Грижейки се за децата, не очакваш в замяна на стореното ответна грижа, нито пък на обичта, с която ги даряваш очакваш в замяна обич. Знаеш обаче, кое е добро за тях, и при все това, те имайки свободна воля един ден тръгват по своя път и ти ги обичаш, макар и да виждаш кое е добро и кое ти изглежда не до там добро, при все това пак се грижиш, но имаш вечно търпение към всяка тяхна проява безусловно. И когато знаеш, че детето ти е искало да стане музикант и си полагал грижи и е било трудно и един ден то все пак успее да последва мечтата си, си щастлив и това те стопля. Това са плодовете на Обичта - Радостта от сбъднатото. А вярата се проявява, когато те е грижа, независимо от крайния резултат, независимо от вложения труд, от пречките, когато за теб сърцето ти е вложено в делата ти, в отношенията ти, с цялата искреност, която Любовта дарява. В пътя със сърце Бог присъства. Такъв човек не се пита дали волята му е единна с Бог, а стъпва внимателно, защото всяка проява за него е скъпоценна, защото току виж подминал и самия Бог, в желаене, в гняв или в очакване. Такъв човек е отговорен за делата си, за мислите си, не съди, защото не бил получил, защото получава от всичко и всякога, а щом не е получил значи не му е нужно, защото ако му е нужно би следвало да го получи, било то по лична воля или по воля Божия.. Пътя му е в синхрон с мислите му и сърдечните му трепети и съответства в действията му. Такъв човек не е подчинен на Бог, просто прави това, което следва, без да се пазари, защото Вижда какво следва.
П.П: Господ Иисус Христос е общувал с извергнатите, "недостойните", странниците, отхвърлените... "дефектните"..и те са се оказвали Човеци. А правилните "роботи", с еднакво мислене, дори не са могли да видят Бога, стоящ пред тях, поради безсърдечието си. За какво му е на Oтеца многообразието, като после ще го съсипва. За какво ще му е мил на Иисус всеки, та и "враговете". Защо е понасял неразбирането, ако Обичта му няма смисъл за Теб, Princess Deja?
