Цикличност и енергия

[Iris]

Спадовете са нормални. Въпросът е при всеки спад да не пада по-долу от предходния. Т.е. и в самите спадове да има възход. Да задържиш равновесието през период на спад е изключително трудно - няма какво да се залъгваме. Можеш да използваш самовнушение, да се отдалечиш от настоящето и да отправиш мисълта си към бъдещето, когато спадът ще е отминал. Някои чисто физически методи като правилно хранене и достатъчно продължителен сън също могат да помогнат. Също разходки навън (по възможност на чист въздух). Избягвай места с тежка атмосфера - болници и др. и големи струпвания на хора. Преди заспиване се оттърси от всички проблеми, т.е. не мисли в никакъв случай за тях, а насочи вниманието си към нещо положително. Това е важно, защото мислите с които заспиваш оставят изключително силен отпечатък в съзнанието ти.

[piterd]

А може би попадаш в капана на прекомерния контрол.
Силното желание за резултат, и множеството от най различни очаквания захранват нереалности. Отнемат много енергия, а оставени сами на себе си, (без твоята енергия) имат свойството да се сгромолясват с страшна сила, отмивайки дори и това, което мислиш, че си постигнала.
Може би, за твоя светоглед е нормално света да е "дуалистичен" ,но може и да опиташ да бъдеш страничен наблюдател без да се привързваш към  тази му полярност.
Ако физическото ми тяло е уморено, какво ми пречи, да имам бистър ум и добро настроение.

[onlyflameone]

Не би ли имала контрол ако се откажеш от желанието си за контрол? Той после сам ще доприпка при теб за дето не му обръщаш внимание и ще бъде на твое разположение само за да бъде използван. Но ако му упражниш натиск навярно той ще ти противодейства и ще постигнеш точно обратното. Хубав е този принцип и навярно го знаеш и няма значение изтъркаността- този принцип си е в сила винаги- от теб зависи дали ще го използваш или ще тръгнеш към преки методи за пряко влияние с цел контрол- но така не разбалансираш ли нещата които просто са- т.е. даденостите тук, такива каквито са. А всяка система ако се стреми към баланс- всичко което я разбалансира ще му бъде отвърнато подобаващо- със ответен удар за дето променяш пряко нещо. А ако се стремиш ти самата към баланс в никакъв случай това не би станало ако дисбалансираш друго. Ако оставиш нещо да си бъде в баланс- то самото ще ти отвърне като и теб балансира.

[eses]

Има логика в това което казваш.

[iti]

Боже, някои хора колко се самозабравят, че не се усещат какви неща искат. Дуализмът е основната съставка на живота. Той е глобалният баланс без който животът не може да съществува. Циклите, или движението на енергията, пък е основното нещо което задвижва тази съставка, за да я направи действителна. Обикновено хората които най-много се опитват да контролират (и си мислят, че успяват), са всъщност най-контролираните. Пък било то и от самите тях. Простата причина е, че човек няма контрол над тези неща. Колкото повече се идентифицираш с причинно-следствената система която управлява всичко това, толкова повече приемаш за свои "успехите" и
"паденията" които са относителни и неминуеми за теб спрямо нея. Единственият изход е да се откажеш от нуждата от контрол, при което разбира се ще загубиш и това идентифициране. Няма такава формула като "винаги печелиш". Теорията на баланса е такава, че колкото печелиш в единия край, толкова губиш в другия (което често осъзнаваш твърде късно)...

[Iris]

Животът е направен така, че винаги да печелим. Дали и доколко го разбираме е друг въпрос. Може 1000 пъти да се опитам да изкача една планина и да не успея, но изкача ли я с 1001-ят опит, аз съм спечелил. И всичките неуспехи вече от неуспехи се превръщат в стъпки към успеха. Няма загуба, която да не може да бъде превърната в победа и това трябва да е отношението ни към всички тежки външни ситуация и вътрешни състояния на психиката ни. Човекът е процес, който няма ограничения във вечността, затова и всяка загуба е временна. С победите обаче нещата не стоят точно така. Има победи, които носят на човека плодове, които остават с него завинаги, които не са преходни, а вечни.

Колкото до желанието за контрол, то наистина е ненужно. Това обаче не означава, че не трябва да имаме контрол. Не, въпросът е да имаме контрол, но да не подхранваме желанието си за контрол. Започва се от равновесието – да се научим да го запазваме винаги и независимо от обстоятелствата.

[eses]

Липсата на контрол над себе си води до съзнанието което се опитваме да надскочим.Само контрола може да доведе човека до върховете.И то е показателно в всяка една област.Като почнем спорта,здравето,дисциплината и тн и тн.Без контрол,без опит да опитомиш онова което пречи на крайния резултат се превръщаш в носещ по течението.Да нямаш контрол означава да се оставиш на обстоятелствата,а обстоятелствата са това което проектираме ние с мислите и действията си.Ако не наложим контрол над мислите и действията си сме просто трупове.Еволюцията ще стане невъзможна без контрол.А относно това ,че някой хора се самозабравят,всеки си знае себе си,не мислете другите.

