Tangra аз лично разбирам смирението по същия начин,виж това с външното смирение не го разбрах.
Константин има известни разлики в мненията ни,но те са по точно въпрос на интерпретация,от колкото на смисъл.
Митко и всички останали който приемат толкова крайно смирението.Смирението както вече казахме не е примирение с чуждата воля.Смирението аз го разбирам като изявяване на собствената воля ,но с спокойно приемане ако нещата не се случат според нашата в този вид воля има голяма доза Невъзмутимост.Другия смисъл в който аз я приемам е отдаване на Бог,в смисъла на изпълнението на неговата воля.Заради този вид смирение пуснах темата,защото за да се отдадеш на Бог и бъдеш неговите ръце и крака,трябва да знаеш какво иска той,а именно това е трудното,да разбереш.Признавам ,че този вид отдаване за повечето е краен,но отдавайки се ние вървим по път който е изпълнен с Божията благодат и тогава нашата воля е в абсолютно единство с неговата,няма съпротива. Прочетох някъде - не може да си като Христос ,без да носиш кръста (май дори го написах вече в тази тема) В смисъла на това,да може по този път да си Благословен ,но може и да бъдеш линчуван от хората заради това,както нашата история показва с почти всички ако не всички отдали се на Божията воля.
Относно последния въпрос как нашата воля е различна от неговата.Именно за това говоря, тя не е различна по същество, нашата воля е ограничена,тя е сляпа,ние не виждаме възможностите и не знаем крайната цел,докато това при Бог не е така. И ако нашата воля тук е почти изцяло ориентирана от социални,икономически и прочие сфери, ние искаме да имаме добър живот сякаш това е единственото което имаме и се стремим този живот да то изживеем като за последно,то Бог вижда ,че това е само миг от вечността и нашите суетни около този миг са маловажни. Приличаме на дете в увеселителен парк, родителите го водят за да се повози на виенско колело и да хапне крем във фунийка,а то като вижда всички останали забавления пощурява,иска от всичко,мисли си че това е първия и последен път когато ще ходи на този парк,почва да се тръшка да плаче, показвайки своята воля и родителите му дават много от нещата,но то още щом стъпи на някое от тях,почва да се оглежда за друго и не изживява радостта, но все пак целта не е била да изживее всичко. В тази ситуация ако детето е в синхрон с родителите си то ще се радва на всяко ново нещо което родителите му предложат в този парк,доволно че е опитало всяко следващо.И няма да се чувства недоволно и зависещо от тяхната воля,както виждам че тук почти всеки приема смирението.Смирението не е неволно носещо нещастие действие,а чувство на благодат,че Бог е с теб и ти показва волята му а ти имаш възможност да я изълниш.Това не се постига според мен,мисля че идва момент в който желанието да служиш на Бог по този начин,те озарява, поради това повечето при който все още не е дошло това време не го разбират правилно.Преди време аз също разбирах смирението по същия начин,но ето че нещата се променят.
