Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Езотерика => Темата е започната от: eses в Юни 21, 2011, 10:37:33 am
-
Знаете ли как тече енергията към нас?
Мисля че цикличността зависи от външната енергия насочена към нас. Не съм запозната ама въобще,но започвам да стигам до извода,че цикличността на дуализма се влияае именно от насочването на енергията към отделните индивиди. Мисля че ако няма такова пренасочване,няма да има цикличност на дуалистичните изживявания като болест/здраве, радост /тъга и тн. Та тук ми излиза въпроса има ли закономерност от време на това насочване? И въобще какво знаете вие по този въпрос?
Смятате ли че този месец сте унили, а другия щастливи ,защото нещо ви отдава и отнема енергията си? Нямам в предвид егрегорите.И защо според вас има такава цикличност?Какво би трябвало да се случи по време на липсата на тази енергия и обратното?Има ли начин за контрол от наша страна?
-
Нещо очевадно,нещо абсурдно или неразбираемо казвам ,че никой не намира смисъл или мисъл да каже?
-
Да.
Какво всъщност искаш да попиташ ?
Каква енергия те интересува конкретно (или какво нейно проявление, ако не можеш да определиш вида на енергията)?
Цикличност, дуализми, пренасочвания, закономерности, ритми и други хубави думички с които описваш мислите си пречи. Разводнява фокуса на въпроса.
А той е ?
-
Знаете ли как тече енергията към нас?
И защо според вас има такава цикличност?Какво би трябвало да се случи по време на липсата на тази енергия и обратното?Има ли начин за контрол от наша страна?
Трудно е да се отговори на толкова много въпроси. Сещам се за метеорологичното време. Какво правиш, когато вали дъжд или когато има силно слънце? Можеш ли да влияеш на климата? Отговорът е очевиден. Е тук според мен става въпрос за нещо подобно, само че с енергии. Цикличността няма как да бъде избегната, но може да се ограничи влиянието, което те ни оказват. Просто е необходимо да се научим да ги различаваме и когато сме подложени на влияние на низходящата дъга на даден цикъл да се съобразим с това. В слънчево време не се излиза с топли дрехи, както и през зимата не се садят цветя. Говоря очевидни неща, но въпросът е да се направи аналогията между познатите ни цикли и непознатите, защото те според мен в известна степен си приличат.
-
Да.
Какво всъщност искаш да попиташ ?
Каква енергия те интересува конкретно (или какво нейно проявление, ако не можеш да определиш вида на енергията)?
Цикличност, дуализми, пренасочвания, закономерности, ритми и други хубави думички с които описваш мислите си пречи. Разводнява фокуса на въпроса.
А той е ?
Дуализма е дразнещо нещо.Днес си на върха ,утре в пропастта и то без видима причина.Не знам защо се проявява,не знам и кога,за да го предвидя или просто да се подготвя.Затова може би по основните въпроси са има ли закономерност от време,когато се проявява и няма ли начин да се контролира по някакъв начин?Разбирам ,че най вероятно е индивидуално,но мен по точно ме интересува някакъв вид измерване на тези ако мога да ги нарека приливи и отливи.
-
Iris така сравнено с метеорологията изглежда наистина абсурдно за контрол и до някъде за предвиждане, но все пак и други неща преди време са изглеждали абсурдни,а пък в последствие са се оказали не чак толкова.Може би ако се изясни кой дава, кой отнема или пренасочва енергията,ще бъде по лесно.Просто наистина не съм запозната и се надявах някой да може да ми даде някакви отговори,защото това по точно е някакъв вид теория, която мисля след последното източване на енергия.
-
Дуализма е философско понятие. Опит да се даде отговор на някой от основните философски въпроси. За мен е странно, че използваш понятието, и го отнасящ към цикличността на проявите на една или друга жизнена функция. Предлагам понятието полярност. Тази ритмичност на жизнените ни функций, следвайки цикличната промяна от "дуалистичната" полярност е основа на нашето съществувание. Защото сама по себе си, тази цикличност е живот, движение. Ритъмът и следва различни основни и спомагателни ритми които са основа на живота, и на нашата планета. Искаш да знаеш защо и как ? Изучавай ги. За отправна база, може би астрологията по отношение на ритмичност в рамките на планетни и извън планетни влияния. Може и самия живот на планетата по отношение на годишния цикъл. .....
А всъщност след като изфилософствувахме по темата, хайде още един опит да определиш какво точно те вълнува. Искаш винаги да си на върха ?. (Всеки ден да ядеш шоколад и все да ти е гот както първия път :-) )
Можеш да контролираш твоята оценка на ритъма. Да се радваш на това което ти е в подем, в предвид цикличноста и положителната полярност на дадената жизнена функция.
Бъди по конкретна !
-
Искаш винаги да си на върха ?.
