Кредо Мутуа: Затова в някои части на Африка съветват хората да не излизат нощем, защото там често се бият Читахури, и едно от тези места в Африка е едно забележително място, наречено "
Планините на овалните скали" – "
Матобо", неправилно произнасяно "
Матопо" в Зимбабве. Тези възвишения сами по себе си не са забележителни. Те са нарочени за единственото място в Африка, където са виждани Читахури. Сред тези хълмове е погребан Сесил Джон Роудс, но има още. Трябва да отидете там някой път. Сред скалите в планината Матобо се среща вид гущер, който не се среща никъде другаде в Африка или по света. Вид гущер, който реагира
на човешко повикване. Когато през 1950 г. пристигнах за пръв път в земите на Родезия, днешен Зимбабве, срещнах един африканец, който беше атракция за туристите, пазеше дивеча. Той издаваше странни звуци, крещейки, при което тези странни гущери, единственият вид в света, реагиращ на човешкия глас, изпълзяваха от процепи и дупки в земята и се струпваха около този африканец. Именно този африкански пазач на дивеч ми каза, че звуците, които произнася, не са просто шум. Това е речта на Читахури, Звездните богове.
Дейвид Айк: Това е смайващо съвпадение, че Сесил Роудс, един от най-видните илюминати в днешно време, който е направил толкова много за поробването на Африка, е избрал да бъде погребан там, където се разиграва всичко това.
Кредо Мутуа: Виждате ли, сър, Сесил Джон Роудс разбуни сърцата на африканците и в отчаянието си мъдреците на народите машона и матебеле се опитали да направят Сесил Джон Роудс един от тях. Разказали му за тайните на планините Матобо, че под тях лежи град на голямата мъдрост, който е домът на последните оцелели Читахури – богосъществата в тази част на Африка. Ако отидете в планините Матобо, сър, носите чук от около 2 кг. и почукате на определени места в тази местност с този чук, той удря на кухо, което означава, че
дълбоко под земята там има пещери. Има два масива планини – планините Матобо, а на изток от Зимбабве се намират Великите планини, известни като "
Инянгаани" – "
Планините на Плачещата Луна". Там дори сега хора изчезват безследно. Понякога човек изчезва за няколко дни и се появява отново скоро след това, незнаейки къде е бил. Там са изчезвали и бели хора, и хиляди чернокожи. Именно там аз също изчезнах за 4 дни през 1959 г. в едно от най-мъчителните преживявания в живота ми.
(...)Из първа част на филма "Планът на Влечугоподобните"