Какво е душата/духът

[voodoogoo]

А според христянството е Свети Дух:

Светият Дух (в християнството) е едно от лицата на Светата троица, третата ипостас на триединния Бог. (старогръцки - Άγιο Πνεύμα, латински - Sanctus Spiritus, иврит - רוח הקודש). Християните вярват, че Светият Дух по време на цялата история е давал на определени лица, групи и цели народи своите благодатни дарове, които се предоставят на всеки вярващ посредством тайнствата.

Ама то при тях всичко е тайнство да не виждаме лъжата.

Светият дух, като едно от лицата на Светата Троица, има нетварен произход. Т.е. за разлика от останалите духове – ангели и други, споменаващи се в Библията, той не е сътворен, а е предначален. Въпреки че по определение изхожда от Бог Отец, това изхождане не се разбира във времеви аспект, а като непрекъснато и вечно изхождане, като начин да се определи отношението на Светия Дух с другите две ипостаси на Триединния Бог.
Вторият вселенски събор (Константинопол, 381) фиксира учението на Църквата за Светия Дух. Осмият член от Никейско-цариградския символ на вярата гласи „(Вярвам) и в Светия Дух, Господа, Животворящия, който изхожда от Отца, комуто се покланяме и когото славим наравно с Отца и Сина и който е говорил чрез пророците”.

Тук трябва да се уточни, че между различните християнски конфесии има известни различия не само в тълкуванията на този член от Символа на вярата, но и в самия текст.

За първи път Духът – (רוח) се споменава още в книга Битие. „А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата” (Бит. 1:2). По-нататък при сътворяването на човека: „…и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана човекът жива душа” (Бит. 2:7). В староеврейския език думата, преведена на български (Издание на св. Синод, С, 1991) като дихание, е именно (רוח). Това дава основание на мнозина богослови да асоциират това дихание именно със Светия Дух.

По-нататък в старозаветните книги Светият Дух се явява предимно като източник на свръхестествени дарби за избрани харизматични личности, или за свръхестествени явления при важни исторически събития.

В тези, и подобни случаи, християнската теология вижда проява на своята тринитарна доктрина в старозаветните писания и тяхното тълкуване, специфично християнско, не съвпада с разбирането на тези пасажи от страна на ортодоксалния юдаизъм.

В Новия завет разбирането за Светия дух е значително по-ясно и разработено.Тук това разбиране освен по-широки мистични, придобива и ясно изразени етични параметри. Духът вече не е просто „участник” в свещената история, но и екзистенциална и духовна величина, водеща по-пътя на религиозното и нравственото усъвършенстване.

„Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму - слово на знание, чрез същия Дух;. едному - вяра, чрез същия Дух; другиму - дарби за лекуване, чрез същия Дух; . едному - чудодействия, другиму - пророчество, едному - да различава духовете, другиму - разни езици, а другиму - да тълкува езици. Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска.. И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос”. (1 Кор. 12:7-11)

„Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят”. (Мат. 12:31-32) Това пряко сочи централното място на разбирането на идеята за Светия дух в християнството. Св. ап. Павел изрежда: "А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание". (Гал 5:22-23)

[voodoogoo]

Семантика
 Въпреки че условията душа и дух са понякога се използват взаимозаменяемо, душата може да се обозначи по-светски и по -малко трансцендентен аспект на дадено лице. [ 5 ] Според психологът Джеймс Хилман, душата има афинитет към негативни мисли и образи, докато дух се стреми да се издигне над обърквания на живот и смърт. [6] Думите душата и психиката също може да бъдат третирани като синоними, въпреки че психиката е по-физически конотации, като има предвид, че душата е свързан по-тясно към духовността и религията

В Брахма Kumaris души, наречени atmas, се смята, че е безкрайно малка точка на духовна светлина, пребиваващи в челото на организмите, които те заемат

Протестанти вярват в съществуването на душата, но попадат в две основни лагери за какво означава това по отношение на отвъдното . Някои, след Калвин [55] вярват в безсмъртието на душата и съзнателно съществуване след смъртта, докато други, след Лутер , [56] вярват в смъртността на душата и в безсъзнание "сън" до възкресението на мъртвите . [

