Отново поставям цитат от Митко:
"Когато зная и разбирам защо се случват нещата, мога да бъда смирен, но когато не знам поради каква причина се случват случките мога да съм само примирен, което при мен е затишие пред буря!
Знанието предопределя смирението, а незнанието примирението, което обаче е временно състояние!
Боже поклон пред мъдростта и пред обичта ти!!"
Поставям отново този цитат, защото е ясно изведен от търсенето на Митко, ясно е, че цитата отразява ни повече, ни по-малко неговата конкретна позиция по въпроса със познанието - приемането, разбирането, както и примирението, което не може да е водещо, доколкото не води до развитие, поставя те само в една единствена точка и не допуска разширение на съзнанието, оттам и ограничава възприятията само до някаква обективна представа на личността( в зависимост от нейния потенциял, в частност), но не представлява индивидуалността на човека, тъй като индивидуалното бяга от форми и не може да бъде измерено с представи, в това число и религиозни, доколкото и последните са плод на ЧОВЕШКОТО ТЪРСЕНЕ, съответно ограничени, според колко е ограничен създателя им.
Но нито Вселената, нито съзнанието могат да бъдат обхванати от нечии определения, тук спор не е нужен, просто приемаш, че на дадения етап, на който си това е кръга на твоите лични възможности, плод на твоя личен избор, тук сърдене не е необходимо, нито състрадание, никой няма да се трогне, дори няма и да разбере, за да се трогне правдоподобно или да се расърди по право...
А за какво да се сърди всемира, всеобхватен и неопределим, все едно да носиш тесни обувки и сам да си се сърдиш, че ти убиват... Къде е разширението на съзнанието ако се опитваме да го измерим всеки според своето, как по-големия кръг ще влезе в по-малкия?
Тук има и друг проблем, всеки от нас, според ЛИЧНИТЕ си убеждения вярва в едно или друго, и тук, кое е същественото? Бог - различен за всеки, съответно неизмерим, в ограничение от дадена представа... Вярата? - Сама по себе си е отново статична позиция, определяща моментно състояние на търсещия.... Или живото непрекъснато търсене, непродиктувано от общи схеми и определения, пък било то и много благочестиви, защото както и да звучи нещо, ако не е преживяно като една опитност, не води до съзнателност, просто прибираме неудобните, неразбраните предизвикателства в шкафа или приемаме чужди имена, кланяме се на "чужди богове', доколкото последните просто ни напомнят на нещо близко до нашите схващания,..... НО НЕ ГИ ИЗЧЕРПВАТ, земния бог е роден от хората - той е представата им за Света навън, това,което не разбират - един завинаги омъртвен бог, но това с което наистина всеки разполага, голямото богатство на всеки стои самотно, заключено, често пъти недокоснато, вътре у всеки, Бог в заточение... колкото повече е признал някой че не знае, по е разширил съзнанието си, това поражда смирението, а търсенето идва от непримирението с общото понятие- външното понятие, доколкото последното не изчерпва самия обект , а само предлага "удобни" за някой, но не за търсещия схеми за смилане на непознаваемото.
Търсенето е САМОТЕН вътрешен процес и предпоставка за изгаряне на всякакви форми, възприти наготово, Но при тези които не действат по програма няма обида или спор, доколкото за тях е важно постоянно да си задават въпроси и да си отговарят, то те осветяват за себе си, ... доколкото им е възможно на дадения етап