Странно ли ти е?Кой не иска? Искам да се науча да предвиждам кога идва период на спад в енергията и по възможност да контролирам. Ако не може постоянно да съм на върха ,то бих искала да е в 90% от времето.Затова се налага да познавам, предвиждам и контролирам.Не виждам колко по конкретна мога да бъда.Знам че звучи найвно да искаш да си все на гребена на вълната,но това не ми пречи да го искам.Знам също ,че спада влияае положително,чрез оценка на реалността, защото тогава виждаш реалността по друг начин,но това пак не ми пречи да се стремя към върха и да постигам резултати чрез положителни изживявания ,а не чрез отрицателни.Или по друг начин казано,някак си ми се иска да променя модела страдание- урок .Всъщност смятам ,че измерението към което се стремим е в по голямата си част гребена на вълната.Иначе използвам думата дуализъм в смисъла на ежедневната употреба в форуми като този.Перфектно разбирам ,че цикличността е най естественото нещо за света в който живеем,това обаче явява ли се пречка да искам да съм извън нея колкото се може повече? Предполагам ,че повечето хора ще приемат такова желание като хвърлени усилия на вятъра,но в действителност това се явява болката на почти всеки. Мислех че просто вече има нещо написано по темата,на което просто не съм попаднала.
-
Намерих нещо подходящо по темата.За сега ще се въздържа да дам линк,защото е от друг форум и да не се сметне за вид реклама,ако все пак държите на линк и не е против политиката на форума,ще сложа и линк.
Статия от Мария Попова
Всички знаем, че живеем във време на много интензивни енергийни промени. Промените понякога са толкова интензивни, че човек често няма време да интегрира новата си вибрация и да се стабилизира в нея, а идва следващия вибрационен преход, който изисква нов енергиен ресурс. Така ще бъде известно време и това също го знаят повечето от нас, които въобще биха попаднали на тази статия, или на други подобни четива, но това, което ме накара да пиша за вибрационния преход въобще, (тъй като аз никак не обичам да се появявам в публичното пространство) не е за да кажа неща, които хората знаят или не знаят, а защото почти 100% от хората, които срещам, или идват на терапия при мен в този времеви отрязък минават през състояния основани на това.
И така – ето основните симптоми на вибрационния преход:
Усещане за празнота и умора, чувството, че нищо не е наред, липса на ресурс за каквото и да било, липса на концентрация, липса на смисъл, дълбока тъга и свръхчувствителност, а понякога също и физическа болка, или по-сериозно разболяване, от което няма и няма изход.
Какво представлява вибрационния преход:
Това по същество е промяна на вибрационната честота, в която дадена система функционира, а заедно с промяната на честотата се налага и преоценка, промяна на възприятието на реалността. Тъй като всеки създава собствената си реалност на базата на енергията, с която разполага, която пък от своя страна определя съзнанието, ценностите и системите от вярвания, чрез които се себеопределя и идентифицира, по време на този процес често се губи чувството за смисъл, понеже какъв смисъл има живота да се определя не от самия живот, а от човека във въплъщение, който избира сам какъв смисъл да придаде на своето битие. По време на вибрационния преход се случва нещо, което може да се оприличи на издърпване на килимчето на реалността и ценностната система изпод краката на човека, а резултата е – чувство за празнота и липса на смисъл. Аз нарекох това състояние еволюционна депресия, защото неговия двигател е необходимостта от еволюция, разширение и промяна, а един от основните принципи на депресията е – трудността на личността да се справи с някаква основна промяна в живота си. Основен принцип при депресивните състояния е липсата на енергия, заради която човек няма никакъв ресурс да преодолее случващото се и да продължи нататък. Не че начина, по който повечето хора живеят не предразполага към подобни липси - в общи линии системата на ежедневието във всяко едно отношение е организирана така, че да налага контрол разполагайки с почти целия ресурс на хората, в резултат на което те са в постоянна зависимост от нея и в постоянен недостиг на всичко. Това обаче е въпрос на личен избор и е възможно да се живее и различно, стига човек да е осъзнат за своята лична отговорност към собствения си живот и собственото си преживяване. Отговорността към нашия живот и собственото ни преживяване е най-голямата отговорност, която всеки от нас има, защото всичко е съзнание, ние също и това, което преживява някой е това, което преживява съзнанието чрез него. Отговорността ни към нас самите е отговорността към съзнанието, което представляваме и всяко нещо, което минава през нас е материал, който даваме за обработка на съзнанието си и който става базата, на която се основават нашите опит и еволюция. Ние можем да оказваме подкрепа на другите и по този начин да повлияваме тяхното преживяване, но независимо от всички външни действия, които ние бихме могли да извършим за да подкрепим някого в неговия процес, всеки сам избира как да преживява нещата по силата на своя опит и съзнание, както и заради правото на свободен избор. По време на вибрационния преход старата реалност вече не е функционална, а новата още не е определена и фиксирана. От там идва силно чувство за несигурност и ума, който се нуждае от упорна точка започва трескаво да търси информация, с която да влезе в някакъв резонанс и да си изгради нужните структури, на