За съжаление често женското намира в мъжкото, дори в критиката отправена към него, битие-смисъл, забравяйки да изяви личното, докато мъжкото реализира творчески и без този конфликт, просто по необходимост, изпълвайки замисъла си със съдържание и творческо проявление. Затова смятам женската проява за по-всеобхватна, но и не центрирана, доколкото не залага на конкретното, а се разгръща и съпреживява в наличното. В резултат женското проявява волята си за действие, само при необходимост, субективно, докато при мъжкото проявата на воля за действие е обективно и целенасочено. За да не избягам от темата, всичко това го казах по-напред, за да изразя мнението си, че човек е дуален, в своята психичност, доколкото има конфликт на осъзнато и неосъзнато, мъжко и женско, не физически, и че в това "догонване", редуване на "+" и "-", на мъжко и женско, на съзнато и неосъзнато, светло и тъмно... е отразен смисълът на Съществуването, като физическата проява, в конкретика е водещия аспект -полето за изява тук и сега, а психичната е призмата през която се пречупва поетата информация, за да се изгради личната позиция и да се изрази личната воля. Така, че опита се извлича от съприкосновение с външното, посредством конкретното физическо проявление, като проява или пасивност, с вътрешното като разбиране и вникване в себе си. Та с пълното самопознание, изчезват и ограниченията във възприятията, и конфронтацията, предизвикана от дуалността в преживяванията, доколкото при наличието на две страни винаги има и предпочитания, а разбирането е отвъд предпочитаннията, и разглежда и себе си и околното непреднамерено, от което възприема случващото се в цялост, без да губи идентичност.
