Дайчи,
(впрочем имам един колега японец на работа, казва се точно Дайчи. Не си ти, нали? Не знаех, че знаеш и български...

)
Дайчи,
толкова си вежлив, че ми е неудобно да те критикувам. Затова и аз се извинявам предварително и не го приемай лично.
Много е опасно да предлагаш нещо, което не си осъществил на практика, защото освен всичките други проблеми, може да се окаже и концептуално погрешно.
Пълно осъзнаване на всички мисли води до някои много негативни работи.
Разбира се супер пълно 100%тово осъзнаване, може и да е супер. Оттам и логически предполагаш, че това е правилна посока.
Но тръгнеш ли да се стремиш към това 100%тово осъзнаване и се прецакваш много яко.
Ставаш негативен, перфекционист, неуверен; човек със страхове, нерешителности и неуверености.
Когато вземеш да се стремиш на сляпо към това 100%ово осъзнаване на мислите,
някога, някъде по пътя (евентуално!, ако ти сече пипето), започваш да разбираш, че не става с максимален натиск. Че трябва част от мислите да ги приемаш и да ги пропускаш като неосъзнати.
Понякога просто трябва да си спонтанен и да правиш каквото ти е кеф. Ще изперкаш и ще станеш супер странен елемент, ако все се мъчиш да се осъзнаваш. Ще се вдървиш, образно казано, като китаец от чикии. А повярвай, те са много вдървени.
Отделно другите теории за това, че масата мисли са чужди; за астралното тяло и тн няма да ги коментирам, защото са в некоментируема сфера. Но моето лично мнение е, че и там не са нещата точно така.