които да се опре и да осмисли и оправдае случващото се. За това в тези моменти четенето на книги, гледането на филми и въобще – получаването на всякаква информация, която може да стане упорна точка е подходящо. Колкото по-голяма е вибрационната разлика между старото и новото състояние, толкова по-труден е прехода и толкова повече енергия се изисква, за да се премине през него. В процеса цялата налична енергия на човека се мобилизира, за да го премести в новата честота и ако той не разполага с достатъчно и качествена енергия, на практика се оказва с почти никакъв ресурс за ежедневието си. Ако от друга страна нивото на съзнание е ниско, тогава прехода се преживява доста събитийно, защото ниските нива на съзнание не разполагат с необходимата енергия за прехода, нито с излишна енергия, чрез която да се осъзнае процеса. Тук трябва да кажа, че нашата нервна система изразходва около 75% от целия ни наличен енергиен ресурс, за да работи добре и ако няма достатъчно енергия за нервната ни система, на нея й се налага да си краде от енергията, необходима за работата на мозъка. Помислете само колко енергия е нужна на нашата нервна система заради това, че живеем както се живее в град - сред шума на коли, аларми, климатици, телевизори и мобилни телефони, разни други системи, които постоянно произвеждат фонов шум от нискочестотни вибрации, които понякога дори забравяме че чуваме или не чуваме въобще, насред едно свръхдинамично ежедневие, което постоянно натоварва всичките ни сетива със звуци, визии, миризми и напрежение и за което плащаме със цената на живота и еволюцията си... На нервната система й е нужна енергия за да обработва всяка подобна единица информация. В подобна среда човек и нищо да не прави може да се измори до крайност, а това е само по отношение на тези неща. Колко още енергия изразходваме, просто заради това, което сме докато минаваме през собствения си опит - заради начина, по който общуваме, заради емоционалните катастрофи в отношенията ни, заради начина, по който се храним и т.н... е, а като дойде и един великолепен и мощен вибрационен преход се случва какво?...
Проблема не е че не разполагаме с достатъчно енергия по принцип, а че използваме ресурсите си неразумно и влизаме в твърде големи и необмислени енергийни разходи, които са преливане от пусто в празно и които освен осъзнаването за начина, по който се саморазрушаваме, което понякога ни носят не водят до нищо добро... Всъщност, при едно добро енергийно счетоводство и ако човек е осъзнат за енергията си ще види, че не му трябва чак толкова енергия за ежедневните му нужди и че му остава много, ама наистина много енергия, която може да използва за разгръщането на различни други потенциали. Ех, това важи за всяка област на живота, това с енергията е просто още един пример за неразумност.
Човешкият организъм е устроен така, че може при съответните обстоятелства да минимизира потребностите си до степен да работи само толкова, колкото е нужно да се поддържа живота в него, но това са неговите механизми за оцеляване. Що се отнася до съзнанието, за да има разширение и развитие е нужна допълнителна енергия и тук влиза в сила кръга – енергия-съзнание (когато се издигне енергията се разширява съзнанието, а когато се разшири съзнанието се издига и енергията). Понякога с малко чужда помощ хората успяват да извисят енергията си без обаче да се доведе до осъзнаване самия процес, а ако няма осъзнаване, постигнатото енергийно ниво не може да се задържи и след като падне не може да се постигне отново. Ако обаче има осъзнаване, дори ако или когато енергията падне до по-ниска вибрационна честота, съзнанието може да я възвърне обратно, тъй-като няма начин да се раззнае нещо, което вече е осъзнато – то може да се забрави временно, но не и да се раззнае. Ако на една система енергията й стига само за да поддържа основните си функции на живот и оцеляване, съзнанието не може да се разгърне. Ако обаче организма има достатъчно енергия за нуждите си, цялата излишна енергия се пренасочва към разширяване на съзнанието, така че в случаите, когато има излишна енергия, тя създава възможности за работа с допълнителни потенциали, които биха разширили и разгърнали възможностите чрез съзнанието. Знам, че не казвам нищо ново. Тук целта ми е да опиша вибрационния преход и причините да е толкова труден за някои от нас, а също и как можем да си окажем подкрепа при подобни обстоятелства.
И така – при ниските нива на съзнание вибрационния преход се преживява много събитийно, защото те не разполагат с достатъчно енергия да преминат хармонично през промяната. Като не разполагат с енергия не могат да осъзнават ясно случващото се, което налага събитийна проява, чрез която те могат да отработят остатъчна болка, да осъзнаят нефункционален модел, да освободят блокирана енергия и да преминат в нова вибрационна честота. При високите нива на съзнание събитийността е много по-вътрешен процес, тъй като те разполагат с повече енергия и тя им дава възможност да отработват осъзнато съответните неща още на психо-емоционален план, преди да са се материализирали. Това също спестява доста ресурс, тъй като за материализирането и отработването на болезнено състояние или блокаж през физическо събитие е нужна доста енергия.
От всичко до тук може да се направи следния извод: по време на вибрационен преход, едно от най-важните неща е, наличието на достатъчен енергиен ресурс, за да може преходът да се извърши възможно по-безболезнено и хармонично.