Christadelphians вярвам, че всички ние сме създали от пръстта на земята и стана живи души, след като сме получили дъхът на живота , на базата на Битие 2 сметка на създаването на човечеството. Adam was said to have become a living soul. Адам беше казал, че са се превърнали в жива душа.  Тялото му не съдържа душата, а тялото му (от прах) плюс дъх на живот, заедно бяха наречени душа, с други думи, живо същество.  Те вярват, че ние сме смъртни и когато умрем дъха ни напуска тялото ни, както и телата ни се връщат в почвата.  Те вярват, че ние сме смъртни до възкресението от мъртвите, когато Христос се завърне на тази земя и безсмъртие дарения на вярващите. In the meantime, the dead lie in the earth in the sleep of death until Jesus comes . [ 58 ] В същото време, мъртвите лежат в земята, в съня на смъртта , докато Исус дойде. [ 58].

Адвентистите от седмия ден вярват, че основната дефиниция на понятието "Душа" е комбинация от духа (дъха на живота) и тялото, които не са съгласни с мнението, че душата има съзнание или съзнателни съществуването на себе си

Свидетелите на Йехова дума на иврит нефеш, което често се превежда като "душа", за да бъде човек, животно или живот, че човек или животно се радва.  Те вярват, че думата на иврит Руах (гръцки пнеума), което често се превежда като "дух", но буквално означава "вятър",, се отнася за живота сила или силата, която съживява живи същества.  Един човек е създание на дишане, орган, обладани от духа на Бог ", не невидимо същество, съдържащи се в тялото и е в състояние да оцелеят отделно от този орган, след смъртта.  Исус говори за себе си, като живот, като една душа.  Когато той е предала живота си, той е предала душата си.  Йоан 10:15 гласи: "както Отец ме познава и аз знам, бащата, и аз да се откажат от душата ми в името на овцете."  Това вярване, че човекът е душа, а не като една душа, също е в съответствие със знанието, че Ада (преизподнята на иврит и адът в гръцки) представлява общия гроб с надежда за възкресение, а не вечни мъки в адския огън

Светиите от последните дни (мормоните) вярват, че духа и тялото представляват душата на човека (човечеството).

В теософията на Елена Блаватска е душата областта на психологическото ни дейност (мислене, емоции, памет, желания, воля и т.н.), както и на така наречените паранормални или психически явления (екстрасензорни възприятие, на - тялото и др.) Въпреки това, душата не е най-високата, а средната измерение на човешките същества.  По-високи от душата е дух, който се смята за истинската същност, източник на всичко, което ние наричаме "добри" щастие, мъдрост, любов, състрадание, хармония, мир, и т.н. Докато духът е вечен и неподкупен, душа е не.  Душата действа като връзка между материалното тяло и духовната ни същност, и следователно споделя някои от характеристиките на двете страни.  Душата могат да бъдат привлечени към духовни или към материалната сфера, като по този начин "бойното поле" на доброто и злото.  Това е само когато душата е привлечен към духовното и се слива с Аза, че става вечното и божественото.

По натам ще се спрем и на Щайнер и други,но в общи линии се повтарят навсякъде и са категорични за съществуването и на двете.Проблем при хората е ,че много лесно могат да бъдат заблудени масово.Ето и малко мисли по тематаhttp://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%94%D1%83%D1%88%D0%B0_%E2%80%94_%D0%94%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82,лично си харесах този:# Недей безмерно си мъчѝ душата / със търсене на власт или богатства. — Абдурахман Джами

[xnet_user]

В „Евангелие от Юда” Исус описва душата като човешката същност. Духът и душата са две различни форми на тази същност:

Юда попита Исус: Умира ли човешкият дух?
Рече му Исус: Поради това Бог нареди на Михаил да им даде човешка същност като заем, за да могат те да служат, но Великия нареди на Гавраил да дари човешка същност на Великото поколение, без никакъв управник над него - това са духът и душата.

