С настоящата тема изказвам единствено собствената си позиция. Не поставям цитати, по причина, че за мен темата не е притежание на една или друга рилигиозна догма, а единственно на човешкото самосъзнание, в търсене на Себе си. Каквито и „термини”, понятия да са използвани, предпочитам те да се разнищат, в търсене на изначалното им пълно съдържание. И ако някой сметне за необходимо да ги замести със свои, по-точни, още по-добре.
Самопознанието за мен е единственото, което подлежи на еволюция, доколкото е личен избор, единен със Сътворението. А щом Твореца е вложил Съзнанието си, намерението си - ЛОГОСА, Себе си в сътвореното многообразие, то следователно всяка частица от Мирозданието е изпълнена със съдържание и подлежи на естествен, собствен възход. Както и в степента на своето развитие - правото си да изразява тази Същност.
От Адам До Бог
Битие:
“И Духът Божий се носеше над водата”
Духа Божий, Руах Ел... Елохим...В преводът от староеврейски - седемте духа (богове) на формата – Елохим.
Как единния Бог се изяви в разделение? Как от единството, съвършенството, биде създадена отделеността? Защо Бог допусна намерението за различност? Как единния Кръг – Вечността( безвремието), преминава в 7 степенно спирално придвижване (змията в Битие). Как се проявяват „временните седем форми, седем малки вечности” – седем прояви на Елохим... , седем Ангела и „божества, според човеците”, седем колела, седем енегрийни вихъра – "Чакри", очакващи разпалване? Как разпалваме светилника... свещите в храма – нашата душа? Чия е отговорността за това проявление, това „слизане на духа” и прявата му в човешка форма? Виновен ли е Адам за слизането си от „Рая” на Земята или вината е форма на незнание, пелена и сянка пред очите на проявения в плътна форма Адам? Сенки има, там където има плътна проява. У Небесното царство Сенки няма. Но за да приеме Човека Бог, единно в себе си прихожда 1 път снисходящо по спиралата ( змията, движението, предизвикало проявата на другостта – дуалността) и Тогава приемайки това вечно движение на формата в единство, през 7мичността на своето душевно тяло и 7мичността на епохите, той прихожда възходящо, Чрез себе си, чрез волята си, чрез самостоятелността си в Пълна съзнателност за Своята Единна Божественна форма, в пълна „победа” – чрез приемане на 7те форми на проява на духа. Тогава Образно казано Човек реабилитира старозаветния „виновен” Адам И го възвръща в „Рая”, преминавайки през Портата, отделяща Видимото от невидимото за душата тук на Земята. А от двете страни на Портата стоят като стражи 2та сълба на дуалността, Отражението – Луната, и Звездите (Слънцето) – Източника. Вечната дуалност чака да бъде приета. Майката – Луната, Бди на портата и в своята пасивност мълчи, очакваща милост, за своята безсъзнателна проява. Звездите на десния стълб очакват Адам да приеме с мъжество делата си и да опрости Лунната проява на другостта – женското, непонятното, проявената двойнственост. И тогава, когато Човека застане невинен в душата си и без обвинение погледне на вечния танц на своите 2 полюса, вихъра ще отвори портата в средата, в центъра. И ще се слее Адам(Човека) с Ева (живота), поради танца си, в хармония, без да осъжда, и, без срам. Не ще се крие вече, защото няма да е гол. Ще облече бяла риза, като в Рая, когато не познаваше вината. А бялата риза е съвършенното му душевно тяло, преминало през „Ада” на своята собствена седмичност, по 7те стъпала в спиралата на времето, проявени в седемте форми на душата. Кръгът на Бога сега ще е неговата пълнота. А времето – единство на троичността( минало, настояще, бъдеще). Няма да го хапе змията по петата вече и няма той да я убива, защото змията – вечното движение ще се е издигнала отново до 7те си степени и ще е захапала опашката си, и няма да пуска отровата си, да разделя същността. И няма Ева (живота) вече да се страхува от смъртта, и смъртта на децата си, тъй щото ще познава себе си (достигайки пълнота, преминавайки през всички клопки на 7те тела –форми на душата) и не ще живее в страх и осъдение. И не ще живее в подчинение, защото свободно ще прави избора си в живот. Адам Представлява единството на тази вечност – В Кръга и не ще изпитва вина, познал Единия - Бог в 2( Баланса на „-„ и „+” = вечния кръг) в 3 ( миналото, настоящето и бъдещето) в 7( седмичната същност на всяка проява на живот).