-
За това са нужни всякакви подходящи източници на енергия и тук могат да свършат доста добра работа неща като:
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА (звука лесно влиза в резонанс със състояния, или различни честоти в нас и това помага да се доведе процеса до съзнанието, а щом енергията се доведе до състояние на осъзнаване вибрационния преход е завършил).
АРОМАТИ (може да използвате масла или ароматни пръчици в зависимост от това, кой аромат ви привлича и вдъхновява в момента. Ароматите влияят на нервната система, а ако те са свързани по някакъв начин с нещо в нас извикват на повърхността енергии, които могат да бъдат разпаднати, или интегрирани правилно в последствие. Много е подходящ ароматът на сандалово дърво – сандаловото дърво е вибрация, която разрушава стари структури и по този начин помага да се мине през трансформация на състояние или енергия. Друг подходящ аромат е ароматът на евкалиптовите пръчици – те помагат за по-лесно изразяване и освобождаване на болезнени емоции).
ОГЪН (огънят помага за разпадането на стари остатъчни енергийни структури, които са част от предишната ви вибрация и които в момента блокират енергия, от която имате нужда. Когато се освободи остатъчна енергия блокирана в някакъв болков модел или спомен, тя се присъединява към капацитета с който работите и се превръща в интегрирано осъзнаване, а това помага да приключите процеса по вибрационното преместване. Тъй като е трудно в домашни условия да си напали човек истински огън и свещите вършат работа и аз никога не оставам без свещи, въпреки че много бих се зарадвала на камина, на пример).
СЪН – ако ви е възможно увеличете времето си за сън, той е най-добрия източник на енергия, тъй като помага на нервната система да се възстанови. Пийте и повече вода и се движете повече, ако ви е възможно – движението помага на новата вибрационна честота да се интегрира и ако имате ресурс би било добре да спортувате или поне да ходите повечко пеша. Това има отношение и към нервната ви система, защото има два дяла в нея – симпатиков и парасимпатиков, които при липса на двигателна активност се разбалансират, а това прави връзката с тялото неясна и става причина и за други болезнени състояния. Много е важно да имате достатъчно енергия за работата на нервната система и е много важно нервната ви система да е в изправност, защото ако не е, при разширение на енергийния потенциал тя ще дава болезнени смущения и няма да ви позволи да продължите нататък, а също и ще поглъща цялата ви налична енергия, за да се справи с проблема си. Използвайте всички други източници на енергия, за които се сетите, като медитация, разходка в природата, правилно хранене, Рейки или други методи за енергийно зареждане и т.н. Лично аз установих, че Бах терапията работи великолепно с този процес, защото есенциите сами по себе си са хармоничен енергиен източник, но освен това те и изграждат енергията по начин, който напълно съответства и подкрепя процеса на вибрационния преход. По време на вибрационен преход тялото често се нуждае от повече грижи, не го пренебрегвайте. Възможно е също да имате потребност да се освободите от старите си вещи или дрехи – това също е нещо, което ако пуснете ще освободите енергия за процеса си. Ще се появяват и остатъчни спомени свързани с неприятни, болезнени или тъжни преживявания – те са отиваща си болка и не трябва да правите нищо по въпроса – само да приемете случилото се, да позволите на чувствата си да бъдат каквито са, позволявайки на болката да премине през вас без да й се съпротивлявате, да сте там и да присъствате на 100% в любов, разбиране и приемане за себе си, докато това се случва, защото по този начин старата ви болкова емоционална структура се разпада, а освободената енергия става част от новото ви осъзнаване. По време на вибрационния преход има много хаотични състояния и е разумно да не се взимат важни и сериозни решения за бъдещето в такъв момент, тъй като решение взето в такова състояние може да се окаже трудно и нефункционално след това. За това е добре да помните, че щом сте тук значи е сега и нищо друго няма значение в този момент, защото в този момент и без друго нямате ресурс за да предвидите как ще протече живота ви през следващите 10 години.
-
И въпреки ,че тук става въпрос за малко по различен от зададения ми въпрос, може би в някаква степен отговаря на въпроса за контрола над цикличността.Преполагам ,че ако успея да трупам и пестя енергия в периода на възход,той би трябвало да продължи по дълго време и също така в периода на спад да се изразходва възможно най малко енергия а да се зарежда допълнително.
Е тук вече мога да ви попитам за допълнителни източници на енергия който сте установили за вас и как по точно си представяте едно пестене на същата в ежедневието.
-
Искаш винаги да си на върха ?.
Странно ли ти е?Кой не иска? Искам да се науча да предвиждам кога идва период на спад в енергията и по възможност да контролирам. Ако не може постоянно да съм на върха ,то бих искала да е в 90% от времето. ...
