Бариери с ръце
Жестове със скръстени ръце
Прикриването зад някаква бариера е нормална човешка реакция, която
заучаваме още от най-ранна детска възраст, за да се предпазваме от грозящите
ни опасности. С напредването на възрастта този стремеж да
се скрием става по-завоалиран и някъде около шестата ни година - когато вече е
неприемливо да се завираме зад стола или в полата на майка си всеки път, щом
се уплашим - се научаваме в случай на опасност здраво да скръстваме ръце
пред гърдите си. В годините на пубертета се обиграваме да правим не толкова
очебийно този самозащитен жест, като скръстваме ръцете си малко по-
отпуснато и добавяме и жеста на кръстосаните крака.
Стандартен жест със скръстени ръце
При този жест и двете ръце са скръстени пред гърдите, като по такъв начин
съответният човек сякаш се опитва „да се скрие" и да се предпази от
неблагоприятната за него ситуация. Стандартното скръстване на ръцете е
универсален жест, който почти навсякъде по света издава отрицателна нагласа
и желание за самозащита. Този жест може да бъде наблюдаван най-често
когато човек е сред непознати хора - по време на публични срещи, на опашка, в
кафенета, асансьори и навсякъде другаде, където хората обикновено се чувстват
неуверени и несигурни.
Подсилено скрьстване на ръцете
Когато едновременно със скръстването на ръцете съответният човек свива
юмруците си, това издава враждебност или желание за самоотбранаТози жестов сноп често бива придружен от стисване на зъбите и зачервяване на
лицето, като в такъв случай нищо чудно жестът да бъде последван от словеснаатака от страна на човека, който го прави. Ако причината за този
враждебен жестов сноп не е очевидна, наложително е да направите ответен жест с
отворени длани и да се опитате да я узнаете.
Бариери с крака
Както и жестовете за бариери със скръстени ръце, кръстосаните крака също са
сигнал за евентуална отрицателна или са-мозащитна нагласа. Първоначално целта
на скръстването на ръцете пред гърдите е била да защити сърцето и горната част
на тялото от евентуално нараняване при атака на враг, а кръстосването на краката
е било опит да бъде предпазена областта на половите органи.
Стандартна поза с кръстосани крака
Това е нормалната позиция при кръстосването на краката,
която масово се използва в европейското, английското, австралийското и
новозеландското общество и обикновено се тълкува като сигнал за нервност, резер-
вираност или враждебност. И все пак, по същността си тази поза е подкрепящ жест,
който придружава други отрицателни жестове, и затова не бива да бъде тълкувана
сама по себе си и извън контекста на конкретната ситуация. Например хората честозаемат тази поза па лекции или когато им се налага да седят по-дълго време на
неудобни столове. Жестът е особено широко разпространен и често срещан през
зимата, защото с студено. Когато жестът на кръстосаните крака е съчетан със скръстени ръце това е сигнал, че съответният човек се е оттеглил вътрешно от разговора.
Американски ключ (поза 4)
Това подсказва че съответният човек е
настроен за спор или за конкурентна борба. Тази поза за сядане се използва масово
от американските мъже, които имат конкурентна нагласа, откъдето произлиза и
името й.
Задържане на крака в поза 4
Човек, който по време на спор или дебати е склонен да избухва или да прибързва,
често придържа крака си в поза 4, използвайки като скоба едната или и двете си ръце
Кръстосване на краката в изправено положение
Когато се озовете в група напълно непознати за вас хора, които
стоят в открити и приятелски пози, застанете със здраво скръстени ръце и
кръстосани крака. И ще видите как един след друг и останалите членове на
групичката също ще скръстят ръцете и ще кръстосат краката си, като останат в тези
пози, докато вие не напуснете групата. После се отдалечете встрани от тях и ги
наблюдавайте как един но един отново ще се върнат към първоначалните си
открити и непринудени пози
Очите
В своята книга „Говорещите очи" Хес казва, че при междуличност-
ното общуване човешките очи излъчват най-показателните и точни сигнали за
вътрешната нагласа, защото са централна, ключова точка на тялото и зениците им
функционират независимо от останалите му части. човека, когато те се
променят от положителни към отрицателни и обратното. Когато някой се
развълнува, зениците на очите му се разширяват, като размерът им може да стане
до четири пъти по-голям от нормалния. Гневът и отрицателните емоции карат
зениците да се свиват и очите стават „като мъниста" или „като на змия".Всички сме чували старото клише: „Когато говориш с някого - гледай го в очите". Е,
когато общувате или преговаряте с другите хора, винаги ги гледайте в зениците,
които могат да ви разкрият истинските им чувства и вътрешна нагласа.
Поведение на погледа
Когато някой е неискрен или прикрива някаква
информация, погледът му среща нашия само за около една трета от цялото време
на разговора. Когато нечий поглед среща нашия за повече от две трети от цялото
време на разговора, това би могло да означава едно от следните две неща: първо,
съответният човек ви намира за много интересна и привлекателна личност, като в
този случай погледът е съчетан с разширени зеници; второ, съответният човек е
настроен враждебно или поне недоброжелателно към вас и може би ви отправя
несловесно предизвикателство, като п този случай погледът ще е съчетан със свити
зеници.
