Автор Тема: От Адам До Бог  (Прочетена 48757 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re: От Адам До Бог
« Отговор #15 -: Август 15, 2012, 21:58:41 pm »
А бе момичета за кога говорите за преживе или като "гушнем букета", щото за преживе вече съм писал, а за послето никой незнае, само може да се надява, ако желае де  ;).
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 323
Re: От Адам До Бог
« Отговор #16 -: Август 15, 2012, 22:17:57 pm »
Нищо де..не пречи да си разтЕгаме локуми..

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: От Адам До Бог
« Отговор #17 -: Август 16, 2012, 09:57:11 am »
Old4, Всеки стига до където иска до единния или до многото богове.
Ми не е точно така..До многото богове лесно се стига..До Единият,обаче,не знам..Те тези.."многото",са просто част от "пътя"..До като Единият се явява крайна цел.

 Поставих темата именно, заради Единия проявен в множество, за силата на Единния и намерението му - Логоса, да се прояви в множество. Защото 1рво чрез многообразието се изявява Единния, и 'спомена' у всяко негово творение, на едно или друго ниво търси именно единството в себе си. Множеството е "всичко", изявено, сътворено във форма, според степента си на развитие, удохотворено,  проявено дуално. Дуалността ни с вечните си приливи и отливи, приемане и отхвърляне се учи, чрез "частицата спомен от Единния, вложена в душата на всеки" да намира у себе си баланс, така щото да приема, а не да отхвърля многообразието - Проява на Бога. Да развиеш деликатност към различните форми и видове жизнено проявление, не е просто етична величина, а избора на познанието за естеството на Бога.
      За съжаление човека, притискан от заповеди да приема, не е "видял", че тези заповеди са именно указание, знаци по пътя към вътрешното търсене. Няма как де се види, когато те притискат да приемеш нещо чисто догматично. Резултата ще бъде отхвърляне. Заповедта : "Да  нямаш други богове освен Единния, да не им се кланяш и да не им служиш, и прочие идоли" , не звучи като "Единството се прояви в многообразие и заяви ,- това е добро, и прие временната човешка обвивка, за да прояви силата си да приеме - с Любовта си всеки, според какъвто е обратно в Своята единна същност, по пътя на еволюцията на душата, в която изграждаме, всеки за себе си Божественото тяло, за да може да "видим" , да намерим загубеното единство." Вместо да акцентираме на "приемането", разбирането изразени в простата дума Любов, ние се гневим, че ни заповядват да правим едно или друго и с право. Всеки има ПРАВО да не разбира или да разбира. Ако е насила, си е просто едно малко убийство над човешката личност. Любовта не се приема със заповед. Но силата на единството, се трансформира в любов, чрез множеството, чрез изява на разността Бог превръща силата в Любов. Затова акцентирах на хармонията в проявата на женското и мъжкото, дуалността в единство, ин и ян и както и да ги наречем, смисъла ще е не в наричането или отхвърлянето на това наричане, а в разбирането на същността и необходимостта от всяко.. И хармоничното им единство. Затова обичам примера с колесницата, защото тук силата е проявена в баланс, ето в  легендата за колесницата на Слънцето:
     "Фаетон гледал с копнеж от небесната златна врата как баща му, бог Хелиос, се качвал на блестящата си колесница и величествено преминавал по небето. Той изпитвал силно желание да се качи някой ден на колесницата, да хване поводите, да усети силата на конете и да ги обуздае с ръцете си. искал да види как конете се обливат с пяна и се бунтуват, а той ги държи с твърда като желязо ръка. Когато Слънцето се върнало вечерта, Фаетон го замолил:

- Татко, остави ме утре аз да водя твоята колесница. Но Слънцето поклатило глава: - Малък си още. Фаетон прехапал устни и навъсено погалил изпотените коне. Но Слънцето обичало сина си и му домъчняло, че го вижда натъжен. И един ден казал:

- Върви ти да караш днес моята колесница, изговорил той с колебание и безпокойство. Фаетон едва се сдържал, скочил на колесницата, грабнал поводите и шибнал конете. Изненадани животните се изправили на задните си крака, после стремително се спуснали по небето, теглейки колесницата след себе си. Скоро обаче разбрали, че ръката, която ги държи не е здравата ръка на Слънцето. Разярени разтърсили гриви и изцвилили. От ноздрите им хвърчели пламъци, а подковите им изпущали искри.
    Фаетон се помъчил да удържи конете, вятърът свирел в ушите му и той със стиснати зъби дърпал поводите, за да укроти устрема на животните. Фаетон бил достоен син на Слънцето. Събрал цялата си сила, ръцете му се вкопчили в ремъците, тялото му се борело да удържи конете, но те били по – силни от Фаетон. Изоставили обичайния си път и ту слизали толкова ниско, че изгаряли земята и хората, ту препускали толкова високо, че земята замръзвала и се покривала със сняг. Зевс видял от Олимп бедата и уплашен да не се затрие светът, разгневен запратил мълнията си върху колесницата. ..."
   Сега сигурно ще спорим за Зевс....
   Аз от дете у боговете съзирам сили като силите, с които борави Физиката като наука, не Богове...а сили разкриващи същността си в многообразието на живота, и ако за това е нужно според религиите четене на писания, според мен може и да се самонаблюдаваме, защото сме проява на същите сили. Въпрос на избор.
   Аз твърдя, че човека е така устроен, че в крайна сметка да достигне единния, превръщайки силите в Любов.
  За съжаление обаче и с това понятие (Любов) се спекулира -  то отново се обвива в догма, правила и морал. Мислех си преди години, защо западното Християнство опасно се е отделило от благостта и карасотата на Източното разбиране. Защо в тантра на Индийците, и съвсем не само...съзираме единствено умения за общо ползване. Рационализма на запада, така и не срещна в пълнота поетичната сакралност на изтока, за да изтакат заедно дрехата на съвършенното разбиране на дуалното. Защо? Защото има приливи и отливи и "злото" е неудобното, неприето различно, което очаква преработка, а не наричане. Пътя към единството минава извътре, през ада на нашото отхвърляне, където пазим в клетка демоните - нашето неразбрано, неприето - отхвърленото недоносено "добро". Баланса не може да се постигне догматично, със заповеди за мнозинството, единственото ясно указание би било: Следвай сърцето си, не - Следвай високото или ниското, а сърцето - то е събирателната точка на неприетото, неразбраното  отрицание и поетиката на сакралното ( свещенното) у нас...позитива на проявата.
    Така щото Бог от силен и самотен в своето единство, чрез духа си се прояви в творенията си и им завеща Устройството си, вътре - душата, която е в правото си да "разпознае" Бога  - Единия в себе си!
    Говорех за 7мичност, това е друга неразбрана заповед: "Пази 7мия ден, защото Бог почива в него" - Не е казано : "Всичко в същноста си е 7мично и това е завета на Бога, за единност с него. Намекнато, загатнато, като изтрита картина, която сякаш сами трябва да изравяме изпод прахта на времето. Толкова заповеди и тормоз за хиляди години, покриха душата ни и нейното устройство в прах. Противопоставят се едни на други религиозни "догатки", все още спорят..., а Човека, къде е?  На колко места, завоалирано се дава характеристика на седмичността:
  Завета на дъгата, който Бог сключва с Ной, Сътворението в 7 дни...
  има 7 кръга на Ада, през които ако почетем от Данте, ще съзрем собственото си лутане по пътя към Бога, както и описанието, което намираме за задействане на енергийните си тела, с всичките "несполуки", на едно израстване.
    -  Устройството на Менората* ( седемсвещника в Еврейството, най- силния символ, заедно със звездата на Давид) е именно ако се разгледа спокойно, без упрек към различността на религиозната догма, представлява именно устройството на душевното тяло, с неговите 7 чакри... превърнато в деветсвещника от 2рия Храм ( пали се на празника Ханука, през декември, относително в края на месеца, почти в съвпад С Рождество Христово и други празници свързани с зимното слънцестоене) виждаме запалване на свещите ( разпалване на енергиините чакри) и достигане до висшата същност на всеки ( в душата -храма)- единността - Бог у Всеки, не Бог на евреите, както се тълкува....!
   -  Седемте Църкви и посланието към тях, в Откровение на Йоана, ако се вслушаме, необременени в думите им, ще видим указание за "разпалване на Божествения огън у душата", същия, който разпалват индусите с техните практики....
    Така щото под морални упреци няма да виждаме  -  Закони, а Ще изграждаме разбиране, чрез постепенно изкачване по съпалата на душевното си тяло, по спирала...така както на изток Кришна танцува с Наги**.

    *"Според източници ползващи Акаша, произхода на Менората е Тракийски. Тя е дар от късните атланти на траките. Ползвана като инструмент за връзка с акашиевите записи. Ползвана е от Савската царица Бастет. Оригинала е в нейната гробница - не открита досега. Всички съществуващи менори по света не притежават такива функции и са копия на истинската.