Контрол можеш да имаш само когато си в равновесие. Това е ключът за всичко останало. Да бъдеш на гребена на вълната не означава непременно да си в равновесие. Всъщност зависи какво разбираш под това да бъдеш на гребена на вълната. Щастието когато си в равновесие е различно от щастието примерно на футболния фен радващ се на вкарания от неговия отбор гол или на щастието от вкусния обяд. В последните два случая щастието е обусловено от външни причини и неминуемо ще бъде заменено от противоположния полюс. В този случай равновесие няма, контрол няма как да има. Ти винаги можеш да контролираш отношението си към събитията, но невинаги можеш да контролираш самите събития и дори когато можеш, контролът не е пълен, а в някаква степен. За да имаш контрол, ти трябва да си психически независима от събитията. Ти да определяш отношението си към тях напълно със собствената си воля. В повечето случаи обаче отношението ни се определя от самите събития, от навици, от предразположения, от обществено мнение, мода, традиции и мн. др. неща, които волята ни копира автоматично. Да вземем един пример: Да предположим, че трябва да извървиш десет километра. За един човек, който често ход из планината на походи, това няма да е проблем. Даже ще му достави удоволствие. За друг човек, това ще е истинско мъчение. Каква е разликата? – Отношението на единия и на другия. Едно и също нещо в един човек предизвиква щастие, а в друг – страдание, единствено защото отношението им към това нещо е различно. Искаш да си на гребена на вълната – просто трябва да смениш отношението си. Да се отърсиш от наслоените мисловни модели, че нещо ти е неприятно и да ги замениш напълно съзнателно с тяхната противоположност. Тогава например като гледаш хубав филм, ще се радваш на филма, без обаче да стигаш до крайни изблици на смях, ако филмът е смешен, нито пък ще се ядосваш или ще страдаш, ако филмът провокира съответните емоции. Ти ще си в равновесие. Щастието ти или тъгата ти няма да са стихийни, провокирани от сюжета на филма, а твои собствени, истински. Това е приложимо навсякъде, вкл. и във връзка с темата.
-
Това по-горе се отнасяше за полюсите. Цикличността е нещо различно. Понякога пространството е наситено с токове, които могат да окажат тежко влияние на някои организми, като предизвикат умора, нерозположение и др. В тези случаи трябва просто да се изчака това влияние да отмине. Ако чувстваме умора, да бъдем по пестеливи в движенията си. Ако се съпротивляваме вътрешно на умората, ако изпитваме недоволство, единствено ще изхабим още повече енергия и умората ни ще се повиши. Ключът пак е в равновесието и в отношението, но когато се чувстваш уморен и отпаднал, не може да се залъгваш, че не си. Трябва да приемеш това си състояние и просто да бъдеш по-концентриран и внимателен докато отмине.
-
Това е ясно, контролирам отношението си,убежденията си и мислите си вече около 5 години,естествео прогерисирайки и все пак идва другия момент именно заради това не разбирам къде е грешката, ако има такава.Гребена на вълната за мен е именно това което описваш - контрол над себе си който като краен резултат се изразява в радост,спокойствие,положително мислене и хармонични отношения.Вече не ме вълнуват екстремни за организма ми състояния и изживявания(за примера с футболния фен).След като налагаш такъв контрол може би е съвсем естествено да дойде момент на умора или спад както аз го наричам.В този период нямам никакво желание и сили да наложа контрол над себе си ,което го отчитам като минус,като неумение да управлявам себе си и съответно липсата на контрол и ниската енергия води до сблъсъци.На повърхността се появява егото,направо ми бърка в очите и сякаш ми се присмива - хайде сега да видим кой държи кормилото. Изпадам в моменти на гняв,на подтиснатост,на ниска мотивация. Затова го наричам спад.Вярвам че при всички е така, въпроса е как да намаля този период,след като не мога да се избавя от него,до минимум.Той естествено има положителни страни и има полза и от него,но това че не мога в такъв момент да контролирам вътрешното си изживяване на момента ме дразни.Контрола който налагам е всъщност само осъзнаване,какво правя и че да речем не е редно,но нямам силата/енергията да го спра.Ако например в такъв момент се ядосам,аз ще осъзнавам че се ядосвам и ще си кажа - Еми нека пък да се ядосвам,кво толкова,явно имам нужда.
И да точно така правя,чакам да отмине без да се съпротивлявам,но когато започне периода да ми се струва по дълъг от 2-3 седмици,все пак се заемам да търся изход,за да не взема да се застоя.
-
Всъщност когато се чувстваш уморен,не можеш да контролираш отношението и изживяването си.А тогава външната среда чието влияние върху себе си иначе си ограничил до минимум,си казва тежката дума.
-
Спадовете са нормални. Въпросът е при всеки спад да не пада по-долу от предходния. Т.е. и в самите спадове да има възход. Да задържиш равновесието през период на спад е изключително трудно - няма какво да се залъгваме. Можеш да използваш самовнушение, да се отдалечиш от настоящето и да отправиш мисълта си към бъдещето, когато спадът ще е отминал. Някои чисто физически методи като правилно хранене и достатъчно продължителен сън също могат да помогнат. Също разходки навън (по възможност на чист въздух). Избягвай места с тежка атмосфера - болници и др. и големи струпвания на хора. Преди заспиване се оттърси от всички проблеми, т.е. не мисли в никакъв случай за тях, а насочи вниманието си към нещо положително. Това е важно, защото мислите с които заспиваш оставят изключително силен отпечатък в съзнанието ти.
