Old4, Всеки стига до където иска до единния или до многото богове.
Ми не е точно така..До многото богове лесно се стига..До Единият,обаче,не знам..Те тези.."многото",са просто част от "пътя"..До като Единият се явява крайна цел.
Поставих темата именно, заради
Единия проявен в множество, за силата на Единния и намерението му - Логоса, да се прояви в множество. Защото 1рво чрез многообразието се изявява Единния, и 'спомена' у всяко негово творение, на едно или друго ниво търси именно единството в себе си. Множеството е "всичко", изявено, сътворено във форма, според степента си на развитие, удохотворено, проявено дуално. Дуалността ни с вечните си приливи и отливи, приемане и отхвърляне се учи, чрез "частицата спомен от Единния, вложена в душата на всеки" да намира у себе си баланс, така щото да приема, а не да отхвърля многообразието - Проява на Бога. Да развиеш деликатност към различните форми и видове жизнено проявление, не е просто етична величина, а избора на познанието за естеството на Бога.
За съжаление човека, притискан от заповеди да приема, не е "видял", че тези заповеди са именно указание, знаци по пътя към вътрешното търсене. Няма как де се види, когато те притискат да приемеш нещо чисто догматично. Резултата ще бъде отхвърляне. Заповедта : "Да нямаш други богове освен Единния, да не им се кланяш и да не им служиш, и прочие идоли" , не звучи като "Единството се прояви в многообразие и
заяви ,- това е добро, и прие временната човешка обвивка, за да прояви с
илата си да приеме -
с Любовта си всеки, според какъвто е обратно в Своята единна същност, по пътя на еволюцията на душата, в която изграждаме, всеки за себе си Божественото тяло, за да може да "видим" , да намерим загубеното единство." Вместо да акцентираме на "приемането", разбирането изразени в простата дума Любов, ние се гневим, че ни заповядват да правим едно или друго и с право. Всеки има ПРАВО да не разбира или да разбира. Ако е насила, си е просто едно малко убийство над човешката личност.
Любовта не се приема със заповед.
Но силата на единството, се трансформира в любов, чрез множеството, чрез изява на разността Бог превръща силата в Любов. Затова акцентирах на хармонията в проявата на женското и мъжкото, дуалността в единство, ин и ян и както и да ги наречем, смисъла ще е не в наричането или отхвърлянето на това наричане, а в разбирането на същността и необходимостта от всяко.. И хармоничното им единство. Затова обичам примера с колесницата, защото тук силата е проявена в баланс, ето в легендата за колесницата на Слънцето:
"Фаетон гледал с копнеж от небесната златна врата как баща му, бог Хелиос, се качвал на блестящата си колесница и величествено преминавал по небето. Той изпитвал силно желание да се качи някой ден на колесницата, да хване поводите, да усети силата на конете и да ги обуздае с ръцете си. искал да види как конете се обливат с пяна и се бунтуват, а той ги държи с твърда като желязо ръка. Когато Слънцето се върнало вечерта, Фаетон го замолил:
- Татко, остави ме утре аз да водя твоята колесница. Но Слънцето поклатило глава: - Малък си още. Фаетон прехапал устни и навъсено погалил изпотените коне. Но Слънцето обичало сина си и му домъчняло, че го вижда натъжен. И един ден казал:
- Върви ти да караш днес моята колесница, изговорил той с колебание и безпокойство. Фаетон едва се сдържал, скочил на колесницата, грабнал поводите и шибнал конете. Изненадани животните се изправили на задните си крака, после стремително се спуснали по небето, теглейки колесницата след себе си. Скоро обаче разбрали, че ръката, която ги държи не е здравата ръка на Слънцето. Разярени разтърсили гриви и изцвилили. От ноздрите им хвърчели пламъци, а подковите им изпущали искри.
Фаетон се помъчил да удържи конете, вятърът свирел в ушите му и той със стиснати зъби дърпал поводите, за да укроти устрема на животните. Фаетон бил достоен син на Слънцето. Събрал цялата си сила, ръцете му се вкопчили в ремъците, тялото му се борело да удържи конете, но те били по – силни от Фаетон. Изоставили обичайния си път и ту слизали толкова ниско, че изгаряли земята и хората, ту препускали толкова високо, че земята замръзвала и се покривала със сняг. Зевс видял от Олимп бедата и уплашен да не се затрие светът, разгневен запратил мълнията си върху колесницата. ..."
Сега сигурно ще спорим за Зевс....