Според Библията седемстволния свещник (светилник) е от чисто злато и се намирал в скинията на събранието по време на скитането на евреите из пустинята по времето на Мойсей, след което се е съхранявал в Храма, до завоюването на Втория храм от Тит.

Според Библията, предписанията за изработването на свещените утвари са дадени от Бога на Мойсей на Синайската планина. Теглото на менората е 33-36 кг."- от Уикипедия, свободната енциклопедия

** танца на Кришна http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Indischer_Maler_um_1640_001.jpg
« Последна редакция: Август 16, 2012, 11:50:09 am от del »

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re: От Адам До Бог
« Отговор #18 -: Август 16, 2012, 15:36:51 pm »
Нищо де..не пречи да си разтЕгаме локуми..

:hi:
Четейки горното стигнах до същия извод.
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 323
Re: От Адам До Бог
« Отговор #19 -: Август 16, 2012, 16:05:40 pm »
Дел,принципно съм съгласна с есенцията на мислите ти.Това го установих още в предишните теми..Ама вече нЕмам нерви да те чета,щото все едно чета поредното езотерично гуро,дъвчещо непонятни бози..

Така щото Бог от силен и самотен в своето единство, чрез духа си се прояви в творенията си и им завеща Устройството си, вътре - душата, която е в правото си да "разпознае" Бога  - Единия в себе си!

Особено тва как звучи...(не че няма смисъл и истина)но,ще рече човек,че носиш съзнателният спомен от този конкретен акт..


п.п.Последено..И ако може ясно и конкретно..Каква е конкретиката на темата ти?
« Последна редакция: Август 16, 2012, 17:41:37 pm от Mirotvorec »

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: От Адам До Бог
« Отговор #20 -: Август 16, 2012, 16:08:49 pm »
п.п.Последено..И ако може ясно и конкретно..Каква е конкретиката на темата ти?
  Самопознанието ни като Път към Бог.
« Последна редакция: Август 16, 2012, 17:39:51 pm от Mirotvorec »

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 842
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re: От Адам До Бог
« Отговор #21 -: Август 16, 2012, 16:47:39 pm »
      На  каква  база  трябва  да  стъпим  за  да  тръгнем,  будизъм,  мюсюлманство,  християнство  и  т.н.?  Да  ги  съпоставим  от  позицията  на  общото  в  тях  ли?    Аз  съм  за  практиката!  Ти  си  за  теорията.  Привърженик  си  на  светите  писания  (библията),  а  те  са  редактирани  толкова  пъти,  с  една  единствена  цел  -  да  служат  на  властимащите.  Да  търсиш  пътя  си  чрез  тях  значи  да  затънеш  в  противоречия  дотолкова,  че  да  се  изгубиш.  Искаш  ли  да  намериш  пътя?  Да  възможно  е,  но  не  става  с  четене,  а  с  правене.   
      За  каква   дискусия  може  да  става  дума,  щом  бягате  от  конкретиката,  и  вашият  свят  се  върти  само  около  понятието  -  аз  искааааам. 
       
« Последна редакция: Август 16, 2012, 17:40:17 pm от Mirotvorec »
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: От Адам До Бог
« Отговор #22 -: Август 16, 2012, 17:07:12 pm »
   Митко,
Напротив. Бог е упоменат в писанията, но именно самопознанието го достига. Той е Бог на хората, не на институциите. Ако имаш желание дай примери от практиката.
   Аз преди време споменах, че чета, когато търся информацията, до която се докосвам по един или друг начин чрез практиката. Не търся на посоки, усещам нужда и прочитам.Споделям  в сравнение с което и да е писание, единствено, когато то вече е било открито за мен по съвсем други пътища. Затова и зад цитатите мога да застаня от позиция на осъзнатото за мен. Вярвам, че всеки от нас има своя опит в това отношение. Защото има "уроци" на този свят, които идват и ни събуждат, и това си струва да е споделено... Защото има много хора, които отбqгват темата като чужда, дори, когато им похлопа на вратата, и не се достига простата истина, че за да върви едното колело на колата и другите е нужно да са в изправност... 
« Последна редакция: Август 16, 2012, 17:51:45 pm от del »

Неактивен Princess_Deja

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 601
Re: От Адам До Бог
« Отговор #23 -: Август 16, 2012, 18:05:48 pm »
Цитат
Ако имаш желание дай примери от практиката.

