Автор Тема: Да бъде волята ти.  (Прочетена 166221 пъти)

0 Потребители и 4 Гости преглежда(т) тази тема.

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 518
Re: Да бъде волята ти.
« Отговор #105 -: Юли 04, 2012, 17:38:54 pm »
"del, последния ти постинг не съм го чел, че много дълъг, но в предишни някак ми се струва, че говориш не от личен опит, и омесваш няколко различни учения. Включително и християнство и дао, и източни (или пък други) бойни изкуства.
Не че не могат да се направят паралели, но по-скоро е възможно да се съчетае дао с исихазма и богомилите, но в никакъв случай с библиите и евангелията и официалното християнство.
Внимавай, че си оформил манджа с грозде ..."

Прочети го.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 256
Re: Да бъде волята ти.
« Отговор #106 -: Юли 04, 2012, 19:52:26 pm »
Бъркаш отговорността със амбициозността.Като цяло човек сам си избира отговорностите.Ако страдам за мръсната земя,няма да хвърлям боклуци,ако искам да живея безгрижно,няма да си раждам деца,ако за мен щастието е свързнао със семейството,ще се чувствам отговорна за благосъстоянието на членовете му,ако искам да правя кариера,ще съм отговорна към работата си и кариерното си развитие.Тоест целта,определя отговорността,а всъщност сме истински отговорни само за себе си ,за земята и за морала. В този смисъл,на мен никой не ми е виновен,защото съм осъзнат човек.Аз не искам да правя кариера и следователно не виня никой за това че не съм направила,искам да имам щастливо семейство и отговарям за постъпките си и благосъствоянието на членовете му. Но ако Господ реши да вземе детето ми или мъжа ми ,с какво аз съм отговорна за това?Това мой провал ли е или Божия воля? Ако аз съм направила всичко за да е щастливо семейството ми ,независимо какво ще се случи с него,аз съм отговорила на целите си и никой няма да ми е виновен.Ако мъжа ми се влюби и реши да ме смени,той не е виновен за провала на връзката ни,както аз че не съм успяла да я запазя, защото всеки е имал различни цели,а целта не винаги оправдава средствата.В този случай за да се опитам да изградя отново щастливо семейство,може да се иска от мен да платя висока цена,за която аз да не съм съгласна и да се откажа от тази отговорност,пред отговорноста за себе си.Това не е провал,това е тълкуване.Както историята дъщеря се оплаква на майка си ,че не е щастлива в брака си и майка и и отговаря - нали не те бие,не пие и не играе комар,кво искаш повече.
ПС другото което е много важно е познаването на самия себе си, ако си знаеш възможностите,ако умееш да се мотивираш,ако си постоянен в действията си вероятно ще си направил всичко възможно за постигане на целите си ,ако обаче не си такъв и си го знаеш,не би обвинил някой друг за провала си . Но в края на крайщата всеки си отговаря за себе си и сам си решава как да протече живота му,бях чула една реплика във един филм - Дори абсолютно нищо да не постигнеш в живота си и да си пълна отрепка, пак ще послужиш за пример, какъв не трябва да е човек. Затова,че всеки си знае,всеки си има цели и характеристики.

Нищо не бъркам..Именно амбициите(особено провалените) са причина да търсим оправдание в "бог"и неговата воля.
Истински отговорна си само и единствено за себе си!Остави Земята на собственото и съзнание.Определено 4,5млрд.години си се развива много добре и без нашите"грижи".Не целта определя отговорността,а обратното.Колкото по-голяма отговорност си в състояние да поемеш,толкова "по-високи"са целите ти.
Абсолюта не взема ничии деца.Нито пък съпрузи.Те сами си тръгват.Свободна воля!Да!Теб те боли!Но такава е волята(личната пътека)на даденият Аз.Преплитане на интереси просто..И на едно по-висше ниво,ти си дала съгласието(даваш го в момента на)за самото събитие.Т.е.съгласила си се,да участваш в даденият сценарии.Целта на всеки живот е една.Разнообразие и трупане на опит.Дали ще платиш цена за дадено нещо,е само твой избор.
Историята на майка и дъщеря е нагледен пример,за различията в степента ни на развитие.И за това колко е индивидуално всяко нещо..Полупълната и полупразната чаша..За един е достатъчно да има подслон и да не бъде малтретиран,а друг иска пеперуди в стомаха,рози и звезди..То в тва му е чара на битието.Колко пъстро и шарено е всичко.
"Дори"нищо да си "постигнал"(пусто его)самият живот сам по себе си,е достатъчен.Просто някой трупа опитност,какво е да си отрепка и да служиш за пример(без значение какъв и за кого)...
Горките нещастници..дето  нищо не "постигат"а просто се наслаждават на живота..