И както древните герои преминаха през Херкулесовите порти, балансирайки благодарение на търпението и мъжеството, Сега и Новия Адам е призван да се завърне у дома през същите порти на двойнственноста .....
Бог изпърво създаде Адам – човека. Мъж - жена го създаде.
И когато насели Земята, от Адам – човека, той взе Живота - Ева, така щото, Човека, да остане смъртен, щом не цени сам дара си и чрез страха от проявата си, се лиши от безсмъртие - то си бе дадено отначало. И Установи Бог човешкия избор, да живее човек мъчно, да познае труд, за да се храни, защото бе отделил Адам Живота от себе си и бе забравил съвършенната си одежда, а вместо нея сложи смокиново листо, което вехне и „срамотите” на избора не може да прикрива.
И заживя Адам с Живота, бликащ навсякъде, прокуден да „му обягва”, а Живота, отделен от него в мъки се множеше, тъй щото нямаше обител, която със сърце да го приеме. И Змията – Вечното движение и кръговрат, доказваше безсилието човешко на самотника Адам, в новия му дом ...
Един бе сина Човешки за всичките дни от „слизането”на Адам в земната проява, един, единен с Бог – Адам нов се роди, да извести на своите събратя, че в Едно е същността на Бога и да не се винят едни други за седмичната проява на душата, да не съдят, заради неразбирането на 7те и форми, да не им се кланят и да не ги наричат Богове. Да изтеглят взора си навътре, към звездата в тях – У всеки... И да приемат Светия дух, прострян над Земното, бдящ като майка над децата си, Утешителя, отхвърлен, обвинен, задето сме се проявили. Защото прегръщайки врага у нас, се помиряваме. И вместо съдници ставаме единосъщи с Бог –Твореца – Вечността, чрез Благостта на Дух Свети.
Отхвърлихме сина Човешки – Отхвърлихме себе си за още дни, за да слезем още по - навътре в Ада на душата си, където се ражда обвинението на Антихриста – В нас, у всеки. За да обвиним отново Змията – проявата на формата – Света. И сами без познание за себе си, да „признаем” външни Богове – 7 форми, вечности – кръгове на Ада станаха в нашия собствен свят. И вместо да приемем, за себе си дара на единството и правото на избора и свободата да Бъдем, ние се отрекохме и се отричаме от собствената си воля да творим Битието си. Да опазим дома си – душата си и тялото, което храни нас - Земята. И обвиняваме брата си за собствените си прояви на безсилие, а всъщност своето си отражение съзираме у него и приемаме за истинно. Слепи за приемане. Празни за Живот, сами избираме унищожение, хранейки с егото си Антихриста в нас. Не знаем ли, че благостта е да прегърнем звяра, да сведем глава пред собствения укор, да не се изплашим от бурята на своя гняв, да простим на угнетителя, за да обезсилим угнетението. Не знаем ли, че радостта поражда радост. Че обидата – обида ражда, та сами се нараняваме, виним. И как твърдим, че искаме Света ни да е в Мир, където агнето с лъва седят едно до друго, когато със силата невинността убиваме. Вместо лъвът да брани агнето, изяжда го.
Това сме ние – Адам – Христос на кръста – Антихриста – "Новия Адам", човека обикнал себе си и братя си, съзрял единството на Живот в Живот, кръга в кръга във вечността – у Бога.
Умишлено загатвам, нахвърлям щрихи, без да се впускам в примери и подробности, засягащи издълбоко темата. Оставям отворени въпроси, с надеждата всеки да съдейства и заедно да извадим същността на показ, ДА ОТДЕЛИМ реброто – Живота, притежание на всеки, за съжаление станал достояние единствено на „Духовенството”и запечатан, в неяснота, в пълно отчуждение в религиозните догми. Защото по пътя на отделянето ще стигнем в края на пътя до единението – Единното - Познанието, което е Човешко Право! Ще намерим Бог в нас и СЕБЕ СИ в Бог.