Душата е обвивка на чистото съзнание. Тя не е съзнание и е непостижима за ограничения ум.

[cyber]

Душата е частица от Бога с огромна вибрация.

Докато проучваме този своеобразен танц семе/яйцеклетка, като се опитваме да разгадаем произхода на съществуването, връщайки се назад към Сътворението, първо ще срещнем молекули, после – атоми, после – електрони, после – елементарни частици и после свръхелементарни частици. В крайна сметка ако сложим тези миниатюрни квантови елементарни частици в ускорител и ги заставим да се сблъскват една с друга, опитвайки се да открием първоизточника на живота, ще се приближим до същото, което Айнщайн и неговите колеги са открили: в първоизточника няма частици; частиците не създават още частици. Първоизточникът, който е намерение, е чиста, безкрайна енергия с толкова бързи вибрации, че не подлежи на измерване и наблюдение. Тя е невидима, без форма и граници. Следователно, в Първоизточника ние сме безформена енергия и намерението обитава това безформено вибриращо духовно енергийно поле.

[konstantin2007]

Митко,да обсъдим понятията Дух и Душа?

Ако тялото/материята е костюма на Душата,то тя самата не се ли явява своеобразен костюм на Духа?

[kalan]

Да няма да е лошо. Дух и душа са ми все още мъгляви. Едно цяло ли са? Каква е разликата? Преди време четох нещо по въпроса, но пак не го схванах.

[konstantin2007]

Душата е"егото"на Духа?

[kalan]

Е дай по подробно де
Недей да пестиш думи.
Така пак нищо не ми става ясно.
Какво представлява точно духът и душата. Винаги ли са свързани във всеки живот. Ако е така, защо тогава има разлика? Винаги аз поне съм смятала, че е едно и също нещо, а просто едни му викат дух, а друг душа.

[mitko]

Да няма да е лошо. Дух и душа са ми все още мъгляви. Едно цяло ли са? Каква е разликата? Преди време четох нещо по въпроса, но пак не го схванах.

           Цитат  с  лош  превод
          "Духът  е  божествената  енергия  във  всичко  живо!  Това  е  енергията  която  превръща  неживата  материя  в  жива,  тоест  вдъхва  живот!  Обединява  атоми,  молекули,  елементи,  органи,  системи  в  едно  цяло  наречено  организъм,  който  се  храни  за  да  расте,  да  се  развива  (самият  той  произвежда  жива  материя  нужна  му  за  разтежа),да  се  самовъзпроизвежда  и  когато  този  дух  изчерпи  възможностите  си,  организъма  умира.  Духът  изчерпва  възможностите  си,  когато  спре  да  се  захранва  с  информация.   Интересното  е,  че  Той  се   нужае  от  нарастващо  количество  храна  (информация)  С  прекъсване  съществуването  на  организъма  духът  се  отделя  и  създава  нов  приемник  с  по  големи  информационни  възможности.  Еволюира.
             Доказано  е,  че  и  растенията  изпитват  болка. 
             Духът  по  същество  е  психична  енергия,  с  по-голяма  концентрация  на  информация  отколкото  в  заобикалящото  го  информационно  поле  и  може  да  бъде  (да съществува)  като  самостоятелна  информационна  единица.   
             Само  тази  енергия  е  в  състояние  да  раздели  материя  от  антиматерия  в  такъв  колосален  мащаб."     

[kalan]

Значи да разбирам, че всъщност и двете неща  идват от Бог. Духът е божествена искра примерно и тя не се променя. Един вид е под наем, а душата е наша и търпи изменения от преживяванията ни през различните животи. Нещо такова ли?

[mitko]

    Не,  променя  се!  Не  може  да  се  натрупва  информация  без  това  количествено  изменение  да  не  доведе  до  качествено  такова.  Тук  трябва  да  кажа,  че  всяка  придобита  информация  носи  със  себе  си  и  енергия,  така  духът  става  все  по  силен  и  можещ.  Духът - божектвената  частица  се  развива  в  информационното  поле  на  земята  което  е   със  своя  специвика.  Затова  и  живота  тук  на  Земята  има  свои  характеристики.   
       Душата  е  нещо  съвсем  друго,  тя  е  продукт  директно  от  Абсолюта.
         