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 832
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re: Да бъде волята ти.
« Отговор #107 -: Юли 04, 2012, 22:29:17 pm »
      Смирението  пред  чуждата  воля  (даже  пред  божествената)  ме  прави  роб!           
      Смерението  е  отказ  от  индивидуалност  -  отказ  от  собствено  мислене  и  заравяне  на  главата  в  пясъка.
       Да  бъде  волята  ти  мамо!!!!
       Да  бъде  волята  ти  учителю!!!!
       Да  бъде  волята  ти  жено!!!!
       Да  бъде  волята  ти  шефе!!!!
       Да  бъде  волята   ти   боже!!!!
       А  къде  е  мястото  на  моята  воля ???  или  просто :flag_of_truce:
       
         
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен balar

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 212
Re: Да бъде волята ти.
« Отговор #108 -: Юли 04, 2012, 23:18:42 pm »
Съгласен съм. Твърде много воли и все чужди :) А нашата къде е? Не е ли тя божествената воля? Щом като Духът ни е част от Бога,  по чийто образ сме сътворени, то волята на нашето висше Аз=Дух би следвало да е еднаква със  божията. Инъче излиза, че ние сме вещи, а не създания. Свободната човешка воля е божия воля. Нали именно в Библията пише:Аз и Отца Ми сме Едно? Не сме ли и ние Създания на същия Отец? Ако е така как би могло нашата воля да е различна от Неговата?

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 256
Re: Да бъде волята ти.
« Отговор #109 -: Юли 05, 2012, 08:27:10 am »
Ако е така как би могло нашата воля да е различна от Неговата?

Уффффф,мноо сложен въпрос ама с нетърпение ща чакам вещите в занаята да изкажат компетентното си мнение.
Подозирам,че отговора ще е мъгляв и неясен,както и другите такива,но..ако това е волята"божия"май нищо не можем да направим..

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 824
Re: Да бъде волята ти.
« Отговор #110 -: Юли 05, 2012, 09:41:36 am »
Tangra аз лично разбирам смирението по същия начин,виж това с външното смирение не го разбрах.
Константин има известни разлики в мненията ни,но те са по точно въпрос на интерпретация,от колкото на смисъл.
Митко и всички останали който приемат толкова крайно смирението.Смирението както вече казахме не е примирение с чуждата воля.Смирението аз го разбирам като изявяване на собствената воля ,но с спокойно приемане ако нещата не се случат според нашата в този вид воля има голяма доза Невъзмутимост.Другия смисъл в който аз я приемам е отдаване на Бог,в смисъла на изпълнението на неговата воля.Заради този вид смирение пуснах темата,защото за да се отдадеш на Бог и бъдеш неговите ръце и крака,трябва да знаеш какво иска той,а именно това е трудното,да разбереш.Признавам ,че този вид отдаване за повечето е краен,но отдавайки се ние вървим по път който е изпълнен с Божията благодат и тогава нашата воля е в абсолютно единство с неговата,няма съпротива. Прочетох някъде - не може да си като Христос ,без да носиш кръста (май дори го написах вече в тази тема) В смисъла на това,да може по този път да си Благословен ,но може и да бъдеш линчуван от хората заради това,както нашата история показва с почти всички ако не всички отдали се на Божията воля.
Относно последния въпрос  как нашата воля е различна от неговата.Именно за това говоря, тя не е различна по същество, нашата воля е ограничена,тя е сляпа,ние не виждаме възможностите и не знаем крайната цел,докато това при Бог не е така. И ако нашата воля тук е почти изцяло ориентирана от социални,икономически и прочие сфери, ние искаме да имаме добър живот сякаш това е единственото което имаме и се стремим този живот да то изживеем  като за последно,то Бог вижда ,че това е само миг от вечността и нашите суетни около този миг са маловажни. Приличаме на дете в увеселителен парк, родителите го водят за да се повози на виенско колело и да хапне крем във фунийка,а то като вижда всички останали забавления пощурява,иска от всичко,мисли си че това е първия и последен път когато ще ходи на този парк,почва да се тръшка да плаче, показвайки своята воля и родителите му дават много от нещата,но то още щом стъпи на някое от тях,почва да се оглежда за друго и не изживява радостта, но все пак целта не е била да изживее всичко. В тази ситуация ако детето е в синхрон с родителите си то ще се радва на всяко ново нещо което родителите му предложат в този парк,доволно че е опитало всяко следващо.И няма да се чувства недоволно и зависещо от тяхната воля,както виждам че тук почти всеки приема смирението.Смирението не е неволно носещо нещастие действие,а чувство на благодат,че Бог е с теб и ти показва волята му а ти имаш възможност да я изълниш.Това не се постига според мен,мисля че идва момент в който желанието да служиш на Бог по този начин,те озарява, поради това повечето при който все още не е дошло това време не го разбират правилно.Преди време аз също разбирах смирението по същия начин,но ето че нещата се променят.
« Последна редакция: Юли 05, 2012, 09:45:13 am от eses »

