Мнението ми е лично и непродиктувано от ничии научни доводи.
Познавам хора, които тръгнаха от този, наречен от мен боклук.
И пак да подчертая, проблема не е външен.
Всичко зависи от съдържанието и качеството на "мозъчната кутия".
Всеки е свободен да експериментира със себе си колкото и каквото си поиска.
Равновесните сили рано или късно винаги си казват думата.
Никой не ходи вечно с патерици. Накрая винаги ги захвърлят, пък било и с последния си дъх....
Даден ни е изключително съвършен инструментариум, нашето цялостно същество, и който предпочита ограничените външни способи (патерици) за себеусъвършенстване, е направил избора си. Какви и колко, в началото зависи от преценката му. Но идва момент, както при различни дроги и опиати, способността за преценка закърнява. Може да не е винаги, но за мен и настоящия процент предизвиква неудобрителни чувства.
Нека всеки следва личния си избор! Почитта за достигнатите следствия да запази за себе си. Той е градинаря прибиращ реколтата си. Негова е заслугата (постижението), която и Бог не би му отнел. Ако някому се хареса, ще ги пожелае. Ако не, остава спомен в статистиката.
Аз май бях до тук по темата...
