всичките имена, но не се задоволили с тези партньори и най-накрая, сякаш от отчаяние, Бог сътворил жената от една незначителна част от мъжкия скелет и я представил на мъжа като негова съпруга.

Очебийното противоречие между двата разказа се обяснява много просто с обстоятелството, че те са извлечени от различни, първоначално независими документи и допълнително са съчетани в една книга от редактор, който ги е обединил, без да се старае навсякъде да смекчи или да съгласува техните несъответствия. Описанието на сътворението в първа глава е извлечено от така наречения Жречески кодекс, съставен от жреци по време или след Вавилонския плен. Разказът за сътворяването на мъжа и животните във втората глава е взет от така наречения Яхвистки кодекс, писан няколкостотин години преди другия, вероятно в деветия или осмия век преди нашата ера. Очевидна е разликата в религиозните позиции на двамата автори. По-късният автор-жрец схваща бог като нещо абстрактно, недостъпно за човешкия поглед и създало всичко с най-обикновено постановление. По-ранният, или яхвисткият автор, си представя в много конкретна форма Господа, който действа и говори като човек, моделира човешко същество от кал, засажда градина и се разхожда из нея по хладина, вика мъжа и жената да излязат от дърветата, между които са се скрили, и им прави кожени дрехи, за да замени прекалено оскъдните одежди от смокинови листа, с които нашите засрамени прародители се опитали да скрият голотата си. Очарователният наивитет, едва ли не веселието на по-ранния разказ контрастира с възвишената сериозност на по-късния. Макар и да оставаме с впечатлението, че съществува една нишка от тъга и песимизъм, която минава под ярко осветената картина па живота в епохата на невинността, обрисувана от големия яхвистки автор. Преди всичко той въобще не се старае да скрие дълбокото си презрение към жената. Това, че е сътворена най-късно, както и нередния и непристоен начин, по който е създадена — от реброто на своя съпруг и повелител. след като всички по-нисши животни са сътворени по редовен и благопристоен път говори достатъчно за долното мнение, което той има за нейната природа; женомразството му. както справедливо можем да го наречем, приема още по-мрачна отсенка по-нататък, когато приписва всички беди и скърби, сполетели човешкия род, на доверчивата глупост и необуздания апетит на неговата прамайка.

Първият от двата разказа, яхвисткият, е не само по-жив, но и по-богат на фолклор, запазил е много черти, излъчващи аромата на първична простота, които по-късният автор внимателно е заличил. И съответно той предлага повече възможности за сравнение със звучащите по детски разкази, с които хората в много епохи и страни са се опитвали да обяснят голямата тайна — началото на живота на земята. На следващите страници ще приведа някои от тези прости приказки.

Яхвисткият автор, изглежда, си е представял, че Господ е изваял  първия човек от глина, също както би го изработил един грънчар или дете, което си прави кукла от кал, а след като омесило и придало на глината съответната форма, божеството й вдъхнало живот, като духнало в устата и ноздрите па фигурата, също както пророкът Елисей върнал към живота мъртвото сунамитско дете2, като легнал върху му, сложил си очите на очите на детето, а устата на устата му, без съмнение за да предаде дъха си на трупа, след което то кихнало седем пъти и си отворило очите. За евреите тази представа за произхода на нашия вид от земната пръст възниква още по-естествено, тъй като на техния език думата за „земя” (адама) е по форма женският род на думата за „човек” (адам). От различни намеци във вавилонската литература излиза, че и вавилонците са си представяли, че човекът е направен от глина. Според Бероз, вавилонският жрец, чието описание на сътворението е запазено в гръцки вариант, богът Бел си отрязал главата, а другите богове събрали бликналата кръв, смесили я с пръст и изваяли човека от тази кървава смес; ето защо, казват, хората били толкова мъдри — защото смъртните са направени от глина, омесена с божествена кръв. Според египетската митология Кнуму, Бащата на боговете, ваял човеците от глина на грънчарското си колело.