Видове
Деловият поглед
При делови разговори, си представяйте, че на челото на събеседника ви има
триъгълник, както е показано на фигурата. Когато задържате погледа си точно в
тази област, създавате делова атмосфера и съответният човек недвусмислено
разбира, че говорите сериозно. Ако погледът ви не слиза под нивото на очите на
другия човек, това ще ви даде възможност да имате контрол над положението и над
взаимоотношенията ви.
Социалният поглед
Когато погледът ви е насочен по-долу от нивото на очите на даден човек, се
създава атмосфера за социално общуване. Експерименти, свързани с поведението
на погледа, разкриват, че при социални срещи погледът ви обхваща една триъгълна
област от лицето на другия човек, разположена между очите и устата.
Интимният поглед
Погледът минава през очите и се насочва надолу под брадичката, към други части
от тялото па съответния човек, както е показано на фигурата. При близки срещи
триъгълникът обхваща областта от очите до гърдите на човека, а при поглед
отдалеч - областта от очите до половите органи. И мъжете, и жените използват този
вид поглед, за да покажат интерес един към друг.
Поглед „изпод вежди”
Косият поглед изпод вежди се използва, за да покаже било интерес, било
враждебност. Когато е придружен от леко приповдигнати вежди и/или полуусмивка,
издава интерес и често се използва по време на ухажване. Ако обаче е придружен
от свъсени вежди или ако ъгълчетата на устата са извити надолу, този поглед
издава подозрителност, враждебност или критическа нагласа.
Блокиране на погледа
Този жест се прави съвършено
несъзнателно и е опит на съответния човек да ви „махне от очите си" - било защото
се е отегчил и вече не се интересува от вас, било защото смята, че ви превъзхожда.
В сравнение с нормалната честота на миганията по време на разговор, която е
между шест и осем мигвания в минута, при блокирането на погледа клепачите се
притварят и остават затворени често за повече от секунда, като през това време
вие сте напълно изхвърлени от ума на съответния човек.
Цигари, пури, лули и очила
Пушенето е външна проява на вътрешна тревога, объркване или конфликт и няма
почти нищо общо с пристрастяването към никотина. Това е едно от отклоняващите
действия, които хората в съвременното, изпълнено със стрес общество използват,
за да понамалят напрежението.
Пушачи на лула
Ритуалът на пушачите на лула включва почистване, потупване, напълване,
натьпкване, запалване, захлупване и пуфкане на лулата и това е изключително
ефективен метод за отклоняване на вниманието и за облекчаване на напрежението
в трудни моменти. Изглежда, че пушачите на лула са хора, които
по принцип обичат да отлагат
вземането на решение, а ритуалът с лулата им позволява да го правят
ненатрапчиво и по социално приемлив начин.
Пушачи на цигари
Всъщност
пушачът на лула е един пушач на цигари, на когото обаче му трябва повече време
за вземане на решение, отколкото би му осигурило изпушването на една цигара.
Ритуалът с цигарите включва потупване, размачкване, при някои марки - щипване,
запалване, паф-кане, издишване на дима и ред други минижестове, които издават,
че човекът изпитва по-голямо напрежение от нормалното. Един по-особен сигнал издава дали съответният човек има положителна или
отрицателна нагласа по отношение на конкретните обстоятелства - и това е, накъде
издишва дима, нагоре или надолу. Човек, който е положително настроен, не му
липсва увереност и дори изпитва чувство за превъзходство, през повечето време
ще издишва дима нагоре. И обратното, настроеният отрицателно човек, който е
потаен или подозрителен, през повечето време ще издишва дима надолу. Но трябва да имате предвид дали
пушачът не издишва дима нагоре просто за да не дразни останалите присъстващи,
което впрочем е валидно и за издишването на дима надолу или пък встрани. Издишването на дима през ноздрите издава, че съответният човек е много
самоуверен и с високо чувство за превъзходство. В този случай димът отива надолу
само поради физическото разположение на ноздрите, а пушачът обикновено и
отмята високомерно главата си назад. Ако при издишването на дима през ноздрите
главата е наведена надолу, това означава, че човекът е разгневен и се стреми да
изглежда застрашителен, като заема позата на разярен бик.
Пушачи, на пури
Пурите винаги са били използвани за демонстриране на власт и превъзходство над
останалите, поради тяхната висока цена, а също и поради размера им. Ето защо няма нищо чудно във факта, че повечето пушачи
на пури издишват дима нагоре.
Жестове с очила
Почти всеки предмет, използван от хората, им предоставя възможност да
извършват редица показателни жестове. Такъв е случаят и с очилата. Един от най-
често срещаните жестове при хората, които носят очила, е да пъхват едната им
дръжчица в устата си. Дезмънд Морис твърди, че всяко действие, при което някакъв предмет се допира до
устните или се пъха в устата, е несъзнателен опит на съответния човек отново да
изпита онази сигурност, позна-
та му от бебешката възраст, когато е излапвал топлата майчина гръд