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 580
  • Животът е изумително приключение
Re: Да бъде волята ти.
« Отговор #111 -: Юли 05, 2012, 10:03:15 am »
Не целта определя отговорността,а обратното.Колкото по-голяма отговорност си в състояние да поемеш,толкова "по-високи"са целите ти.
Абсолюта не взема ничии деца.Нито пък съпрузи.Те сами си тръгват.Свободна воля!Да!Теб те боли!Но такава е волята(личната пътека)на даденият Аз.Преплитане на интереси просто..И на едно по-висше ниво,ти си дала съгласието(даваш го в момента на) за самото събитие.Т.е.съгласила си се,да участваш в даденият сценарий.Целта на всеки живот е една.Разнообразие и трупане на опит.Дали ще платиш цена за дадено нещо,е само твой избор.
Брилянтно точно и ясно си го обяснила!  :hi:

      Смирението  пред  чуждата  воля  (даже  пред  божествената)  ме  прави  роб!           
      Смерението  е  отказ  от  индивидуалност  -  отказ  от  собствено  мислене  и  заравяне  на  главата  в  пясъка.
       Да  бъде  волята  ти  мамо!!!!
       Да  бъде  волята  ти  учителю!!!!
       Да  бъде  волята  ти  жено!!!!
       Да  бъде  волята  ти  шефе!!!!
       Да  бъде  волята   ти   боже!!!!
       А  къде  е  мястото  на  моята  воля ???  или  просто :flag_of_truce: 
       
Танграта по - горе много добре е обяснил разликата м/у примирение и смирение. И според мен не става въпрос за това да се смириш / примириш / с чуждата /на другите играчи около теб/ свободна воля. Всяка конфигурация с тях ти предлага условия да направиш избор, да проявиш свободната си воля. Такава ни е играта: всяка секунда нещо избираш, нещо решаваш. Всяка секунда тече изпит за теб.
Колкото до "Да бъде волята ти, Боже!", както по - горе казах: ако замениш "Боже" с "мое истинско Аз", противоречието ти ще отпадне мигом. Бог е родителят ни и едва ли ще вземе страна помежду ни, нито пък ще се намеси в свободата на волята ни, която ни е дал /сме си взели/, когато сме се отделили от Него.Така, че обръщението в "Да бъде волята ти, Боже" е малко сгрешено. И колкото повече в този настоящ миг ти се идентифицираш с истинският себе си /висшия си Аз/, толкова по - малка ще ти се вижда разликата м/у "него" /Дик/ и този, който си в момента /Митко/. Ако, обаче си се вживял надълбоко в ролята си /Митко/, то може висшият ти Аз /истинското ти Аз, Дик/ да ти се види толкова далечен от теб, че да ти изглежда, че има две воли: негова и твоя.
А за онези, които изобщо не мислят, че имат нещо общо с висшия си Аз, всичко им "се случва", всичко им е "Божия воля"...Бог, обаче няма нито воля за нас, нито планове за нас, нито очаквания към нас. Ние /висшата част в нас/ имаме очаквания към себе си /към нисшата част в нас/. И по - точно казано: към ролята, която играем тук.:hi:
« Последна редакция: Юли 05, 2012, 10:07:56 am от m2f »
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 256
Re: Да бъде волята ти.
« Отговор #112 -: Юли 05, 2012, 10:03:30 am »
Другия смисъл в който аз я приемам е отдаване на Бог,в смисъла на изпълнението на неговата воля.Заради този вид смирение пуснах темата,защото за да се отдадеш на Бог и бъдеш неговите ръце и крака,трябва да знаеш какво иска той,а именно това е трудното,да разбереш.
  Ми 100 пъти питах..никой не отговаря..Как точно знаете,кое е неговата воля?!?