[Princess_Deja]

Аз мисля да обясня разликата, за която се пита с един мит.
 
"Психея била гръцка принцеса, която била толкова красива, че Афродита, богинята на любовта и красотата, и завидяла.  Богинята изпратила сина си, крилатия бог на любовта Ерос, да убоде младата принцеса с една от стрелите си,  което да я накара да се влюби нещастно.  Но когато Ерос видял Психея, той самият се влюбил в нея и не изпълнил поръката на майка си. Като нежен вятър той вдигнал Психея и я понесъл кьм един усамотен дворец.  Ерос идвал при любимата си всяка нощ, след стъмване, бил много добър и любящ и тя скоро отговорила на чувствата му, макар че никога не и било позволено да види възлюбения си.  Богът я предупредил, че ще трябва да я напусне завинаги, ако тя види лицето му.  По-късно, сестрите на Психея дошли да я посетят и я убедили, че тя е длъжна да види любимия си, защото той би могъл да се окаже опасно чудовище.  И така, Психея видяла лицето на Ерос на светлината на свещ, докато той спял, и открила, че той не е чудовището, от което се страхувала, а прекрасен бог.  След това Ерос я напуснал и тя била много нещастна.  Отчаяна в желанието си да го върне, Психея отишла при Афродита да моли за помощта и, но богинята останала безучастна към нейните страдания и и възложила за изпълнение невъзможни задачи.  Психея обаче се справила с всичките, благодарение на Ерос, който тайно я следял и и помагал.  Накрая, Зевс решил, че двамата са доказали предаността си един към друг и ги съединил завинаги, като дал на Психея безсмъртие.  Tе заживяли щастливо от този ден нататък и им се родило красиво дете, чието име било Волуптас (Наслада). 

Това е една алегорична приказка, с много нива на значение.  Тя е за единението между Ерос (мъжкото начало, еротичната страст) и Психея (женското начало, душата), което накрая поражда блаженство. 

Има и много истина за отношенията в нея. Докато се обичат и защитават любовта си, Ерос и Психея израстват и се развиват, ставайки по-прощаващи (Ерос) и по-силни (Психея).  Така, чрез тяхната връзка те преодоляват своите собствени слабости, превръщайки се в по-добри и завършени личности.  Въпреки че древните гърци поставяли ударение върху физическата красота, като символ и квинтесенция на цялата добродетел, в тази история се показва, че истинската любов надхвърля повърхностността на физическото привличане (Психея се влюбва в Ерос без да го е виждала).  Любовта иска доверие (на Психея е забранено да вижда Ерос) и веднъж нарушено, доверието трудно се възстановява.  В отношенията, човек не бива да позволява на други хора да се намесват (като сестрите на Психея), а трябва сам да взима решенията си.  Където има любов, има и прошка (Ерос все още се грижи за Психея, след като тя е нарушила неговата забрана).  Обединените усилия дават сила да се преодолеят дори и непреодолимите препятствия (невъзможните задачи, поставени от Афродита). Древните гърци смятали, че романтичната любов е  най-важната съставка на човешкото щастие - да си припомним избора на Парис, от друг мит, който предпочел любовта на Елена пред славата и властта. Според тях, истинската любов трябва да бъде възнаградена и в края на историята съюзът на Ерос и Психея е благословен и защитен от боговете за вечни времена. "
 
източник:
http://veronicaverai.com/relationships/eros-psyche-bg.htm
 
А на едно място бях прочела преди време, в изречение: "Ако Духът е слънцето, Душата, това са лъчите му" (източник: спомените ми )

[kalan]

Сори Принцесо, ама мита не ми обясни разликата.