И в гръцката легенда мъдрият Прометей вае първите хора от глина във фокидския град Панопей. Накрая му останала малко; тя можела да се види на това място далеч по-късно във вид на две големи канари на ръба на една клисура. Гръцки пътешественик, който е бил там през втория век от нашата ера, решил, че канарите имали цвета на глина и силно миришели на човешка плът. И аз ходих да ги видя около хиляда седемстотин и петдесет години по-късно. Намерих усамотена долчинка, или по-скоро падина, на южната страна на Панопейското възвишение, под ниските очертания на разрушените, но все още величествени стени и кули, които увенчават сивите скали на върха. Беше горещ ден в късна есен — първи ноември и след дългото сухо гръцко лято малката долчинка беше съвсем безводна; по обраслите с храсти склонове не се спускаше ни струйка вода, а на дъното намерих червеникава ронлива почва, може би останки от глината, от която Прометей изваял прародителите ни. Мястото беше самотно и опустяло; не се виждаше човешко същество, ни следи от човешка дейност; само очертанията на рушащите се кули и бойници на хълма свидетелстваха за кипящия живот, който отдавна е отшумял. Цялата сцена, както много други в Гърция, внушаваше чувството за преходност на нашето дребно, напрегнато съществувание на земята в сравнение с трайността или поне външното спокойствие и мир на природата. Впечатлението се задълбочи, докато почивах в горещите часове на деня горе на възвишението, под сянката на няколкото чудесни зелени дъба и оглеждах далечината, богата на спомени за миналото, вдишвайки изпълнения със сладникав аромат на мащерка въздух на юг, иззад ниските планински вериги, надничаха изящно изрязаните върхове на Хеликон. На запад се въздигаше могъщата снага на Парнас, по средата на неговите склонове тъмнееха боровите гори, сякаш заседнали сенки на облаци, докато в подножието му се гушеха облечените в бръшлян стени на Давлия, надвиснали над дълбока долчинка, чиято романтична красота съответства така добре на любовта и тъгата на Прокна и Филомела, които гръцката легенда свързва с тази местност. На север, от другата страна на широкото поле, към което се спускат стръмните голи склонове на Панопейското възвишение, окото се спираше на дефилето, където Кефис се вие и извива под сиви върби в подножието на голите скалисти възвишения, докато мътните му води се изгубят, този път не в обширните, обрасли с тръстики блата на вече изчезналото Копайско езеро, а в мрачна пещера във варовиковите скали. На изток, кацнало върху склоновете на голата верига, част от която е Панопейското възвишение, бяха развалините на Херонея, родното място на Плутарх; долу в равнината се е водила съдбовната битка, която поставя Гърция в краката на Македония. Пак там, в по-късно време, се срещат в смъртен сблъсък Изтокът и Западът, когато римските армии под командването на Сула разгромяват азиатските пълчища на Митридат. Такъв пейзаж се разкриваше пред мен в един от онези есенни дни на раздяла с тяхното едва ли не печално великолепие, когато отиващото си лято сякаш се мае изпълнено с копнеж, като че не иска да отстъпи на зимата омагьосаните гръцки планини. На следващия ден сцената се промени — лятото си беше отишло. Сива ноемврийска мъгла се застели ниско над възвишенията, които едва вчера блестяха пищно на слънцето, и под мрачната й завеса от пустото равно Херонейско поле, широко голо пространство, затворено между мрачни склонове, лъхаше смразяваща тъга, подходяща за бойно поле, където един народ губи своята свобода.