Аз от дете у боговете съзирам
сили като силите, с които борави Физиката като наука, не Богове...а сили разкриващи същността си в многообразието на живота, и ако за това е нужно според религиите четене на писания, според мен може и да се самонаблюдаваме, защото сме проява на същите сили. Въпрос на избор.
Аз твърдя, че човека е така устроен, че в крайна сметка да достигне единния, превръщайки силите в Любов.
За съжаление обаче и с това понятие (Любов) се спекулира - то отново се обвива в догма, правила и морал. Мислех си преди години, защо западното Християнство опасно се е отделило от благостта и карасотата на Източното разбиране. Защо в тантра на Индийците, и съвсем не само...съзираме единствено умения за общо ползване. Рационализма на запада, така и не срещна в пълнота поетичната сакралност на изтока, за да изтакат заедно дрехата на съвършенното разбиране на дуалното. Защо? Защото има приливи и отливи и "злото" е неудобното, неприето различно, което очаква преработка, а не наричане. Пътя към единството минава извътре, през ада на нашото отхвърляне, където пазим в клетка демоните - нашето неразбрано, неприето - отхвърленото недоносено "добро". Баланса не може да се постигне догматично, със заповеди за мнозинството, единственото ясно указание би било:
Следвай сърцето си, не - Следвай високото или ниското, а сърцето - то е събирателната точка на неприетото, неразбраното отрицание и поетиката на сакралното ( свещенното) у нас...позитива на проявата. Така щото Бог от силен и самотен в своето единство, чрез духа си се прояви в творенията си и им завеща Устройството си, вътре - душата, която е в правото си да
"разпознае" Бога - Единия в себе си!
Говорех за 7мичност, това е друга неразбрана заповед: "Пази 7мия ден, защото Бог почива в него" - Не е казано : "Всичко в същноста си е 7мично и това е завета на Бога, за единност с него. Намекнато, загатнато, като изтрита картина, която сякаш сами трябва да изравяме изпод прахта на времето. Толкова заповеди и тормоз за хиляди години, покриха душата ни и нейното устройство в прах. Противопоставят се едни на други религиозни "догатки", все още спорят..., а Човека, къде е? На колко места, завоалирано се дава характеристика на седмичността:
Завета на дъгата, който Бог сключва с Ной, Сътворението в 7 дни...
има 7 кръга на Ада, през които ако почетем от Данте, ще съзрем собственото си лутане по пътя към Бога, както и описанието, което намираме за задействане на енергийните си тела, с всичките "несполуки", на едно израстване.
- Устройството на Менората* ( седемсвещника в Еврейството, най- силния символ, заедно със звездата на Давид) е именно ако се разгледа спокойно, без упрек към различността на религиозната догма, представлява именно устройството на душевното тяло, с неговите 7 чакри... превърнато в деветсвещника от 2рия Храм ( пали се на празника Ханука, през декември, относително в края на месеца, почти в съвпад С Рождество Христово и други празници свързани с зимното слънцестоене) виждаме запалване на свещите ( разпалване на енергиините чакри) и достигане до висшата същност на всеки ( в душата -храма)- единността - Бог у Всеки, не Бог на евреите, както се тълкува....!
- Седемте Църкви и посланието към тях, в Откровение на Йоана, ако се вслушаме, необременени в думите им, ще видим указание за "разпалване на Божествения огън у душата", същия, който разпалват индусите с техните практики....
Така щото под морални упреци няма да виждаме - Закони, а Ще изграждаме разбиране, чрез постепенно изкачване по съпалата на душевното си тяло, по спирала...така както на изток Кришна танцува с Наги**.
*"Според източници ползващи Акаша, произхода на Менората е Тракийски. Тя е дар от късните атланти на траките. Ползвана като инструмент за връзка с акашиевите записи. Ползвана е от Савската царица Бастет. Оригинала е в нейната гробница - не открита досега. Всички съществуващи менори по света не притежават такива функции и са копия на истинската.
Според Библията седемстволния свещник (светилник) е от чисто злато и се намирал в скинията на събранието по време на скитането на евреите из пустинята по времето на Мойсей, след което се е съхранявал в Храма, до завоюването на Втория храм от Тит.
Според Библията, предписанията за изработването на свещените утвари са дадени от Бога на Мойсей на Синайската планина. Теглото на менората е 33-36 кг."- от Уикипедия, свободната енциклопедия
** танца на Кришна
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Indischer_Maler_um_1640_001.jpg
