Плутон е не само най-малката и най-леката сред планетите в Слънчевата система; той е по-малък и по-лек от седем спътници на други планети: Ганимед, Титан, Калисто, Йо, Луната, Европа и Тритон. Плутон обаче е по-голям от малки планети в астероидния пояс и всички известни обекти в пояса на Кайпер.
Масата и диаметърът на Плутон бяха неизвестни дълго време след неговото откриване чак до откриването на спътника му Харон през 1978 г. Така масата на системата Плутон-Харон беше определена чрез прилагане на законите на Кеплер. Диаметърът на планетата беше установен след изобретяването на телескопите с адаптивна оптика, които позволиха за първи път да се наблюдава нейния диск.
Орбита
Големия ексцентрицитет на орбитата на Плутон периодично го извежда на осма позиция от Слънцето, изпреварвайки Нептун. Последния период на това явление е от 7 февруари 1979 г. до 11 февруари 1999 г. За орбитата на Плутон е характерен 3:2 орбитален резонанс с Нептун като за всеки две орбити на Плутон Нептун извършва точно три. Когато Нептун е около половин орбита зад Плутон и започва да настига по-бавно движещата се планета възниква гравитационното взаимодействие между двете планети подобно на това пораждащо троянските точки. Поради ексцентричността на орбитата си, Плутон се намира възможно най-далече от орбитата на Нептун когато бива изпреварван от по-бързо движещия се съсед. След около половин орбита когато изглежда че Плутон отново ще бъде настигнат, гравитацията на значително по-масивния Нептун предизвиква известно "снижаване" на орбитата на Плутон. Това приближаване на Плутон към Слънцето предизвиква ускоряване по леко изменената му орбита и му позволява да се задържи пред Нептун за още половин орбита.
Поради малките си размери и ексцентрична орбита около Плутон се водят спорове дали да бъде класифициран като планета. Нови доказателства сочат че Плутон вероятно е по-сходен с телата от пояса на Кайпер съдържащ голям брой ледени късове, отколкото с останалите планети в Слънчевата система. С т
Атмосфера
Плутон има атмосфера само когато е близко до перихелий; атмосферата му вероятно замръзва когато планетата е по-далече от Слънцето. Счита се че Плутон и Харон имат обща атмосфера. Наличието на тази атмосфера беше установено при наблюдения на окултация през 1988 г. Поради факта че светлината на звездата изчезва плавно а не рязко зад Плутон може да се заключи че нейната светлина трябва да премине през сгъстяващата се близко до повърхността на планетата атмосфера. Изчисленията показват че атмосферното налягане на Плутон когато неговата атмосфера не е замръзнала е 1,5 микробара. Съдържанието на тънката атмосфера най-вероятно е съставена от азот и въглероден моноксид които също се намират в замръзнало състояние на повърхността на планетата (средната температура на повърхността на Плутон е едва 44° над абсолютната нула).
През 2003 г. нова окултация позволи повторно изчисление на атмосферното налягане. Измерената стойност от 3 микробара показва по-високо налягане въпреки по-голямото разстояние на Плутон спрямо Слънцето и би трябвало да е по-студен и с по-тънка атмосфера спрямо 1988 г. Предложена е хипотеза според която поради факта че южния полюс на Плутон поради наклона на оста на планетата през 1987 г. беше осветен за първи път от 120 години, допълнително количество азот се е изпарило от областта на южния полюс. Предполага се, че ще отнеме десетилетия преди налягането на азота в атмосферата да се нормализира.
Справка - уикипедия