Не можем да се съмняваме, че подобни първични схващания за произхода па човечеството, споделяни от гърци, евреи, вавилонци и египтяни, са били предадени на цивилизованите древни народи от техните диви или варварски предци. И наистина такива предания са запазени и в наше време сред изостанали в своето развитие племена. Например австралийските чернокожи в околностите на Мелбърн разказвали, че Бунджал, Създателят, отрязал с носа си три големи парчета кора. Върху едното сложил глина и я размесил с ножа, докато се получила нужната гъстота. След това поставил част от нея на другото парче кора и изваял човешка фигура; първо стъпалата, после краката, тогава трупа, ръцете и главата. Оформил по един човек от глина върху второто и третото парче кора и като останал много доволен от работата си, радостно затанцувал около тях. Сетне взел лико от евкалиптова кора, направил от него коса и я залепил върху главите на своите глинени човеци, Пак ги огледал, свършената работа му харесала и той отново радостно танцувал наоколо. После легнал върху фигурите и започнал да духа в устите, ноздрите и пъповете им, докато по едно време те се размърдали, заговорили и се възправили като възрастни хора. Маорите от Нова Зеландия казват, че някакво божество, наричано различно — Ту, Тики и Тапе, взело червена глина от брега на реката, омесило я със собствената си кръв и направило по своя образ и подобие фигура, с очи, ръце, крака и всичко друго, което всъщност било точно копие па божеството, и след като довършило глинената кукла й вдъхнало живот през устата и ноздрите, при което тя отведнъж се оживила и кихнала. Човекът, когото Създателят на маорите Тики изваял, дотолкова приличал на него самия, че божеството го нарекло Тики-ахуа, т. е. Подобието на Тики.

Според общоприетото предание на Таити първата двойка хора направило главното божество Таароа. В него се разказва, че след като сътворил света, той създал човека от червена пръст, която служела и за храна на хората, докато не се появило хлебното дърво. По-нататък някои твърдят, че един ден Таароа повикал човека по име и когато онзи дошъл, го приспал. После извадил една от костите му (иви) и направил от пея жена, която му дал за съпруга, и двамата станали родоначалници на човечеството. Този разказ на туземците бил записан в първите години на мисията в Таити. Мисионерът Уилям Елис отбелязва: „Това винаги ми се е струвало като преповтаряме на библейското обяснение за сътворението, което са чули от някой европеец, и никога не съм му придавал особена достоверност, макар и много пъти да са ми казвали, че то съществувало у тях, преди да е пристигал какъвто и да е чужденец. Някои също така уверяваха, че името на жената било Иви, както те биха го произнесли, ако беше написано Eve. Иви е местна дума, която означава не само кост, но и вдовица, а и жертва, паднала във война. Независимо от тези твърдения, аз съм склонен да смятам, че Иви, или Ева, е едничката местна част от разказа, доколкото се отнася до майката на човешкия род.” Но същото предание се среща и в други части на Полинезия, не само в Таити. Така например туюмците от остров Факаофо (Баудич) казват, че първият човек е сътворен от камък. След време той решил да си направи жена. Затова събрал пръст и като изваял от нея женска фигура, извадил ребро от лявата си страна и го забил в пръстената форма, при което тя започнала живота си като пораснала жена. Нарекъл я Иви (Ийвий) или „ребро”, взел я за съпруга и целият човешки род произлязъл от тази двойка. Съобщава се също, че и според маорите първата жена била направена от реброто на първия мъж. Това широко разпространение па разказа в Полинезия ни кара да се съмняваме, че той е само повторение на библейската версия, чута от европейци, както е смятал Елис.

Но историята за създаването на първата жена от реброто на първия човек срещаме на други места във форма, която дотолкова близко наподобява библейското обяснение, че едва ли е независима от него. Така карените в Бирма казват, че бог „създал мъжа и от какво го е изваял? Отначало сътворил мъжа от пръст и свършил със сътворяването. Сътворил жената и от какво я направил? Взел ребро от мъжа и създал жената.” И лебедските татари в Сибир имат предание, че бог отначало създал мъжа, който живял съвсем сам на земята. Веднъж, докато самотникът спял, дяволът го докоснал по гърдите; тогава от ребрата му пораснала кост, и като паднала на земята, станала дълга и се превърнала в първата жена. Така татарите са задълбочили цинизма на автора на Битие, като са приписали на дявола участие в създаването на нашата обща прамайка. Но да се върнем в Тихия океан....."
« Последна редакция: Август 26, 2012, 20:12:30 pm от Mirotvorec »

