Вижте какво се пише в някои сайтове. Има един кретен, който заслужава да бъде намазан с катран, овъргалян в перушина и сложен в клетка на площад „Демокрация” – той да е символът на фалшивата ни демокрация . Този дивак редовно пише за България като „Бълхария” /от бълха/, за българите като бълхари! И това също се търпи.
Да направим едно сравнение – с помощта на анекдот, който стана много популярен след „възродителния процес” и преименуването на българските турци. Един циганин коментирал разправиите по онова време и накрая рекъл: „Хайде турците да си вървят в Турция, а българите в Коми – това беше една съветска автономна република, където добивахме по концесия дървен материал – а пък ние, циганите, да вземем да управляваме България!” И в този виц имаше нещо леко кисело, нещо предизвикателно - но то е поносимо и далеч по-прибрано и приемливо от днешният цигански вой, от днешните им претенции.
Да се върнем към бащата на убития Ангел. Той пък решил да прави защита на журналистите - нямали вина за безредиците, и пр. Но не беше никак естествен, дори подозирам, че му бяха наливали в устата - през удобната си фуния, отговорите.
Както, впрочем, го правят в рубриката си „Малък коментар” - уж задават въпроса „Знаете ли кой е Тодор Живков”, а пък всъщност питат децата дали Живков е носил джапанки и други подобни дивотии. Това не е журналистика, това е майтап с нея.
Всичко се прави по този повърхностен начин. Нищо не минава през сърцата им, за разума да не говорим, пътят е единствено през къркащите им стомаси.
Пътьом ето ви един друг пример. Представят новооткрития музей на социалистическото изкуство – и се задоволяват само да ни съобщят, колко тона тежат постаментите, върху които са положени скулптурите и колко струва целия музей. Но какви са качествата на изложените творби, как са създавани – достоверно или приповдигнато – това изобщо не ги интересува. Достоверността не ги занимава.
Един пък решил да направи телевизионен портрет на „Цар Киро”- сега, когато циганинът се озърта подплашен, а не преди една, пет или десет години.
Късната досетливост или преднамерената леност също са много опасни. Направиха си репортажите-конфекция за циганските изстъпления през 2007-а в Красна поляна, и веднага ги забравиха, не минават дори от там. Забравиха и убития от цигани проф. Калоянов, дори не искат да си спомнят за смъртта му.
Помнят колкото една листна въшка и винаги претупват всичко, до което се допрат. Те нямат всъщност и никаква памет, и не желаят да имат – и затова ломотят години наред безсрамното „Цар Киро”. Можете да си дадете сметка само от този факт, какво представляваме като общество, та безропотно наричаме един безподобен тулум „цар”. Нека този циганин да си се вика, ако ще, и патриарх - но медиите да легитимират един хайдук по този начин наистина е отвратително. И все не им харесва соца – но тогава той получи обща присъда от 30 години, а сега медиите не спират да се лигавят с него.
Във въпросния „портрет” някакъв от Катуница, който се навъртал край Тулума, бил видял Филип Димитров и Доган да го навестяват. Не харесвам Фил Кенеди, той има доста грехове към българската съдба - обаче може ли да изтърсиш името му без никакви доказателства и през устата на някакъв катунар. Това е техниката им – вземат първата сопа, която им попадне под ръка и започват да налагат истината.
Разбираема е тъгата на бащата на Ангел. Но не е разбираема лекотата, с която амнистира днешните медии.
Размириците са едно от израженията на провала на българската кауза. И този провал минава главно през медиите. Те нямат никаква кауза - освен плод-зеленчука им да припечелва нещо. Те нямат очи за важното, те са готови да приемат всеки политически дребосък, дори всеки измамник, и да му кадят таман. А в мъглата от този тамян край случайниците не може да оцелее никаква кауза.
Вижте ги сега хората, които трябваше да работят за българската кауза, само от 1990-а година насам. Младенов, първият президент – сирак, учил в суворовско училище в Москва, сърцето му винаги е туптяло в ритъма на „Интернационала”, а не на „Мила Родино”. Другият соц първенец Луканов - роден в Москва, син на екзекутор на българската емиграция в Съветския съюз. Никога не са казали и една дума за Отечеството. В по-късните години имахме и премиер, роден също на майната си – в Украйна или там някъде.
Друг бивш премиер пък е мелез, в който няма нищо българско, освен че доскоро претендираше да е български цар. Но щом пред него се очерта далаверата, веднага забрави това и стана ясно, че никога не го е интересувало. Цар ли? И докога всъщност беше цар? През февруари 1990-а година се обиди, че го попитах, как да се обърна към него. Но да сте го чували от 2001-а година насам да е казвал, че е цар? Сякаш го записаха в Третия комунистически интернационал и му забраниха да говори вече за династията. И кой всъщност му е престолонаследникът – и това ли е дворцова тайна?