-
А може би попадаш в капана на прекомерния контрол.
Силното желание за резултат, и множеството от най различни очаквания захранват нереалности. Отнемат много енергия, а оставени сами на себе си, (без твоята енергия) имат свойството да се сгромолясват с страшна сила, отмивайки дори и това, което мислиш, че си постигнала.
Може би, за твоя светоглед е нормално света да е "дуалистичен" ,но може и да опиташ да бъдеш страничен наблюдател без да се привързваш към тази му полярност.
Ако физическото ми тяло е уморено, какво ми пречи, да имам бистър ум и добро настроение.
-
Не би ли имала контрол ако се откажеш от желанието си за контрол? Той после сам ще доприпка при теб за дето не му обръщаш внимание и ще бъде на твое разположение само за да бъде използван. Но ако му упражниш натиск навярно той ще ти противодейства и ще постигнеш точно обратното. Хубав е този принцип и навярно го знаеш и няма значение изтъркаността- този принцип си е в сила винаги- от теб зависи дали ще го използваш или ще тръгнеш към преки методи за пряко влияние с цел контрол- но така не разбалансираш ли нещата които просто са- т.е. даденостите тук, такива каквито са. А всяка система ако се стреми към баланс- всичко което я разбалансира ще му бъде отвърнато подобаващо- със ответен удар за дето променяш пряко нещо. А ако се стремиш ти самата към баланс в никакъв случай това не би станало ако дисбалансираш друго. Ако оставиш нещо да си бъде в баланс- то самото ще ти отвърне като и теб балансира.
-
Има логика в това което казваш.
-
Боже, някои хора колко се самозабравят, че не се усещат какви неща искат. Дуализмът е основната съставка на живота. Той е глобалният баланс без който животът не може да съществува. Циклите, или движението на енергията, пък е основното нещо което задвижва тази съставка, за да я направи действителна. Обикновено хората които най-много се опитват да контролират (и си мислят, че успяват), са всъщност най-контролираните. Пък било то и от самите тях. Простата причина е, че човек няма контрол над тези неща. Колкото повече се идентифицираш с причинно-следствената система която управлява всичко това, толкова повече приемаш за свои "успехите" и
"паденията" които са относителни и неминуеми за теб спрямо нея. Единственият изход е да се откажеш от нуждата от контрол, при което разбира се ще загубиш и това идентифициране. Няма такава формула като "винаги печелиш". Теорията на баланса е такава, че колкото печелиш в единия край, толкова губиш в другия (което често осъзнаваш твърде късно)...
-
Животът е направен така, че винаги да печелим. Дали и доколко го разбираме е друг въпрос. Може 1000 пъти да се опитам да изкача една планина и да не успея, но изкача ли я с 1001-ят опит, аз съм спечелил. И всичките неуспехи вече от неуспехи се превръщат в стъпки към успеха. Няма загуба, която да не може да бъде превърната в победа и това трябва да е отношението ни към всички тежки външни ситуация и вътрешни състояния на психиката ни. Човекът е процес, който няма ограничения във вечността, затова и всяка загуба е временна. С победите обаче нещата не стоят точно така. Има победи, които носят на човека плодове, които остават с него завинаги, които не са преходни, а вечни.
Колкото до желанието за контрол, то наистина е ненужно. Това обаче не означава, че не трябва да имаме контрол. Не, въпросът е да имаме контрол, но да не подхранваме желанието си за контрол. Започва се от равновесието – да се научим да го запазваме винаги и независимо от обстоятелствата.
-
Липсата на контрол над себе си води до съзнанието което се опитваме да надскочим.Само контрола може да доведе човека до върховете.И то е показателно в всяка една област.Като почнем спорта,здравето,дисциплината и тн и тн.Без контрол,без опит да опитомиш онова което пречи на крайния резултат се превръщаш в носещ по течението.Да нямаш контрол означава да се оставиш на обстоятелствата,а обстоятелствата са това което проектираме ние с мислите и действията си.Ако не наложим контрол над мислите и действията си сме просто трупове.Еволюцията ще стане невъзможна без контрол.А относно това ,че някой хора се самозабравят,всеки си знае себе си,не мислете другите.
-
Радост и тъга са произведения на нас самите от тук нататък се губи смисъла да говорим по темата
-
Във този пост мисля да засегна две неща - "Укротяване на ума" и моята теория за енергията.
Живеем в свят, който е една непрестанна енергийна буря. Отвсякъде се бълва енергия. Хората я излъчват, земята, слънцето, да не забравяме най-чистата космична енергия. Но (лично според мен) енергията не може да се класифицира като положителна или отрицателна. Това, че на нас даден вид енергия ни влияе по лош или добър начин единствено и само произхожда от начина на насочване. Пример: искам даден човек да се разболее - насочвам енергия в посока моето желание и човека се разболява. Искам да излекувам някого насочвам енергия или извличам такава. Но в нито един от двата случаи енергията не е нито положителна нито отрицателна. Тя е просто такава. Така, че сама по себе си чистата космична енергия не може да ти носи никакви типове настроения или състояния. Вече ако тя или някоя от многото енергии бушуващи по света е насочена към теб по определен начин вече може да повлияе. Дано съм се изразил разбираемо.