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re: От Адам До Бог
« Отговор #133 -: Август 26, 2012, 20:24:24 pm »
С две думи аз ще го обобщя, митове и легенди, и какво ще правим с темата като всичко това са народни измислици?
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re: От Адам До Бог
« Отговор #134 -: Август 26, 2012, 22:13:38 pm »
          Проблема идва именно от това, че съвременните свещенници не биха застанали зад Ориген. А хора като него са се трудили сами върху Св. Писание, в бедност и самоотречение... именно да го очистят от плявата и са "заслужили" смърт. Същото се е случило с Иисус. .........
         Малцина са дръзнали да се докоснат критично до "догматиката" и са били "отхвърлени", изтребени. Цяло чудо е, че имаме и това...И всичко това поставя прекия въпрос в името на кого и какво? Затова започнах да чета. Защото инак ми се вижда, че "дявола" ми тълкува Евангелието.
         Лежах си в бебешкото креватче и тялото ми се парализираше, над себе си съм виждала черно отвратително същество, с червени очи да се опитва да "ме гледа с презрение" в очите, нямах страх, гледах хладно и знаех, че само така не може да влезе в мен. Научих се да излизам от паралитичното състояние още тогава, чрез спокойствие и леко помръдване на левия крак... Свикнах с този вътрешен живот и за мен бе по- виден от ежедневието. Живота за мен бе предизвикателството да преведа на земен език вътрешните си преживявания, за да се почувствам нормален човек. Не ме привличаха  детски игри, аз търсех отговори. ..........
           Най-честото видение, което се случваше и посред ден, внезапно..бе за жена, забулена с тъмен воал от глава до пети, която ме вика по име...и после с особена интонация казва "ааа...", сякаш докато го чувах, в мен из дълбините се пораждаше спомен, точния глас, звук, интонация в миг пораждаха у мен разтърсващо чувство, до сълзи... Търсех отговори в себе си на това защо? Защо ми се случват тези неща?Как се живеетака?         
         Затова стигнах до Светото писание, и не само...по пътя на вътрешно откровение, и съпоставки с написаното. Когато чета, чувствам кое е вярно, чета и търся доказателства. Защото ако кажеш "знам от опит", нищо не доказваш, ще ти се смеят и никой няма да те приеме на сериозно, дори и да си бил там...
   
        Първе  абзац  --  Защо  така  яростно  отричат  Ориген??  Ето  той  звучи  актуално  и  след  толкова  векове,  докато  църковната  доктрина  заедно  с  премахването  на  страха  губи  почва  под   краката  си.  Християнството  е  в  упадък - защо?
      Втори  абзац --  Без  коментар  -  съгласен
      Трети  абзац --  Правилен  подход,  можеш  ако  не  си  парализиран  да  попиташ:  Мога  ли  да  ти  помогна  с  нещо? - направо  го  съкрушаваш.  Това  е  и  моят  начин  да  се  справям  с  негативните  същности  когато  съм  бил  в  астрала.  Аз  ги  наричам  тъжните.    С  този  живот  се  свиква,  но  самотата  тежи  като  воденичен  камък.
      Четвърти  абзац  --  Ако  бе  търсила  на  точното  място  и  с  правилният  начин  тази  жена  щеше  да  ти  разкрие  такива  неща,  че  сагашното  ти  знание  щеше  да  изглежда  ненужен  баласт.  Това  не  е  никой  друг  освен  духовният  наставник  и  ако  се  научиш  да  я  чуваш  толкова  неща  ще  ти  обясни,  че  просто  свят  ще  ти  се  завие!!!!   Търси  този  контакт  там  и  истината!!!!!!
       Пети  абзац  --  Да  ще  ти  се  смеят!  В  една  друга  тема  обясних  как  да  се  справят  с  негативните  същности  и  сега  след  година  време  са  появи  ти  и  потвърди  думите  ми.    Е  то  една  истина  потвърдена  от  два  независими  източника.   
      В  един  друг  форум  срещнах  друг  човек  със  същите  контакти,  е  поговорихме  си  и  за  нея  и  за  мен  бе  огромно  облекчение  да  срещнеш  себеподобен!
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27