Примери и сама можеш да си свържеш.
Представи си всеки един герой от книга, като почнеш от Шерлок Холмс и стигнеш дори до реално съществуващия Робърт Дауни-джуниър, който го изиграва перфектно, последно в един филм на Гай Ричи. И си отговори, до колко познаваш Шерлок и доколко актьора-обикновения човек Робърт(ако не си му била гадже или някаква друга близка)

Така и с Бог. Писаното за него, не означава, че го познаваш и то защото си разбрала какво са написали за него някога.
Самопознанието ти единствено може да ти помогне, какво би било и е отношението ти към Бог. Но, ако искаш да ми кажеш, че трябва да намеря някой потомък на Адам - по-пряк по възможност- и от там да си мисля, че и Христос, ако има недекларирано потомство това ще ме доближи до Бог, много безсмислено ми се вижда.
"These are the times that try man`s souls" Thomas Paine

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re: От Адам До Бог
« Отговор #24 -: Август 16, 2012, 19:04:25 pm »
Така и с Бог. Писаното за него, не означава, че го познаваш и то защото си разбрала какво са написали за него някога.

Много точно!  :hi:, само малко допълнение, или написано сега ;).


П.С.Макар че не обичам фанатици независимо дали религиозни или езотерични но бих се опитал да ги разбера, никога обаче немога да разбера тези дето омесват двата "щата".За кой Бог става дума и за кой Адам а и за каква любов, към кого и защо ???. В този форум се наслушах на това любов към Оня, любов към ближния, любов към цветенца и камеченца, айде холан а мен любиш ли ме А ???,  щот аз тебе не, мога да те уважавам ако заслужиш, но любов ....... глупости.
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: От Адам До Бог
« Отговор #25 -: Август 17, 2012, 07:44:33 am »
За  каква   дискусия  може  да  става  дума,  щом  бягате  от  конкретиката,  и  вашият  свят  се  върти  само  около  понятието  -  аз  искааааам.   
Ето това е то - толкова надменност и осъждане има в тези думички...Няма да се включвам в дискусията за Адам и Бог, само ще кажа, две неща:
1.Това, че някой не вижда и не осъзнава своите "искам" и си въобразява, че са "трябва", не значи, че той е "добър човек", а останалите "заклеймени нищожества"?! /искам не е само "искам дрога", "искам проститутки" или "искам чалга"/
2."Практически опит" е целият ни живот, цялото ни живеене, всеки миг, дори всяка простотия която правим на тази земя. Стига да минава през осмисляне. Не само "астралната ти проекция"?!
Митко, ти претендираш, че не си надменен...Да, ама не. Много не знаеш за себе си.
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: От Адам До Бог
« Отговор #26 -: Август 17, 2012, 08:14:45 am »
Така и с Бог. Писаното за него, не означава, че го познаваш и то защото си разбрала какво са написали за него някога.

Много точно!  :hi:, само малко допълнение, или написано сега ;).


П.С.Макар че не обичам фанатици независимо дали религиозни или езотерични но бих се опитал да ги разбера, никога обаче немога да разбера тези дето омесват двата "щата".За кой Бог става дума и за кой Адам а и за каква любов, към кого и защо ???. В този форум се наслушах на това любов към Оня, любов към ближния, любов към цветенца и камеченца, айде холан а мен любиш ли ме А ???,  щот аз тебе не, мога да те уважавам ако заслужиш, но любов ....... глупости.
   Няма да говоря за Бог. Тук всеки си има разбиране. Ние сме енергия - съзнание - намерение, първоизточника ни също. С "Адам" определям  Човека. Енергийната трансформация, която го отвежда до Първоизточника, наричам Път към Бога. Чистотата -Яснотата на съзнанието и проявата на разбиране за енергийната ни взаимовръзка с първоизточника, както и толеранса към различните форми на живот наричам Любов. Отговорността и уважението, които проявяваме към себе си, респективно към околните, осъзнавайки взаимовръзката си е проява на Любов. Не е нужно да прави някой нещо конкретно като проява към Персоната ни, за да е ясно че сме взаимосвързани.  Намерението за различност е проява на най-малкото - търпимост...ако не ви харесва думата Любов и за Вас е изчерпана.
Търпимостта допуска да осветим за себе си сенчестите зони в нашата същност, които поради една или друга причина сме отхвърлили, за да не ни се налага отново и отново да се връщаме и да доработваме неприетото, отхърленото. Така разширявайки Съзнанието си достигаме първоизточника, рано или късно. А единствено преработеното, съзнателно от нас остава като запечатан за нас "спомен" именно в енергийното ни тяло.

