„11.06.1935 г.
Отговарям на въпроса за духа и душата. Този въпрос, вследствие на непълни обяснения, е сложен и объркан в ок. литература. Също и в различните източни Учения броят на принципите, техните подразделения и съчетания, влизащи в определенията за духа и душата, също варират. Но в действителност е трудно изцяло да се отдели духа от душата, защото всички такива подразделения по същество се явяват само различни качества на единната основна енергия, проявяваща се на различни нива и чрез различни нервни центрове или проводници. Така във всички Учения човешкото същество може да се подразделя на три основни начала - духовно, психично и физическо - дух, душа и тяло. В източните Учения тези три основни начала се разширяват със специални цели и ние вече се срещаме с четворно, петорно, шесторно и седморно подразделение; последното подразделение е било прието от Махатмите в “Тайната Доктрина”. Така висшият или основният синтетичен принцип е огнената енергия на живота или духа, разлята в целия Космос, изискваща за своето фокусиране шестия принцип или Будхи (често наричан духовна душа за разлика от човешко-животинската душа), образувайки по този начин монада, която се явява първично, несъзнателно въплъщаващо се Ego. По-нататък следва петият принцип Манас - самоосъзнаването, или мислителят (висшият разум), и тези три принципа съставят висшата триада или вече съзнателното безсмъртно Ego на човека, което остава да живее в Девачан след разпадането на принципите, съставящи неговата земна личност, или, както казват на Изток, неговото низше Ego. Така в Учението именно това висше Ego, тази триада често се обозначава като зърно на духа, което няма самостоятелно непосредствено проявление на земята. За проявлението си тази триада се нуждае от четвъртия принцип. Така човешката душа трябва да включва четвъртия принцип, наречен Кама, чрез който се проявява ЖЕЛАНИЕТО в два аспекта: като Кама-Манас (низш ум, интелект или в буквален превод ум на желанията) и Кама-Рупа (субективна форма, форма на менталните и физически желания и мисли). Това е мислителят в действие, във връзка с Манас (висшия) и Будхи той образува висшето тънко тяло29, или духовната душа на духовния, развития човек. Така Кама-Манас се явява нещо като мост, съединяващ висшия Манас с Кама-Рупа - съединявайки по този начин Манас и Формата, които представляват Кама-Манасическото тяло или човешката душа. Именно, когато този мост между Манас и неговия низш аспект Кама-Манас се е състоял, тоест, когато човек започва да получава представи от висшия Будхи-Манас, можем да го наречем духовно развит човек и той започва да се приближава към безсмъртието. Така за постигането на истинско безсмъртие, с други думи, за съхраняване на съзнанието на всичките четири нива на битието и за да се стане Архат, е необходимо именно във физическото тяло да се съединят 4, 5 и 7 принцип и да се слеят в шестия - Будхи. Другояче казано, всички качества на основната енергия, трансмутирани от нейния огън, трябва да се хармонизират и излеят в нейното висше качество на висока психична енергия.
На Изток начинът за свръзка между низшия и висшия Манас се нарича Антакарана или мост, или пътека, и по тази пътека низшето Ego на свой ред също предава на висшето Ego всички онези впечатления и мисли, чиято природа им позволява да бъдат асимилирани от неумиращата наша същност, като по този начин също да станат безсмъртни или наслоения, които се пазят в “чашата”.
По такъв начин истинската индивидуалност на човека ще се крие в неговото причинно тяло или духовна душа, докато низшата душа - в неговата личност или в сменящите се земни проявления; оттук е ясно,че душата е понятие растящо и подлежащо на изменение. Във връзка с това Ви изпращам откъси от книгата “Основи на Будизма”, засягащи понятието за душата.
Така личното, или низшето Ego, или човешката душа, се състои от пет принципа, докато духът или висшето Ego, или истинската индивидуалност, или духовната душа се явява триада от седмия, шестия и петия принципи.
...“
Писма на Е. Рьорих