  Не,  променя  се!  Не  може  да  се  натрупва  информация  без  това  количествено  изменение  да  не  доведе  до  качествено  такова.  Тук  трябва  да  кажа,  че  всяка  придобита  информация  носи  със  себе  си  и  енергия,  така  духът  става  все  по  силен  и  можещ.  Духът - божектвената  частица  се  развива  в  информационното  поле  на  земята  което  е   със  своя  специвика.  Затова  и  живота  тук  на  Земята  има  свои  характеристики.   
       Душата  е  нещо  съвсем  друго,  тя  е  продукт  директно  от  Абсолюта.
         

Под Абсолют имаш предвид Бог нали?
Всъщност щом духът се развива в информ. поле на земята значи е само един така ли? Но всички имаме по-малко от него. Както каза духа ни дава живот. Значи душата е тази, която се преражда. А след смъртта какво става с духа, който е бил в  нас?

[old4]

Тъй като дух, душа са човешки определения на нещо което и най-знаещия не знае, аз бих го казал а и го разбирам така:
Божествената частица която се инкарнира в нас ние наричаме душа, тя е частица от Духа Божи или монада,лимонада и там който както иска да си го нарича.
 
 
П.С.И да ви кажа една истина за да не очаквате много от "лимонадата", както на човека не му пука за някой си атом от тялото му така и на "лимонадата" не и пука за нас .

[konstantin2007]

Значи да разбирам, че всъщност и двете неща  идват от Бог. Духът е божествена искра примерно и тя не се променя. Един вид е под наем, а душата е наша и търпи изменения от преживяванията ни през различните животи. Нещо такова ли?

    Не,  променя  се!  Не  може  да  се  натрупва  информация  без  това  количествено  изменение  да  не  доведе  до  качествено  такова.  Тук  трябва  да  кажа,  че  всяка  придобита  информация  носи  със  себе  си  и  енергия,  така  духът  става  все  по  силен  и  можещ.  Духът - божектвената  частица  се  развива  в  информационното  поле  на  земята  което  е   със  своя  специвика.  Затова  и  живота  тук  на  Земята  има  свои  характеристики.   
       Душата  е  нещо  съвсем  друго,  тя  е  продукт  директно  от  Абсолюта.
         

Нищо не е отделно!И нищо не ни е дадено на заем.А ако е така..то заемодателя сме самите ние!
Духът е онова което е написал Митко.Той е във всичко.Няма нежива природа.Всяка материя е "заредена"с божия дух..Духът е..енергията на Абсолюта..
А душата..Неговата личност..Ууупс.. Изкарах Го шизофреник с много личности..Моделът на матрьошката..Съзнание в самото съзнание..Точно като егото в инкарнационното съзнание...Инкарнация в инкарнацията..Нали не мислите,че със самоидентифицирането ни с Висшият Аз,играта приключва?Аз мисля,че не е така..Просто в мига в който си се осъзнал на 100%като Висш Аз,разбираш,че всъщност този Аз е"инкарнация"на друг Висш Аз"по-мащабен"от първият..в който съзнанието тепърва ще преоткрива себе си..Само за да стигне до следващият Аз..и така..докато стигне Абсолюта..Първоизтичноика..
 Или по-общо казано...духът е енергията,а душата е проявена единица съзнание Бог..
Или поне нещо от сорта..
Конкретно"човешката"душа не идва от Абсолюта(поне не пряко)а идва от Висшият Аз.Онзи който взема решенията какви да бъдат инкарнациите му в човешкия образ.Онази малка частица,с която зареждаме/одухотворяваме/анимираме телата си,се превръща в онова което наричаме"човешка"душа..Или инкарнационно съзнание..И понеже Висшият Аз се явява своеобразен информационен чип,то и душата е заредена  с тази информация.А  уменията и знанията наАза,се проявяват често пъти под формата на таланти на Душата..Ирис има много хубав пост назад в темата точно за това..Всяка душа,било то човешка..т.е...инкарнационна,или пък Висш Аз,така или иначе произхождат едно от друго,съответно са свързани по веригата до самият първоизточник.Онова за което говореше Митко.Че не се разделят никога..Моделът на сребърната нишка.
Всичко се променя.Ако има нещо постоянно,то това е промяната.

п.п.Това са само лични представи за"нещата".. Всички прилики с лица и събития са случайни.