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: От Адам До Бог
« Отговор #27 -: Август 17, 2012, 11:32:41 am »
"Това сме ние – Адам – Христос на кръста – Антихриста – "Новия Адам", човека обикнал себе си и братя си, съзрял единството на Живот в Живот, кръга в кръга във вечността – у Бога."
.... Този цитат е от темата ми, Константин.
     Защо цитираш думите на Иисус, Константин: "А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.
8:7 Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен {Или: Невинен.} нека пръв хвърли камък на нея.
8:8 И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.",
   След като познанието за Христос за всички е Удобно укритие на желанието да отхвърлим, а не да приемем някого или да разберем какво казва. Защо го цитираш, когато Посланието му към нас е Приемане и Любов? Цялото Писание от Битие до Откровение е разгърнат Завет за "дейността на Христовото съзнание" - което е и призвание за Всеки човек. Защо, след като не познаваш Отеца, цитираш Сина? Защо не разбираш Светия Дух, който действа именно върху духовното тяло, приело и съзряло Себе си, чрез което и тялото - "видимата" материя бива осветена и в този миг настъпва съгласуваност, разбиране на противоположните прояви в нас. Оттам насетне няма искам и трябва, а единство в избора, на всички нива. След като  всички теми си приличат, защо не е видно разбиране, а спор? Защото Ако "Нещо което също е дъвкано,дъвкано тук,та вече смляно и изплюто.." е отрицание - Бог не присъства в темата. .... "Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?
18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
" - Матей
  Аз питам Теб, Константин, след като даде този цитат, какво пишеше с пръст на земята Исус?
« Последна редакция: Август 17, 2012, 20:17:09 pm от Mirotvorec »

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 323
Re: От Адам До Бог
« Отговор #28 -: Август 17, 2012, 18:13:23 pm »
  Аз питам Теб, Константин, след като даде този цитат, какво пишеше с пръст на земята Исус?
Не знам.И не ми се рови..Ако кажеш,ще знам.Ако не..Все ми е тая..

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: От Адам До Бог
« Отговор #29 -: Август 17, 2012, 20:17:46 pm »
  Аз питам Теб, Константин, след като даде този цитат, какво пишеше с пръст на земята Исус?
Не знам.И не ми се рови..Ако кажеш,ще знам.Ако не..Все ми е тая..
Какво Пишеше на Земята Иисус? – Делата, това което непосредствено се случваше в онзи момент на обвинението към „грешницата”. "Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея. И пак се наведе надолу и пишеше по земята. А те, като чуха това, и понеже съвестта ги гризеше, се разотидоха един по един, като започнаха по-старите , та до последните;”, но бе записано...И  първите, чрез обвинението, което им остана записано , се снишиха, а „грешницата”...стана от първите, нейното записано се отне, защото останала сама със себе си, без осъждение, в милост,  можеше да избере пред себе си как да продължи! Само милостта отнема осъждението и припомня на душата, коя е...И как да продължи свободно собствения си път.  - ” и остана сам Иисус с жената, която стоеше насред. И като се изправи, и не видя никого освен жената, Иисус и рече: "Жено, къде са тези които те обвиняваха? Никой ли не те осъди? И тя отговори: "Никой, Господи. Иисус рече: И аз не те осъждам. Иди си и недей вече греши." (Евангелие от Иоан, 8гл.)
Казано е  - Последните ще бъдат първи...
И  така следва кръговрата на времето, Земята, и ние в нас пазим спомен, за всяко случване по пътя си. И отнасяме спомена, макар и да не го събуждаме.
Няма камък, който да е докоснат с помисъл и да остане без памет, за това.
И ето: Отхвърленият камък ще стане основа на храма, крайъгълен камък, в който ще се препъваме щом не искаме да го погледнем... Няма как да има първи... Всеки минава  през кръговрата на времето и остава своя отпечатък Върху тялото на Земята. Но първи може да има в смисъла на спомнянето, на повторното самораждане, когато се сетим кои сме и от къде идваме, тогава и не отхвърляме резултатите от нашите помисли, дела, желания...разбираме се, приемаме. И от стремежа ни да осъзнаем кое и защо отхвърляме, вътре в нас  виждаме същностите живяли в нас,  и разпознаваме безлезите, чрез чувство за познатост и близост. И колкото по - честно се вслушваме в този вътрешен глас, вместо да го подтискаме, постепенно виждаме кой е отхвърления камък, застанал в основата на градежа на душата ни.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27