Второто което искам да засегна е "Укротяването на ума". Тук ще говоря за две неща - ума и съзнанието. Те се две много различни "неща", но не могат да съществуват едно без друго. Нашето съзнание е носено от Астралното ни тяло. Ума ни е физически представено от нашия мозък и носи така наречения умствен шум. Ума ни най-силно се влияе от насочените към нас енергии. Той е отговорен за нашето щастие, тъга, депресия и прочие и прочие. Много често съзнанието и ума ни не работят на една честота и затова често ние сме раздирани от вътрешни съмнения и страхове за нишите решения и състояния. Затова трябва да се подчини този умствен шум изцяло на съзнанието. Това означава всички мисли дори и най-малките да протичат осъзнато. Не можем да си позволим всякакви малки мисли да тормозят нашето съзнание, защото много често не знаем дали изобщо тези мисли са наши.
Та да направя заключение. Ако успеем да подчиним изцяло ума на съзнанието си с лека ръка можем да овладеем всякакви емоции и състояния, които насочените енергии могат да донесат. И обратното със дисциплиниран и овладян ум много лесно можем да насочваме енергията в желаната от нас посока.
Благодаря...
-
Дайчи,
(впрочем имам един колега японец на работа, казва се точно Дайчи. Не си ти, нали? Не знаех, че знаеш и български... :) )
Дайчи,
толкова си вежлив, че ми е неудобно да те критикувам. Затова и аз се извинявам предварително и не го приемай лично.
Много е опасно да предлагаш нещо, което не си осъществил на практика, защото освен всичките други проблеми, може да се окаже и концептуално погрешно.
Пълно осъзнаване на всички мисли води до някои много негативни работи.
Разбира се супер пълно 100%тово осъзнаване, може и да е супер. Оттам и логически предполагаш, че това е правилна посока.
Но тръгнеш ли да се стремиш към това 100%тово осъзнаване и се прецакваш много яко.
Ставаш негативен, перфекционист, неуверен; човек със страхове, нерешителности и неуверености.
Когато вземеш да се стремиш на сляпо към това 100%ово осъзнаване на мислите,
някога, някъде по пътя (евентуално!, ако ти сече пипето), започваш да разбираш, че не става с максимален натиск. Че трябва част от мислите да ги приемаш и да ги пропускаш като неосъзнати.
Понякога просто трябва да си спонтанен и да правиш каквото ти е кеф. Ще изперкаш и ще станеш супер странен елемент, ако все се мъчиш да се осъзнаваш. Ще се вдървиш, образно казано, като китаец от чикии. А повярвай, те са много вдървени.
Отделно другите теории за това, че масата мисли са чужди; за астралното тяло и тн няма да ги коментирам, защото са в некоментируема сфера. Но моето лично мнение е, че и там не са нещата точно така.
-
Със сигурност не съм твоя колега :). Имам една моя особеност, че нищо не споделям като убеждение ако преди това не съм го приложил и осъществил на практика. В интерес на истината никак не е опасно и благодарение на това нещо живея по-добре от всякога. В интерес на истината не е и толкова трудно да се постигне, защото този умствен шум много често на 80% се състои не от наши мисли, а от изкуствено индуцирани такива. И елиминирането им премахва и всичкия този страх, несигурност и подобни малки неща, които ме тормозеха в бъдеще.
И последно нищо от горе постигнатото не стана с натиск. Просто реших и малко по малко в продължение на около 6 месеца дисциплинирах ума си да не обръща внимание на тези 80% от мисли. Останалите 20% са лесни за "преработка". Поне за сега не съм изперкал пък и съм много далеч от перфекционистите (даже ми се иска да бях по-близо).
Та така не го приемам лично, но това е което аз съм направил и осъществил напрактика....
-
Второто което искам да засегна е "Укротяването на ума". Тук ще говоря за две неща - ума и съзнанието. Те се две много различни "неща", но не могат да съществуват едно без друго. Нашето съзнание е носено от Астралното ни тяло. Ума ни е физически представено от нашия мозък и носи така наречения умствен шум. Ума ни най-силно се влияе от насочените към нас енергии. Той е отговорен за нашето щастие, тъга, депресия и прочие и прочие. ...
Само едно малко уточнение спрямо моите заключения, иначе съм почти съгласен с изложеното.
Астралното ни тяло притежава Егото, а менталното АЗ-ът. В резултат на конфликтите между нашето ментално (Божествено, Космическо и т.н.) Аз и нашето астрално Его, се получава "Духовното израстване" , Егото се смалява и от там и гореспоменатите : щастие, тъга, депресия, страхове, комплекси и прочие и прочие...Или така нареченото "Усъвършенстване на душата" или по-точно нашата Астрална еволюция.Мозъкът е материя, той контролира физическото тяло, казва му кога да диша, да спи, да яде, основно той се грижи за физиката ни, е, и за ежедневните ни задачи.