[xthing]

Радост и тъга са произведения на нас самите от тук нататък се губи смисъла да говорим по темата

[Daichi]

  Във този пост мисля да засегна две неща - "Укротяване на ума" и моята теория за енергията.
  Живеем в свят, който е една непрестанна енергийна буря. Отвсякъде се бълва енергия. Хората я излъчват, земята, слънцето, да не забравяме най-чистата космична енергия. Но (лично според мен) енергията не може да се класифицира като положителна или отрицателна. Това, че на нас даден вид енергия ни влияе по лош или добър начин единствено и само произхожда от начина на насочване. Пример: искам даден човек да се разболее - насочвам енергия в посока моето желание и човека се разболява. Искам да излекувам някого насочвам енергия или извличам такава. Но в нито един от двата случаи енергията не е нито положителна нито отрицателна. Тя е просто такава. Така, че сама по себе си чистата космична енергия не може да ти носи никакви типове настроения или състояния. Вече ако тя или някоя от многото енергии бушуващи по света е насочена към теб по определен начин вече може да повлияе. Дано съм се изразил разбираемо.
  Второто което искам да засегна е "Укротяването на ума". Тук ще говоря за две неща - ума и съзнанието. Те се две много различни "неща", но не могат да съществуват едно без друго. Нашето съзнание е носено от Астралното ни тяло. Ума ни е физически представено от нашия мозък и носи така наречения умствен шум. Ума ни най-силно се влияе от насочените към нас енергии. Той е отговорен за нашето щастие, тъга, депресия и прочие и прочие. Много често съзнанието и ума ни не работят на една честота и затова често ние сме раздирани от вътрешни съмнения и страхове за нишите решения и състояния. Затова трябва да се подчини този умствен шум изцяло на съзнанието. Това означава всички мисли дори и най-малките да протичат осъзнато. Не можем да си позволим всякакви малки мисли да тормозят нашето съзнание, защото много често не знаем дали изобщо тези мисли са наши.
  Та да направя заключение. Ако успеем да подчиним изцяло ума на съзнанието си с лека ръка можем да овладеем всякакви емоции и състояния, които насочените енергии могат да донесат. И обратното със дисциплиниран и овладян ум много лесно можем да насочваме енергията в желаната от нас посока.
  Благодаря...

[Tangrata_]

Дайчи,
(впрочем имам един колега японец на работа, казва се точно Дайчи. Не си ти, нали? Не знаех, че знаеш и български... )
Дайчи,
толкова си вежлив, че ми е неудобно да те критикувам. Затова и аз се извинявам предварително и не го приемай лично.
Много е опасно да предлагаш нещо, което не си осъществил на практика, защото освен всичките други проблеми, може да се окаже и концептуално погрешно.
Пълно осъзнаване на всички мисли води до някои много негативни работи.
Разбира се супер пълно 100%тово осъзнаване, може и да е супер. Оттам и логически предполагаш, че това е правилна посока.
Но тръгнеш ли да се стремиш към това 100%тово осъзнаване и се прецакваш много яко.
Ставаш негативен, перфекционист, неуверен; човек със страхове, нерешителности и неуверености.
Когато вземеш да се стремиш на сляпо към това 100%ово осъзнаване на мислите,
някога, някъде по пътя (евентуално!, ако ти сече пипето), започваш да разбираш, че не става с максимален натиск. Че трябва част от мислите да ги приемаш и да ги пропускаш като неосъзнати.
Понякога просто трябва да си спонтанен и да правиш каквото ти е кеф. Ще изперкаш и ще станеш супер странен елемент, ако все се мъчиш да се осъзнаваш. Ще се вдървиш, образно казано, като китаец от чикии. А повярвай, те са много вдървени.

Отделно другите теории за това, че масата мисли са чужди; за астралното тяло и тн няма да ги коментирам, защото са в некоментируема сфера. Но моето лично мнение е, че и там не са нещата точно така.

[Daichi]

  Със сигурност не съм твоя колега . Имам една моя особеност, че нищо не споделям като убеждение ако преди това не съм го приложил и осъществил на практика. В интерес на истината никак не е опасно и благодарение на това нещо живея по-добре от всякога. В интерес на истината не е и толкова трудно да се постигне, защото този умствен шум много често на 80% се състои не от наши мисли, а от изкуствено индуцирани такива. И елиминирането им премахва и всичкия този страх, несигурност и подобни малки неща, които ме тормозеха в бъдеще.
  И последно нищо от горе постигнатото не стана с натиск. Просто реших и малко по малко в продължение на около 6 месеца дисциплинирах ума си да не обръща внимание на тези 80% от мисли. Останалите 20% са лесни за "преработка". Поне за сега не съм изперкал пък и съм много далеч от перфекционистите (даже ми се иска да бях по-близо).
  Та така не го приемам лично, но това е което аз съм направил и осъществил напрактика....

