С Благодарност!Цитат на Митко:
„Да, така си е, но ако един човек познава себе си (възможностите си) съпротивлението ще бъде минимално колкото да дразни Егото му.
Дали капката в океата има свободна воля Въпрос с повишена трудност!
Според мен -- Може ли човешката воля да се противопостави на божествената такава?”
Има ли капката намерение...или откликва като в сън и за да не събуди другите капки мълчи, приела океана за част от сънуването, за нейното чувство, за себе си...макар и да не и принадлежи..капката владее целия океан..защо и е да се отделя...
Всеки съзнателен елемент, способен да се самооопредели като отделен от друг ( не казвам различен, защото може да е еднакъв, но да не го приема съзнателно, или поради зададен импулс (осъзнат или не) да се изживее (почуства, представи и тн спорни) като такъв. Думата различен за мен иска доказателствен материал..който опира в безкрайността, и поставя въпроса за временното пребиваване в дадено състояние и и първичната взаимообвързаност на елементите в една система и доколко те осъзнават тяхната обвързаност и едновременно самостоятелност...доколкото те са свързани и едновременно отделени...интересен е въпроса съотносен към атомите...) Един отделен елемент може и да „забрави” своята взаимовръзка, да се изживява пространствено-времево, но това не значи задължително, че ако пребивава едновременно във всичко и всякога той няма да знае, че е свързан с взаимовръзки, доколкото има произход.. история макар и безкрайни, да ги осъзнава като единни и всепроникващи, тогава едва ли ще се породи самостоятелна необходимост у него да се противопостави... Не мисля (чувствам ..), че една самоосъзнаваща се система, достигъща пълнота (цялостност в себе си) би имала необходимостта да се противопоставя, не виждам как ще изпитва друго освен мир, доколкото с осъзнаването си няма да има нужда от представата за самоотделяне, усещайки клетъчната си обвързаност с околното, което вече няма да е околно, а собствено... Съпротивлението поражда триене, това не придвижва системата, а я забавя, не си представям осъзнаването като самоограничаващо се, защото тогава системата би се саморазрушила, в зависимост от силата( волята) на противодействието и необходимото време за това.... Може ли по - слабото да победи по – силното, като се остави...и не се съпротивлява, с мекота – смирение( в човешки смисъл).. да може, просто ще пребивава по-дълго макар и в друга(и) форми, доколкото съзнанието го има и е свободно... И бива ли наистина силното да се противопоставя, защото ако знае, че е силно за какво му е да се самоизпитва?
Преди време имах сън – Бях вода, бързотечаща, тичаща в корито, подобно на р. Амазонка. Помня чувството за свързаност, бях сега в началото и след малко(пак сега) в средата , напред през камъните бях и в преди, усещах се, без предел във времето, сякаш бях аз и пак бях цялата река и движението и без време и момента на спомен от съприкосновението със всеки камък и буйността и ритъма и покоя на спомена... Това чувсво ме изпълва с преклонение и ми дарява щастие от споделеност, каквато често не изпитвам във връзка с човеците, макар и за тях да не спорим имат ли съзнание, ..достигнали сме че имат и дори изискваме разбиране....Струва ми се ако наистина има самосъзнание човек не би искал...би бил. Тогава да се противопостави е като да застане срещу огледалото и да се бори със себе си....едва ли образа ще му отговори със позиция, различна от неговата.
П.П: Споделям мнението на сина ми относно... Дали капката в океата има свободна воля...:
„Капката има съдба, няма свободна воля.”