Ами Костов, който и досега се увърта по цигански, когато го питат, какво е търсел във великия им Съветския съюз, за какво са го обучавали там. От Иван Татарчев насам винаги се е говорило и за етническия му произход, и все няма отговор.
Каква грижа за българската съдба можем да очакваме от тези несретници.
Ами Пасито - тази въртиопашка, който при Кадафи е нещо си, обаче при евреите вече е евреин, а пък една дума не може да прочете на иврит. Тия хора ли ще се грижат за българската съдба? Те са я оставили в ръцете на циганите.
Паси каза поне две неща, заради което трябваше отдавна да изчезне от всякъде: „Майната му на православието!” и „Каква ни е далаверата да признаваме арменския геноцид!”
Това са хора на далаверата, на търгашеството, кинкалеристи по душа. Ако не беше паднала Стената, щяха да са, без съмнение, руски подлоги.
И сега се правят на глухонеми, когато Тулума заплашва да превърне България в Косово – можел да извади петхилядна войска. Представяте ли си - този безкнижен циганин, който няма представа от нищо, освен да трови хората с боклуци. Но случайниците си мълчат - защото те са му дали пропуска към мърлявата българска публичност.
Само за това изречение той би отишъл на майната си във всяка нормална държава. Един от най-големите световни дизайнери е съден, понеже каза две неприлични думи по адрес на евреите. Друг, измежду най-авторитетните английски историци, не смееше да се върне в Англия, понеже се усъмни в съществуването на Холокоста, еврейския.
Покажете ми един български случайник, който да се е усъмнил, че става нещо нередно у нас, само един-едничък, който да се замисли за пет минути, че насилието над българите е взело съдбоносно ускорение.
Ами ония тарикати, които са дежурната мерудия на всяка манджа – хранениците на Сорос и подобни на него спекуланти, които създаваха „ромския” балон. Къде е Хелзинкския комитет – от който нито веднъж досега не са защитили дори и един българин.
Защо някой от тия страхливци не отиде на някои от протестните митинги - и да се опита да защити любимите си цигани.
Представяте ли си какво изживява един обикновен българин, който е насилван системно от цигани. Може ли един нормален разум да проумее, как е възможно човек, живеещ в собствената си родина, да няма защита от някакви ДИВАЦИ. Какво става с този човек, в какво се превръща той, когато е изоставен на произвола. Българският страх може да се съизмерва единствено с българския срам.
Не искате ли да научите, колко клети бабички са насилвани сексуално по малките селца и си мълчат от срам. Там идете с проклетите си камери - а не се навирайте в разгневената тълпа, за да се правите на герои. Никой няма да ви запомни и 100 камери да ви счупят.
На младите хора по площадите и през ум не им минава да политизират историята от Катуница. И тази лъжа продават сега случайниците. Когато други млади хора скачаха срещу правителството на Виденов, това беше демократично Но когато сега скачат срещу циганския гнет – това е заплаха, а те са лумпени и диваци.
Онази вечер Слави се чудеше, от какво е породена яростта на митингуващите и особено на обитателите на Мрежата. Ами от „Листопад”, драги, от безкрайните вкиснати ориенталски локуми, които се излъчват от сутрин до вечер. От самохвалството на хората от медиите, които се хвърлят като Раймонда Диен да защитават някаква пиклива камера, но пет пари не дават за българската съдба. Тя е като някакво петаче, изпаднало в калната локва на безвремието. Тъкмо заради това повечето медии днес са в абсолютна, тотална криза на доверие. Защото непрекъснато заобикалят важното, прескачат го като нещо ненужно. Гонят сянката - вместо същността. Наивните им, глупашки обяснения са втръснали на всички.
Чудят се, например, кой мотивирал сега агитките. Ами това са единствените донейде консолидирани малки общества у нас, където може да се отгледа и съхрани някаква идея – включително и за съдбата на България. Или пък спокойно могат за изтърсят, че Тулума Киро бил създаден от службите, от ДС, можете ли да си представите каква глупост е това. Подобно безотговорно дрънкане отдавна вбесява хора. Службите вкараха Тулума в затвора, и той и досега щеше да гние там, ако не бяха любимите ви случайници.
Сещам се за нещо забавно – за да ви разведря малко.
Навремето Тулум Киро участва в шоуто на моя приятел Слави. Като „Цар Киро” естествено. Слави не можеше да осигури участието на Симеон по време на поредната предизборна кампания, а вече се бяха изредили при него всички партийни първенци. Хитрецът от Мадрид обаче се усуквал и накрая отказал. Говорехме си за това у дома, и тогава предложих на Слави да покани Тулума – като не иска единия цар, ето ви другия и пр. Та така се случват понякога нещата. Цар до царя, ехе.
…
Кой ще вкара малко смелост в проядения ни „бълхарски” мозък?
Кеворк Кеворкян
В. Уикенд