Колкото до "Да бъде волята ти, Боже!", както по - горе казах: ако замениш "Боже" с "мое истинско Аз", противоречието ти ще отпадне мигом.


Voila... :drinks:

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 824
Re: Да бъде волята ти.
« Отговор #113 -: Юли 05, 2012, 10:36:17 am »
Константин, отговорих ти как се разпознава според мен неговата от моята,обаче има пропуски в моето разбиране,затова и пуснах темата и се допитах до вас. Пропуските са свързани със съмнението.Ако приемам "съдбата и стеченията на обстоятелствата" за негова воля, приемам и чуждата хорска воля за негова,дори човека отсреща да не е просветен и отдаден на Бога, приемам го защото всичко е съвършено и за всяко нещо си има време в което то ще се прояви,а щом аз участвам в това то значи има намесена божията воля.Пропуска се явява в личното усещане и интерпретация.Както ти казах лично ние усещаме Неговата воля с силния стремеж,интуицията,и подобни други лични прозрения и усещания, но в тях можем да се усъмним. И дори това съмнение се явява Божия воля,защото то ще те доведе до по добро разбиране,но все пак съмнението си го има сега. Това е което ми се иска някой да ми обясни,защото на мен ми куца.Ако приемем че всяка наша черта,събитие,желание ,"грешка" са божия воля, защо се появява съмнението в себе усещането на тази Воля и как да избегнем това съмнение за да можем да се отдадем.
Ще дам пример- Преди няколко години с моя приятелка отиваме до кв.Кремиковци за нещо си,дори не си спомням за какво.Хапнахме пица,разходихме се,взехме си сладолед,качихме се в колата и си тръгнахме.Решихме по път да спрем да си изядем сладоледите.Имаше отбивка,но моята приятелка не спря там,спря 20 -30 метра по надолу по пътя.Както си ядяхме сладоледа, от нищото зад нас една кола започна да се премята ,хвърчаха хора,ламарини,абе ужас.Аз се изстрелях като попарена към колата с идеята да помагам с квото мога. Да но когато стигнах там,истерията на пострадалите ме вцепени и не можех да помръдна.Тази случка обърна живота ми на 180 градуса. Та явно Бог е искал да сме там,моята приятелка не спря на отбивката,а точно там,колата се обръщаше,значи не е искал да пострадаме,но моята воля да изкоча като попарена от колата беше моята "грешка",защото именно видяното ме потресе и промени живота ми.Към добро,но до като стигна до доброто минах през ада.В тази ситуация Божията воля се вижда на всякъде,но и никой не е обмислял какво да направи,а инстинктивно изпълненяваше.Когато обаче в ежедневието ни ние имаме много време за мислене има и много съмнения.Отчитам своята "грешка" като такава,защото страдах,но е очевадно,че това страдание е довело до нещо прекрасно,заради това страдание ние се противим на Неговата воля.Но все пак когато работят инстинктите е лесно да следваш Божията воля,а когато се оставиш на собствените си ограничени интерпретации удряш на камък.Това е големия въпрос.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 824
Re: Да бъде волята ти.
« Отговор #114 -: Юли 05, 2012, 11:04:11 am »
Затова бих допълнила,че тези който приемат смирението като подчинение на чуждата воля,  те си представят ,че ще страдат и заради това отхвърлят смирението пред страданието,но го отправят към източника на страдание.Но когато страданието идва то е  Божия воля,то е неизменно,непроменимо и независимо ние какво мислим и искаме, то просто е. Както когато искаме да постигнем нещо и полагаме усилия който не са ни приятни,така за да се издигнем често минаваме през страдания.В това е съвършенството,в което ние виждаме несъвършенство и срещу което се борим.Когато приемем смирението пред Божията воля и момента на страдание дойде,ние пак ще страдаме,но ще знаем ,че това е за наше добро,както когато вървим към целта си.Това не е успокоение,защото страданието присъства,но е доверие,че слънцето ще загрее по ярко за нас,което помага по бързо и безболезнено да преминем през това изпитание.
« Последна редакция: Юли 05, 2012, 11:13:40 am от eses »

