Проблема с намирането на точните отговори е ,че истината се променя постоянно.Истината не е статична и ако някой си мисли ,че я знае има още една стена за разбиване или рухване пред себе си. За съжаление това е последния извод до които стигнах, естествено след като всичко е относително значи и самата относителност е относителна и това ,че търсенето на истината е постоянен процес също става под въпрос. Затова в последно време такава апатия ме е обвзела ,че вече ми е все тая,какво е тук,там,сега и после.За какво съм тук и дали ще го изпълня........Аман от толкова въпроси чийто отговори постоянно се сменят. Всъщност какво ли е значението,така и така не зависи от мен в момента.Всичко вече е решено.И да от там може би морето ни изглежда до колене,а тук се давиме като последните удавници.И КВО ДА НАПРАВИМ? Аман,честно,няма отговори,това е само игра на ума, абсолютната истина не съществуава тук. Обикаляме в кръг,защото имаме нужда от обяснение за всичко, на мене вече ми писна. И спрях да си задавам такива въпроси,спрях да правя каквото и да е,спрях да контролирам каквото и да е(естествено в общокултурните норми) и знаете ли кво се случи.Станах това което не искам да съм.Изплуваха едни ужасии и още съм в лайната,ама си седя тук и чакам или да се удавя в тях или да ми писне и от тях. Иначе не сме ли пак в лайната,само ,че си казваме че сме над тея неща. Човешката природа е такава. Мислех си тея дни,за кво му е на Господ да ни създава такива нещастници? Еми нямам отговор,то и по добре,че нали и той след време ще се смени, пък аз не мога още да си излекувам раните от предното трошене на поредната стена.
ПП.Вече почвам силно да се надявам найстина сега да е преди зазоряване и да много тъмно ,защото ако не е си е е.... м.....