[kambera]

 
  Второто което искам да засегна е "Укротяването на ума". Тук ще говоря за две неща - ума и съзнанието. Те се две много различни "неща", но не могат да съществуват едно без друго. Нашето съзнание е носено от Астралното ни тяло. Ума ни е физически представено от нашия мозък и носи така наречения умствен шум. Ума ни най-силно се влияе от насочените към нас енергии. Той е отговорен за нашето щастие, тъга, депресия и прочие и прочие. ...

Само едно малко уточнение спрямо моите заключения, иначе съм почти съгласен с изложеното.
Астралното ни тяло притежава Егото, а менталното АЗ-ът. В резултат на конфликтите между нашето ментално (Божествено, Космическо и т.н.) Аз и нашето астрално Его, се получава "Духовното израстване" , Егото се смалява и от там и гореспоменатите : щастие, тъга, депресия, страхове, комплекси и прочие и прочие...Или така нареченото "Усъвършенстване на душата" или по-точно нашата Астрална еволюция.Мозъкът е материя, той контролира физическото тяло, казва му кога да диша, да спи, да яде, основно той се грижи за физиката ни, е, и за ежедневните ни задачи.

[Daichi]

  В интерес на истината в тези теми се включвам само за да споделя моя личен опит. Нямам почти никаква литературна подготовка освен една прочетена книга на Щайнер, но въпреки това всички явления, които са описани там съм ги наблюдавал и изпитвал на мой гръб. Та да се върна на темата.
  Човек има 7 тела - физическо, етерно, астрално, аз, Духовно себе, Дух-Живот и Човек-дух (последните три са изключително трудни за проумяване и наблюдение). Азът е обособено тяло. Не мога нищо да кажа за менталното, но астралното тяло със сигурност носи нашето съзнание. Всеки го изпитва когато заспива.
  Това което си цитирал го интерпретираш грешно според мен (може и аз да не съм се изразил правилно). Мозъка като сложен орган вярно отговаря най-вече за тези функции които ти си споменал, но всяка една клетка от нашето физическо тяло е свързана с останалите ни тела. Така и мозъка. Като най-низшо физическото тяло бива най-лесно манипулирано. Ако не сме извели на преден план нашето съзнание правилно насочената енергия към нашия мозък може да повлияе на всички останали тела. От там на всички видове емоции които ние изпитваме.
  Най-вероятно може да настъпи известен конфликт, защото литературата която сме чели явно е от различни автори, затова целта ми в този форум е да пиша само и единствено това, което мога, съм видял, усетил и тн.

[kambera]

Не, не, няма да настъпват никакви конфликти 
Ами Менталното тяло го наричат още Умственото тяло, чрез него ние материализираме своите мисли, черпейки информация от "великата космическа библиотека"  или Висшия, Божествения, Космическия разум(кой както си го предпочита)Познат и като единния АЗ - като частици от сътворението ние сме едно цяло с този АЗ.Та сега малко с риск да омешам темите, или по-точно темата:Създаване на реалността на eses - как ние материализираме мислите си.Чрез своите мисловни форми, ние променяме света, създаваме кораби, самолети, пътища, градове, а ето sidewinder променя  реалността, като създава Chembuster-и и оргонити 

[Passiflora]

eses, това което ми прави най-силно впечатление при теб е думата "контрол". Толкоз често я употребяваш, че...    Първата дума в случая, която ми хрумва за твоя контрол е насилие. Насилваш се да бъдеш нещо, което не си. Не можеш да се приемеш или околните (по-вероятно) изискват от теб да си нещо друго - отговорна, последователна, безкомпромисна...

Всъщност когато се чувстваш уморен,не можеш да контролираш отношението и изживяването си.А тогава външната среда чието влияние върху себе си иначе си ограничил до минимум,си казва тежката дума.

Ограничила си коя среда? Нима не живееш в тази среда?
Как си я ограничила? - Единственият начин е, ако си в клетка!

Щастлива ли си в света, в който си изградила с изборите си? - Съмнявам се! Дано въпросът ми да не предизвика болка в теб (искрено се надявам)!
Помисли си какво всъщност искаш, а в какво живееш!
Любовта не се постига с контрол, а със свобода (да не се бърка със свободия), а в случая ти пропускаш любовта към самата себе си. Това прави ли те истинска личност?
Бих искала да ти задам още един въпрос, но се опасявам, че ще те жегна. За това спирам до тук, друг път като преценя може и да ти го задам.