Неактивен balar

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 212
Re: Да бъде волята ти.
« Отговор #115 -: Юли 05, 2012, 11:17:31 am »
Страданието не се ли предизвиква от Съвестта? А тя би трябвало да е несъгласието между Духа и Тялото ни. Ако си в мир със себе си неможе да има страдание.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 256
Re: Да бъде волята ти.
« Отговор #116 -: Юли 05, 2012, 11:35:09 am »
Есес,МФ2 добре ти го е казала.Противоречието ти се поражда от там,че ти гледаш на себе си(респективно на воля и възможности)само като инкарнация.Допускаш наличието само на инкарнационната воля,но не и тази на собственият си висш аспект.Или по-точно..разбираш съществуването му и намесата в живота на инкарнацията,но го наричаш"бог"..Е..не си много далече от истината де..Всяка монада е потенциален абсолют в процес на развитие.Ако говориш за Първоизточника даващ импулс и заряд на всичко,то..как да ти кажа..Неговата воля е сборът от индивидуалната воля на на всяка"единица"..Понякога има конфликт на интереси,но те могат да бъдат(и са!)само илюзия."Финалът" за всеки и за всичко в крайна сметка е един единствен.Завръщане "у дома"..Сливане с Абсолюта.
п.п.Нямам предвид,че това случва след всяка инкарнационна смърт!Имам предвид пълната експанзия на съзнанието!

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 824
Re: Да бъде волята ти.
« Отговор #117 -: Юли 05, 2012, 11:55:02 am »
Отново въпрос на интерпретация,аз смятам точно обратното. Каквото и да вземем от нашия свят то е цял обект с милиони частици. Да вземем нашето тяло.Нашите клетки имат безброй функции,всяка от тях си има задача и всеки ден те умират а се раждат други на тяхно място.Та да вземем една клетка,например от бъбраците.Те имат различни функции от тези на белия дроб,ако една бъбречна клетка мисли по вашата логика, то за свой Висш аз ще приеме Бъбрека като обединяващ функцията му,а  целия организъм за Бог. Това не е правилно,защото организма може да реши да дари единия си бъбрек,да се самоубие,да стане наркоман, итн тоест да разруши бъбрека по някакъв начин. Същото е с Бог и висшия аз. Да висшия аз изпълнява важна функция свързана пряко с теб,но той е само една малка система от общия организъм. Тук мисля че не може да се приложи смъртта на Бог,както е при човека,защото ако един висш аз бъде по една или друга причина унищожен,едва ли Бог ще умре. Искам да кажа,че каквато и да е целта на висшия аз тя е подчинена на целта на Бог,следователно смирението би следвало да е пред Бог ,а не пред висшия аз.

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 023
Re: Да бъде волята ти.
« Отговор #118 -: Юли 05, 2012, 11:59:58 am »
Много его имаме за да разберем какво е смирението, нека не се бърка смирение с примирение, че доста сте умесили двата щата ;).

Константин 2007  :hi:
Цитат
Уффффф,мноо сложен въпрос ама с нетърпение ща чакам вещите в занаята да изкажат компетентното си мнение.

Посочи ми ги тези "вещите" че нещо не мога да ги позная.

« Последна редакция: Юли 05, 2012, 13:40:33 pm от old4 »
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен fishbone

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 164
Re: Да бъде волята ти.
« Отговор #119 -: Юли 05, 2012, 14:08:29 pm »
      Смирението  пред  чуждата  воля  (даже  пред  божествената)  ме  прави  роб!           
      Смерението  е  отказ  от  индивидуалност  -  отказ  от  собствено  мислене  и  заравяне  на  главата  в  пясъка.
       Да  бъде  волята  ти  мамо!!!!
       Да  бъде  волята  ти  учителю!!!!
       Да  бъде  волята  ти  жено!!!!
       Да  бъде  волята  ти  шефе!!!!
       Да  бъде  волята   ти   боже!!!!
       А  къде  е  мястото  на  моята  воля ???  или  просто :flag_of_truce:
Смирение пред волята ....как звучи само :D
Смирението далеч не е това брате. Писали сме по тоя въпрос. Едно е смирение , съвсем друго примирение.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27