Цитат на Yoda:
"Преди време, за да си вземеш изпита по Средновековна философия, няма как да не си чел поне нещо от Библията. Доста неща за "Бог" на Августин, Тома, Пиер Абелар, Уилям (от) Окам, Дън Скот и разни други. Преподадени от доста добри адепти. За съжаление в тази тема не вижам и дума, която да показва нещо научено от тези хора и автори. /"
Действително тази тема принадлежи към раздел религия, но представяш ли си ти как човек ще докосва с мисъл съжденията на Августин и пр.. при условие, че не сме си изяснили основно понятията, които ползваме, няма как, ще трябва тонове цитати и анализ, но явно това ще бъде в повече, а няма да е достатъчно.
Тук се оспорва Бог, и тепърва се открива, а пътя на изброените от теб автори е плод на всеотдайност, и търсене в Бог. Явно, че и самия Христос не би бил достатъчен, макар да свидетелства за Бог от първа ръка. Всеки тук има съмнения в себе си, и от себе си търси Бог, дори и не го търси, а го отрича, какво остава за непрочелите, за обикновенния човек, който търси, нима Бог не съществува и за него, ако бе тъй, то всички е добре да мълчат и по-добре и да не четат, доколкото изброените от Теб автори са писали именно с дръзновение за Бог, за малкия човек. Те са знаели, че са миниатюрни, в сравнение с Божата Благодат, но именно и за това лично-собственото им търсене и (понякога съмнения) ги извисява до Бог. Иисус е дошъл тук за малкия човек, не за Фарисеите...те и без друго са си имали своето "знание", което ревниво е пазело интереса им, та да си позволят да отхвърлят и осакатят Божественото проявление. Защото, който има достатъчно той и не търси! За всеки има различно достатъчно. За фарисеите е било жизнено необходимо да подтискат всяка свободна мисъл, доколкото им е достатъчно да изживяват себе си като единствени пазители и защитници на ЗАКОНА, всичко и всеки извън това, извън буквата на закона е било извергнато, както знаем по брутален начин. И защо питам аз трябва да следваме тази линия, книжната, когато сме готови да отхвърлим човека срещу нас, само защото не е разбрал, не е прочел, не знае...Книгата ли служи на Човека или човека на Книгата...Бог е слово истинно, а Христос въплътеното слово, свидетелство за Отца- един за всички, и не живее в книгите, а вместилище му е човека и словото му е живо, а не книжно. Не, не мисля, че човек може да бъде научен на Бог, дори от най-добрите адепти, но може да бъде събудено Божественото в него, То е обединяващото звено, но пътя за всеки се определя от личната му воля и избор и няма нищо общо с ничии мироглед, доколкоте не е разбран и припознат собствено и лично. Няма значение колко ще се лута някой в търсене, или нетърсене, важно е което открие, да си го открие за себе си, в себе си, за да има сигурност,че това, което изповядва или не изповядва е негово лично верую. Колкото до Бога, за него не съществува времеви порядък, той не вижда и някое от чедата си като по-напреднало, защото е и преди и сега и след, и дори това не изчерпва познанието му за всеки, доколкото пребивава във всичко, но нашето търпение се изчерпва, доколкото имаме определено време тук и сега и сами избираме за какво ще го ползваме.
И все пак Благодаря ти лично, доколкото участвам, пиша в темата, дано достигнем по-навътре, вместо да обезсмислим всеки участник като не се вслушваме в неговото лично. Нали за това е свободна воля, да се проявява свободно, защо ако едни чуват своята воля, не чуват тази на другарчето си, та нали едни без други тук не вървим на никъде, нали една тема обсъждаме.
Та затова са думите: Мат., 22:37-40 (Марк., 12:28-40;Лук., 10:25-28) А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.
Мат., 5:43-48 (Лук., 6:27-28,32-3′б) Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си… и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец небесен; защото Той оставя своето Слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.