-
В интерес на истината в тези теми се включвам само за да споделя моя личен опит. Нямам почти никаква литературна подготовка освен една прочетена книга на Щайнер, но въпреки това всички явления, които са описани там съм ги наблюдавал и изпитвал на мой гръб. Та да се върна на темата.
Човек има 7 тела - физическо, етерно, астрално, аз, Духовно себе, Дух-Живот и Човек-дух (последните три са изключително трудни за проумяване и наблюдение). Азът е обособено тяло. Не мога нищо да кажа за менталното, но астралното тяло със сигурност носи нашето съзнание. Всеки го изпитва когато заспива.
Това което си цитирал го интерпретираш грешно според мен (може и аз да не съм се изразил правилно). Мозъка като сложен орган вярно отговаря най-вече за тези функции които ти си споменал, но всяка една клетка от нашето физическо тяло е свързана с останалите ни тела. Така и мозъка. Като най-низшо физическото тяло бива най-лесно манипулирано. Ако не сме извели на преден план нашето съзнание правилно насочената енергия към нашия мозък може да повлияе на всички останали тела. От там на всички видове емоции които ние изпитваме.
Най-вероятно може да настъпи известен конфликт, защото литературата която сме чели явно е от различни автори, затова целта ми в този форум е да пиша само и единствено това, което мога, съм видял, усетил и тн.
-
Не, не, няма да настъпват никакви конфликти :)
Ами Менталното тяло го наричат още Умственото тяло, чрез него ние материализираме своите мисли, черпейки информация от "великата космическа библиотека" или Висшия, Божествения, Космическия разум(кой както си го предпочита)Познат и като единния АЗ - като частици от сътворението ние сме едно цяло с този АЗ.Та сега малко с риск да омешам темите, или по-точно темата:Създаване на реалността на eses - как ние материализираме мислите си.Чрез своите мисловни форми, ние променяме света, създаваме кораби, самолети, пътища, градове, а ето sidewinder променя реалността, като създава Chembuster-и и оргонити :)
-
eses, това което ми прави най-силно впечатление при теб е думата "контрол". Толкоз често я употребяваш, че... :-X Първата дума в случая, която ми хрумва за твоя контрол е насилие. Насилваш се да бъдеш нещо, което не си. Не можеш да се приемеш или околните (по-вероятно) изискват от теб да си нещо друго - отговорна, последователна, безкомпромисна...
Всъщност когато се чувстваш уморен,не можеш да контролираш отношението и изживяването си.А тогава външната среда чието влияние върху себе си иначе си ограничил до минимум,си казва тежката дума.
Ограничила си коя среда? Нима не живееш в тази среда?
Как си я ограничила? - Единственият начин е, ако си в клетка!
Щастлива ли си в света, в който си изградила с изборите си? - Съмнявам се! Дано въпросът ми да не предизвика болка в теб (искрено се надявам)!
Помисли си какво всъщност искаш, а в какво живееш!
Любовта не се постига с контрол, а със свобода (да не се бърка със свободия), а в случая ти пропускаш любовта към самата себе си. Това прави ли те истинска личност?
Бих искала да ти задам още един въпрос, но се опасявам, че ще те жегна. За това спирам до тук, друг път като преценя може и да ти го задам.
-
Теорията на баланса е такава, че колкото печелиш в единия край, толкова губиш в другия (което често осъзнаваш твърде късно)...
:hi:
Когато човек направи един избор, всъщност се лишава от друг. А иначе има печалба и загуба от избора и това е дали се чувстваш в настоящия момент щастлив и удовлетворен или нещастен. Друг е въпросът, че понякога това, което в момента приемаме за благословия, след време може да го приемаме като проклятие.
Липсата на контрол над себе си води до съзнанието което се опитваме да надскочим.Само контрола може да доведе човека до върховете.И то е показателно в всяка една област.Като почнем спорта,здравето,дисциплината и тн и тн.
О, това се нарича воля и има удоволствие, че си преодолял болката, умората... Има удоволствие, защото е собствен избор дали да го направиш, а контрол е когато някой насилствено ти го налага.
Ако не наложим контрол над мислите и действията си сме просто трупове.Еволюцията ще стане невъзможна без контрол.А относно това ,че някой хора се самозабравят,всеки си знае себе си,не мислете другите.
Еволюцията си е невъзможна и с контрол! Като го няма вътрешното усещане за каква насилствена еволюция говорим? Не, мерси! А усещането идва единствено когато притежаваме мъдрост и съчувствие (а не съжаление). Много се говори за морала, но дори и с него няма особен прогрес, защото той е наложен от вън: това прави, онова не прави - пак контрол. Докато мъдростта си е вътрешно чувство и си е съвсем естествен, не насилствен процес. Не можеш с контрол да накараш някой да е мъдър, нали? ;)